Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
Пак си влизала в моята нощ.
Във съня ми открих отпечатъци
и следи от забравен разкош...
...и от мъничко нежност - остатъци...
Пак била си до мен, като грях,
като вятър раздиращ усоите,
като нощни капчуци от смях,
разсъблекли в ума ми - пороите.
Пак си влизала в мойта душа
и в сърцето ми, в моите спомени,
за да търсиш онази следа
от най-свидното в нея - отронена.
За да търсиш - онези мечти,
от които се раждахме в бурите,
за да стигнем до края - почти...
...във парченцата обич - изгубени.
Пак си влизала в моята нощ.
Във душата ми някой е плакал
за онази частица любов,
за която... с години е чакал
ЖИВОТА е един Хотел , колко звезден сам решаваш ! И ВИП етаж да си наел .....пребиваваш , плащаш , заминаваш ! Животът е прекалено кратък, за да се събуждаме изпълнени със съжаление. " Хората, които са обичали само веднъж в живота си, наистина са празни хора. Това, което те наричат лоялност, вярност, аз наричам летаргия, рутина или липса на въображение. Верността за емоционалния живот е като постоянството за интелекта – просто признание за провал.” Оскар Уайлд



Ако те има, любов. Ако тебе те има.
Зад дебели стени. Във сезони от зима.
Сред далечни звезди. И студени вселени.
Ако в твойто сърце има място за мене.
Ще те търся, любов. На крилете на вятър.
Като изгрев лъчист. Като дъхаво лято.
Ще съм нежен тайфун. Ще съм лунен вълшебник.
Да не бъдеш сама. Аз в живота отшелник.
Ако те има, любов. Ако само те има.
Ако си някъде, там. И ме чакаш, любима.
Ще обърна света. И просторите сини.
Не ще ме спре океан. Нито адски пустини.
И ще дойда, любов. Там, при тебе, ще дойда.
С длани парещи - зов. И тогава ще мога
да усетя, любов, твойте устни - стихия.
И да сбъдна мечти. Във прегръдки магия!

Красимир Трифонов /sinoptic/
Искам при тебе. Със тебе. Защото
нещо солено ми мокри окото,
нещо студено гърбът ми усеща,
нещо безлюдно ме чака на среща,
нещо безсилно в ръцете ми празни,
нещо, забравено в мисли напразни,
в сън недокоснат, в милувка случайна,
щастие бързо, заключено в тайна,
нещо загубено, много любимо,
толкова светло, чак непоносимо,
толкова тъжно и толкова тихо,
че го обиждам със своите стихове,
нещо отвъд светлината и мрака,
просто да дишам, и просто да чакам.
Да се помолим за любов
дори обезверени,
когато сива пустота
се вмъкне в нас и стене.
Когато сме сами в света
и болката не спира...
Да се помолим за любов
най-истинска и жива
Празнуването на Рождество Христово датира едва от IV век. Датата на празника не е свързана с реалната дата на рождението на Исус Христос. В древността този въпрос е бил предмет на нееднозначни размисли на църковни автори; един от найранните текстове стигнали до нас принадлежи на Климент Александрийски, който споменава 20 май. Денят 25 декември се установява в Римската църква в началото на IV век, първото свидетелство, за което откриваме в така наречения „Календар на Филокал” (ок 336 г.).CLICK
Полезно по Пътя

Ти не можеш да спасиш никого

Джеф Фостър



Ти не можеш да спасиш никого. Можеш да бъдеш с някой, можеш да споделиш състоянието си, да му предложиш благоразумието си, покоя си. Можеш дори да му предложиш да вървите заедно по твоя път, да споделиш вижданията си. Но, ти не можеш да премахнеш болката му. Не можеш да извървиш неговия път вместо него. Не можеш да му дадеш подходящите или правилните отговори, които той е в състояние да възприеме веднага. Ще му се наложи да намери своите отговори, да зададе своите въпроси, да се сприятели със своята неувереност. Ще се наложи да направи своите грешки, да почувства мъката си, да научи личните си уроци. Ако той, наистина иска да бъде в равновесие, ще му се наложи да се довери на пътя, който го води към изцелението и по който вървейки напред му се разкривакрачка след крачка. Ти не можеш да го излекуваш. Не можеш да разсееш страха му, гнева му, чувството му, че е безпомощен. Не можеш да го спасиш... не можеш да промениш нищо. Ако го притискаш силно, той може да се отклони от своя уникален път. Може би твоят път не е неговия.

Ти си Ти

Никога не забравяй,
това, че живееш, не е твоя собствена идея
и това, че дишаш, не е твое решение.


Никога не забравяй,
никой не мисли, и не чувства, и не действа така, както ти,
и никой не се усмихва така, както само ти умееш.

Никога не забравяй,
никой не вижда небето по начина, по който ти го правиш,
и никой никога не е знаел това, което ти знаеш.

Никога не забравяй,
никой на света няма твоето лице
и единствено ти имаш тези очи.

Никога не забравяй,
ти си богат, независимо дали със или без пари,
защото можеш да живееш, и никой не живее като теб!

Ти си желан, не си дете на случайността,
нито прищявка на природата,
Независимо дали свириш музиката на живота си в минор или в мажор,

Ти си Божие творение, гениално при това.