Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
00:00 е, нямам цигари, нощта е тиха, не мога да заспя, теб те няма също;
00:02 е, намерих цигари, може и без теб...
Буковски
"Тя ме харесваше. Никога не поиска повече от това, което можех да й дам. Вечер беше моя. Не много рядко, не твърде често. Най-вече във вторник. Имах я, а после се отпускаше на гърдите ми и се заслушваше в ударите на сърцето ми. А когато заспивах, тя си тръгваше. Незабележимо. На пръсти. И временно. До следващия вторник. Не оставяше и косъм на възглавницата. Нищо, което да напомня, че е била тук. Беше влюбена. Показа ми го много пъти. Но не поиска връзка. Знаеше, че не съм готов да й отдам душата си. Аз не бях влюбен. Просто исках да я имам. Без чувства. Без обещания. Без лъжливото "завинаги". Исках я за малко. И за по-интересно. Целуваше ме. Целуваше ме много. Другите не правеха така. Отиваха си веднага щом се облекат. Искаха да се видим пак. Оставяха ми нещо за спомен. Тя си тръгваше без да каже нито дума. Без да иска нищо. Без да дава нищо. Без да се обажда пак. Започнах да се влюбвам. В парфюма й. В погледа. В усмивката. В смс-ите без отговор. И когато бях сигурен, че съм влюбен, нея вече я нямаше. Тръгна си внезапно. Никак временно. Завинаги. С нов номер. А аз все още я чакам. И вече не само във вторник ..."
Чарлз Буковски
"Често разправят, че след като мине известно време, страстта се превръщала в „нещо друго“, по-здраво и по-прекрасно.
Че това „друго“ било Любовта с главна буква, чувството не e толкова възбуждащо, но затова пък по-зряло.
Нека сме наясно: на това „друго“ аз казвам майната му и ако именно това е Любовта, харизвам я на мързеливите, на отчаяните, на „зрелите“, на онези, които са затънали до гуша в техния сантиментален комфорт."

Ф.Бегбеде
Случва се
да нараниш друг
и повече себе си
случва се
да простиш на всеки
само не на себе си
случва се
в 2 след полунощ
да пушиш
да пиеш
да плачеш
случва се
в 2 след полунощ
да се съсипваш
да се разпадаш
да умираш
случва се
да мислиш друг
не толкова себе си
да липсваш друг
изобщо не себе си
случва се
да обичаш някого
и никак себе си
случва се понякога
в 2 след полунощ
да умираш
по няколко пъти на вечер
за години назад
и за години напред

случва се
така научаваш
как да живееш
само за себе си
без да умираш
за други
случва се
- Валентина Йоргова
"Хайде да ми обясниш как се обича "нормално", а? Понеже аз не разбирам... и явно не умея. Не умея да обичам спокойно. Не умея да обичам без да "влагам излишни емоции", без да тъгувам, когато ТОЙ е далеч или не ми обръща внимание, не умея да обичам уравновесено, не умея да обичам "над нещата", не умея да обичам днес, а утре да казвам "махни се, дразниш ме", не умея да обичам без този, когото обичам да е целият ми свят, не умея да обичам без да искам и аз да съм целия му свят, не умея да обичам "всички"... въобще... не умея да обичам както трябва, явно.
За това пък искам някой да ме обича така, както обичам аз. С всичката лудост, която му е налична. Не искам да ме обича "нормално". Искам да ме обича абсолютно ненормално. Искам да ме обича с цялата гама на всичките си емоции, с пълната палитра на чувствата си, искам да му липсвам дори когато съм до него (както би ми липсвал той), искам дъхът му да спира от обич и да няма думи, с които да ми го каже, искам... някой да ме обича точно толкова неправилно, колкото обичам аз.
На теб ти пожелавам нормална обич, без излишни емоции и по правилата (ти).
Аз имам нужда от лудост."

caribiana