Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
...Извадих един плик от чекмеджето на бюрото.
Написах името ти върху него.
С големи букви, само името ти.
Ако имах адреса ти, дали щях да ти го изпратя?
Не зная...
Писмото е в джоба ми.
Джобът е близо до Сърцето ми.
Сърцето ми е в Теб.
Ти си близо до Сърцето ми.
Значи писмото е в Теб...
Той: Ти си прекрасен човек!
Тя: От къде знаеш?
Той: Имам такова чувство.
Тя: Доста несигурно доказателство. Чувствата може да са измамни!
Той: Затвори си очите. Само за миг... (тя затваря очи и той хваща ръката й) Какво правя?
Тя: Докосваш ме...
Той: От къде знаеш?
Тя: Почувствах го.
Той: Трябва повече да вярваш на чувствата си. Ти не им вярваш достатъчно...


viu1307848866l.jpg
В стари, прастари времена имало едно племе, което се наричало Любов и всеки негов член също се наричал Любов. Една Любов била скромна и кротка, друга-яростна и ревнива, трета-силна и дълбока, много били в племето, всичките различни.

От племето Любов обичали да наблюдават хората, било им жал за тях. Хората безцелно блуждаели по света, правели грешки и не се учели от тях. Не умеели да се учат.

Веднъж една мъдра Любов казала:"Да идем при хората и да ги научим да обичат и да живеят". Идеята допаднала на останалите. Така всички хора получили Любов, всекиму своя.

Когато при човека дошла Любовта, тя видяла, че в сърцето му са се заселили представители на много други племена. Вътре били Страхът, Подлостта, Гневът, Лъжата, Глупостта, Предателството, Съмнението, Отчаянието, кого ли нямало там.

Те отчаяно се борили да владеят човешкото сърце, но Любовта победила и помогнала на човека да изгони всички неприятни обитатели. Сега безграничната Любов властвала в човешкото сърце.

Но един ден Любовта се затъжила. Тя искала да тръгне да търси Щастието и казала за това на човека. Той помълчал и отговорил:

"Как без теб ще успея да опазя сърцето си от узурпатори?" Любовта се замислила и казала:"Ние ще построим в сърцето ти висока стена и на тайно място в нея ще направим врата. Когато намеря Щастието и се върна с него, ще си отворя с моя ключ. Дотогава никой не може да попадне в сърцето ти."

Човекът се съгласил и помолил Любовта да се връща бързо. Любовта се страхувала, че човекът ще я забрави и затова оставила в сърцето му Тъга.

Любовта бродела по света, срещала свои съплеменници, които също търсели своето Щастие. По целия път Любовта била преследвана от изгонените от човешкото сърце Отчаяние, Съмнение и прочие чувства, те ходели по петите и и се опитвали да я сломят.

Веднъж, когато Отчаянието почти било завладяло Любовта, тя била на брега на океана. И тогава видяла Щастието. Веднага разбрала, че това е то. Седяло на пясъка, гледало залеза, любувало се на лъчите на захождащото слънце във водата и на преливащите се вълни. Любовта седнала до Щастието.

"Чаках те!"-казало то ...

Така се намерили и събрали Щастието и Любовта. Родили им се деца. Но враговете им не ги оставили на мира. Проклели целия им род със слепота. Това не пречело на Щастието, Любовта и децата им, защото те били заедно.

Но един ден Любовта се сетила, че оставила някъде там един човек с Тъга в сърцето, който я чака да се върне. Щастието и Любовта се хванали ръка за ръка и тръгнали да търсят човека.

Търсят го и днес. Понякога измамници крадат ключа и в човешкото сърце се промъкват имитатори-Радост, Възторг, Надежда. Понякога Любовта и Щастието се натъкват на стената в човешкото сърце, но не могат да намерят вратата, нали са слепи ...

Никога не се предават, бродят по света и търсят човека.

Когато почукат в твоето, помогни им да да намерят вратата, ключ те си имат.
Просто кажете Благодаря!
Благодаря е великата порта към получаването. Когато и да получите подарък от някого, независимо дали става въпрос за усмивка, приятен момент или някакъв вид материален подарък, не забравяйте да благодарите. Дори и да не можете директно да го кажете, покажете го по някакъв друг начин или просто им изпратете едно мълчаливо "благодаря" с мислите си. Това, което ценим, се увеличава в живота ни.
Пропускаш малките неща, които изпълват дните ти, докато просто си стоиш и очакваш да се случи нещо велико и грандиозно, за да бъдеш щастлив...
~ пропускаш усмивките и погледите...
~ пропускаш изгревите и залезите...
~ пропускаш любовта и емоциите...
Пропускаш настоящето, в стремежа си да дочакаш бъдещето!
Пропускаш "днес", защото се надяваш да живееш "утре"...

♥ ℒℴνℯ. •:¨♥ ♥ ..ℒℴνℯ. ♥ℒℴνℯ. •:¨♥ ♥ ..ℒℴνℯ. ♥