Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Клуб: ПОЕЗИЯ

User Avatar
О, миг поспри!

автор: vanvani4

(Иван Иванов)

На нежните ти рамена
поставям влюбените си ръце...
И както в древни времена,
с любов те благославя моето сърце!

Мълчим... Но сърцата ни мълвят...
Че нищо думите не означават,
когато чувствата във нас горят,
и нашата любов душите ни огрява!

Огън по лицето ти пламти,
треперя аз от жар любовен...
Любов във мен и теб ехти
във този час съдбовен!

О, време спри във миг омаен!
Завинаги при нас ти остани,
когато с тебе сме във кът потаен,
вълшебен знак в сърцата постави!...

О, миг поспри! Ти тъй красив!...
За всички вечни времена,
в сърцата остани ти жив...
С ръцете ми на твойте рамена!...
User Avatar
Ноктюрно

автор: vanvani4

(Иван Иванов)

Отбрули вятърът последното листо,
от очите ми отрони се сълза...
Над чаша ром в любимото бистро,
си спомням на кого любов дължа,
че като птица тя нещастна и сама,
отлетя от мен в беззвездната тъма...

Къде е моята звезда във черното небе?...
Дали в света голям ще съм готов
за твоята измъчена, изстрадана любов,
или чувства времето ще погребе?...
Но знам, че тук на грешната Земя,
към теб безспир ще се стремя...
User Avatar
Не казвай сбогом
автор: vanvani4
(Иван Иванов)

Не казвай сбогом...
Замълчи...
При мен ела,
Прегърни ме ти...
В едно да се слеят
нашите души...
Ела! Прегърни ме
и ме целуни...
Не казвай сбогом...
Замълчи!...
User Avatar
поздрав-за-вас-от-клуб-
В деня на ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ и УСПЕХА - 365 дни успех на всички!
User Avatar

Стопи се светлината в очите ти,

просълзена от нощния мрак!

Докъде ли ще стигнем, не питахме –

ала как да се върнем назад?!



Осъзнахме: ще плащаме двамата

всяка грешчица обща вина,

за да бъдем отново пак заедно...

Но не можем на всяка цена!



Затова, че свързва ни истински

с топлотата си наша любов!

И да има сълзи недописани,

остани – не си тръгвай, любов!
User Avatar

Ще те чакам хиляда години.

Ти нали затова ме избра?

Ще намеря хиляда причини

да живея и да не умра!

Ще настъпват големи промени,

ще се сменят слънца и луни,

ще пресъхват морета, но в мене

нищо няма да се промени.

Ще си взема за четене книга,

ще отглеждам в саксия звезда,

ще живея сама - ще ми стига

малко въздух и малко вода.

Трубадури, поети, пройдохи

ще се спират под моя балкон.

И мъже от различни епохи

ще ми правят любовен поклон.

Но ще бъда сурова и хладна.

Ти нали затова ме избра?

Ще остана докрай безпощадна,

само с тебе ще бъда добра.

Всяка лоша мълва ще отмине,

ще ни срещне добрата съдба.

Ще те чакам хиляда години

ако ти пожелаеш това.....

 

User Avatar
Не искам да те търся.

Не искам да те моля

да се върнеш отново

ти при мен!

 

Ако някой ден отново те срещна

кажи ми поне-Добър ден!

 

Ако ли не ще отида по изгрев

на кея, за да послушам нашата

песен.И птици край мен ще прелитат,

за да ми напомнят, че още живея!

User Avatar
Защо плача?Сега,когато

би трябвало да съм щастлива!

Защо душата ми от скръб обляна

сърцето превръща в жива рана!

 

Нима забравих да обичам!

Да желая, дори когато те няма.

Очите ти с поглед да докосвам.

Плътта ти силно да желая

и с вятъра да разговарям

вместо теб!

 

Колко щастие има?

И колко разбити сърца из

цялата  вселена, но стига ми днес

това, че някъде там някой обича!
User Avatar
мълчание
С плач идваме на този свят.

И без време, сякаш си отиваме.

А зад нас остава любовта

и безмълвното мълчание

за тез, които сме обичали!

 

Да я спрем. Неможем!

Тя смъртта...

Настъпва мигновенно

и не пита кога и как

животът да отнеме!

 

Днес плачеш ти!За своята любима.

А душата ти кънти...Защо?

Защо всичко живо, някога умира?

Пръст и пепел... Черна земя...

Залязващо слънце...Злочеста съдба...

Изсъхнало цвете:Живот в самота.

 

                   автор / Благослава Георгиева /    
User Avatar
пусто-е-без-теб
Ела! Без теб е пусто. И зимата бавно си отиде,

а студът душата ми обгръща във спомени

далечни и във сънят си теб при мен те

връщам!

 

Ела! Сияние небесно.

Любов ли си? Или желание...Нежен трепет.

Сладък грях!

Незная кога и как те срещнах, ала пътят ни потаен,

сякаш свърши.

 

Ти и Аз!Аз и Ти!

Не искам да те търся.

Непокорна съм дори сега,

когато усещам че те губя.

 

Ела!При езерото, потънала в мечти.

Самотен лебед плава и всичко в мен гори.

Господи!Не мога да те забравя.

Незная кога и как във спомени далечни ще се връщам и

самотна ще се скитам тъжна и сама...

 

Ела!И спри за миг. Тук сме Аз и Ти!

Сън ли си?Или си истина?

по лицето стичат се сълзи,

а душата ми кънти-Остани!

 

Няма връщане назад.

И защо са ни всичките

тези мечти, след като на пътя

останах сама!...

 

                 автор / Благослава Георгиева /
Визитна картичка

Име:ПОЕЗИЯ

Създаден: сряда, 01 април 2009

Членове: 24

Описание: Никога не забравяй - това, че живееш, не е твоя собствена идея; и това, че дишаш - не е твое решение. Никога не забравяй - това, че живееш, е Нечия идея и това, че дишаш, Неговият подарък за теб! Никога не забравяй, никой не мисли, и не чувства, и не де

Модератор(и): Изгаряща

Галерия
Членове