Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Елитът знае, че този суверен не санкционира такова поведение, иска чорба. Даже му е симпатично да му се говори на такъв безобразен език, да се правят тези неща, задкулисие, защото това означава да се грижиш за своите хора, да не придираш по правила, да не лицемериш като някакъв средностатистически европеец – соаниран, неразбираем, зависим от някакви абстрактни правила и език, който не може да бъде разбран, трябва да се говори просторечиво, грубо, трябва да се говори мафиотски, защото мафията е на власт. - Превърна ли се ухото и отвертката в основна метафора на тази кампания или някой се опита да ни го наложи като символ и успя ли? - Не се знае кой стои зад тази процедура по дискредитиране, разграждане на довчерашната власт и в някакъв смисъл на политическата власт изобщо, защото тече масивна дискрадитация на политическия елит. Страда не само Борисов и не само Цветанов, страдат всички малко или повече от тази условно казано класа, защото никой не допуска да има невинни между тях, включително и по въпроса за подслушванията. Подслушвало се е, подслушва се в момента и ще се подслушва. Въпросът е, че ще се подслушва оттук нататък вероятно и нека се надяваме с повече риск за тези, които подслушват, защото те самите ще бъдат подслушвани, казано игрово и с ирония. Но общо взето тече някаква делелигимация на политическия елит, защото той става в собственото си поведение отвратителен, когато бъде записван, без да знае, защото тогава той е естествен. А когато е естествен, разкрива нещо не само от човешката си природа, а от природата на българската политическа власт. Защото в тези записи ние виждаме, че правосъдието в лицето на прокурора, на адвоката на държавата обслужва някакви интереси или направо казано, обслужва интереса на един преследван от това правосъдие в лицето на Найденов. И то търсят начин да го еманципират от тегоба, да се справят с тази ситуация съдружно, по приятелска линия с министър-председателя. Това е трябва да ви кажа чудовищно от гледна точка на цивилизовани критерии за допустимо и недопустимо. - Да, но българинът склонен ли е да оцени този чудовищен размер, защото много често през тези дни, в които се точи сагата с подслушването, всички казват „Какво ни занимавате с това подслушване? Нас ни интересуват пенсиите и заплатите…” - Глупави хора, госпожо Йовчева, глупав народ, да го кажа така, абсолютно дръзко. Ами как… Между тези подслушвания и равнището на бедност и мизерия има пряка връзка. Но за това трябва въображение, трябва някакъв възпитан усет за това, критичност, култура. Не е възможно иначе. - Дори имаше хора, които казваха „Нека ги подслушват, така разбираме какво правят, така разрушаваме задкулисието”. Едва ли не до там стигат размислите на българите по темата. - Знаете ли, ако опишем тази ситуация до края и постоянно си я припомняме, как широкото население реагира на тези неща, ще трябва да влезем в нещо като хронична депресия, а не е препоръчително. Млади хора, пък и хора на средна възраст фантазират бягство в невъзможни предели, където им видят очите, от тази територия, която в края на краищата се регламентира от такъв тип манталитети, от такива хора и от такива злоупотреби. Това не е хубаво да бъде системно повтаряно. Хубаво е да се мисли за изхода. А изходът минава през възмущение, мобилизация, буквално на бунт в две посоки – нагоре към елита и надолу към това мълчаливо, послушно, амортизирано в сетивата си мнозинство, което санкционира всичко, което този елит върши. В последна сметка защото това да се каже „каквото щат да правят, дайте ни чорба с леща”, както е казал вехтозаветният Исав, който е продал първородството си за паница леща, както е известно, това е еднакво опасно. Аз мисля даже, че суверенът законодателства, диктува вкуса и елитът го обслужва, а не обратното. Елитът знае, че този суверен не санкционира такова поведение, иска чорба. Даже му е симпатично да му се говори на такъв безобразен език, да се правят тези неща, задкулисие, защото това означава да се грижиш за своите хора, да не придираш по правила, да не лицемериш като някакъв средностатистически европеец – соаниран, неразбираем, зависим от някакви абстрактни правила и език, който не може да бъде разбран, трябва да се говори просторечиво, грубо, трябва да се говори мафиотски, защото мафията е на власт. - Казахте, че елитът обслужва суверена, според мераците на суверена. Сега обаче на вота в неделя суверенът какво ще направи? Пак се върнаха старите приказки за гъбите, разходките, за нямането на избор. - Вижте, има устойчиви стереотипи на поведение в предизборни и следизборни, и по време на изборите. Ще видите, че избирателната активност няма да бъде катастрофално ниска, няма да бъде изразено ниска, ще бъде в рамките на един стандарт, преходен, най-общо казано, защото в гласоподаването има някакъв шанс да накажеш някого. Освен това си придвижен към урната, тъй да се каже, да окажеш въздействие, да практикуваш власт. Това блазни и доколкото са мобилизирани някакви реваншистки инстинкти, ще се яви достатъчно гласоподавател. Който ще гласува така, както обикновено гласува, защото има ядра вляво, ядра вдясно, ядра в центъра, има електорални тела, които се движат мудно и много трудно се преместват от едно място на друго, мисля си аз. Детайлите са интересни, те са свързани с малките партии. Но малките партии няма да решат кой знае какво. Защото страната не може да се управлява партийно, това е един от ефектите на тези скандали и на всичко, което се случи напоследък. Ще трябва да се управлява в режим на малко или повече бламирани партии. Никой от тях няма да се одързости да поеме отговорността даже и в коалиция, защото ще понесе ужасни щети в перспективата на едно задълбочаване на националната икономическа и политическа криза. Затова кабинетът ще бъде програмен, съгласуван широко през гражданско участие и така нататък. И ще се явят някакви лица, зад които по марионетния принцип ще се настанят партийните клиентели, същият този елит, за който говорим, в делегитимиран вариант, но в никакъв случай незагубил вкус към власт. Този елит ще дърпа конците на поставените лица от програмния кабинет, тъй че това ще бъде пак и отново партийно управление, само че зад димната завеса на някакви неутрални национално отговорни лица, избрани по критерия за компетентност и така нататък. И когато този програмен кабинет бъде изхвърлен вътре в една година…. - Толкова ли кратко време му давате? - Допускам. Тогава никоя от партиите няма да понесе специално, еднолично или в коалиция щети, а ще остане така да се каже суха, ще измие ръцете си ритуално като Понтийския Пилат и ще каже „Нямам нищо общо”. - Не звучи много оптимистично това, пак да се върнем след година, ако прогнозата е такава…. - Това е, общо взето. - Има ли основание да се чака сам казахте промяна от суверен, който не се променя и държи на чорба с леща и дори на тези властимащи, защото не е ли странно, че народът не реагира, след като видя как политическата класа побърза да се възпроизведе след протестите, загърби ги и тръгна по своята си, стара матрица – кампания, избори… - Суверенът деградира, той не се развива, то стана ясно. Минаха двадесет години. Случи се някакъв особен разкол, някаква схизма такава вътре в българското общество. Има едно взискателно малцинство, граждански ядра, градовете на градовете така да се каже, центровете на относителна цивилизованост, която стене и оповава друг начин на живот, надява се на нещо, още повече че къде да върви? Това са хора на възраст, те са приключени, малко или повече арестувани от своя жребий да бъдат обитатели на това петно на недоцивилизаваност, наречено България. И стоят тук, но униват. Това, което сте забелязала вие и споделихте преди предаването – че има едно свободно плаващо униние по улиците и така нататък. То е впечатление от статуса на градовете, защото хайде да кажа направо: лумпенът има решаваща дума. Аз следя тази предизборна кампания и виждам кресливи хора и абсолютно неразкаяни динозаври от прехода, на които няма да мигне окото да извършват зрелищни метаморфози, своеобразна акробатика под купола на българския политически цирк, за да оцелеят, да се възпроизведат в режим на масивна лъжа. Просто чудовищно само по себе си, което деморализира, защото хората знаят, че това е тежък лицемер и си казват „Нищо не може да вирее в сферата на политиката, освен такъв тип лицемерие”. Ние имаме добрия шанс да се наслаждаваме на тези като клоуни, защото те извън политическият им ангажимент имат и единствения шанс на клоуни. Те имат шанса да бъдат клоуни на своя арена. Я вижте какво става с тези лица, които бих могъл да цитирам, но няма да го направя… - Досещат се читателите може би за част от хората, които визирате. - Има такива ритори на абсурда. - Тези дни четох препоръки на специалисти да се сложат огради на високите мостове срещу хората, решили да посегнат на живота си. Мрежи и огради ли ще спрат българите, които са на ръба на отчаянието? Здравното министерство стартира една програма, опит да се откриват хората в риск. - Знаете ли какво българите са човешки същества, които имат души. Това независимо от тяхното ниво на обезвереност, от тяхната деградация, лупенизация и каквито искаме тежки думи бихме могли да произнесем, въпреки това българинът стаено от себе си дори е страдащо същество, защото това не е достоен човешки живот. За да бъде тази среда по някакъв начин поправена, за да стане българският свят обитаем, ще трябва да има отговорно политическо лидерство, което да поеме ангажимента на някаква морализация на политиката, да се внесе елемент на доблест, на чест, на вярност на думите, съответствие между думи и дела, трябва да се повярва, че един човек в политиката е готов да служи, а не да обслужва собствения си интерес. Това се разпознава, да знаете. Такъв човек на българската политическа сцена ще бъде абсолютно задължително забелязан. Въпросът е, че има някакъв механизъм, закон дори на негативна селекция, която отстранява много бързо такъв тип хора. Даже тази улица, която беше спонтанно явление, много дълбоко закономерно и в гнева си праведно, не можа да излъчи лица, защото хора, вменяеми, с всичкия си образователен ценз и прочие, с културно равнище, знаят много добре, че това е обречено, доколкото и входът, и изходът е заварден от ротвайлерите на този преход, които ние наричаме политически представители. - В обозримо бъдеще виждате ли опция за такава оптимистична теория, че ще се появи такъв… - Понеже този елит е делегитимиран, в криза, той живее тревожно сега, защото улицата го дебне, първо, и защото никой от партийните лидери не дръзва да поеме отговорността за управлението и не може на базата на едно минимално електорално доверие, разбира се, тези хора се групират сега по абсолютно безпринципен признак на оцеляването. Тази група, която се яви да защитава коректността на изборите сега, подготвя една следизборна коалиция във всички случаи. Което означава, че се движим към дъното и че не е лошо извън трагичното чувство за българската политика да си дадем сметка, че във всичко това има и нещо много комично – това е добра новина, защото е повод да се развеселим. Дарик радио   Умен и мъдър човек ли е този д-р Михайлов или е знаещ и добър професионалист?Има ли значение,като предоставя материал за размисъл?  

Дали капката си мисли, че земята лети към нея?
Ако хората си мереха думите, всички поети ли щяхме да бъдем?
Какво има, когато "няма шест-пет"? Възможно ли е нещо да няма смисъл, а да има значение? А обратното? защо Тримата мускетари са всъщност четирима, като четвъртият дори през повечето време не е мускетар?
Всяко безобразие имало ли е свой образ?
Тази година ми я няма датата,което може да се приеме ,че не "пораствам";),но да почерпя-на години съм 11,а на акъл на около 45:):))) Наздраве !!!...От Бис.БГ
СЪВРЕМЕННИТЕ бизнесмени,добре се грижат за бизнеса си-криза при тях няма!!!!Всеобщата икономическа и духовна криза не ги касае-те нямат нищо общо и в двете сфери:idnk: "Пайнер Медиa" ООД е одобрена и ще получи 1 918 233 лева като бенефициент по Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" за популяризиране на чалгата не само у нас, но и на международните пазари. Това показва справка в информационната система на Министерството на финансите, съобщи БГНЕС.

Проектът е на стойност 3 197 324 лева. Към момента средствата все още не са усвоени. Началото на изпълнението на проекта е на 23 юли 2012 година, а краят 23 април 2013 година.

1 630 498 лева е финансирането на проекта от ЕС, а 287 735 е националното финансиране на проекта,"Пайнер медиa" ООД ще заплати 1 279 091 лева.

В описанието на проекта за милиони левове за популяризиране на чалгата се посочва, че с реализирането на настоящия проект "Пайнер Медиа" ООД цели да постигне устойчив икономически растеж и запазване на лидерските си позиции в подготовката и реализирането на качествен медиен и музикален продукт не само на родния, но и на международните пазари, в които телевизия Планета се излъчва. "Чрез повишаване качеството на предлагания продукт "Пайнер Медиа" ООД ще съумее да привлече значителен брой нови зрители, да вдигне рейтинга си, като това ще доведе до увеличаване на приходите от реклама. Проектът ще доведе и до разкриването на нови работни места и ще допринесе за развиването на българската икономика", се посочва още в описанието на проекта. ....." повече на http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1718522
Страхът изглежда епидемичен
в нашето общество.
Боим се от началото,
страхуваме се от края.
изпитваме страх от промяната,
... но и от "застоя".
Боим се от успеха,
както и от провала.
Страх ни е да живеем,
страх ни е да умрем!

"Няма човек, който да е роден само за щастие. Ето - един е

роден отличен работник, но няма щастие в семейството. Друг има

и двете, но пък няма здраве. Трети е здрав, но пък децата са

му болни и т. н. Във всеки човек има и добро, и зло. Така е

устроен светът...

Някой си мисли, че като има пари, може да си купи и любов, но

това е вятър работа. Любов с пари не се купува. Или пък си

мисли, че като стане богат, всичко ще му е наред, но и това не

е вярно. Работи, работи човекът, трупа пари и вещи и после

вземе, та умре и остави всичко на друг. Който много събира,

никога не го използва. Друг събира плодовете на труда му.

Затова по-правилно е така: не трупай, парите са средство за

живот, използвай ги всеки ден...

За всеки човек идват периоди на трудности. Дори и за най-

богатите и за най-силните. Затова човек трябва да се стреми да

бъде смирен, за да не умре в прегръдките на злото...
Човек никога няма да спечели пари, ако не се занимава с

подходяща работа. Той трябва първо да разбере какво най-много

му харесва да прави, а не да робува на мода или нечии

съвети...

Не роптайте срещу страданието, което преживявате. Страданието

е пречистващо средство, като една дреха, която не е чиста, ако

не се изпере...

В тежки времена живеем. Хората помежду си нямат един с друг

нищо общо. Майките раждат деца, но нямат мляко да ги кърмят.

Казват, защото били нервни. Не е това. Просто децата нямат

нищо общо със своите майки, те само са дошли на света чрез

тях. Нищо не получават децата от майките: нито мляко, нито

топлина. Дават ги съвсем малки в детски ясли, вечер ги слагат

да спят отделно, рядко виждат усмивката на майчиното лице.

Майките са недоволни, че съпрузите им не ги почитат

достатъчно. Съпрузите пък смятат, че са се оженили само защото

е трябвало да минат по реда си. Възрастните са недоволни, че

младите не ги уважават. Никой с никого не е близък. Хората

вече се интересуват само от пари. Мислят, че ако имат пари,

всичко ще им е наред. Не знаят, че един ден тези пари няма да

им служат за нищо...

Бедността е цвете, на богатството не се радвайте. Бедността

дава да се радваш на деца, приятели, роднини. А от богатството

душата се разболява...

Който краде, за здраве ще плаче...

Понякога съм много нервна, а хората мислят, че съм лоша. А аз

виждам обкръжението и обръча, който постепенно се стеснява

около земята, преживявам мъките на всички хора и не мога, а и

не смея да го обясня, защото един много строг глас

непрекъснато ме предупреждава да не се мъча да обяснявам

каквото и да било, защото хората заслужават живота, който

водят. Как да помогна на тези хора, които все повече не

зачитат никого, надпреварват се да придобиват пари и вещи...

Не искайте много – не можете да му платите цената...

Няма хитрец, дори и най-големият, който да е надхитрил съдбата

си. Ще хитрува толкова, колкото му е дадено от Бога. И после

няма право на снизхождение!...

Нека знаят всички, че нищо не остава неизплатено на този свят.

Хората вършат престъпления и мислят, че никой не ги е видял.

Не е така! Всичко се вижда и идва време, когато провинилият се

трябва да плати!...

Работете сутрин и през деня. Никога вечер. Силите свише не

помагат вечер, а без тяхна помощ нищо велико не може да се

роди..."
„-Кой е най-големият ти страх,Янек?

-Хмм…предполагам…. страхът да не полудея.

-Защо? Виж всички хора тук…забързани,изнервени,самотни. Лудите никога не бързат,защото те пътуват с космически кораби. Не са изнервени,защото дори и най-малките неща ги развеселяват…и никога не са самотни,защото все ще се намери някое извънземно или таласъм,който да си поприказва с тях.”