Присъда ли е, дявол да го вземе, съдба ли е животът с две жени. Едната бавно твоя свят превзема. А другата е с теб от младини. Едната в теб жребеца си открива. За другата си старото седло. Едната търси в тебе перспектива. А другата е с теб в добро и зло. В едната се откриваш луд и страстен. Пред другата си грешен и смирен. С едната си на норми неподвластен. Със другата светът е подреден. С едната сядаш в тиха пицария. А другата ти пържи ребърца. С едната си принуден да се криеш. От другата са твоите деца. Едната има снимка с теб. За спомен. А другата със спомените спи. Едната те желае незадомен. А другата семейството крепи. След срещата едната си отива. А другата те чака у дома. И може би едната е щастлива, а другата нещастна и сама. И всеки път, когато си отива, за теб едната все ще е “Една”. А другата? Красива, некрасива, пред Бог остава “Твоята жена”. Присъда ли е, дявол да го вземе или е просто мъжка суета? И има ли любов във днешно време или е светла притча любовта?