Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: ПОЗИТИВНО МИСЛЕЩИ....

"ПЕСИМИСТЪТ ВИЖДА ТРУДНОСТИ ВЪВ ВСЯКА ВЪЗМОЖНОСТ; ОПТИМИСТЪТ ВИЖДА ВЪЗМОЖНОСТИ ВЪВ ВСЯКА ТРУДНОСТ" У. ЧЪРЧИЛ
User Avatar
На 30 ноември едно българско момиче стъпи за пръв път на наша сцена – за малко, като гост изпълнител на Васко Василев. Направи го заради приятел. Тя се казва Светла Василева, родена е в Добрич, работи на сцените на оперните театри в Италия, Франция, Германия, Кралската Опера в Лондон, Операта в Сидни, Австралия и Япония. Пее с Пласидо Доминго и Андреа Бочели, има записи с тях, те я канят редовно за съвместна работа, а тук никой не я кани. Тук никой не я познава. Защо?
Защо медиите ни бълват новини за Анджелина Джоли, Парис Хилтън и не ми се изброява още за кого – знаем кога са родили, колко деца са осиновили, с кого спят, с кого са се разделили, всичко им знаем. А не искат да напишат за българите, които успяват някъде из големия свят в най-различни области?
Някой чувал ли е за портретиста Росен Райчев (Rossin)? С портрета на баща и син Буш, сега красящ Президентската Библиотека, както и с този на американските президенти на 20. век, българинът се утвърждава като един от водещите и всеобхватни портретни художници в цяла Америка. А за инж. Божидар Янев, който е главен инспектор на нюйоркските мостове? За българката Анджела Данаджиева – архитект с мащабни урбанистични и ландшафтни проекти, променили облика на градове като Сиатъл, Индианополис, Портланд? За арх. Йорданка Георгиева, която е само на 35 години, а вече има високо признание сред американските архитектурни среди? Само за около година работа тя е класирана от калифорнийския вестник „Ориндж Каунти” сред първите 10 най-нашумели и търсени в наши дни архитекти в САЩ. Сред нейните работи е къщата –дворец на прочутия актьор Джеръми Айрънс.
Аз също не бях чувала за тези хора. Знам само за всекидневните тежки катастрофи по пътищата на България. Научавам веднага как нещо „сензационно” се е случило, от рода прасе се люлее на люлка, самоинициативно. Знам всеки ден какво е казала Мая Манолова в Парламента, знам „Оставка!”, знам кой с кого се е скарал в парламента, кой кого е купил да протестира, но не знам някой умен човек да е излязъл с ясно и конструктивно предложение като паднат „тези”, кои да дойдат и защо точно те. Знам резултатите от футболните мачове на Лудогорец, Левски и ЦСКА, но не знам, че едно младо момче – Ивайло Иванов, стана европейски шампион по джудо преди две седмици. Те дори по спортните новини не са казали, проверих специално. Колко европейски шампиони имаме? И колко често? Че да се държим, все едно, че нищо? Не знам. Наистина не знам. Но знам, че циганката Пенка не стана мис България, но пък влезе в Биг Брадър All stars, защото е огро-о-омна „star”. Знам също, че някаква си татуирала името на мъжа на Евгения Калканджиева, щото голяма любов било и щяла да й го вземе тя този мъж. Знам също, че вече си имаме и трета Златка – този път червена. Защо знам тези неща? С какво помагат те на смисъла ми на живеене?
Защо не знам за младите математици от СМГ София, които непрекъснато пътуват из света и печелят олимпиади? Преди малко съвсем случайно разбрах, защото се поинтересувах, че са спечели възможно най-голямото математическо отличие през 2010-а, било такова, което няма как да се надмине, можело само да се повтори. Не знам как се нарича това отличие, защото нищо не разбирам от тези неща. Няма кой да ми ги разкаже. Иначе щях да съм прочела и да знам.
Знам, че огромни български мозъци са се пренесли отвъд океана, и продължават да го правят. Но кои са те, как живеят, какво постигат, искам да знам, искам да ме вдъхновят, но не знам. За да не съм съвсем крайна, да, има журналисти, които правят такива предавания, като Георги Тошев например, има и други, които ще напишат веднъж – два пъти, но когато никой не се интересува от тези неща, дори да си искал да разкажеш историите на успелите хора, предполагам, че ще се демотивираш.
Попитах „Google” – Българи, успели в чужбина. Излезе тема във форум. Добронамерен потребител предлага на останалите да споделят за българите, постигнали високи резултати в кариерите си в чужбина. Българи, които трябва да ни карат да се гордеем. Около десет процента от пищещите във форума споделят имена и постиженията им. Останалите оплюват Кристо Явашев и други имена, за които все пак знаем нещо. И омаловажават всяко постижение, за което някой е споделил. Зададох на „Google” имената, които прочетох във форумите. Нямаше почти нищо, писано за тях в медиите. Някога не е имало написано и за цигуларя ни Васко Василев, който сега препълва залите, не можеш да си намериш билет за негов концерт два месеца преди това. Толкова е голяма любовта към него, че се наложи да продадат билети за генералната му репетиция преди последния му концерт, за да могат да влязат всички желаещи. Но някога не се знаеше нищо за него. Как се разбра? Беше свирил със Стинг, с Майкъл Джексън, по всички големи световни сцени. Тук стана популярен с новината, че е учител на Ванеса Мей, а после и с любовната история с майка й Памела Никълсън. Покрай това лека полека хората разбраха какъв голям музикант имаме.
Спомням си, преди години, ми се обади позната и ми каза: „Нали се познаваш с медиите… Алина… от „Нова Генерация“, нали живее в Канада… Записала музика към филм, цялата музика в този филм я изпълнява тя, и сега този филм има номинация за Оскар за музика. Става ли да уредиш едно интервю?” Зарадвах се много. Бях сигурна, че това е страхотна новина. Звъннах на няколко места. Отказаха ми. Стори им се неинтересно. Ако им бях звъннала и казала: „Знаете ли к’во, имам ново гадже” щяха на секундата да притичат за подробности. За мен, дето не съм от най-популярните. Дори за мен. Щяха. Но от вокалистката на култовата група от 90-те „Нова генерация” и нейния проекто-Оскар никой не се поинтересува. Само двама българи са се докоснали до Оскарите по някакъв начин – въпросната Алина Трингова – тогава и години по-рано аниматорът Златин Радев, чийто дипломен студентски филм „Консервфилм” беше номиниран в категорията „Анимационен филм” за Оскар. И получи 29 награди от различни световни кино фестивали. Проверих в „Google” и за него. Една страница излезе. Едно маломерно количество публикации. Ако тръгна по улиците и попитам хората: „Знаете ли кой е Златин Радев?”, убедена съм, отговорът ще е „Не”. Ако ги попитам за Киро Скалата обаче, и за Денди, и за Панайот, и за Недялко, и за Пенка – хората ще ги знаят. Риалити герои. Най-големите.
Не искам това да са моите герои. Съвременната журналистика лази в кръв и клюки и ме въвлича в това. Съвременната журналистика е болна. Съвременният човек е болен – от безлюбовие, от егоцентризъм, от незачитане на отсрещния. Гледа американски филми, американски предавания, величае ги и отрича всички наши. Какво очаквам от народ, който е измислил фразата, отивайки на кино: „Хубав ли е филмът или български?”. Да, факт е, че киното ни върви напред със ситни крачки, но някой направиха големи – „Мисия Лондон”, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Дзифт”… Защо „Цветът на хамелеона” спечели награди по сумати световни фестивали, а у нас на „София филм фест” не взе? На нашите филмови награди дори не беше номиниран за операторско майсторство – а повярвайте ми, ако има къде да го гледате, въпреки, че се съмнявам, няма как да не се впечатлите от брилянтната му визия, такава, каквато никога не сте виждали в български филм.
За бизнес успехи пък още по-трудно се говори по медиите. Сигурно, защото бизнес новината е свързана с името на компанията, а за това се плаща. Това е реклама. Аз ако имах медия обаче, с голяма радост щях да разказвам за Ивайло Пенчев от „Walltopia”. За предприемчивостта му, за катерачните стени, които продава в цял свят, за непрекъснатите иновации, които прави. Защото когато чух за пръв път за него, на церемонията „Мениджър на година”, ми подейства вдъхновяващо и смятам, че би могъл да подейства така и на много други хора. Защото ако продължаваме да се интересуваме само от леглата на известните и от мръсните им ризи, съвсем ще се обезличим. И тук идва едно много, много порочно явление – медиите казват – даваме на публиката това, което иска. НЕ! Медиите трябва да възпитават. Дайте на публиката това, което би я направило човек. Щото публиката сега не е човек. Тя е едно пребито куче, което мечтае и онези, от телевизора, известните, да бъдат пребити, щото „с какво повече те са повече от мен?” Затова заглавията, в които има смърт, изневяра, лъжа, скандал, продават. Защото публиката- пребито куче казва: „Аааа, нека му! Браво! Точно така!” И пребитото куче купува жълтия вестник и споделя на пейката пред блока с другите пребити кучета. И се радват заедно, махат с опашки. Може би му трябват много години на това пребито куче, за му се случи някакво развитие. И има два пътя пред него – или да умре окончателно, или да започне да харесва добрите новини. Ако някой му ги даде, може и да има шанс.
Ваня Щерева за „Мениджър”
Източник: Мениджър
User Avatar

„Аз съм това утре, или този бъдещ ден, който съм създал днес. Аз съм това днес, което съм създал вчера, или някой минал ден.“
Джеймс Джойс
User Avatar
Не мога да мисля позитивно днес,отишъл си е завинаги добър приятел,почивай в мир приятелю,ще те помня!
User Avatar


ВСЕКИ ДЕН


 Всеки ден събуждам се с усмивка


душата си за блянове разтварям -


мисля си, че все пак съм щастливка


щом сутрин с добри хора разговарям…


 


Всяка вечер лягам много огорчена


сърцето ми от безнадеждност свито;


усмивката ми отново е изпепелена


съществото ми от обиди е пропито…


 


Докога ще властва този дух свиреп,


докога ще търпим толкоз груби хора?


Нека да чуе и прогледне хром и слeп:


за човечни същества свиква се събора!


 

User Avatar
В началото на урока професорът взел една чаша с малко вода. Той задържал чашата, докато всички ученици не се обърнали към него, след което попитал:
- Колко мислите, че тежи тази чаша?
- 50 грама! 100 грама! 125 грама! – предположили студентите.
- И аз не съм сигурен, - продължава професорът – за да разберем, трябва да я претеглим.
Но въпросът е в друго: какво би станало, ако я подържа така за няколко минути?
- Нищо – отвърнали студентите.
- Добре. А ако я държа един час? - отново, попитал професорът.
- Ще ви заболи ръката. – отговорил един от студентите.
- Така. А какво ще стане, ако я държа цял ден?
- Ръката ви ще се схване, ще почувствате силно напрежение в мускулите и дори може да се парализирате, и ще трябва да ви закараме в болница- уточнил студентът сред всеобщия смях на аудиторията.
- Много добре - спокойно продължаил професорът - но дали теглото на чашата се е променило през това време?
- Не. – бил отговорът.
- Тогава, откъде е болката в рамото и напрежението в мускулите?
Студентите мълчали, изненадани от въпроса.
- Какво трябва да направя, за да се отърва от болката? - попитал професорът.
- Да оставите чашата.- бил отговорът на аудиторията.
- Това е! - възкликнал професорът – точно това се случва с житейските проблеми и неудачи. Да ги задържите в главата си няколко минути - това е нормално. Ако занимават продължително мислите ви, ще започнете да се усещате болка. Ако продължавате да мислите за тях прекалено дълго обаче, това ще ви парализира, т.е. няма да бъдете в състояние да се занимавате с нищо друго. Важно е да се обмисли ситуацията и да се направят изводи, но по-важното е да се избавите от тези проблеми в края на деня, преди да си легнете. И така, без стрес и напрежение ще можете всяка сутрин да се събуждате свежи и бодри, готови да се справите с нови жизнени ситуации.

Така че, приятели, не забравяйте: "ОСТАВЕТЕ ЧАШАТА В КРАЯ НА ДЕНЯ!"
http://www.sharebg.org/img/logo.png
User Avatar
Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват.
След тях остават обувките и немият телефон.
Само най-неважното се влачи като крава,
а най-важното е толкова бързо, че изведнъж се случва.
После нормална и съвсем непоносима тишина –
като чистотата, родена простичко от отчаяние,
когато мислиш за някого, оставайки без него.

Не бъди сигурен, че имаш време, защото сигурността е несигурна,
взима ни чувствителността така, както всяко щастие.
Идва едновременно, както патосът така и настроението,
но двете страсти все са по-слаби от едната:
така бързо си тръгват оттук, както дроздът,
млъкват през юли, като нестроен звън или като изсъхнал намек.
За да погледнат наистина – затварят очи.
Та нали по-голям е рискът да се родиш, отколкото да умреш.
Винаги обичаме недостатъчно и винаги – късно.
Не пиши за това много често, а веднъж и завинаги.
И ще бъдеш като делфина – умерен и силен.

Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват,
а тези, които не си отиват, не винаги се връщат.
И никога не се знае, говорейки за любовта,
дали първата е последна, или последната – първа.

Ян Твардовски
http://www.sharebg.org/img/logo.png
User Avatar
притча-за-надеждата
Тя беше малка жена, която вървеше по запрашения полски път. Беше вече доста стара, обаче вървежът й беше лек и нейната усмивка имаше свежия полъх на едно безгрижно мoмиченце.
Тя се спря пред една купчина с неопределена форма и погледна надолу. Не можеше много да разпознае. Нещото, което седеше в прахът на пътя, изглеждаше почти безтелесно. Напомняше на една сиво покривало с човешки контури. Малката жена се наведе малко и попита:
– Кой си ти?
Две почти безжизнени очи погледнаха уморено.
– Аз? Аз съм Тъгата, – прошепна гласът вяло и толкова тихо, че едвам се чуваше.
– Аа, Тъгата! – каза малката жена толкова радостно, все едно че поздравяваше стара позната.
– Ти ме познаваш? – попита Тъгата недоверчиво.
– Разбира се, че те познавам! Неведнъж си ме придружавала по Пътя.
– Да, обаче... – каза подозрително тъгата, – защо не се страхуваш тогава от мен? Нямаш ли страх?
– Защо трябва да бягам от теб, скъпа моя? Ти самата знаеш прекалено добре, че хващаш всеки беглец. Но това, което искам да те питам е: защо изглеждаш толкова отчаяно?
– Аз... аз съм тъжна, – отговори сивата купчина с крехък глас.
Малката, стара жена седна до нея.
– Тъжна си значи, – каза тя и кимна с разбиране с глава. – Разкажи ми, какво толкова те угнетява.
Тъгата въздъхна дълбоко. Наистина ли някой този път щеше да иска да я чуе? Колко често си го беше пожелавала.
– Моята работа е да ходя между хората и за известно време при тях да пребивавам. Обаче, когато отивам при тях, дърпат се. Плашат се от мен и ме избягват като чума. – Тъгата преглътна тежко. – Те измислиха дори изречения, с които искат да ме анатемосат. Те казват: Животът е весел. И техните фалшиви усмивки водят до спзми в корема и проблеми с дишането. Казват: Любимо да бъде, което ни прави силни. И тогава получават болки в сърцето. Казват: Човек трябва да се държи. И те усещат държенето в рамената и гърба. Казват: само слабаците плачат. И задържаните сълзи почти разбиват главите им. Или се притъпяват с алкохол и наркотици за да не могат повече да ме чувстват.
– О, да, – потвърди старата жена, – често съм срещала такива хора.
Тъгата се вглъби още повече в себе си.
– А в същото време искам само да помогна на хората. Когато съм съвсем близо до тях, те могат да срещнат сами себе си. Помагам им да свият гнездо за да излекуват раните си. Който е тъжен, има една особено тънка кожа. Някои печали се обаждат отново като една лошо зараснала рана и това боли много. Но само който допусне тъгата и изплаче всичките сълзи, може наистина да излекува раните си. Но хората не искат да им помогна в това. Вместо това си слагат една светла усмивка върху своите белези. Или навличат една дебела броня от горчивина. – Тъгата замълча. Нейния плач бе отначало слаб, след това по–силен и накрая съвсем отчаян.
Старата, малка жена взе купчината здраво в ръце. "Колко е мека и нежна", помисли тя и погали мило треперещия вързоп.
– Поплачи си, Тъга, – прошепна тя любящо, – успокой се, за да можеш отново да събереш сила. От сега нататък не трябва вече сама да скиташ. Аз ще те придружавам за да не може отпадналостта никога повече да те обземе.
Тъгата спря да плаче. Тя седна и погледна учудено своята нова спътница:
– Но... но – коя си в края на краищата ти?
– Аз? – каза малката, стара жена усмихнато и след това се засмя отново толкова безгрижно като едно малко момиченце. – Аз съм Надеждата.
http://www.sharebg.org/index/
User Avatar
Позитивното мислене е психическа нагласа и светоусещане, което винаги води до успехи и личностно израстване. Позитивното съзнание ви носи щастие, радост, здраве и успешен резултат във всяка една ситуация.
Не трябва да бъдете от онези хора, които не вярват в положителното мислене и дори му се подиграват. Напротив! Доверете се на силата му, научете се как да го използвате най-ефективно и то ще ви възнагради.
Оптимизмът
Думата Оптимизъм идва от латински „optimus“, което означава „най-доброто“. Общо взето тя се отнася до това как оптимистът винаги търси най-доброто в дадена ситуация и очаква да му се случват хубави неща. Оптимистите вярват и се надяват на най-благоприятните за тях резултати. Те дори живеят по-дълго!
Позитивното отношение към живота и оптимистичното мислене:
• укрепват имунната система;
• помагат в борбата срещу стреса;
• намаляват риска от редица заболявания.
Как работи съзнанието на оптимистите?
Те вярват, че човек може сам да се направи щастлив и че най-доброто винаги предстои. Освен това, те не се обвиняват, когато им се случи нещо неприятно.

„Радвай се на живота, защото той ти дава възможност да обичаш, да работиш, да играеш и да вдигаш поглед към звездите.“
Хенри ван Дайк

Как мислят оптимистите:
• осъзнават,­ че светът им предлага безброй възможности за успех;
• няма нещо, което да им попречи в постигането на целите им;
• приемат всяко препятствие в живота като предизвикателство;
• не се оплакват, когато им се случи нещо лошо;
• във всяко нещо откриват положителното.

„Този, който иска, ще намери начин. Този, който не иска, ще намери извинение…“

Премахнете отрицателните мисли. Трансформирайте ги в нещо приятно и красиво!
Когато ви обземе негативизмът, се опитайте да визуализирате някое от хубавите неща, които са ви се случили. А, със сигурност имате много такива! Целта е всяка негативна мисъл да бъде заменена с положителна.
Оптимизмът е капацитет и способност за управление на емоционалния интелект. Което означава по-добра кариера, повече успехи в живота… Животът е твърде кратък, за да бъдем нещастни! А, позитивното мислене и оптимизмът, със сигурност ще го направят по-добър, красив и успешен.

„Дай на всеки ден шанса да бъде най-хубавият в живота ти!“
Марк Твен
http://www.dormeo.bg/
User Avatar
силата-на-мисълта
❝Духовно ‎бедният човек ще направи почти всичко, за да избегне проблемите. Той вижда предизвикателството и бяга. Тайната за успех, приятелю мой, не е да се опиташ да избегнеш или да се отървеш, или да се свиеш от проблемите си. Тайната е да порастнеш толкова, че да станеш по-голям от проблемите си.❞

T. Harv Eker
Визитна картичка

Име:ПОЗИТИВНО МИСЛЕЩИ....

Създаден: вторник, 07 април 2009

Членове: 142

Описание: ЗА ВСИЧКИ НЕПОПРАВИМИ ОПТИМИСТИ, ЗА КОИТО ЧАШАТА Е ВИНАГИ НАПОЛОВИНА ПЪЛНА.....

Модератор(и): NIKOL58

Галерия
Приятелски клубове
Членове