Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar

"Историите от света на диска" могат да се разделят на няколко категории в зависимост от глaвните герои въпреки, че в някои от романите авторът представя нови лица ("Малки богове", "Пирамиди", "Истината", "Крадец на време" и др.) те се явяват само в определената история, докато на други герои са посветени по няколко книги. На първо място е Ринсуинд - участник в не по малко от 5 книги. След това се нареждат Баба Вихронрав и другите вещици, Смърт ("Морт","Дядо Праз","Музиката на Душата") както и стражата родила се най-скоро в "Стражите!Стражите!".

Въпреки, че Пратчет не пише нищо ново за науката, някой от теориите му изнеднадват Йън Стюарт и Джак Коен и през 1999г. те издават "The science of Discworld". Книгата представя нов поглед към модерните научни теории и е базирана на кратък разказ на Тери, в който магьосниците от "Невидимият университет" създават модел на нашата вселена.

Някои от историите са адаптирани в пиеси ("Морт", "Посестрими в Занаята", "Стражите!Стражите!", "Въоръжени мъже" и "Маскарад"). През 1994г. излиза "The discworld companion нещо като предатвяне на героите от "Света на Диска". От скоро започнаха да се издават и дневници изпълнени с полезен и текст (писан от Тери, разбира се). Започват с този за невидимият университет - 1998г., Стражата - 1999г. (у нас издаден през 2000г.), Гилдията на убийците(2000г.) и Гилдията на клоуните и шутовете(2001г.). През 1999г. се появява "Готварската книга на Лелчето Ог" с рецептите на Тина Ханан. Идеята на Стивън Дригс да се картографира Света на диска вижда своята реализация във "Улиците на Анкх- Морпорк".

Издадени са още атлас на света на диска и Ланкър. Към всяка карта е проложен кратък текст написан от Стивън Бригс Друг причудлив продукт свързан с света на диска е албумът "От света на диска" съдържащ 14 композиции на Дейвид Грийнслейд. Не е лесно да нарисуваш такива образи като създадените от Тери, така че и не са много художниците които работят с него. Още от началото Джош Кирби илюстрира кориците, а при "Ерик" и цялата книга. Друг известен художник е Пол Къдби - автор на "Албумът на Тери Пратчет"(интересно е това че той използва именно Стивън Бригс като модел за образа на Ветинари). Освен на хартия книгите му се издават и в аудио вариант.
User Avatar

Терънс Дейвид Джон Пратчет е роден на 28 април 1948г. в Бейкънсфиилд, Бъкингамшир. През 1959 година постъпва във висшото техническо училище в Уайкомб. Първия си разказ "The Hades Business" публикува в училищното списание през 1961 год., а през 1963 год. същия разказ се появява в професионално издание. През 1965 год. напуска училището и се заема с журналистика. През 1971 год. публикува първия си роман "Килимените хора" ("The Carpet People"). Истинският успех идва при Пратчет през 1983 год. след публикацията на блестящия хумористично-фантастичен роман "Цветът на магията" ("The Colour of Magic"), с който започва грандиозния цикъл "Discworld". Считан за един от най-значимите съвременни английски сатирици, Пратчет получава британската награда за фентъзи за най-добрия си роман ("Пирамиди") и през 1998 е отличен от самата английска кралица за "постижения в литературата". През 1999 университета в Уаруик му присъждат титлата "Доктор хонорис кауза". От неговите творби са продадени 21 милиона копия из целия свят и са превеждани на 27 езика. Сега Тери Пратчет живее в Англия със семейството си и прекарва по-голямата част от деня пред компютъра, пишейки поредната книга.
Според статистиката, през 90-те години Пратчет е най-четения във Великобритания автор, неговите книги са най-продаваните в сравнение с който и да е от живите писатели. Според някои оценки, неговите книги са около 1% от всички книги, продадени във Великобритания. Тери Пратчет е най-четеният жив британски романист. Той се превърна в легенда приживе.
User Avatar

"„- Не може да бъде! Той е мъртъв! Стража! Убийте го! "

Т. Пратчет, "Вещици в чужбина"
User Avatar

" НЕ СИ ЧУВАЛ ЗА ЗАЛИВА МАНТИ, НАЛИ? - попита Смърт.
- Не, сър - каза Морт.

- ТАМ ИМА ЗНАМЕНИТО КОРАБОКРУШЕНИЕ.

- Наистина ли е имало?

- ЩЕ ИМА - каза Смърт, - АКО ОТКРИЯ КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ НАМИРА ПРОКЛЕТОТО МЯСТО."

Т. Пратчет, "Морт"
User Avatar

"-Но това е лудост. Имаме шанс едно на милион. - промълви архиканцлерът
-Шансът едно на милион се пада девет от десет пъти. - отвърна му Баба"

Т. Пратчет, "Фантастична светлина"
User Avatar

Лъжата може да обиколи света, докато истината още си обува ботушите.

"Истината", Тери Пратчет
User Avatar

"Дори бонбон с нуга не е пречка да изживееш съвършен миг"
"Крадец на време", Тери Пратчет
User Avatar

Тери Пратчет е един от най-забавните и продуктивни автори на книжния пазар. В България е превеждан и издаван от 1992, когато ИК „Вузев” пуска неговия „Ерик” с разкошните илюстрации на вече покойния Джош Кирби. Вече седемнайсет години имаме възможност да се подхилваме, четейки за безобразните глупости на Леля Ог, кучешката упоритост на Командир Ваймс, безметежната непроницаемост на Капитан Керът и мрачната решимост на Ринсуинд да оцелее. Пратчет, разбира се, не е само светът на Диска, но поредицата книги за плоската сцена на абсурди е изключително популярна.

След твърде дълга пауза „Вузев” отново публикува на български роман за Диска: “Going Postal” или „Пощоряване”, издаден от Random House още в 2004. Преводът е на Йоханна Разпопова (името съвпада с това на бившия главен експерт по международни връзки и протокол в администрацията на Главна прокуратура и постаноящем началник-кабинет на министъра на правосъдието – Тери Пратчет би пуснал тук хаплива забележка за юристите, които творят фантастика). Заглавието е чудесно предадено и самата книга си струва, макар че може и да се възрази срещу цената от девет лева, която издателството е поставило на корицата. За съжаление преводът е шокиращо несполучлив.

За мнозина неизкусени следващите редове ще изглеждат безмислени. Ако не сте фанатизиран читател на Пратчет или не разбирате необходимостта от постоянство в превода на „номенклатурата” на даден автор, не си губете времето с тях.

Писателите често имат кръг от понятия, с които си служат от книга на книга. При превод на чужди езици преводачите се стараят да създадат съответствия на на тези понятия и не ги подменят за щяло и нещяло. Особено в научната литература, но и в художествената това има своето неоспоримо значение за онези, които ползват книгата или просто й се наслаждават. В частност фантастичната белетристика предлага предизвикателство пред преводачите – всеки запален читател знае, че авторите имат свой специфичен речник, добре познати и обичани от публиката стилови похвати, шеги и „кодове”, с които писателят ухажва познавачите на творчеството си и в някакъв смисъл придава достоверност на книгите си. Преводачите обикновено се съобразяват с това и когато преводът на дадена поредица бъде започната от един преводач, а сетне премине към друг, вторият би трябвало да се запознае с досега издадените части от поредицата, за да не рискува да предизвика неудоволствие у читателите. Христоматийният пример за такива неочаквани и нежелани различия и „нарушения на канона” се намира в превода на филмите по романа „Властелина на Пръстените”, с който иначе успешният наш литератор Богдан Русев се постави в донякъде неудобно положение. Превръщането на „symbelmine” (обикновена незабравка, но на староанглийски) в „еланор” и подмяната на „Шлемово усое” с „Шлемов дол” още са материал за язвителни забележки сред феновете. Дори вече позабравената промяна на Бегинс в Торбинс на Любомир Николов от зората на деветдесетте години навремето си беше притча во язицех. Фендъмът е капризен и придирчив, а любимите му книги крият капани за непредпазливите преводачи.

Всичко това очевидно не е минало през главата на Йоханна Разпопова, когато е сядала пред компютъра си, за да се нагърби с „Пощоряване”. В превода бие на очи на първо място заявената, дори натрапена ерудиция на преводача. Вместо да се „разтвори” в думите на автора, което би било идеалният случай, личността на посредника между езиците изскача в бележките под линия. На стр. 41 под линия е обяснена употребена българска дума (вярно, заемка), защото очевидно госпожа Разпопова има ниско мнение за речниковия запас на публиката. На стр. 104 е дадено абсолютно ненужно обяснение под линия, което обяснява от какъв език е преведено подигравателното философско понятие, включено от автора в текста. Може би щеше да бъде по-подходящо понятието да си остане на немски (или юбервалдски, ако говорим като жители на Диска). Същевременно по-нататък името на ресторант Le Foix Heureux очевидно не е преведено (от френски), а е транслитерирано на кирилица по изключително отблъскващ начин като „Льо Фоа Йорьо”. Който има и най-малка представа от френски, знае, че абсолютно точна транслитерация от този език на български не е възможна. Българското „йо/ьо” не съответства на френското „е”. Освен това при превода на книга човек трябва да има предпоставена идея – ще превежда ли имена и названия или ще ги транслитерира, а не да прави тюрлюгювеч от неумели транслитерации и необичайни преводни решения.

Тук стигаме до може би най-голямата слабост на превода на „Пощоряване”. Добре познати имена на Пратчетови персонажи са променени по неочакван и ненужен начин. Капитан Керът Айрънфаундерсън от Стражата се е превърнал в неизвестния Керът Чугунолеярски (!). Да оставим факта, че “Ironfounder” определено не означава „леяр на чугун”. Но да се преведе фамилното име, а да се остави малкото в транслитерация, е проява на немарливост. На груба немарливост, по-точно. И де да беше само горкият капитан. Неговото име е разполовено на полуанглийски-полубългарс­ки, но други персонажи сякаш принадлежат не на смесен брак, а на различни националности. Защото някои (като Мангиз Докопов, една, трябва да се признае, доста добра преводаческа находка) са българизирани, докато други (като Адора Бел Диърхарт) са оставени в неопределеното положение на всеки английски каламбур, фонетично осакатен със средствата на кирилицата. Добре поне, че в България вече не се пише с глаголица... Тук става дума дори не толкова за преводаческо неумение, колкото за пълна липса на заинтересованост към Пратчетовите книги и към извършеното дотук от други преводачи. Сам Ваймс, любим герой от поредицата за Стражата, на няколко места е споменат в книгата, всеки път с различни звания. Ту е „Главнокомандуващият Ваймс” (което е военно звание, а Ваймс просто не е военен, пък и главнокомандуващ в Анкх може да бъде само Патрицият, както и в България това е президентът, а не главният секретар на МВР), ту е „комендант Ваймс” (а "комендант" не означава шеф на полицията – това е временен командуващ в окупирано селище или старши по чин в армейски обект, тоест пак става дума за военно звание). Направено е всичко възможно да се избегне вече известната от други преводи и съвсем точна форма „Командир Ваймс”, която освен това е и най-близо до оригиналната “Commander Vimes”, отнасяща се до командира на градската стража в Анкх. Отново имаме не просто несъобразяване с формите, добили гражданственост у нас, но и липса на собствен критерий за уеднаквяване на понятията в самия превод.

Името на главния герой, Мойст фон Липуиг, също има каламбурно значение, което е напълно пренебрегнато в превода, при все че това откровено обезмисля някои от типично по Пратчетовски смешните реплики.

Патрицият лорд Ветинари на няколко места е наречен „височество”, което е неточност. В досегашните български издания към него се обръщат с „Превъзходителство” и „Светлост”, но не и с откровено монархически звучащото „височество”. Като при това преводачите са спазвали правилото подобни титли да бъдат предавани с главна буква. Досега.

Без да навлизаме в съвсем дребни детайли по оформянето на фразата, както и на чисто визуалните особености, в „Пощоряване” има две особено груби преводачески слабости. Добре познатите водоливници (чудовищни скулптурни фигури, които според Пратчет са вид градски тролове) са оставени като „гаргойли”. Навярно госпожа Разпопова е сметнала, че “gargoyles” на английски по принцип е дума, обозначаваща фантастични създания, които нямат съответствие у нас. Подобно на Толкиновите орки и хобити, които нямат нужда от превод, а само от запазване на оригиналната форма на названията си. Това, разбира се, е поредният капан, поставен от сър Тери за невнимателните. “Gargoyle” е архитектурен термин, идва от среднофренски и ако госпожа Разпопова беше чела например „Парижката света Богородица”, където има подробно описание на страшната готическа фасада, щеше да знае за какво става дума. Да се препъва в обикновени водоливници не е добре за преводач, посегнал към Пратчет. Защото Пратчет очевидно е чел не само „Богородицата”, а това винаги прави преводаческата задача още по-трудна. Също така на стр. 486, съвсем в края на книгата, лорд Ветинари говори за „Кралската Мента”. Откровено, неподправено неразбиране на текста. След почти петстотин страници, в които се говори за държавни институции, най-вече за пощи, човек би могъл да се сети, че „Ментата” нито е билка, нито е Заарска ментовка. Разбира се, става дума за „Royal Mint”, монетен двор. Още повече, че в контекста ясно се говори за пари и тяхната относителна стойност.

Книгата очевидно е минала през коректор, но не и през редактор, колкото ще имена да са включени в издателското каре. В нея няма печатни грешки, но е пълна с изброените и с още някои несъобразности. По това този превод на „Пощоряване” напомня набързоизготвяните издания от деветдесетте години, по които човек можеше да се учи с молив в ръка как не трябва се превежда и редактира.

След този превод можем само да се молим на Малките богове “THUD!” и “Making Money” да се появят в по-добър вид. Същото важи и за книжките за Тифани Болежкова. Във всеки случай за госпожа Разпопова (както и за читателите) би било по-добре тя да се придържа към юридическата си кариера, ако, разбира се, не става дума за невероятно съвпадение на имена. В България има достатъчно англицисти, които да се заемат с Пратчет и да не се захващат с никакви прокуроски, съдебни и адвокатски начинания, в които биха били точно толкова неумели, колкото е и преводът на „Пощоряване”. Посредствеността следва да бъде разпопвана.
Засега ни остава да четем Пратчет на английски или в доста по-приличните фенски преводи, изтекли по Мрежата.

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=terry_pratchett&Num­ber=1950433072&page=&view­=&sb=
User Avatar

.. ако пълният и абсолютен хаос е светкавица, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета...

...Всички убийци имат огледала в цял ръст в стаите си, защото е ужасяващо обидно да убиеш някого, когато си зле облечен....
Визитна картичка

Име:"Тери Пратчет"

Създаден: понеделник, 04 май 2009

Членове: 23

Описание:

Модератор(и): only girl (in the world)

Галерия
Членове