Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
АЗ ЧЕСТИЧКО МЪЛЧА И МНОГО НОСЯ...

Аз честичко мълча и много нося...
Наивна ли изглеждам? Може би.
Съвсем не те тормозя със въпроси.
Спокойна съм. Бих казала - почти...

Избягвам трайно всякакви скандали,
преглъщам думи - за да има мир!
Емоциите кротко са заспали.
Усмихваш се, но - не, не ги буди!

Че другата ми същност е стихия!
(Признавам ти - от нея ме е страх...)
В душата ми сто демона се крият -
дано не се изправиш срещу тях!

Да, честичко мълча и много нося...
Наивна ти изглеждам, може би.
Но се пази - когато се ядосам,
не би могъл и Бог да те спаси!

Мариела Челебиева
За щастието

И както тече си на човека живота
между три неприятности и два анекдота,
изведнъж като някаква тържествуваща нота,
като гръм от небето,
като експлозив,
от който светът
става свеж и красив -
Щастие! Щастие!

И нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взима участие,
и си казваш: - До днес
как живял си ти без
щастие, щастие!

Но както със щастие е изпълнен човека,
той привиква със него, тъй че лека-полека
това, новото, също става стара пътека
и само нарядко
за секунда едва
поразява те споменът:
- Какво беше това
”Щастие! Щастие!”?

Като нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взел бе участие
и, ах, как от днес
ще живееш ти без
щастие, щастие?

Невероятния В. Петров

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=1045.15#ixzz1xo9SwBVn
Ако всяка ядна емоция е загуба...представяте ли си какви Лузъри сме,жалки?;( Кога се ядосвам?Когато искам да променя мнението на другия/невъзможно/,или когато искам да разбере моето мислене/отново да промени собствената си същност-невъзможно/.След като няма дори намек за някакъв резултат от ядосването,що се Абим?Мазохистично се нареждаме на опашката на губещите?Кое може да ви изкара от равновесие и да се наредите на опашката?;)
"Нонсенс"
/Мартин Спасов/

Полудя този свят. Полудя.
Струва ми се така неестествен.
Ни снегът му е пухкав и бял,
нито песните му са песни.
Кукувицата прави гнездо,
а пък аз още ходя бездомен.

Всеки вече търгува с любов,
обеднява човекът – до спомен.
Вчера – сливи за смет, а пък днес
всеки трупа сметта си в душата.
Плодовете изгниват. От стрес
се събуждаме. Всичко е вятър.
Все на края на пропаст стоим,
а назад всеки път извървян е.
Само полъх ти стига един,
да пропаднеш. И стих да остане.

Но светът полудял не чете,
той отдавна не вярва на рими.
Някой ражда се, друг ще умре.
А в сърцата сме най-уязвими.
Кукувицата свива гнездо
в този свят, до абсурд неестествен.
Аз все още си нямам свой дом.
Само пропаст. И идваща есeн.
Попитах се,кой,какво и защо може да ми наложи да мразя,ако не искам?Отговора,се появи изненадващо и категорично-Никой и нищо,но явно омразата/или компромисната думичка НЕ обичам/ ми е генетично заложена,част е от мен и ако се опитам да я изтръгна,ще се превърна в инвалид и ще ми е нужна помощ...НЕ,не искам!!! Мразя

... да мразя, но от определени неща се разбивам безостатъчно.

Мразя да ме унижават, и да ме притискат до стената,

да се усещам отвътре някакво си нищо.

Мразя да ме съжаляват, да се чувствам смачкана.

Мразя и да съм силна, и да го демонстрирам.

И точно тогава дори да не заплача...

Мразя да бият кучета. И деца. Мразя насилието -

в червата си. Нищо, че мога да застрелям.

Мразя ехидния цинизъм, простаците, и наглото безочие.

Мразя и безхаберието на близките, и на приятелите -

да ме нараняват смъртоносно, когато съм разтворена...

Мразя снобите. Показността. Фалша. Игрите им.

И моите - когато аз играя по нечия свирка.

И успеха. Оня, придобит с цената на трупове.

Мразя да ми съсипват усмивката. И да се усмихвам насила...

Мразя самодоволните муцуни, рекета, гаврата с хората.

Мразя сухото "благодаря", когато съм раздала абсолютно всичко.

Мразя връзките. И контактите, защото нещо биха ми донесли.

Мразя консумацията на мигове. И после нищо да не остава...

Мразя да ме зарязват, когато имам мълчаливо изпиваща нужда.

Мразя да ми отнемат мечтите. И никому да не вярвам.

Мразя лъжите. И да ме убиват с истини, забравяйки, че и аз живея.

Мразя дискотеките, обезличаването, техното.

Мразя блудкавите, сладникави коктейли - не само като питие.

И заемите - да съм длъжна. Не само за материалното.

Мразя да се натрапвам. Да прося внимание. Мразя да се моля...

Мразя двойната любов - да съм някакъв придатък.

"Малката стопанка на голямата къща" е измислица, роман.

Да обичаш едновременно... Ще ми кажеш ли как е?

Мразя да съм ничия. И псевдосвободата.

Мразя стриптийза - на стъкления подиум. И груповия секс.

Ревнива съм, но не това е причината -

ненавиждам, мразя да деля (не говоря за кората хляб).

И самата аз да съм поделяна...

Мразя съвършения ред - всяко нещо да си знае мястото.

Мразя лещата. И здравословната храна насила. От полезност.

Мразя да ми казват "нямаш избор, трябва". Ужасно е.

Мразя думите "винаги" и "никога", когато ме обричат на безпътица...

Мразя да не си изпълняват обещанията.

Мразя и празнодумието, както и нищо да не ми обещават -

сякаш съм въздух, празно пространство...

Мразя чувствата по задължение. Мразя и да съм навлек.

Мразя да ме боли до безсъзнание. И да съм сама.

Май много "мразя" се събра, или малко?

Не знам. Има още. Мразя ги всичките...

Не знам и как се наричат, и дали понятието е точно "мразя",

и нищо, че обикновено знаеш -

разказвам ти, защото някога се интересуваше... А при теб,как е с ТОВА чувство?
Проблясъци от миналото - любими лозунги:

При директора се влиза само по голяма нужда!
(Надпис на вратата на директорски кабинет)

20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!
(Лозунг в цирка)

25 години народна власт - 25 години цирк.
(Светлинен надпис над купола на цирка)

Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.
(Лозунг в студентски стол)

Дръж маркуча си в изправност!
(Надпис в ТКЗС)

Да покрием навреме младите кобилки!
(Надпис в ТКЗС)

Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
(Надпис в ТКЗС)

Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу империалистическите агресори!
(Лозунг в птицеферма)

Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
(Тодор Живков)

Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе - цял живот мъртъв.
(Крайпътен надпис във Видинско)

Който не познава Сибир, не познава СССР!
(Лозунг от "Интурист")

Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света!
(Лозунг в болница)

Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг в болница)

На партията - вярност, на народа - чиста вода.
(Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")

Всички луди - на борба за мир и световен комунизъм!
(Агиттабло в лудница)

Един допуснат брак - беда за целия колектив!
(Лозунг в предприятие)
На простия са нужни две неща,
да има власт и шепа подчинени.
Не му е нужна много свобода
за да го помнят цели поколения.

С властта ще срине всякакви представи
за ред, закон, морал и идеал.
След себе си безумства ще остави
с един въпрос: Защо ли е живял?

Въпросът ще е впит в дланта народна,
до кръв от простотия ще боли.
Простак със власт и днес е още "модно"
и днес той чупи светлите мечти.

Но ти недей в простак се разпознава.
Макар без власт, но умен, ти бъди.
Със добрините си, човек остава
и тлее като спомен без сълзи.

Простащината няма стил и мода.
Тя може всеки миг да сполети
онези дето искат, но не могат
да лидерстват над дребните мечти.

Валентин Йорданов