Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
Изповед на една софиянка.

Много обичам учени да ми дават съвети.
Умирам си да чета, например, как жената трябва да спи по поне 7 часа на ден, за да е щастлива, но в никакъв случай повече от 9, за да не се подуе, тоест най-добре по 8, за може хем да не е нещастна, хем да не е подута, и всички да са доволни и да не повръщат от ужас и отвращение, когато я видят, жената.
Аз обаче искам да попитам екипа от учени – вие флекс знаете ли какво е? А бичкия? А израза „винаги някой някъде реже нещо с флекс“ учили ли сте го? Да не мислите, че аз си умирам да спя по 5 часа и да ставам с кокошките, за да тропам по тръбите на парното на съседа, дето си остъклява балкона денонощно, въоръжен с чук и бормашина?
И друг въпрос имам да ви питам. Вие булевард „Цариградско шосе“ колко пъти сте го минавали сутрин?
Щото аз препускам там всяка сутрин и дори и да съм спала не по-малко от 7 часа и не повече от 9, някъде към „Феята“ автоматично се подувам от само себе си и така си и оставам до кръстовището с Павлово.
Същите физиологични промени се повтарят и на връщане, понеже хващам вечерното задръстване, и така излиза, че колкото и да се старая да спя по специално изчислената от вас формула, аз така или иначе съм и нещастна, и подута, тоест – може да си заврете сензационното откритие където си пожелаете.
Преминаваме към следващия ми любим съвет – този на „екип от германски (британски, френски) изследователи“, които, сигурно след дълъг запой с наденички, бира и зеле, прозрели, че трябва да пия витамини, за да съм красива.

Мили ми Хенрих. И ти, Гертруде!
Ние тука витамини не пием. Ние тука пием ракия, успокоителни и валериан, и понякога – като сме болни – чай от лайкучка и шкембе с оцет. Не искам да кажа, че не сме виждали ябълки, портокали или сурови чушки, не. Само че, Гертруде, нас витамините в суровите чушки не ни оправят. Понеже знам, че няма да ме разбереш, ако искаш, ела ми на гости за известно време.
Ще те кача на тролей девятка, ще те разходя по жълтите павета (зимата), ще те кача в автобус 72 (лятото), ще те оставя да се редиш на опашка в общината и да караш от единия до другия край на града, по два пъти на ден, с колата, която някога е била може би твоя, може би на някой твой съсед, а може би дори и на баба ти, а сега – 15 години по-късно, е моя, защото, ако не си обърнала внимание, ние също сме в Евросъюза от известно време, джиткаме си напред-назад из него и ви изкупуваме старите коли, докато вие правите важни научни открития относно моето здраве и красота.
Ако след всичко това си останеш все същата лъчезарна, добронамерена и мила Гертруде, ще ти купя всички ябълки, чушки и праскови на света и ще ти ги изпратя в Долна Бавария с наложен платеж. Обещавам.
Междувременно ето и още един любим съвет от титаните на научната мисъл - как трябва да ям мляко, за да са ми здрави костите.
Драги учени, в България кисело мляко няма. Знам, че това ще ви озадачи – дори оттука виждам няколко повдигнати професорски вежди, изразяващи недоумение, недоверие и учудване.
Сигурно са ви учили, че ние сме известни по света, даже и отвъд него, с няколко изобретения, сред които киселото мляко, електронния часовник, компютъра, схемите за кражба на ток, приватизацията, пълнените чушки и още две-три хиляди подобни, благодарение на които човечеството е оцеляло и до днес, но това е просто митология.
Сега киселото мляко в магазина представлява нещо, което може да оставите на балкона по време на лятната си отпуска, и като се върнете, то още да ви чака там в същия си вид и да ви маха за добре дошли. За да ми повярвате – заповядайте у нас, купете си, изследвайте го, ако не ви е страх, че може да ви ухапе, и после пак ще си говорим.
И изобщо, уважаем световен научен елит, вашите открития относно нашето добро състояние изобщо не са валидни тук. На нас всъщност ни е известно, че не трябва да се ядосваме, че трябва да спим, да ядем мляко, да пием витамини, да не пушим и да се разхождаме всеки ден по половин час на чист въздух, но вместо това правим точно обратното – ядосваме се, спим малко, не ядем мляко, не пием витамини и определено не се разхождаме по половин час всеки ден на чист въздух, тъй като ние половин час нямаме, камо ли пък чист въздух.

Та в тази връзка – нещо да ни посъветвате?

Пак ми звъннаха от банката. Колко пари да очаквали да внеса до следващия петък.
Изкуших се да им кажа, че твърдо възнамерявам да тегля, а не да връщам…
Или пък, че следващия петък ще се намирам на новозеландския архипелаг Токело, който е с обща площ от цифром и словом 12 км2 /12 квадратни километра/, където приоритетно и завинаги ще се занимавам с подстригване на уриали или кухороги муфлони.
Що не вземат да ми звъннат и да ми кажат, че съм спечелила нещо? Било то и чорапи, примерно.
Или че някой богат трансатлантически роднина е преминал в по-добрия свят, а в по-лошия е оставил низките си, порочни и покварени материални придобивки на мое разположение?
Но не става. Обикновено ми звънят от БТК. Онази операторка с глас, който навява мисли за поцинкована ламарина. Звъни към седем сутринта, а в този час поцинкованата ламарина звучи особено звънко.
Или от кабелната телевизия, нея също я забравям. Понякога просто си мисля, че върви заедно с телевизора и после много се учудвам, че нещата не стоят точно така.
От електрото още не са звънели, но то е, защото те са радикалисти. Като не си платиш тока и директно ти го спират, без сантиментални телефонни увещания. Там любов нема. Само страдание.
Това, че нямаш време през седмицата да се редиш на опашки, е без значение. Можеш евентуално само да се оплачеш на арменския поп. Ако е на линия.
Веднъж пробвах да го платя в събота /тока, не арменския поп/, но ми казаха, че в събота не можело, защото били на сателит. Очевидно сателитът залязва за уикенда, по друг начин не мога да си го обясня.
От ВИК не звънят, но пращат огромни афиши, сгънати прилежно в пликче. Вътре има две-три страници със заплахи, ама аз вече не им се връзвам.
Отписах ги в момента, в който преди време видях образователната им брошурка, наречена „Капчо и Капчица“. Брошурката, ако не се сещате, бе посветена на кръговрата на водата. В случай, че има вода.
И от пощите не винаги звънят, а пращат едни готини листчета, с които обикновено те известяват, че имаш писмо на гише 6.
И на тях не им се връзвам след последния път, когато отидохме с майка ми да вземем едно такова.
Оказа се повиквателна от военните. За да е още по-ясно, че получателят е мъж, отгоре с големи букви пише името му. Пощаджийката дълго време плюнчи една тетрадка, след това топи пръсти в една гъбка и накрая ни попита кой от нас двете е Александър.
Има обаче хора, които би трябвало да ми звънят, но не го правят. Например, личната ми лекарка. Никога не ми е звъняла. Съмнявам се, че дори е наясно с физическото ми съществуване.
В случай, че в момента чете това – здравейте, аз съм добре. Още не съм забременяла, хемоглобинът ми е нормален и наскоро си правих тест за СПИН – отрицателен е. Все пак, ако искате някой ден да ми звъннете, да знаете,че телефонът ми вече е с 8 отпред.
Затова пък от време на време ми звънят някакви и ме питат дали е гарата на Елин Пелин. Аз им отговарям, че е летище Хийтроу и така разговорът приключва бързо.
Най-много се уплаших обаче, когато миналия Великден се обади 90-годишната ми баба и ми сподели, че преди малко е говорила с Йосиф. Мислех да я попитам дали и с Мария Магдалена не си e побъбрила, но после се сетих, че има реален Йосиф някъде в обкръжението ни.
Та така. Вече няма да се учудя, ако ми звъннат и от Световна банка, ООН и Организацията Ислямска конференция.
А, и данъчните.
Но аз ще съм на Токело и ще стрижа муфлони. А там няма да има връзка с абоната.