Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
най-страхотната-оферта!-възползвайте-се!
Откраднато от стената на един приятел:

"Здравейте. Завчера решихме с един приятел да се разходим из Северозападна България, но без посока. И...и, в едно село се отбихме да хапнем в една къща за гости на обяд, ама останааме и за вечеря, привлечени от оригиналния PR, а и ни харесаха цените и посрещането, което ни устроиха местните гидове. Но, вижте сами за какво иде реч... ;)

ОФЕРТА ЗА СЕЛСКИ ТОРИЗЪМ
(запазен е оригиналния правопис)

ЦЕНОРАСПИС
СПА­НЕ
У одаята с исглед накъмто барата – два лева на креват
У одаята с исглед накъмто дворо – един и педесе на креват
(и двете такси са независимо за мъжко ели за женско ама ако некоя ми фане окото моем да напрайм отстапка с некакви процентове)

ЯДЕНЕ
Закуска – пражени филий с кисело млеко една паничка
Обет – картофена чорба, пражена лютеница, пражки с боб и компот (секи пат различно само компото е секогаш)
Вечера – яйцета на очи ели баркани (секи пат различно) и ена малечка шльоковица по желание на клиенто с мезе торшиа а летоска домат ели краставица.
Сичко наедно – два и педесе секи ден.

ХИГИЕНСКИ НУЖДИ
Ако некой му се прикъпе слочайно, може летоска у барата а зимъска у цинково корито с ладка вода от котел. И у двата случеи претвиждаме търкане на гръб с кисе от назе. Ако тарка Глигорица таксата е един и осемдесе, ако таркам язе става на лев и педесе що сам по як.
Ако сака може и сам да си вади вода от герано и че плати само двейсе стотинки за канчето за цел ден и педесе стотинки за кофата с важето.
Ако некой си мие забите да си носи паста що у Доброволево немаме. Ние заран като се нажабурчиме с шльоковица и не заваждаме микробе. Сапун нема нужда да се носи, ние имаме ператен. Он се не пени като грацкио ама отмива добре.
Нужник имаме на дворо и е екологически исправен. Секи пат като се размерише та почне да люти на очите, му фъргам вар. За него таксата е двайсе стотинки на исхождане, става дума за голема нужда (леле а Натка разпрая че у градо зимат по педесе стотинки) Иначе пикането може и у дворо за бес пари ама гледай да не е у насадено.

ТОРИЗАМ И ДРУГИ ЗАБАВЛЕНИЯ
Отиване (и завращане) до гората за гъби ели е така само за расотка с придрожвач (язе) – един лев натам и един лев навам, става вапрос за пеша.
Ако е с ездене на магаре, таксата е секи пат различно оти требе да го пазарим от друг, що моята магарица Живка е проклета и мое да стане некой сакатлак. Ама нема да се варже повече от два лева нанатам и два лева нанавам сметам язе.
Посещение на хоремако с придрожвач (язе) – педесе стотинки сичко, ама кво викнеш на Витка ели на Благой си плащаш отделно. Ако викнеш нещо и на мене (ама де не е лимонде) таксата отпада. Апа ако трагнеме сичките тористе у група един е за бес пари ама вие че се разберете кой
Издойване на коза (ели офца) с инструктор (Глигорица) – осемдесе стотинки.
Издойване на крава пак тека – лев и двайсе.
Храненето на една кокошка еднаж на ден е като бонос.
Цепене на дръва с манара и инструктор (язе) – два и педесе на кубик.
Копане с малечко мотече у дворо – един и десет на фитирна (по грацки май се вика леха)
Копане сас сащинска мотика на кукуруз ели лозе – два и двайсе на рет (бес застраховката).
Чистене кочината на прасето Гошко – осемдесе стотинки.
Изфърляне на торо от оборо до улицата – лев и четиресе на количка.

ОЩЕ ДРУГИ
НАСПОРЕД МЕРАКО НА КЛИЕНТО
У други олизат Глигорица да ви пее като едете, ели язе да ви водим до казано да видите като как се пече рекия ели такива неща.
Забелешка:
Ако дойде чожденец ели чожденка в независимос от каде е в смисал на держава, таксите се преобращат у еврота по сащите цени. И да си водат превеждач.

ДОБРЕ ДОШЛЕ У НАЗЕ!
Ако не знаете ка да стигнете до селото, я че ви кажем, но таксата ми е 10 лева, щото пия кафе у един бар, пък и имам и други разходи! "

Декември е Вселена! "Декември е уют. Кори от портокали. Пукащи дърва. Запалени свещи. Червено вино. Понякога розе. Тихо пиано. Вълнен шал и дебели чорапи. Първи сняг. Декември е грижа. Внимание и мисъл към най-любимите ти хора. Подаръци. Изненади. Срещи. Топло мляко с канела. Писма картички. Очакване. Декември е искри и фойерверки. Блясък по улиците, в очите. Светлини. Декември е (равно на) сметки. Разплащаме се с 365 дни случвания и пропускания. Всичко онова, което сме можели да бъдем, а не сме. Всяка неказана дума и закъснял жест. Онзи телефонен разговор, който пропуснахме. Пътуването, което не направихме. Работата, която не приехме. Думите, които не казахме. Декември е обещания. Наравно стари и нови. Да бъдем по-добри. По-щедри. По-благодарни. Да мечтаем повече. Декември е поглед навътре. Носталгия по детството. По това какви бяхме, какво търсихме, в какво вярвахме. По приказки с щастливи начала, не краища. По онова утре, което все търсим и все не стигаме. Декември е всичко в едно. Най-студеният и най-топлият месец. Най-пълният с хора и най-самотният. Едновременно край и ново начало. Прошка. Декември идва и си отива като сън. Всяка година се питаш кога пак стана Декември. Никога няма да разбереш."Декември е вселена...


От Нета


скъпо-струва-всеки-миг...

Скъпо струва всеки миг...


Скъпо струва всеки миг, Приятелю!


Скъпо струва времето, нали?


Особено, когато то е пропиляно...,


изгубеното време най- боли.


Секундите отминали не се завръщат,


и паметно в пространството зад теб мълчат.


Отмерва своя ход Вселената


и минутите от собствения ти Живот...


Скъпо струва всеки миг, Приятелю!


Скъпо струва времето, нали?


По-дълги дните си не можем да направим,


нека ги направим по-добри!


Десислава Наумова

За мен...


Живея си живота както искам.


Не търся ничие признание.


Такава съм -до болка искрена ,


и нетърпяща порицание....


Не се страхувам да обичам...


На колене пред никого не падам...


Променлива съм – не отричам


и съм сама когато страдам....


Но бих помогнала във нужда.


Ръка на някой бих подала...


Бих плакала за болка чужда...


За чужда радост бих се смяла...


Приятелите ме обичат..


А другите са без значение...


Щастлива съм дори без нужда.


Все още луда без съмнение.. ღི♥ྀღ


Таня Симеонова


 



 



За възкръсването и яйцата


От две седмици в семейство Дончеви беше особено спокойно. Не че Дончо беше станал послушен, просто баща му пак беше заминал за столицата и вкъщи нямаше кого да се ядосва. Затова Дончо калпазанстваше навън заедно с Деница. Времето беше чудесно и те всеки следобед излизаха и се веселяха за сметка на съседите. Цели два дена се забавляваха да натискат продължително всички звънци на входната врата, после се притаяваха като мишки, докато съседите надничаха по терасите и се ядосваха. На третия ден ги разкриха и се оплакаха на родителите им. След като си изтърпяха наказанията, събраха рекламните брошури от съседните блокове и застлаха с тях цялото фоайе и първия етаж на кооперацията. Получи се чудесен пъстър килим, от който чистачката сутринта едва не получи нервна криза. За да зарадват всички в квартала, Дончо и Деница скоро се прехвърлиха и в съседните блокове. Един мързелив следобед, когато хората се бяха прибрали в апартаментите и си почиваха, те минаха през всички входове на един блок, обраха оставените чехли и постелки пред вратите и ги струпаха на огромна купчина отвън. Стана много забавно, защото след един час хората започнаха да излизат навън, да сумтят сърдито и да ровят из купчината като къртици, за да си търсят нещата. В един друг блок, който беше най-висок в целия квартал, залепиха вратите на асансьора от първия до петия етаж. Ако не им беше свършило моментното лепило, сигурно щяха да залепят вратите на всичките дванадесет етажа. Изобщо цели две седмици им беше много весело, после изведнъж всички започнаха да говорят само за Великден. По телевизията постоянно показваха разни стари църкви, тъжни картини и Исус, в магазините се говореше само за яйца, бои и Исус, а всяка втора дума беше „чудо”. За Дончо в умирането и оживяването нямаше никакви чудеса и тайни. – Слушай сега – обясняваше той на Деница, – ти гледала ли си Бъгс Бъни? – Че кой не го е гледал? – Ами то и с тоя... Исус е същото. Бъгс Бъни го убиват по три пъти във всяко филмче и пак си оживява. И с Том и Джери е така. – Е, ама там е наужким – опита се да възрази Деница, но Дончо беше категоричен: – То всичко по телевизията е наужким. – Да, ама ние утре в градината ще боядисваме яйца. Аз ще си направя едно синичко и едно зелено. – И нашите ще са такива, ама не е честно – каза Дончо. – И кое не му е честното? – учуди се Деница. – Ами на госпожата майката й като беше умряла, тя дойде на градина с черна рокля. И каза, че когато някой умре, хората си слагат черно, щото им е мъчно. А на Исус яйцата му ще са червени и зелени. Мисля, че на хората трябва да им е мъчно, нали е умрял? – На мен пък не ми е мъчно – оплези се Деница. – Аз моето ще си го боядисам синичко утре. – Ние пък ще ги боядисваме по утре – ухили се Дончо и в очите му заблестяха звездички. – Страшна работа. – Да – съгласи се вяло Деница, – наистина ще е страшно. Цялата тази работа с умирането и оживяването, въпреки обясненията на Дончо, не й стана много ясна, затова вечерта тя накара майка си подробно да й разкаже всичко. – Ами – започна майка й, докато бъркаше настървено тесто за някакви празнични сладки – Исус се родил, живял там известно време и после го разпънали на кръста. Като умрял, го погребали, и на третия ден той възкръснал. Това е. – Ама като е умрял, на хората защо не им е мъчно? – упорстваше Денито. – На кои хора бе, Деница? – На всичките. Уж е умрял, а те само за ядене си мислят. Ей сега казаха по телевизията, че било празник и колко много пари трябвали за кошницата на празника. – Е, то е празник после, когато възкръсне – каза майка й. – Добре де – не мирясваше Денито, – ами като е въз... каквото беше де, къде отишъл? – Къде, къде! На небето отишъл, къде да отиде? – Значи пак си е умрял, щото баба нали и тя е на небето, пък е умряла и не ще да въз..., да си оживее за празника. – Оффф, Деницо, я да се махаш с тия въпроси, че си обърках рецептата заради тебе! Като пораснеш, ще разбереш. Тия работи не са за деца. – Да, бе! – нацупи се Деница. – Оживяването не е за деца, бебетата не са за деца. Само големите да ядат яйца, пък за децата – нищо! Ни ти ща тъпавите курабии! Въпросът с бебетата отдавна стоеше висящ. Веднъж момиченцето попита откъде идват бебетата, а майка й веднага каза, че щъркелите ги носят, като смяташе с това разговорът да приключи. – Да, ама някои бебета се раждат в кореми – беше възразила Деница, с надеждата да изкопчи още информация, но тогава майка й заяви, че тези неща не са за деца и я отпрати да си събере играчките. Затова сега Денито сърдито сумтеше в стаята си и се ядосваше на големите. За разлика от нея Дончо беше доволен от великденската суматоха и не задаваше въпроси. Всъщност той рядко питаше майка си за каквото и да е. Обикновено сам си намираше отговорите и, да му се не види, почти винаги откриваше най-логичното обяснение. Затова сега предложи на майка си да боядисат и няколко черни яйца, обаче тя категорично отказа. – Анди, какви щуротии ти се мътят в главата? – усмихна се мама Мили. – А, никакви – успокои я Дончо. – Аз само питам дали може. На следващия ден всички деца в градината боядисваха яйца. Цялата процедура мина почти без инциденти. Дончо само веднъж се опита да боядиса косата на една кукла, но госпожата го забеляза навреме и я измъкна от ръцете му. Но не можа да го спре да си натопи яйцето във всички купички с бои, затова накрая то имаше някакъв странен белезникаво-неопределим цвят и стоеше забито сред другите яйца също като трън в пета. После госпожата прибра купата в малката стаичка за учителки и лелки и всички деца легнаха да спят – много доволни от свършената работа, а и защото ги очакваше една хубава великденска ваканция Празниците си минаха както обикновено – хората преядоха и препиха, както правят на всички празници. Сутринта на Великден Деница счупи яйцето на баща си и така се зарадва, че започна да скача на коленете му. Но понеже вече беше големичка, татко й трудно я удържаше и при едно подскачане тя залитна назад и се насади като квачка точно в голямата купа с яйца. Естествено всички станаха на пита, от което майка й просто побесня. Но Денито си имаше едно бораче, което на обяд счупи в главата на Дончо, за да провери дали е достатъчно здрава. – Мама понякога е голяма пискалница – разказваше тя. – Чудо голямо, че счупих яйцата. Ние в градината си имаме други и като отидем, пак ще се сборим. – Пък ние може и да нямаме – каза Дончо и се закиска. И наистина нямаха. Когато госпожата отиде да вземе купата, за да раздаде яйцата, тя остана толкова изненадана, че не можа даже и да извика. Вместо красивите сини, червени и зелени яйца в голямата купа, облещени като гарджета, се мъдреха осемнадесет чисто черни яйца. На всичко отгоре, щом децата понечиха все пак да ги чукнат, се омазаха целите – яйцата бяха сурови. Получи се един много мистериозен Великден. Страшна работа, както бе обещал Дончо. И както обикновено, никой не разбра как в последния ден Андон изчака всички да заспят, после се намъкна в учителската стаичка като пор и обра всички цветни яйца от купата. На тяхно място сложи черните, които по две, по три от няколко дена внимателно пренасяше в джобовете на якето си. И разбира се, че ще са сурови – кой ще ти се занимава да ги вари! Но поне бяха боядисани с хубав черен матов спрей. Червените, сините и зелените той скри под дюшеците на леглата, за да не могат да ги намерят и така да развалят цялата изненада. Е, все пак ги намериха... След една седмица, когато цялата детска градина така се размириса на развалени яйца, че се наложи всички деца да излязат във втора великденска ваканция.


"За чудо и приказ", 2015 Ники Комедвенска

Няма ги вече Бо Бо Бо... Напусна ни и последния от това велико трио - Борислав Грънчаров... Да почива в мир!!! Боян Иванов, Борис Годжунов, Борислав Грънчаров - Бо Бо Бо Благодарим ви за хубавите песни, колоритните изпълнения и незабравимите мигове на концертите ви и пред малкия екран!