Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Записи на kleopatra към Клуб: МИТОЛОГИЯ, БОГОВЕ, ЛЕГЕНДИ

User Avatar
легендата-за-пегасус
Пегасус е красивият кон с криле от гръцката митология. Той е бял жребец, за когото гърците вярвали, че носи мълнии и други оръдия на Зевс. Пегасус е много почитан и според гръцката митология е участвал в много древни битки. Хвърлете поглед на неговата история.
 
Раждането на Пегасус
 
Гърците вярват, че богът на морето - Посейдон се влюбил в Мадуза, пазителка на храма на Атина. Веднъж Посейдон съблазнил Медуза в храма, а Атина като разбрала какво се е случило се ядосала и за да накаже Посейдон проклела Медуза да се превърне в чудовище с отвратително лице и със змии за коса. Според проклятието всеки, който погледнел лицето й, щял да се превърне в камък. Медуза била наказана да живее на изолирания горгонов остров.
 
Според гръцката митология Пегасус е изскочил от кръвта на Медуза, когато Персеус - син на Зевс и Данае, я убива. От горгоновия остров Пегасус отлита на планината Хеликон и за него започват да се грижат деветте музи. Този крилат кон е едно от най-красивите създания, които някога са виждали древните гърци.
 
Легендата за Пегасус
 
Много години по-късно, Атина намира Пегасус и го подарява на гръцкия герой - Белерофон, като му дава и златни юзди, за да може да опитоми жребеца. Веднъж, когато Пегасус пасял около бреговете на един поток, Белерофон метнал юздата върху него и след като го опитомил двамата станали неразделни приятели и яздели над седемте планини и морета.
 
Пегасус бил по-бърз и от вятъра благодарение на него Белерофон успял да победи Химера, чудовището с три глави. Успехите обаче направили Белерофон арогантен и той решил, че трябва да стигне и до планината Олимп, домът на боговете.
 
Зевс, царят на боговете, наказал Белерофон да падне от седлото. Пегасус обаче бил приет добре и станал любимият кон на Зевс, който го използвал, за да му носи оръжията.
 

Пегасус и Персеус, синът на Зевс, станали приятели. Веднъж докато яздели над Средиземно море мернали красива девойка, завързана за скала и водна змия, искаща да изяде момичето. Това била Андромеда, дъщерята на кралицата на Етиопия. Тя им разказала, че майка й я дала за жертвоприношение на морската кралица, за да може да предпази Етиопия. Персеус я спасил от змията и скоро след това те се оженили.
 
Атина, гръцката богиня, дарила Пегасус със златна юзда, за да може да се бори със злото. По-късно го завела до Юпитер, където той теглел каляската му. Аврора, богинята на зората, понякога яздела Пегасус, за да може да сменя настъпването на деня и нощта. Боговете обичали жребеца.
 
Като награда за неговата служба Зевс създал съзвездие за крилатия кон в деветото небе на земята.
User Avatar
пръстенът-на-тезей-най-сетне-признат-за-артефакт-шедьовър
Златният пръстен на Тезей, който бе намерен през 1950 г. близо до Акропола по време на строителна дейност, най-накрая бе признат за артефакт.
 
За изучаването на пръстена с печат, размерите на който са 2, 7 на 1, 8см, а теглото му е 20 грама, на експертите са им били необходими години.
 
След щателен анализ те признали, че скъпоцеността датира от 15 столетия преди н.е.
 
Пръстенът е получил своето название от изображението на скачащ бик, напомнящо за гръцкият мит за героят Тезей и Минотавъра.
 
Веднага след като бижуто бе обявено за шедьовър от експертите, Министерството на културата на Гърция предложи на собственика на пръстена 75 000 евро, за да поместят съкровището в Национания арехеологически музей редом с други безценни експонати.
User Avatar
древноегипетският-сфинксдревноегипетският-сфинкс
Името „Египет” носи в себе си образите на сфинксове и пирамиди. Сфинксът е един от основните символи на тази страна на обширни пустини и на великата река Нил. Първоначално концептът за сфинкса е възникнал в древен Египет и по-късно се разпространява в Гърция и в други части на света. Гръцката версия представлява женско чудовище с женско лице, гърди, крила и опашка.
 
 
Според древноегипетската митология сфинксът е създание с човешка глава и тяло на лъв. Могат да се срещнат и такива с глава на овен, сокол или ястреб. Повечето са обрисувани като мъжки, но има и някои изключения. Сфинксът се определя за пазител на царските храмове или гробници и затова се е поставял някъде в околносите. Лицето на сфинкса обикновено е изобразявало фараон, тъй като той се считал за въплъщение на бога на слънцето.
 
Сфинксовете в древен Египет
 
Концептът за сфинкс датира от времето на Старото кралство на Египет. Първият сфинкс е направен по време на режима на царете от ІV династия, които управлявали от 2723 пр.н.е до 2563пр.н.е. Смята се, че той е портрет на кралица Хетеферес ІІ от същата династия. В момента този сфинкс се намира в музея в Кайро.
 
Към известните египетски сфинксове влиза гранитовия сфинкс на женския фараон Хатшепсут, който сега е в метрополитанския музей по изкуствата в Ню Йорк. Други сфинксове, намерени в комплекса на храма в сегашен Луксор имат глава на овен. Твърди се, че има около 900 такива свинксове, намерени в храма на бог Амун. Те били изградени от цар Рамзес ІІ, чиято статуя може да бъде видяна между лапите им. Вероятно най-впечатляващият от всички древноегипетски сфинксове е Великият сфинкс в Гиза.
 
Сред безбройните египетски сфинксове най-големият, най-старият и най-известният е Великият сфинкс в Гиза. Намира се в платото на Гиза, в покрайнините на Кайро и е част от древноегипетския комплекс от пирамиди. Сфинксът, дълъг 73.5 метра, широк 6 метра и с височина 20метра, е най-голямата каменна структура в света. Въпреки че няма доказателства, свидетелстващи за възрастта му, се смята че е изграден преди около 4 600 години. Твърди се, че лицето на сфинкса изобразява фараона Кафра от четвърта династия.
 
Сфинксът е насочен на изток, където се намира храмът от комплекса с пирамиди на Кафра. Лицето е широко и квадратно, с емблема на кралска кобра отпред. Следи от боя до едното ухо показват, че той е бил цветен. Първоначално сфинксът е имал и брада, която е намерена по-късно и в момента е в Британския музей в Лондон. Смята се, че той е изгубил носа си по време на целева практика, проведена от армията на Наполеон или, че турците са отговорни за разширените му ноздри.
 
 
Главата на монумента е дълга 10 метра и широка 4 метра. Очите му са високи 2 метра, устата 2 метра широка, а лапите- 15 метра дълги. Тялото на тази гигантска структура е с лапи с нокти и опашка, отговарящи на образа на лъв. Сфинксът има каменна плоча с релефни надписи между лапите си. Тя е поставена към опригиналния монумент по-късно от младия цар Тутмос. Надписите разказват за сън на царя, поради което и плочата е наречена „Съновна възпоменателна плоча”. Трите тунела, намерени в сфинкса не водят до никъде. Вътре няма и стаи.
 
Сфинксът е изграден от голям хълм варовик и съдържа няколко варовъчни пласта. В сравнение с частите на тялото, главата му е направена от най-дебел слой и затова е предпазена по-добре от ерозия. Основата е с най-стабилни части. Тъй като тялото е от по-фин варовик, още след построяването му е започнало да се руши. Силните пустинни ветрове и годишните наводнения на река Нил довели до ерозия на структурата. Непрестанните ветрове често покривали сфинкса с пясък през годините и голяма част от съществуването си е прекарал под земята. По различни поводи се е налагало да го изравят. Смята се обаче, че именно пясъкът е предпазил монумента от силните пустинни ветрове и от природните стихии.
 
До днес сфинксът е бил подложен на реставрация много пъти. В момента се обръща по-голямо внимание на съхраняването му, отколкото на дейности, свързани с разкопки. В крайна сметка това е националният символ на Египет, представящ древната история и наследството на тази държава.
User Avatar
огънят-на-посейдон-и-сферите-на-сатанатаогънят-на-посейдон-и-сферите-на-сатанатаогънят-на-посейдон-и-сферите-на-сатаната
Британско списание публикува неотдавна статия, посветена на необичайно явление, което група новозелендски рибари наблюдавали във водите на островите Антипод.
 
Странният феномен представлявал стотици подводни огнени кълба, които сменяли цвета си.
 
 
Островите Антипод са група скалисти необитаеми острови в Тихия океан, които се намират близо до Нова Зеландия. Площта им е 60 квадратни километра. Кръстени са така, защото са разположени почти противоположно на Гринуичкия меридиан.
 
На огненото явление станали свидетели рибарите от кораба „Смел”. По думите им в морето имало хиляди сияещи сфери под водата, някои от които с диаметър 10 метра. Капитанът на "Смел" Рандолф Дурхан е категоричен, че сферите са се появили в безветрено време и рибата изведнъж изчезнала.
 
Подводният огън имал оттенъци на всички цветове на дъгата, които постоянно се меняли. Зелените сфери жълтеели, а виолетовите розовеели. Когато задухал вятърът обаче, сферите изчезнали.
 
На фотографии, направени от космически спътник, цветните огньове са засечени по бреговете на Нова Зеландия, недалеко от Оуклънд и Уелингтън, но друг кораб освен "Смел" не е съобщил за нетипичното явление.
 
Сфери, които сияят в различни краски обаче са наблюдавани и в Югоизточна Азия, Индийския океан и по бреговетена Източна Африка. Данни за подводни огньове или кълба има през 20-те, 50-те 70-те и 90-те години на XX век.
 
В Средиземно море подводни огньове наблюдавали още през XVIII и XIX век. Има исторически свидетелства от 1789 г., когато армадата на Наполеон от 472 кораба дошла на брега на Малта. Франските матроси станали свидетели на същото явление.
В Егейско море древните гърци приписвали кълбата, които изниквали пред очите им на властелина на морето Посейдон.
 
Според древногръцкия мит Тритон, синът на Посейдон и Амфитрита, който откръста нагоре бил човек, а останалата част от тялото му била на риба, се влюбил в майка си богинята на морските дълбини Амфитрита. Тя спуснала между себе си и сина си завеса от цветни кълба, за да не може Тритон да вижда предмета на греховната си страст.
 
Според друга версия на мита, цветните сфери излизали от тризъбеца на самия Посейдон. Когато богът е сърдит, той ударя в дъното жезъла и от него излизат сияещите кълба. Древните елини се страхували от кълбата. Те вярвали, че те са предвестници на големи земетресения.
 
Римляните считали, че кълбата са атрибут на бога на морето Нептун. Когато той започвал да танцува с богинята Салакия, олицетворяваща движението на морето, във водата се появяват разноцветни огньове.
 
Викингите, наблюдавали явлението в северните морета, също го приписвали на върховното си божество. Норвежците вярвали, че с кръговете бог Один предсказвал, че ще се завърнат по родните си места с богата плячка. За тях това явление било добро предзнаменование.
 
През Средновековието мореплавателите наричали цветните подводни огньове кълба на Сатаната.
 
Загадъчните сфери привлекли вниманието на френския океанограф и пионер в подводните изследвания Жак Ив Кусто.
 
Той ги видял през 1957 г. по бреговете на Монако и Франция, а по-късно през 60-е години и в Тихия океан. Кусто нямал сериозно обяснение на явлението. Океанографът предполагал, че то е оптически ефект - игра на слънчевите лъчи под водата.
 
В началото на XXI век кълбата на Сатаната привлекли интереса на американския биолог Джон Дърхам. Той нарекъл явлението морско северно сияние. Дърхам смятал, че разноцветните кълба са отражение на морското дъно или рефлекция на светлината в морската вода.
 
При някои условия плътността на морската вода непрекъснато се мени, и поради тази причина постоянно променящите се индекси създават оптическата измама за огнени кълба под водата.
 
Хипотезата звучи правдоподобно, но винаги има едно "Но". Плътността на водата се мени там, където има подводни течения, а сферите се наблюдават само, когато няма подводни течения.
 
 
Цветните топки днес се наричат НПО - неидентифицирани подводни обекти. Изследователите вярват, че цветните топки са следи от израсходваното гориво на поводно НЛО, както следите, които самолетите оставят в небето
User Avatar
атила--царят-на-хуните
Из коридорите на насилствената история бликат истории за Атила - царят на хуните. Той има репутация на човек с високи амбиции, който опустошавал всеки, който му се изправи на пътя. Армиите му преминали Европа и завладявали всичко, през което минавали. Това му дало прякора- Бичът на Боговете. Империята му се разпростирала от Централна Европа до Черно море и от р. Дунав до Балтика. Името Атила може би означава „Малкия баща” на готически.
 
Историята на Атила започва в тази добре известна като прародител на много велики и яростни водачи - Монголия. Макар корените му да са под въпрос, се смята че Атила е принадлежал към групата на монголски или тюркски номадски племена от североизточна Монголия и Китай. Племето на Атила било едно от най-напредналите в местното производство и в разгръщането на внушителен брой оръжия.
През 434 Руа умира, оставяйки племенниците си Атила и Бледа да контролират всички хунски племена. Те наследили яростни, но разпокъсани групи. Атила се съсредоточил в обединяване на скитските племена. След пропаднал договор от 440 за мир с римския цар, Теодосий, през 441 Атила и Бледа нападат Балканите, завладявайки Сердика, Филипополис и Аркадиополис. През 445 Бледа умира. Има подозрения, че Атила го е убил, но така или иначе, Атила се превръща в неоспорван цар на хуните.
 
Според историците външният му вид бил типичен за хората от тази част на света. Имал голяма глава, мургав тен, малки, дълбоки очи, малко косми за брада, широки рамене и късо, квадратно тяло с непропорционална форма. По време на война пирувал, но след качването си на трона се превърнал в ментор за армията си. Редът на тогавашния ден бил хедонизма, а канибализма не бил нещо необичайно. Смята се, че Атила по неизвестни причини изял двама от синовете си, поднесени му от злобната му съпруга.
 
През 447 Атила подновява военните си походи и се насочва на юг. Побеждава римската армия на Арнегисклус без никакви проблеми. Преминава без да е възпрепятстван през Австрия и Германия, унищожавайки всичко по пътя си. Идеята му била да нападне Константинопол. Но Флавиус Константинус, който бил изградил силни стени около града, го възпрял. Междувременно варварите на Атила заминали на гуляй за убийства. Даже и монасите по манастирите не били пощадени. През 451 Атила пристигнал с армия, която била над половин милион човека. Завзел Мец и Орлеан. Римляните обаче били отчаяни и направили няколко съюза. В битката при Шалон той е победен.
 
Повечето императори по това време разчитали на голяма доза помпозност, но Атила бил съвсем различен от тях. При празненствата, на които присъствал, той пиел от дървена чаша, а на гостите си предлагал сребърни или златни. Дрехите му били също прости, но винаги чисти. Атила бил познавач на жените и имал няколко съпруги. Те винаги го съпровождали, заедно със скитския шут и мавританското джудже.
 
Атила умира през 453 в нощта на поредната си сватба. Има предположения, че е приел прекомерно количество алкохол, но от носа му шурва кръв и той се задушава от нея.
 
Синовете на Атила - Елак, Денгизик и Ернак влизат в конфликт. Разделени, те са победени и следващата година при битката при Недау те се разпръскват. Империята на Атила не го забравя. Макар да е управлявал не повече от 20 години, имиджът на Атила в историята и известната представа за него са базирани изцяло на насилствените му военни кампании.            sanovnik.bg
User Avatar
богините-живеят-във-всяка-женабогините-живеят-във-всяка-жена
В древността на Олимп са живели 12 бога, 6 мъже и 6 жени е началото за родословието на Олимпийските богове.
И тези богове са извършили странно пътуване в древността, защото елинските богове станали и римски богове … но с други имена …
 
Прекарах моята пролетна ваканция в подножието на Олимп, на брега на морето. Попаднах в една странна седмица изпълнена с много събития - последния ден на Карнавала и началото на постите, за чистия понеделник, когато е празника на хвърчилата.
Няколко дни аз гледах и възприемах света, вечер заспивах уморена от емоции и възприятия.
Олимп е красива планина гледана отдалеч и е страшна, ако тръгнеш да я изкачваш, горе на стръмния връх има място само за няколко човека. Това е дома на олимпийските богове, обвит в облаци.
Идеята за това представяне на древните елински и римски богини дойде когато откъсвах лаврова клонка в долината на река Пеней и си спомних легендата за Дафне. Тя помолила баща си, бога на реките Пеней, да я превърне в храст, за да се спаси от любовта.
Легендата е много красива, трагична …
Бог Ерос улучил с една от стрелите си Аполон, задето му се бил подаграл и Аполон се влюбил безумно в Дафне, а тя само тичала, тичала колкото се може по-далеч от неговата любов.
Това ли е наказанието на несподелената любов?
В отчаянието си Дафне потърсила спасение при баща си, който я превърнал в лавров храст … След това Аполон бил изобразяван с лавров венец, по-късно лавров венец била наградата на победителуте в олимпийските игри.
 
Тогава се замислих и осъзнах, че елинските богини са носители на вечните женски качества и днес богините живеят в нас, в обикновените жени. Въпрос на избор е на коя богиня искаме да приличаме, какво и как ще вземем от нейния образ и каква да бъде нашата съдба.
 
Артемида (в Древен Рим - Диана) е богинята на лова и Луната
Изобразяват е като ловец с лък, който не пропуска целта и е покровителка на дивите животни.Царството на Артемида е дивата местност Она.
ДИАНА е древно италийско божество, дъщеря на Юпитер и Латона, сестра на Аполон, непорочна богиня на лова, луната и нощните вълшебства. Придружена от диви животни, с лък и колчан стрели, бродела през гори и планини, заедно с планинските нимфи. Закриляла младите неомъжени жени и безпощадно наказвала смутителите на моминската непорочност.
 
Атина (в Древен Рим - Минерва) е богиня на мъдростта и войната,
покровителка на града, назован на нейното име. Атина е покровителка на многобройни герои. Много често е изобразявана с доспехи, защото е била известна и като превузходен стратег.
Минерва е староиталийска богиня на мъдростта, изкуствата и занаятите. Любима дъщеря на Юпитер. Според преданието, била родена без майка, като излязла блестяща с красотата си, в пълно въоръжение от Юпитер, след като Вулкан разцепил главата му. Минерва закриляла смелите и разумни герои.Хестия (в древен Рим - Веста) е богиня на домашното огнище
От Олимпийските богове тя е най-непознатата, но тя е богинята на домашното огнище и нейн символ е огънят, който гори в домовете и храмовете.
ВЕСТА е дъщеря на Сатурн и богинята Опс (Рея). Веста била староиталийска богиня на домашното огнище и чистотата на семейния живот. В нейния храм на римския форум горял свещен огън, който бил донесен заедно с култа й от Еней. Този огън бил символ на благополучието на римската държава. Над него бдяли денонощно жриците-весталки, защото угасването му се считало за най-лошо предзнаменование. От този огън пренасяли в новите селища и колонии. По-късно Веста била отъждествявана с богините Телус (Земята), Кибела и Рея.
 
Богините девственици са символ на женската независимост. За разлика от другите обитатели на Олимп те не са склонни да обичат. Емоционалната привързаност не може да ги отклони от това, което те смятат за важно. Те не страдат от любовна мъка, от несподелена любов. Като прототип те се явяват изражение на потребностгта на жената да бъде самостоятелна и отдадена на значимите за нея цели.
 
Артемида и Атина олицотворяват целеустремеността и логическото мислене и са ориентиране към постигане на целите.
Хестия е прототип на интроверсията, вниманието насочено към вътрешния свят, към духовния център на женската личност.
 
Тези три богини разширяват нашата представа за такива женски качества като компетентност и самостоятелност. Тези качества са присъщи на жените, които активно се стремят към постигане на собствените си цели.
 
Втората група това е групата на уязвимите богини - Хера, Деметра и Персефона.
Хера (в древен Рим - Юнона) е богиня на брака.
Тя е съпруга на Зевс, върховния бог на Олимп.
Юнона първоначално била етруско божество, а по-късно като италийска богиня, станала римско съответствие на гръцката богиня Хера. Юнона била дъщеря на Сатурн и Опс (Рея), сестра на Церера, Плутон, Веста, Нептун и Юпитер, на когото била и съпруга. Юнона била богиня на брака, съпружеската любов, покровителка на омъжените жени, помагачка на бременните и родилките, покровителка на Рим и римската държава. В нейна чест бил издигнат храм на Капитолийския хълм. В градската крепост, където била монетарницата на Рим, се грижели за свещените й гъски, които предупредили с крясъка си римляните за нападението на галите и така спасили града.
 
Деметра (в древен рим - Церера)
е богиня на плодородието и земеделието. В митове специално внимание е отделено на Деметра като майка.
Церера е дъщеря на Сатурн и Опс (Рея), сестра на Юпитер, майка на Прозерпина, богиня на плодната земя и земеделието, законодателка, покровителка на мира и брака. Свещеното й цвете бил макът, като символ на съня и смъртта, заради скръбта по дъщеря й, която била отвлечена от Плутон в света на мъртвите.
Персефона (в древен Рим - Прозерпина)
е дъщеря на Деметра. Древните елини я наричат още “Кора” - девойка.
Прозерпина е богиня на природата, плодородието и след като била отвлечена от Плутон - царица на подземния свят. Дъщеря на Юпитер и Церера, съпруга на Плутон.
 
Тези три богини олицотворяват традиционната роля на жената като съпруга, майка и дъщеря. Като прототипи те са ориентирани към взаимоотношения, водещи до цялостно преживяване и благополучие във връзката, т.е. те са посветени на значимата връзка. Те изразяват потребността на жените от здрава връзка и привързаност. Тези богини се настроени за околните и затова са уязвими. Те страдат. Те са насилвани, похищавани, подтискани и унижавани от боговете-мъже.
Когато са се разрушавали техните връзки тези богини са се чувствали оскърбени в своите чувства и се държат като обикновени жени, които обичат и могат да бъдат наранени. И всяка от тях в края преодолява своето страдание. Техните истории дават възможност на жените да разберат приридата на собствените си емоционални реакции при загуба на любимия и да намерят сили в себе си да се справят с душевната болка, за да продължат.
 
Афродита (в древен Рим - Венера)
е богиня на любовта и красотата. Тя е най-прекрасната и неотразима богиня. Тя единствена е в третата категория - на алхимичните богини. Афродита е имала много романи и като резултат много наследници. Тя е олицотворение на еротичното привличане, сладострастие, сексуалност и стремеж за нов живот. Тя стъпва в любовни отнощения по собствено желание и никога не се оказва в положението на жертва.
По този начин, Афродита съчетава в едно самостоятелноста на богиня-девственица и близкост в отношенията, което е характерно за уязвимите богини. Нейното съзнание едновременно е съсредоточено и възприемчиво. Афродита допуска отношения, които в еднаква степен засягат нея и обекта на нейното увлечение.
Прототипа на Афродита кара жените да искат и търсят във взаимоотношенията по-скоро интенсивност, отколкото постоянство, да ценят повече творческия процес и да бъдат готови за промяна и обновление.Венера е богиня на пролетта, а по-късно - на красотата, любовта и живота. Родила се от морската пяна. Венера била съпруга на бог Вулкан и майка на Купидон (Амур). Изневерявала на Вулкан с Марс и с простосмъртни хора - Адонис, Анхиз (бащата на Еней) и още много други.
User Avatar
нерон
НЕРОН (Nero Claudius Caesar Drusus Germanicus) (37–68 г.), е петият и последен римски император от Юлиево-Клавдиевата династия. Баща му бил консулът /през 32 г./ Луций Домиций Ахенобарб, а майка му била Агрипина Младата - сестра на император Калигула, дъщеря на Агрипина Старата и прославеният пълководец Германик /брат на император Клавдий/. Името, което получил бъдещият император било Луций Домиций Ахенобарб. Нерон загубил баща си на тригодишна възраст. През 49 г. обаче майка му се омъжила за чичо си – император Клавдий, който осиновил детето и му дал името, с което е известен в историята. Освен това Нерон бил венчан за дъщерята на Клавдий – Октавия и се оказал с добри позиции за претендент към престола /тъй като синът на Клавдий – Британик бил три години по-малък от него/. През 54 г. Клавдий починал /по сведения на Тацит и Светоний – отровен от Агрипина/ и Нерон, ненавършил още 17 години бил провъзгласен за император от преторианците.
 
Нерон в детството си получил обичайното за всеки римлянин образование, а след 49 г., когато перспективите му за заемане императорското място станали достатъчно явни, за негови възпитатели били назначени прочутият философ-стоик Сенека и преторианският префект Секст Афраний Бур. От Александрия бил специално поканен да преподава и ученият Херемон.
 
В речта си при възкачването на престола, Нерон обещал да управлява в съответствие със заветите на Август и почел подобаващо предшественика си Клавдий, обожествявайки го. Началото на царстването на младия принцепс било повече от успешно. Във всичко той се съветвал с наставниците си, за управители в провинциите били назначавани кадърни и отговорни лица, военачалниците действали успешно в Британия и Армения, анексирано било и Боспорското царство.
 
Императорското безпокойство нарастнало с възмъжаването на Британик, който също бил законен претендент за престола. През 55 г. вероятно по време на пир, младежът бил отровен.
 
Самият Нерон според източниците мразел гладиаторските кръвопролития, така любими на римската тълпа. За сметка на това Нерон активно пропагандирал състезания в областта на изкуствата и атлетиката/ През 59 г. за пръв път били проведени нови игри – Юношески, а през 61 г. Нероновските /наречени така в чест на императора/. Те били с тенденцията да се превърнат в редовни мероприятия, а участието на младежи от благороден произход в тях активно се поощрявало.
 
По това време Нерон се влюбил в красивата Поппея Сабина и решил да се разведе с Октавия, на което се противопоставила Агрипина. Тогава Нерон наредил убийството и на майка си през 59 г., която прекалено често си позволявала да се меси в живота му и се опитвала да го командва. По този повод Сенека написал оправдателна реч за Нерон пред Сената, в която се твърдяло, че Агрипина готвела покушение срещу императора.
 
През 62 г. Бур умрял, а Сенека се оттеглил от обществения живот, виждайки че не може да сдържа по никакъв начин своеволията на Нерон. За преториянски префекти били назначени Тигелин и Руф – раболепни и покварени сътрапезници на императора. Тогава Нерон се развел с Октавия, която обвинил в прелюбодейство с роби. Момичето било заточено, а по-късно екзекутирано. Бракът му с Попея обаче не донесъл желания наследник – бебето се родило мъртво.
 
По това време се усилила страстта на императора към изкуството. Сам той се смятал за превъзходен поет, а в Неапол за пръв път излязъл пред гръцка публика като актьор, пеейки и акомпанирайки на лира. За разлика от римляните, които считали актьорската професия за позорна, гърците одобрили изпълнението на императора. Въстанието в Британия, продължаващата война в Армения и разточителния живот на императора, организиращ непрекъснато нови фестивали и зрелища обаче изпразнили държавната хазна и повишили цените на храните. За да се справи със ситуацията, Нерон възстановил закона за оскърбление на величието /с други думи това било обвинение за държавна измяна/. Тълпи от доносници обвинявали основателно или не редица богати римляни в заговор срещу императора, което довело до вълна от процеси, завършващи със смъртта на набелязаните жертви и конфискация на имуществото им.
 
В допълнение на това през 64 г. в Рим избухнал пожар, при който изгоряли 10 от 14 квартала на града, а редица храмове и произведения на изкуството били унищожени. Макар че Нерон не бил в града по време на пожара, възникнали слухове, че той умишлено е разпоредил градът да бъде подпален. За да отстрани подозренията от себе си, императорът хвърлил вината за пожара върху християните – представители на непопулярната юдейска секта, чиито тайни сборища давали повод за какви ли не истории. Започнали масови гонения и екзекуции на християните. Нерон побързал да отвори градините си за бедстващото население на опожарения град, започнал раздаването на храни и насърчавал скорошното възстановяване на сградите. По план Рим трябвало да бъде възстановен с достатъчно широки и прави улици, резервоари с вода и разстояние между къщите, което да препятства разпространението на бъдещи пожари. Най-активно вървял обаче строежът на новия му дворец Domus aureus /’златната къща’/, за която императорът не жалел средства и която трябвало да се разпростре на 5 от 7-те хълма на Рим. Това само подхранвало слуховете, че императорът нарочно е запалил града, за да може да построи на освободеното място палата си. Самият Нерон на откриването на ‘къщата’ си казал, че вече най-накрая ще заживее като човек.
 
Недоволството на римляните растяло и през 65 г. възникнал истински заговор за отстраняването на Нерон и замяната му с популярния благородник Гай Калпурний Пизон. Заговорът обаче бил разкрит и участниците му – екзекутирани /в това число Нерон се разправил и с напълно невинните Сенека, поета Лукан и сатирика Петроний и стоика Тразея Пет/.
 
През 65 г. Поппея умряла /според слуховете бременна за втори път тя била пребита от вбесения Нерон/. На следващата година императорът се оженил за Статилия Месалина.
 
През 66 г. римо-партската война за Армения най-накрая завършила, като царят й Тиридат тържествено пристигнал в Рим, за да бъде коронован лично от Нерон, признавайки се за васал. Със самата Партия бил сключен мирен договор за 50 години. Непопулярността на Нерон обаче растяла както сред аристокрацията, така и сред народа. За да острани евентуалните претенденти за престола, той накарал прославения военачалник и администратор от римо-партските войни Гней Домиций Корбулон да се самоубие. Същата участ постигнала и братята Скрибонии - наместниците на Горна и Долна Германия.
 
През 66 г. обаче мощно въстание срещу римската власт избухнало в Юдея. Наместникът на Сирия Цестий Гал бил разбит и принуден да се оттегли. Нерон изпратил за потушаване на въстанието талантливият военачалник Флавий Веспасиан, който след продължили до 70 г. бойни действия смазал бунта, и в края на краищата станал император.
 
През това време Нерон решил да направи ‘турне’ в Гърция като актьор и кочияш. Оказания му ентусиазиран прием там впечатлил императора, който освободил Гърция от всякакви данъци /след възкачването на Веспасиан тази мярка била отменена/.
 
По време на престоя му в Гърция, ситуацията в Рим се усложнила заради недостига на хранителни продукти.
 
През 68 г. се разбунтувал наместникът на Лугудунска Галия – Юлий Виндекс. Въстанието обаче било бързо разбито от рейнските легиони. В Испания обаче за императори бил провъзгласен Сервий Сулпиций Галба. В Африка въстанал Луций Клодий Макр. Вместо да се постарае да спаси положението, тъй като повечето войски /включително и тези под командването на Веспасиан/ му оставали верни, Нерон се отдавал на забавления и бездействал, ограничавайки се единствено с конфискацията на имуществото на противниците си.
 
Най-накрая през юли 68 г. и Сенатът го обявил за враг на отечеството. Изоставен от всички Нерон преоблечен избягал във извънградската вила на свой освобожденец. Когато обаче дочул задаващата се потеря, страхувайки се да не бъде предаден на позорна и мъчителна смърт, императорът сам забил нож в гърлото си с думите „Ах, какъв артист умира само”.
 
След смъртта на Нерон избухнала гражданска война и на престола за по-малко от година се изредили трима императори - Сервий Сулпиций Галба, Марк Салвий Отон и Авл Вителий Германик. Междуособицата завършила през 69 г., с възкачването на Флавий Веспасиан подкрепен от сирийските и дунавските легиони.
User Avatar
Както всеки народ, така и българският има своята митологиа и своите вълшебни същества, които всъщност са си демони, често приели човешки образ. В нашите народни приказки и песни често се споменават самодивите, змейовете, змията, караконджула и прочие създания. В приказките всичко изглежда много романтично и привлекателно, но в действителност всички вълшебни същества са по-скоро зле настроени към чорека. Дори когато не са сърдити, когато го срещнат, те му пакостят за да се позабавляват, просто така, на шега. Всички знаем израза „самодивско злато”. В миналото нашият народ е знаел много добре с какво си има работа и затова хората са си изградили различни магически системи за предпазване от демони. Тези същества са много древни. Самодивите и русалките например са преки наследници на древногръцките дриади и нимфи, поверията за коня и кучето идват още от шаманските ритуали на прабългарите. Тогава проявеният героизъм в битка от страна на някой силен и смел воин се е приписвал на Вълка, в чиито образ воинът се е превъплатил по време на сражението, сега все още плашим непослушните деца с върколаци. Демоничните сили са продукт на друга културна среда и на друга религия и поради своята древност те все още не са успели да се приспособят към условията на съвременния град и към неговия задъхан ритъм на живот. Едва ли е възможно днес да срещнем самодива или змей в Борисовата градина или в Южниа парк в София, например. Промяната на околната среда също не е допринесла за тяхното съхранение в познатия им вид, но аз не смятам, че тези Сили са застрашени от изчезване. След време и в градския фолклор ще се появят разкази за видения и вълшебни същества, защото Силите макар и по-бавно, ще се трансформират, просто защото те са оформени от съзнанието на всеки човек и от общото съзнание, от така наречената групова душа. Или просто защото всички ние имаме нужда от вълшевства. В тази статия съм се опитала да представя повечето от тези демони.


Вълшебните същества в българската народна митологияПресъхна мъничкият горски извор

и неговата самодива залиня,

от мъка и от жажда тя посърна

и после тихичко, безропотно умря.


И старата гора притихна, сви се,

изчезнаха и птици и цветя,

гората посивя, листата сякаш

поръси някой тайно със слана.


Изчезнаха пътеките предишни,

елените не идват за вода

до ручея, бълбукал нявга тихо.

Без самодивата тук всичко опустя.


Самодивите. Те живеят накрай света, където се намира дворецът на слънцето. Само свраката знае как да намери жилището им, защото те я канят да вършее смил (вълшебното самодивско цвете) с тях. На Благовец кукувицата известява пристигането им по нашите земи. Самодивите са млади и красиви вълшебни създания с дълги руси коси. Облечени са в бели прозрачни ризи и яздят елени със златни рога. Силата им е в колана. Ако някой открадне самодивски колан, добива власт над самата самодива. И точно така се случило с един момък, който замръкнал в гората. Той си направил легло от папрат и шума, и легнал да спи до един извор. Посред нощ се събудил от смях, като от звън на сребърни камбанки. Нощта била звездна и светла и той видял в извора да се къпят чудно хубави девойки. Те били оставили на брега коланите и свилените си премени. Момъкът се промъкнал и откраднал една от премените заедно с колана, и се скрил. Когато излезли от водата и започнали да се обличат, една самодива извикала за помощ, защото ризата й била изчезнала. Другарките й зафучали из гората да дирят крадеца и да го накажат начаса. Търсили го чак до изгрева на слънцето, когато трябвало да си отидат, и така и не го намерили. Отишли си те, а край извора останала само една самодива, която нямала нито с какво да се облече, нито с какво да се опаше. Тогава момъкът се показал и отвел самодивата у дома си, облечена с неговата риза. Как не го молила, какво не му обещавала тя, за да й даде ако не ризата, то поне колана, но момъкът не склонил. Заживели те в неговата бедна колиба. Смирената самодива родила на мъжа си две хубави деца. Тя била добра стопанка и грижовна майка, но нито за миг не забравяла коя е и откъде е дошла. Веднъж решила да почисти затрупания кладенец в двора и не щеш ли, там намерила това, което търсила от години. Занесла вълшебната си премяна в колибата, простила се нежно с невръстните си дечица, преоблякла се и мигом излетяла през комина. Никой никога повече не я видял. Децата й пораснали, макар без майка, красиви като нея, здрави и умни, а мъжът й останал да тъгува цял живот по изчезналата самодива.


Понякога се случва и самодива да се влюби в земен момък. Тогава тя му прави любовна магия и той отива при нея сам. От този момент нататък момъкът престава да съществува за света на живите. Случвало се е обикновен човек да попадне на самодивска сватба. Тогава самодивите не го бъхтят, а го канят на трапезата и на хорото. Така той цала нощ пирува и се весели, а преди разсъмване самодивате го изпращат да си ходи с гърне, пълно с жълтици. Но когато слънцето изгрее и човекът понечи да са порадва на имането си, вижда, че в ръцете му се хили стар конски череп. От тук идва приказката „самодивско злато”. Хората разпознават самодивите по свирнята на гайда и тъпан посред нощ, защото самодивите обичат да се веселят тогава. Те правят трапезите си под вековни дървета, като често предпочитат ореховата сянка. Там, където е имало самодивска трапеза или самодивите са играли хоро, трева не никне, а само отровни гъби. Който стъпи на това място уградисва, разболява се от самодивската болест. По същата причина не бива да се стъпва на бунището, на местата под стрехите и под капчуците. Самодивска болест могат да лекуват само врачките и бикарите с баене и поливки. От уградисване лекуват и калушарите през Русалската неделя. Като предпазна мярка срещу гнева на самодивите хората носят чесън и пелин в дрехите си, а на Еньовден, Петковден, Архангеловден и през Русалската седмица изпълняват различни магически ритуали за предпазване от самодивския гняв и за омилостивяване на самодивите. Има и други самодиви - стари, грозни и раздърпани. Техните колани никой не иска да краде. Наричат ги нави. Те живеят в блатата и за разлика от другите самодиви не могат да лекуват хората. Навите пакостят на родилките и на новородените. Те предизвикват спиране на кърмата и родилната треска, отнемат съня на новороденото и го карат да плаче до пълно изнемощение.
magicaura.com
Визитна картичка

Име:МИТОЛОГИЯ, БОГОВЕ, ЛЕГЕНДИ

Създаден: четвъртък, 09 април 2009

Членове: 72

Описание: Тук можете да публикувате всякакви материали на тази тема

Модератор(и): kleopatra

Галерия
Членове