Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
...
Има мъже, които не са за теб. Такива, които ще обичат всичко в теб, но не и самата теб.
Има и мъже, които ще бъдат като огън. Отначало ще те топлят, после ще ги допуснеш прекалено близо до себе си, ще те изгорят и ще ти оставят белег за спомен.
Има и мъже, които ще са като новите обувки на най-добрата ти приятелка. Като ги видиш, ще се влюбиш в тях, но щом ги пробваш, ще разбереш, че не са за теб.
Има и мъже, които ще те ревнуват повече от необходимото. И няма да е от страх да не те загубят, а от страх дали ще могат да те задържат.
Има и такива мъже, които няма да помнят първата ви целувка, нито пък рожденият ти ден, нито любимото ти цвете. Тези мъже ще са твоите малки грешки.
Има и такива мъже, които ще те искат за една вечер. Тази вечер ще има всичко друго, но не и любов и това ще я направи просто една вечер пълна с желание, но не и със страст.
Има мъже, с които ще излизаш на срещи и те ще ти разказват за бившите си. Не ги прекъсвай, просто вземи чантата и си тръгни, те все още обичат бившите си.
Има мъже, които ще умират по теб, ще ти обещават Света, но те не могат да ти предоставят Света. Тези мъже са лъжци, готови на всичко да си легнат с теб.
Има мъже, с които ще се чувстваш сигурна и обичана. Тези мъже не ти казват, че ще са винаги до теб, те просто ще са там - винаги, когато имаш нужда.
Има мъже, които са истински. Тези мъже са рядкост. Тези мъже обичат всички твои несъвършенства. Но те са с теб, защото това си ти. Заради теб, техният Свят е станал по-красив. След време ти си техният Свят и това остава така за цяла вечност....."

Александър Глог
...
Как ухае на теб… Днес навярно си идвал
тук, във нашия пясъчен спомен.
Виж, очите ми тлеят. Mай е време за истини,
време раните пак да отворим.
Ти си в мен непокътнат, оцеляваш след бурите
и след нечия жажда за обич,
но след толкова мигове край морето изгубени
нямам нищо за даване в повече.
А животът е толкова, толкова кратък.
Сетивата копнеят, копнеят за взрив…
Може би сме обречени на любов без остатък
и на вярност до гроб. Може би.
Но сега сме ухание. Ти – на есенен парк,
аз – на твоята пейка за влюбени,
Ти и аз… Аз и ти… Докъде? Докога?
Всъщност нямаме нищо за губене.
Яна Вълчева
...
Не гледай в очи, които не гледат в теб...
Не задържай ръка, която не държи силно стисната твоята...
Не се подценявай...! Не се обезличавай...!
С трохички обич никога не се задоволявай...!
Намери очи, които да видят това специално нещо,
което те отличава от другите.
Всеки човек притежава нещо уникално,
дали талант, ум, красива външност или добра душа,
но заслужава да намери очите, които да го гледат така,
че да се чувства най-специалният човек на света.
Истинско щастие е да намериш това,
което търсиш в някой и той да го е намерил в теб.
Никой не е перфектен, нищо не е перфектно в този живот.
Има истински неща. Има истинско щастие!
Отвори си очите...!!!
...
Дойдох си капнал, седнах в къта,
така обичан отпреди.
И мама, старата, зашъта, в джезве ракия подслади,
пред мене в стоплената соба
търкулна кръглата софра
и замириса сладко боба, самуна с розова кора.

На въглените за минута
чух наденица да цвърчи,
дъхът на чушчицата люта
опари моите очи…

И тате шарената купа
надигна – посивял, суров…
Сърцето ми така затупа
пред тая хубава любов,
пред къщицата ниска, стара,
със дъх на чубрица и мед!

Тук всяка дума е подарък,
след труд за радост има ред,
тук подир всякоя разлъка
сърцето мълчешком боли
и всеки труд, и всяка мъка,
и всяка обич се дели…

И топлите очи на мама
съгряха моето сърце,
тъй както хубавият пламък -
измръзналите ми ръце....

Андрей Германов
...
Сега разбирам как умира любовта -
внезапно.
За секунда невнимание.
И после няма никаква следа.
А само тишина.
И бездиханност.
А после... няма после.
Няма нищо.
И като казвам нищо,
няма даже минало.
Смъртта на любовта
е хищница.
А думите са празни.
И изстинали.
И няма спомени,
разбираш ли...
не помня.
Не помня теб.
Не помня нас.
Категорично.
Дали боли...
не ме боли.
Сега съм огън,
който съвсем не помни,
че съм те обичала.
caribiana
...
Богата съм! Не вярваш ли?
Ела да ти покажа
съкровището дето тайно пазя
нееее, не е нищичко от злато
не са бижута, нито диаманти.
Запазих си билетчето от влака
със който пропътувах да те видя
запазих си листеце от върбата
под клоните и дето ме целуна.
Запазих си монетката от рестото
когато ме почерпи със кафе
сърцето ми клокочеше горещо
приличаше на кипнало джезве.
Запазих разписката от хотела
във който те попих, като земя пустинна...
Богата съм !
запазих спомена за лято,
за да ме топли щом те нямам....
а те искам.

Елица Ставрева
...
Отглеждай ме. Като звезда и цвете.
Поливай ме с любов. И необятност.
Понесла съм във себе си небето,
и винаги съм синоним на щастие...
Пази ме много. Като нещо ценно,
което до сърцето си притискаш.
Отделяй миговете. Другото е тленно.
А аз ще се отплащам само с истинност....
Дари ми свобода. Да бъда себе си.
И всички светове да преобръщам.
Пресметна ли прашинките на времето,
аз винаги при тебе ще се връщам...
Отглеждай ме. Като звезда и цвете.
На полети учи ме. Като птиче.
Направих си пътека към сърцето ти,
започваща със :
„Знаеш ли? Обичам те”.

Мира Дойчинова - irini