Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
позитивно,-храна-за-косата
Понеже ми омръзна от постоянния негативизъм около мен, та и в мен, и защото от нерви ми побеля косата, че и започна да пада интензивно, реших да мисля само за хубави неща и така да се заредя с положителна енергия, че да престана да подскачам всеки път, щом се погледна в проклетото огледало. Речено и отсечено! Накупих си всякакви книги за здравословен начин на живот и духовно съвършенство и за има-няма месец ги прочетох до една. И тази сутрин осъмнах натъпкана с позитивни мисли до ушите. Отворих очи и започнах да си поздравявам телесните части, както си е по учебник. Първо започнах от косата, защото тя е най-проблемният ми участък към този момент. Та ударих й две четки, за да спре да пада и да ме оплешиви като яйце. След това поздравих сърцето, кръста, ръцете, краката и даже малката разширена веничка, дето от една година упорито се блещи на левия ми крак. Задника си го поздравих два пъти, защото напоследък нещо се е удвоил, та прецених, че с един поздрав няма да мине. На мазола, дето се е настанил на кутрето ми и не ми дава да нося от новите обувки с остър връх, нищо не казах. Той да мре!

Вместо кафе, изхрупах два моркова и тръгнах за работа. Вървях и си повтарях: светът е прекрасен, животът е чудесен, обичам ближния, ОМММММММ! Обаче само след три метра един ближен почти ме отнесе с черния си джип, при това на пешеходна пътека. Закова спирачки малко по-надолу и вместо да се извини, подаде брадясалата си мутра през прозореца и викна:

- Къде зяпаш, ма патко с патко!

Да беше го казал вчера, такава сочна благословия щеше да отнесе, че да му държи влага три денонощия, но днес бях нов човек, затова само му се усмихнах чаровно и го изгледах с любов. Тоя махна с ръка, убеден, че звездите ми говорят он лайн, и с мръсна газ отпраши по пътя. А аз продължих към спирката да си чакам автобуса. Той, разбира се, беше претъпкан с ближни. Наврях се и аз как да е в навалицата, като не спирах да си повтарям колко е хубав светът, а ближните се надпреварваха да ме ръчкат с лакти и да ме настъпват. Аз им се усмихвах на всичките, ама вече с половин уста. След малко дойде контрольорът и ме напсува на майка, задето не съм си приготвила предварително картата, ами трябвало да ме чака да си я изровя от дисагите. Аз и на него му се усмихнах – външно... Отвътре бавно, но сигурно се покривах с пришки. В офиса пристигнах първа, както винаги. Седнах си спокойно и започнах да работя. След няма и 5 минути на вратата се почука и при мен се намърда една развлачена повлекана с траурна физиономия. Тая я знам. И изобщо не искам да ми е ближна, защото лъже като разпрана, че събира пари за болното си внуче, а от сигурен източник разбрах, че е на 52, неомъжвана, не раждала и няма никакви вписани данни за осиновени деца. Обаче днес новият човек в мен й даде цели два лева. Срамота! А после дойдоха колегите и светът не само че престана да бъде прекрасен, а ми направо се скапа отвсякъде. Опитах се да си заградя едно бюро с позитивна енергия, но къде ти?... Току някой ми навлезе в личното пространство и ме засипе с негативни жалби за болната си тъща, която се самонастанила в ипотекирания му апартамент; за развратния си мъж, дето сменя вече трета кучка, а се прави на света вода ненапита; за децата на комшийката, защото то не се деца като деца, ами истински катъри... Боже, дай ми търпение и ми го дай веднага! Когато прелях от чуждата мъка, грабнах си чантата и отидох в банката да си оправя вноските по заемите. Пътьом изядох един сладолед, защото усещах, че телесните ми органи започват да изпушват. В банката поне беше прохладно и спокойно. Докато не се оказа, че са ми зачукали две вноски наведнъж... Е, сега вече подивях! Отворих уста, с намерението да вдигна грандиозен скандал, но все пак моята позитивна нагласа ми даде сили за една последна усмивка. Малката мишка, която ми беше оплескала сметките, също се усмихна и без да й мигне окото, ми обясни, че ако не платя веднага, ще ми насвяткат и лихви. Внесох всичко до стотинка и портмонето ми се оголи като общинска собственост. С последните си позитивни остатъци се замъкнах до вкъщи, с намерението да се боря за всеки косъм. Извадих си още два моркова от хладилника и пуснах телевизора. И какво мислите? Един мазен очилатко ми съобщава, че заради европейските стандарти цената на тока ще се вдигне с 10 %, а тази на водата – с 20. Край! Целият ми позитивизъм да върви по дяволите! От утре ще се оправям както аз си знам. И ако пак някой се опита да ме сгази с дебелия си джип, ако ме настъпи по мазола, ако се опита да ми измъкне пари с фалшиви внучета и посмее само да ми спомене за европейските стандарти, с голи ръце ще го навра в миши задник и собственоръчно ще запечатам отвора с червен восък. Пък ако ще и да оплешивея окончателно! В края на краищата има и перуки...

Трябваше да взема интервю от една от най–красивите жени на света (по думите на моя шеф) и тъй като тя живееше в друг град, днес си бях останала вкъщи – интервюто щеше да се осъществи по телефона. Чудесно! Направих си чаша ментов чай, настаних се удобно на дивана в хола си, облечена с клин и тениска, щастлива, че не трябва да нося обичайните работни костюми, и взех мобилния, за да набера въпросната жена. Разполагах с оскъдна информация за нея – знаех само, че е една от най–красивите жени на света... Главната тема на интервюто ми очевидно щеше да е женската красота. Набрах номера й и зачаках. - Здравейте! Очаквах да се обадите! – приветливо ме поздрави жената. - Здравейте! Готови ли сте да започнем с интервюто? – делово подхванах аз. - Да, разбира се. - Какво мислите за ботокса, който толкова нашумя напоследък? Вие имате ли инжектиран ботокс? – започнах остро аз. - Не точно ботокс – започна красавицата – всеки ден си инжектирам голяма доза вдъхновение за живот. И съм много доволна от резултата – кожата ми наистина се изглажда, а чертите на лицето ми стават някак по–младежки. Позачудих се на странния отговор, но реших, че това е нейният начин да избяга от признанието, че често си инжектира ботулиновия токсин. Да, за да избегнат подобно самопризнание, хората започват да бръщолевят какви ли не щуротии. - Наистина ли жената трябва да носи високи обувки, за да изглежда секси? – продължих аз със следващия си въпрос. - Високите токчета безспорно са секси, но излъчването на сексапил няма нищо общо с червените ви високи обувки – сексапилът у една жена много повече зависи от това дали жената върви по пътя на сърцето си, по пътя на мечтите си – онзи път, който я изпълва цяла със страст. Не с какви обувки е жената има значение, а дали стъпва уверено по друмите на желания от нея живот. Дори ми се струва, че по–сексапилна от босата жена няма – жената, която смело стъпва по асфалта, по морския пясък, по зелената хладна трева, готова да усеща с кожата си земята. След втория отговор осъзнах, че нямаше да е лесно интервю – очевидно интервюираната смяташе да ми отговоря абстрактно и с недомлъвки. Определено звучеше като странна птица. - Мислите ли, че яркото червило е добър афродизиак за мъжете? - Съвсем не знам, може би трябва да попитате мъжете. Най–силните афродизиаци, които аз съм давала на мъжете в живота си, са думите, които излизат от устата ми, без значение дали тази уста ще е с червило, гланц или без нищо. Може би с ярко червило мога да накарам един мъж да ме пожелае днес. Но с думи зная как да накарам един мъж да иска още от мен всеки ден. И ще си призная, че често сутрин забравям да си сложа дори и най–обикновен подхранващ балсам, но никога не забравям да сложа ярка усмивка на устните си. - На какво мнение сте за пилинга на тяло – вреден или полезен за кожата е? - Пилингът за тяло действа благотворно, единствено ако се използва правилно – влизате под душа, нанасяте ексфолианта и когато започнете внимателно да търкате кожата си (движението е винаги отдолу нагоре,) отмивате от себе си не само ненужната вече кожа, но и обидата, гнева, вината, недоволството. Да премахнеш не само мъртвия слой на кожата, но и мъртвите пластове в душата си – само тогава кожата ти започва да сияе и става румена. А когато излезете от банята и започнете да нанасяте хидратиращия си лосион за тяло, не забравяйте да нахраните порите на кожата си и с всички онези съставки, за които е гладна душата ви – с всички онези неща, които ви карат да се чувствате щастливи, всички неща, които ви карат да преливате от щастие. Ако не е щастлива, една жена няма как да е истински красива. Любовта и щастието даряват жената с тайнството на магнетичната красота. - Как поддържате фигурата си? Какво представлява хранителният ви режим? Спазвате ли диети? - На строга постоянна диета съм – абсолютно съм изключила злословието и неувереността в себе си. Ям много пресни плодове и зеленчуци, но задължително храня и душата си с вкусни изживявания. Храня се само в приятна компания (на приятели, на семейството си или в собствената си компания). Спортната ми програма е доста натоварена – включва много игри с децата, много правене на любов, много разходки из интересни места, много смях, боулинг с приятели в събота вечер... - Кой е любимият ви аромат, имате ли любим парфюм? Мислите ли, че парфюмът е важен за една жена? - Обичам аромата на мускус. Понякога си слагам парфюм, – замислено отговори жената – но знаете ли кой е най–запомнящият се аромат, който може да остави една жена след себе си? Ако, когато си тръгне от една стая, след нейното присъствие се усеща дъх на нежност и любов, ако след нея има повече усмивки на лицата, които е срещнала в деня си, ако долавяш присъствието й в своите фантазии дълго след като жената си е тръгнала – ето това е запазената марка парфюм на истински красивата жена. - Какъв грим носите? – продължавах с предварително записаните въпроси аз, независимо от абстрактните отговори на най красивата жена. - Обичам да слагам на очите си черен молив. Най–накрая един нормален отговор! Но в същия момент тя продължи: - Но не черният молив е важен за моята красота. Това, което ме прави истински красива, е начинът по който гледам на света и на хората около мен. Ако в очите ми не блести дързък пламък, ако не гледам с огнена любов на света, ако очите ми не отразяват една красива душа, то няма грим, който да замаскира грозотата и сивотата ми. - Може би бляскави бижута? – плахо попитах аз, но вече знаех, че едва ли и в бижутата ще открия тайната на красотата й... - О, обожавам диаманти! – въодушевено отвърна тя. - Защото толкова добре подхождат на блясъка в очите ми! - Благодаря за това интервю – казах отработено аз. – Само искам да ви помоля да изпратите ваша снимка на имейла ми, за да мога да я приложа към интервюто ни. - Разбира се. Веднага изпращам една снимка. Беше ми много приятно. Най–красивата жена затвори телефона и само след минута на екрана на лаптопа ми се появи ново съобщение. Нетърпелива да видя как изглежда една от най–красивите жени на света, кликнах върху приложения файл. Само след миг снимката се появи пред мен и аз зяпнах от изненада. От екрана ме гледаше една жена, облечена в черен клин и жълта тениска, с вързана на небрежна опашка коса, без никакъв грим. От екрана ме гледаше собственият ми образ. Защото най-красивата жена живее във всяка една от нас.

Във вселената няма нищо по-вълнуващо от сложната жена. За повечето мъже жените са истинска мистерия, но аз като че ли никога не съм имал този проблем. Аз обичам пъзелите и съм добър в тяхното подреждане – така че, колкото е по-сложно, толкова по-добре. Жените са човешки същества, точно като нас. Те мислят рационално и се движат от логиката. Жените обаче определено живеят в реалност, различна от нашата. Но... всъщност няма двама души, които да споделят една и съща реалност, нали? Сложната жена е жена, с която си струва да споделиш живота си. Може би понякога е трудно да я обичаш, но главоболието си заслужава. Тя със сигурност ще направи живота ви по-интересен. Вярвате или не, сложните личности не се раждат такива. Няма ген, който ви прави "труден за разбиране" и който се предава от родителите към децата. Хората стават сложни, защото животът им е сложен. Ако жената е сложна, то е заради живота й, който най-малкото е бил сложен преди време. Сложният живот обаче не е толкова неприятен, колкото си мислят повечето хора. Сложен обикновено значи интригуващ, извън ординерното, вълнуващ. Разбира се, прекалено сложен е едно... сложен е друго. Сложната жена винаги е интересна. Защо? Защото сложното е интересно. Кога за последно чухте някой да казва: "Харесва ми колко обикновен е животът ми"? Малка доза обърканост винаги действа добре на човека – особено ако идва от жена. Ако жената е сложна, тя ще направи и живота ви малко по-сложен. И както казах, така той ще стане по-интересен. Тя ще е водила интересен живот и ще има много истории, които да ви разкаже. Сложните хора водят сложен живот, а сложният живот ражда добри истории. Следователно, тя със сигурност е преживяла много приключения и има вълнуващ опит. Дори ако тези приключения са само на емоционално ниво, това пак е интересна за разказване история. Кога повечето хора се уморяват от връзката? Когато партньорът им е скучен и няма какво да им разкаже. В най-добрия случай ще чувате вечно повтарящи се истории. Това е окей като за начало, но след време вашият любим ще звучи като развален грамофон. Сложните хора е трудно да бъдат разбрани. Не само защото са сложни, а защото пазят повече неща в себе си, отколкото останалите. Колкото повече демони имат, толкова повече ги пазят... Срещайте се със сложна жена и ви гарантирам, че за години напред тя ще има какво да ви разказва. Тя трудно може да бъде уловена. Да се отегчиш е лесно – поне за някои от нас. По природа хората обичат предизвикателствата и мъжете не правят изключение – дори ако тези предизвикателства идват от техните жени. Ние сме войни, съперници и завоеватели. По-важното, ние обичаме да побеждаваме и мразим да губим. Ако се влюбим в жена, я преследваме, докато и тя не се влюби в нас. Ако срещнат трудности, част от нас си намират оправдания, че тя не си заслужава и се отказват. Но така или иначе, в нашите умове ние никога не губим. Ако жената е лесна "плячка" обаче, нашият интерес бързо изчезва. Вече не сме привлечени от нея, не се опитваме да я разберем и опознаем. Сложната жена винаги изглежда като една малка мистерия. Затова не бъдете твърде лесни или вашият любим ще се отегчи. Разбира се, същото може да се каже и ако разменим ролите. На моменти тя може да е емоционално нестабилна, но това ще направи връзката вълнуваща. Изглежда хората си мислят, че връзка, в която всичко е мирно и спокойно през цялото време, е страхотна връзка. Да си призная, не знам дали това е така, защото не познавам нито една двойка, която от време на време да не се сдърпва. Връзките се натъкват на всевъзможни препятствия. Това е така, защото в своя живот ние се сблъскваме с различни лични проблеми, които трябва да бъдат решени и които често засягат и партньора ни. Ако не самите проблеми, то начинът, по който те се отразяват на емоционалното ни състояние и на нашите действия. Постоянната емоционална нестабилност не е здравословна, но от време на време това може да е свежо напомняне, че си жив – дори ако е само заради това, че емоциите ти се менят като резултат от променящите се емоции на жената до теб. Тя е умна. Трябва да си умен, за да бъдеш сложна личност. Не искам да кажа, че е лошо да си обикновен. Има хора, които си търсят точно такъв партньор. За да си наистина сложна личност, задължително трябва да си интелигентен. Ако не си такъв, няма да можеш да управляваш сложните процеси в своя ум. Тя ще ви накара да се борите за любовта й – а това е единственото нещо, което държи една връзка цяла Повече хора се втурват през връзката така, сякаш накрая ги чака триумфална лента и медал. Трябва да се научиш, да разбереш, че самата връзка е твоята награда. Тя обаче изисква непрекъсната грижа. Проблемът най-често се появява, когато единият или другият реши, че вече няма нужда да се старае. Нека бъдем честни, това най-често се случва с мъжете. Тъй като мъжете се възприемат като завоеватели, веднъж щом получат любимата жена, те вече не изпитват нужда да се борят за нея. Мъжът трябва да помни, че е нужно да се бори, за да запази любовта жива. Мъдрата жена, от своя страна, знае как да го накара да мисли така. От време на време, разбира се. Никой не обича да се чувства застрашен, че може да изгуби любимия си във всеки един момент. Но от време на време е добре да ни се напомня, че това все пак може да се случи. автор: Пол Хъдсън, elitedaily.com превод: Gnezdoto