Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Клуб: БЪЛГАРИЯ /BULGARIA/

<<<Моля, ПИШЕТЕ ЗАГЛАВИЯ НА ТЕМИТЕ.>>> Из КОНСТИТУЦИЯ на Република България Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания. (2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена. Чл. 3. ОФИЦИАЛНИЯТ ЕЗИК В РЕПУБЛИКАТА Е БЪЛГАРСКИЯТ. Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Република България е държава в Югоизточна Европа. Разположена е в източната половина на Балканския полуостров. Граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, със Сърбия и Македония на запад, и с Румъния на север, разделена от река Дунав. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км - речни и 378 км - морски. Официално име: Република България Име на английски: Republic of Bulgaria Площ: 110 910 км2 Геогр. ширина (Latitude): 43N Геогр. дължина (Longitude): 25E Средна надморска височина: 470 м Население: 7 640 238 Официален език: български Химн "Мила Родино" Религия: православни (84%), мюсюлмани (12%), католици (1.7%), протестанти (1.6%), други (0.7%) Столица: София Най-голям град: София Урбанизация: 71% Парична единица: лев (BGN) Часова зона: UTC+2 (корекция за лятно време) Интернет домейн: .bg Пощенски код: BG Телефонен код: +359
User Avatar

Кирилицата - не славянска, а българска азбука, създадена по българско нареждане!




Много често ние чуваме какви ли не небивалици за произхода на кирилицата. Много често тя бива наричана славянска... Но в старобългарската книжнина е запазен произходът на тази азбука, а тази "славянска" азбука, се използва от Таджики, Молдовци, Казахи, Узбеки, Киргизи и други народи... Какви славяни са те, и защо тогава ползват уж славянската азбука, която не се позлва в чистославянските Чехия, Словакия и Полша, на чиито територии(не само), са живеели древните славяни. На тези и други въпроси умишлено не се дава отговор, но той съществува... Кирилицата е преработен вариянт на глаголицата, създаден от Климент Охридски, по заповед на Симеон I, за нуждите на българската държава. Универсалната роля на българите като разпространители на цивилизация я разпространява, също така яростно, както преди половин век бе популяризирала глаголицата(която остава държавна азбука в Босна и Хърватия векове наред). Поради универсолността си Кирилицата успява да се наложи и над много далечни за нас народи. Въпреки това, тя графично изменя своят вид, и звуково съкращава някой от глаголическите букви. По този начин тя се доближава до азбука за масова употреба, каквато е била по нуждите на Симеон.


 
/На снимката в дясно - Похвално Слово за Симеон - 10 век, анонимен автор - Похвалното слово коствено ни разкрива за събитията около създаването на глаголицата/


Текстът гласи:


ПОХВАЛА ЗА ЦАР СИМЕОН


Великият между (царете цар Симеон), 
възжаждал със желание пресилно 
той, мощният владетел, да открие 
познанията, 
скрити в дълбината 
на тез труднодостъпни книги 
и в мислите на многомъдрия Василий, 
заповяда на мене, немъдрия по знание, 
да променя речта във друга форма, 
но да запазя смисъла на мислите му.


Тях, сякаш и пчела трудолюбива 
от всеки цвят отделен на Писанието, 
събрал ги като във едничка пита, 
излива ги, подобно на мед сладък 
от своите уста пред първенците, 
за да настави умовете техни.


Нов Птолемей като им се представи, 
но не по вяра - по желание най-вече, 
и поради сбирката от всички 
божествени и многоценни книги, 
с които, своите палати преизпълнил, 
той си създаде вечна памет.


Отплатата на паметта за да получи, 
то нека и душата му христолюбива 
да има за възмездие венците 
на мъжете святи и блажени 
в непреходния век на вековете. 


От похвалното слово, научаваме че Симеон желаел да придаде друга форма на словата, но да запази смисъла. Както вече знаем всички църквовни книги са били окончателно преведени на глаголиза през края на управлението на Борис-Михаил, което означава че Симеон е българският държавник дал пряка заповед за създаването на кирилацаа. Любопитни са също така апликациите по страницата от краткото слово,  както и богата образност на средновековният български писател. Разбира се, вижда се и християнското влияние, което се впива из основите на българският мироглед.


 
Век по-късно Димитри Хоманиан, пише в творбата си "Кратко житие на Климент Охридски", следното важно утночнение за кирилицата, като започва разказът си за светецът така:


Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи... Те със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.Преподобният мъж водел произхода си оттам. Той още от майчината си утроба бил избран от бога и още като дете обикнал богоугодния начин на живот. Пръв заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното Писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил с Методий, известния учител на мизийския народ на благочестие и православна вяра.


 
По-нататък Хоматиан стига до важният за темата негов цитат, който гласи следното:


Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил. С тях написал цялото боговдъхновено Писание, похвални слова, жития на свети мъченици и преподобни и свещени песни, на които с усърдие научил по-способните си ученици, а достойните от тях издигнал до свещенически сан. Така чрез собственото си усърдие превърнал варварския и див народ в свет народ, като извършил апостолско дело, и заради това бил удостоен с апостолска благодат.


Изводите от текста са:



  • Светецът е по произход Българин, а Българите са "завзели" всички съседни области след като преминали Дунава. Това е важно и поредното известие за българското пристигане на балканите.



  • Климент Охрдиски се явява изпълнител на Симеоновата заповед както се вижда от двата посочени средновековни извора



  • Кирилицата се явява директен дериват от глаголицата, но сравнение с нея, много повече от Кирилическите букви са гръцки, което все пак показва едно заместване на старите български руни интерпретирани в глаголицата, със гръцки знаци



  • Името Кирилица вероятно произхожда от благодарност и посвещение на новата азбука към Свети Кирил Философ. Това обаче е само догатка, тъй като извор който да го посочва няма, а и не е представена друга теория по отношение на името "Кирилица"



 

Веднага след нейното създаване, кирилицата се налага, сред българите. Любопитни са две надгробни плочи на видни българи от времето на симеон. Голямото изображение, е на надгробната плоча на Чъргубиля(Ичиргу Боила), Мостич, български боляр, от поколението което никога не е живяло в славните езически времена... текстът изпиан на него гласи:


"Тук почива Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години, като остави чъргубилството и всичкото си имущество, стана монах и така свърши своя живот."


Тя е уникална, като един от запазените старобългарски надписи, продължаващ българската традиция за пусане върху каменни колони, но вече със кирилица, а не с руническо писмо, или гръцки букви. За пръв път се появява и мотивът за отдаването на имуществото и замонашаването, който никога не са били типични за българският народ.


Втората плочка е на българин, на име Тудор(име навлязло с Християнството), и гласи:


"Гроб съм на Тудора, раба Божия. От този камък (са) ... лакти до стената."


Подобни надгробни плочи, и надписи на смесен кирилицо-глаголически шрифт са намерени и в Муртфатлар, Румъния, както и на други места из България. Изследвайки епохата, можем да заявим че това е било време на борба между цивилизации и епохи - Глаголическият дериват на българското руническо писмо, срещу нововъведената Кирилица, със графични знаци подобни на гръцките. Тази борба е предварително решена от факта че държавата власт залага на кирилицата, но продължава чак до края на първата дунавско-българска държава.


 


/Сравнителна таблица между глаголическата азбука и кирилицата/


http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=30672


 


 

User Avatar
март 7, 2016

ИСТИНАТА РАЗКРИТА! Ето защо ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ са били толкова ВЕЛИКИ! Комуникирали са със САМИТЕ…



Васил Томов е инженер, получил образованието си в някогашния Съветски съюз. Работи в българското търговско представителство в Ню Йорк, където установява, че по една от сделките на българска външно-търговска организация България плаща с около 30 процента повече от действащите цени в САЩ.


Наредено му е да мълчи. Така влиза в конфликт с властимащите. Постепенно започва да проучва непознати страни от българската история и достига до изводи, известни, но скривани от т.нар. официална наука. Като това, че родът Дуло стои в основата на цялата човешка цивилизация. За това и за още истини за българите разговаряме с Васил Томов в навечерието на 3 март.


Г-н Томов, защо твърдите, че българите са най-уникалният народ на Земята?


Ние, българите, притежаваме специфичен геном. Надарени сме с високи интелект и духовност, и много положителни качества. Постигнали сме много високо еволюционно ниво на развитие, но си имаме и недостатъци. Наш дълг е да успеем да изясним своите проблеми и да се отърсим от това, което ни пречи.


Посочете конкретни факти, които доказват тези положителни качества.


Отдавна изследвам същността на българите и в частност рода Дуло. Твърдя, че съвременните ни представи за понятието „род Дуло“ са твърде ограничени и материалистични в сравнение с мисленето на древните българи, които са притежавали значително по-висока духовност. Те са били отворени към Космоса и са осъществявали пряк диалог с представители от Космическата йерархия.


Искате да кажете – с извънземни?


Понятието „извънземни“ е свързано с геоцентризма – по-точно е да се каже с представители на различни космически култури/цивилизации. От това произтича, че понятието „род Дуло“ надхвърля границите на нашите съвременни представи за роднинска връзка „родител – деца – внуци“ и би следвало да се свързва с Космоса и с предхождащите ни култури – лемурийска и атлантска. 


Официалната наука някак се плаши да говори за Лемурия и Атлантида, или дори твърди, че те не са съществували.


Официалната наука твърди това, което съответства на материалистичната й същност. Родът Дуло е управлявал при лемурите, след това при атлантите, а по-късно и в нашата раса. В такъв случай е естествено да приемем, че родът Дуло има „божествен“ произход. Представителите от рода Дуло са изглеждали като богове и са били приемани като такива от тогавашните човешки същества. 
Защо ние днес не сме като тях, нали българите сме техни наследници?


Отговорът на този въпрос е дълъг и започва от най-дълбока древност. Български владетелски родове (от рода Дуло и др.) са създавали и управлявали огромни империи и държави. Позитивната страна на този процес е, че български хански родове са умеели да организират добре държава. Всеки отделен жител е знаел своето място, задължения и отговорност и се е гордеел с принадлежността си към своята държава. Практически тези владетели са нямали съперници, но вероятно са нарушили някои Космически закономерности чрез „Силата“, с която са разполагали (им е била предоставена). На определен етап се стига до разделение, мания за величие, противопоставяне.


А някои от тези български владетели са се стремили да докажат своето „величие“ преди всичко пред българската държава, от която са произлезли и са въвличали във военни действия огромни маси хора. Противопоставянето между български владетели в древността вероятно е една от основните причини, от които произтича съвременното ни „падение“. Например така наречените хуни, възглавявани от Атила от рода Дуло, разрушават боспорските градове и унищожават Боспорското царство, управлявано в същото време от владетели от същия род Дуло.


Причиняват огромни страдания на хората, населявали големи европейски територии, през които са преминавали. И от тогава е останало това понятие „хуни“ като маса (тълпа), която унищожава всичко по своя път. Друг пример е противопоставянето между държави, управлявани от различни български владетелски родове. Например монголите, ръководени от Чингизхан от рода Дуло, водят продължителни войни с Волжка България. Внукът на Чингизхан – Бату (Батый), превзема и разрушава Волжка България, вероятно ръководена тогава от друг български владетелски род; преминава през Киевска Рус, ръководена от Рюриковичи от рода Дуло и продължава към Западна Европа.


Искате да кажете, че днес ние изплащаме греховете на древните си предци?


Не само. Поредното сериозно натрупване на карма – на причина и следствие, вероятно се продължава при Борис І, който под натиска на Византия приема догматичното гръцко християнство. За да запази властта си, избива 52 български владетелски рода. Тези събития, може би и преследването на богомили са „преляли чашата на съдбата“ и са отключили изплащането на натрупаната карма при българите чрез страдание. Продължаващо натрупване на карма наблюдаваме след Освобождението през 1878 г. до днес чрез острото противопоставяне между политици и властимащи в България преди всичко в интерес на чужди сили.


Доколкото разбирам, сегашното положение на българите в собствената ни държава е резултат от „Его“ на предците ни, а и от настоящи грешки?


Да, така е. Българите в древността са били толкова организирани и силни, че по същество не са имали достойни противници. И това вероятно е породило в някои от тях чувство за превъзходство над другите. Следват претенции за величие и властване, и произтичащото от това – противопоставяне, натрупване на карма от нашите предци, резултат от която е нашето съвременно „падение“ и изплащане на натрупаната карма чрез страдание.


Българите, жители на мощната държава в миналото, са били горди с принадлежността си към нея, но вероятно при някои от тях гордостта е преминала в надменност. Това ни предположение се основава на последвалите събития, като „смачкване“, „пречупване“ на българската гордост – в продължение на близо 500 години българите сме били тотално обезправени.


Отвлекат ти момичето за пазара на роби – няма на кого да се оплачеш; отвлекат ти момчето за еничар – няма на кого да се оплачеш; да не говорим за изнасилвания, убийства, насилствено ислямизиране и др. – няма на кого да се оплачеш – поколение след поколение – около 20-25 поколения – мощна социална преса. Освен това почти всяка една от съвременните държави, в това число и така наречените Велики сили, е заимствала части от българската история, абсолютизирала ги е и сега с гордост заявява: „Вижте колко е велика нашата история“. И сега те предпочитат българите да изчезнат, за да остане тяхната фалшифицирана „велика“ история. Една лъжа, повторена хиляди пъти, започва да прилича на истина, но тя никога не може да стане истинна.


Дайте примери, докажете, че сте прав за това, което твърдите.


Нека да уточним – аз не доказвам, аз показвам/онагледявам чрез знаците на българите. Могат да бъдат посочени много примери. Например да погледнем към Франция, която се счита за една от „Великите сили“. Би ли се съгласила тази Франция да признае, че първата й държавност е създадена от български владетели от рода Дуло – Меровей и неговите наследници – меровингите. Че през всичките около 1500 години след това французите са използвали български троични знаци; че съвременната френска гордост – автомобилите ситроен и рено са с емблеми от знаци на българите.


Вероятно такива като Франция ще продължават да притискат България и ще търсят кусури на българите. Натискът за унищожаване на българите и българската държавност върви по няколко направления. От една страна, чрез разгонване на българите от България – напусналите България вече надвишават 1,5-2 милиона, но точната им цифра не е известна. Чрез поддържане на ниво на крайна бедност за съществена част от българите, особено за пенсионерите. Чрез физическо унищожаване на останалите българи в България чрез ликвидиране на системите на здравеопазване, образование, култура.


Има ли светлина в тунела?


Винаги има. Има и още нещо – територията на България е уникална на планетата Земя с уникална и силна позитивна енергетика. Много се стремят към придобиване на нашата територия. И тъй като отдавна е отминало времето за военно завладяване на чужда територия, намерено е „мирно“ решение на проблема чрез унищожаване на българите, т. е. необходима им е България, но без българите.


Вие оптимист или песимист сте по този въпрос?


Нашата най-голяма сила е духовносттта. Каквото и да се случи в материален план, нея винаги ще я има. Значи и българите, защото те са в основата на човешката цивилизация. Ние, българите, е необходимо да осъзнаем, че не би следвало да разглеждаме настоящото си състояние на страдание като беда, а като път и отговорност за осмисляне и преодоляване на минали действия, които са ни довели до това ни състояние. И с достойнство да осъзнаем и преодолеем съвременното си състояние.


В момента властва тотално фалшифицирана история за нас. И тази фалшификация е била насочена преди всичко срещу българите, които са в основата на човешкото общество. И тази фалшификация е осъществена и продължава да властва благодарение на представителите от различни държави. И всичко това ще продължава, докато разберат, че българите не ги застрашават, а ще ги спасяват в предстоящия преход.


Има и още нещо: мога да покажа, че историята на българите започва поне от елементарните частици – ние сме продукт на Космическо направление, което има материално проявление поне от 13-14 милиарда години. Защото топологията на елементарните частици има същите знаци, които българите използват поне от преди осем хиляди години на съвременната територия на България, същите знаци след около шест хиляди години виждаме в Плиска и в Преслав, и сега в съвременната българска бродерия



http://nova-novina.info/?p=56504&oid=3101976&ti=21­5129

User Avatar

българки


Специалисти разкриха генетиката на българите.


Екип от български и италиански учени разкриха генетиката на българите и разбиха популярните от век твърдения, че българите са от тюркски произход.


Резултатите от мащабно проучване на антропо-генетичната идентичност на българския народ сочат, че българите са „особен вид славяни”, като най-близки по тези показатели са гърците и северните италианци. Освен това българският народ нямал нищо общо с турското население.


Изследването обхванало 855 българи и българо-мохамедани, като техни проби са били сравнени с тези на други популации.


“Особен” тип означава, че сме между славяни и средиземноморци, обясни в ефира на Дарик Радио акад. Ангел Гълъбов, директор на Института по микробиология към БАН: „Отдалечени сме от тюркските страни с тюркско население в света, хората, които са не само от жълтата раса, но и други тюркски страни с тюркско население“.



Проучването е публикувано в американски научни списания, пише dariknews.bg.


 

User Avatar





Останките от халколитното селище в района на град Пазарджик са на седем хиляди години.

Снимка: Венета Николова




 


Все повече доказателства потвърждават една на пръв поглед твърде смела теза. Според нея не земите на древна Месопотамия са люлка на нашата цивилизация, а… Балканският полуостров. Излезлите на бял свят свидетелства от една малко известна култура, предшестваща египетската и дори шумерската, фокусират вниманието на учените, преобръщайки на 180 градуса представите ни за древността.


 


Това лято екипът на доц. Бояджиев стигна до предполагаемата порта на някогашната цитадела.

Това лято екипът на доц. Бояджиев стигна до предполагаемата порта на някогашната цитадела.



 


Останките от живота на това древно общество постепенно изплуват от пепелищата на историята, за да ни върнат 6-7 хилядолетия назад във времето, когато по нашите земи процъфтявала неизвестна цивилизация с удивително висока степен на развитие. Става дума за период, предшестващ с поне хилядолетие Шумер и Акад. Едно от най-емблематичните свидетелства за тази тайнствена цивилизация е златото от варненския халколитен некропол (от 4400-4100 г. пр. Хр.), известно още като най-старото обработено злато в света. В наши дни изящните накити редовно гостуват на най-реномираните световни музеи, прославяйки България навред. От същата епоха е и праисторическото селище край град Провадия, възникнало покрай древна черноморска солница. Жителите му просперирали благодарение на солта, която някога била основната парична единица. А какво да кажем за „езерния град” на дуранкулашкия остров, където лежат останките от най-древната каменна архитектура на Стария континент отпреди седем хилядолетия?


 


От разкопките на „Юнаците” ясно личат основите на халколитните къщи, някои от които били двуетажни и сравнително просторни, дори според съвременните стандарти на жилищно строителство.

От разкопките на „Юнаците” ясно личат основите на халколитните къщи, някои от които били двуетажни и сравнително просторни, дори според съвременните стандарти на жилищно строителство.



 


От същия исторически отрязък е и пазарджишката селищна могила „Юнаците”. Археолози от години проучват района, осеян със следи от Халколита. В момента екипът на доц. Явор Бояджиев разкрива крепостна стена с дебелина над четири метра, опасвала някога град с улици, жилищни сгради и пр. „Предполагаме, че това е най-старият град в Европа” – обяснява доц. Бояджиев. И допълва, че най-ранните находки в могилата са от V хил. пр. Хр. Градът се е разгръщал на 120-150 декара площ. Любопитното е, че в земите между реките Тигър и Ефрат, селища с подобни мащаби възникват едва 1500 години по-късно. „А според изследователи, които са работели в Месопотамия, селища с площ над 7-8 декара се считат вече за градове” – казва доц. Бояджиев и добавя:


 


 


Според доц. Ясен Бояджиев има вероятност селището да е било част от древна протодържава, която би могла да е най-ранната в света.

„Така че дори по стандартите на Месопотамия можем да твърдим, че имаме началото на някакъв град. Освен това имаме структурата, която по-късно става определяща за града. Тоест имаме голямо селище, като на най-високата му част е изградено укрепление, или цитадела. А това е принципът на устройството на всеки древен град – наличието на укрепена част вътре в него, която в случай на нужда приютява населението. Там живее елитът, там има занаяти и пр. А в „Юнаците” имаме свидетелства за развита култура много преди познатите ни най-ранни градове. Това е невероятен исторически паметник, в който животът, с кратки прекъсвания, е продължавал от V хил. пр. Хр. до Средновековието – това са цели шест хилядолетия!”.

 


Но как е изглеждал този древен град? Предполага се, че жителите му са се препитавали главно с риболов от близката река. Живеели не в колиби, а в уютни къщи, изградени от дървени плетове, замазани с глина. Домовете им били с 80-120 квадрата, а част от сградите дори били двуетажни. „Тези постройки не са много по-различни от кирпичените къщи по селата ни от преди 70-80 години” – обяснява доц. Бояджиев. Откритите на място фрагменти от керамика, сред които и десетки фантастични фигурки на птици, са изложени в Историческия музей на Пазарджик.


 


Фрагменти от керамични съдове, открити в халколитния град, който се счита за най-ранния на Стария континент.


До момента са разкрити само две улици, предстои да бъде проучена централната част на цитаделата. „Тук сме попадали на съдове със знаци по тях, които дават основание да се говори за наченки на древна писменост” – твърди доц. Бояджиев. Впрочем преди години подобни свидетелства за протописменост бяха открити и във Врачанския Балкан, разбунвайки духовете на научната общност. Ето обяснението на доц. Бояджиев:


„Това е епоха, когато общо взето, поне в Европа, върхът на цивилизацията е именно Балканският полуостров. В България има много селищни могили. Голяма част от тях също може да се окажат подобни на тази в „Юнаците”. Това е цивилизация, известна най-вече от варненския халколитен некропол, но той е само върхът на айсберга. Аз все повече си мисля, че можем да говорим дори за начало на някаква древна протодържава, която би могла да е най-ранната в света. Говоря за цялата тази култура, която се разпростира от Карпатите до Бяло море. Защото имаме достатъчно паметници вече, които да ни дават основание да смятаме, че тези хора са имали много висока организация, предполагаща и централизирано ръководство.”


Екипът на доц. Бояджиев още не е стигнал до централната част на някогашната цитадела, откъдето се очакват да излязат още ценни свидетелства за процъфтяващата по земите ни халколитна култура.


В началото на IV хил. пр. Хр. в земите ни нахлуват диви степни племена, които буквално унищожават тази малко позната култура. Овъглените скелети на хора сред руините на жилищата им с останки от оръжията, с които били убити, потвърждават тази нерадостна теза. Вражеското нашествие води до гибелта не само на селището при „Юнаците”, но и на въпросната процъфтяваща халколитна цивилизация по нашите земи. По-късно, през бронзовата епоха, животът тук отново се заражда, но културното равнище било в степени по-ниско. А от някогашния блясък и просперитет на халколитните хора е останало само едно златно съкровище, керамични фрагменти и… легенди.



http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100­478005/za-selishtnata-mog­ila-unacite-i-nai-starata­-evropeiska-civilizacia?forceFullVersion=1

User Avatar


kir


Надпис на повече от 11 века отриха археолози в скален манастир край село Крепча, община Опака. Това е най-старият запазен надпис в света. Известният български археолог професор Николай Овчаров твърди, че надписът е направен в първата половина на Х век.


Допълнителни изследвания на написаното сочат, че той е изписан от монаха Антоний през 922 година. Българските археолози смятат, че именно свещеникът е създател и на целия манастир.


Надписът е разчетен от проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет. Значението му е “Всички български светии“. По повод голямото откритие в скалната обител край Крепча беше отслужена литургия за пръв път от 1100 години.


Досега за най-древната писана реч, направена на българската азбука, се смяташе намереният върху керамичен съд надпис Алцек. Откритието е направено в старата столица на Първото българско царство – Велики Преслав. Надписът бе открит от проф. Димитър Овчаров, който доказа, че той е изписан през 931 година.


Доскоро най-старите надписи на кирилица се смятаха, че са от края на IX-X век. Археолозите оприличаваха повечето от тях на графити. Откриват се предимно на територията на България. Към момента те са около 100. Най-много са открити в Североизточна България, където е било и сърцето на Първата българска държава.


Повечето надписи са на славянски език. Първият надпис, който е сериозно изследван, е на стената на Шуменската крепост и е гласял ОСТРО БОГОИН. Първоначално се е смятало, че той е на местното славянско наречие, но в последствие е прието в научните среди, че надписът е на прабългарски.


Намерени са и други надписи на протобългарски, съдържащи отделни думи и цели фрази. Според учените това ясно доказва, че когато кирилицата е била наложена в България, тя не е била монопол на нито един от преобладаващите етноси в България и че тогава все още българи и славяни не са били един народ.



http://novini.cc/kultura/81368-otkriha-­nai-stariya-nadpis-na-kir­ilitza

User Avatar
Сряда, 18 Февруари 2015 

Когато стане въпрос за връх Шипка, почти няма българин, който да не знае историческите факти, свързани с него. Шипка е връх в Централна Стара планина, където са се водили епичните Шипченски боеве по време на Руско-турската освободителна война. Те са продължили три дни – от 9 до 11 август 1877 г. по стар стил или от 21 до 23 август 1877 г. по новия Григориански стил. Върхът символизира героизма и саможертвата на руси и българи за освобождението на България от Османско робство. Народната признателност и благодарност към паметта на хилядите воини, дали живота си за нашата свобода, са намерили веществен израз в повече от 440 паметника, издигнати на различни места в България.


Най-впечатляващ е Паметникът на свободата, издигнат на връх Шипка. Паметникът на свободата, както е наречен монумента, е висок 31,5 м. “На борците за свободата“, гласи надписът с метални букви, поставен над главния вход от северната му страна, а над него е издигнат огромен бронзов лъв с дължина 8 м, височина 4 м и тегло 28 тона. Паметникът е открит на 26 август 1934 г. лично от цар Борис ІІІ. При откриването са присъствали над 100 000 души, от които 80 живи опълченци, преки участници в епичните боеве. Великият български поет Иван Вазов е написал епичното стихотворение „Опълченците на Шипка“, което едва ли има българин, който да не е чувал за него.


Да, това пише в учебниците. Това са ни казвали учителите по история. Но има и доста други, малко известни и любопитни факти, за които или не се пише или просто се пренебрегват от историята. 10 от тях представя в блога си „За всекиго по нещо“ Питагорид.


1. Истинският връх Шипка се намира на север от главното било и превала на прохода и на запад от шосето на около 300 м северно от съвременния паркинг и ресторантчетата около него. Висок е 1232 м. На този връх се е намирало главното командване при отбраната на прохода. Върхът, където се намира днес Паметникът на Свободата се е наричал връх Свети Никола и е висок 1326 м. По времето на социалистическия период е имало практика, много градове и исторически места да се преименуват. И връх Свети Никола не е пощаден и през 1951 г. с указ му е дадено ново име – връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). В това не е имало нищо лошо, но по незнайни причини през 1977 г., комунистическото управление отново „решава“ да преименува името на върха, като уж връща историческото му име Шипка. Но става истинска бъркотия, защото връх Шипка вече съществува, и с това преименуване всъщност с едно и също име се именуват два различни върха. Коя умна глава е сторила тази глупост не е известно, но след като се разбира за грешката, на истинския връх Шипка се дава също ново име Малка Шипка. Така че Днешния връх Шипка е „изкуствено“ преместен с около 1 км на юг и е поставен на мястото на връх Свети Никола. Типично за българските абсурди.


2. Идеята за изграждането на паметник е предложена още на заседание на Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879 г. Но тази идея не се осъществява на практика за повече от 45 години. Все пак на местата, където са се водили Шипченските боеве, още през 1880 и 1881 г. са построени множество възпоминателни паметници, най-големият от които е Големият руски паметник, на мястото където е била „Стоманената батарея“. На самия връх Свети Никола е имало сравнително малък възпоминателен паметник (на мястото където днес се намира „вечният огън“.) Едва през 1921 г. на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка“ се взема решение във връзка с 45-та годишнина от Шипченската епопея да се положат основите на монумент в памет на загиналите руски воини и български опълченци. Избрана е най-високата точка в околността – връх „Свети Никола“. На 24 август 1922 г. по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея е положен основният камък на паметника. Но… за самия паметник няма проект. Изготвянето на проекта се забавя цели 3 години и накрая едва на 3 юни 1924 г. е обявен конкурс с краен срок 31 декември 1924 г. За съжаление резултатите от конкурса са анулирани. На 30 ноември 1925 г. се провежда втори конкурс. Най-висока оценка получава проектът на архитект Атанас Донков и скулптура Александър Андреев. На 3 февруари 1926 г. е сключен договорът за започване на строежа с авторите на отличения проект.


3. Самият строеж започва през пролетта на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов. За главен майстор е назначен Илия Мъглов. Той обаче изкарал паметника до нивото на костницата и поради суровите условия хората му се разбягали и изоставили строежа. Инж. Данчов назначава нов главен майстор – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко, познат още като Пеньо Бомбето, защото постоянно и винаги носел бомбе. През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност. Три години Пеньо Бомбето и хората му строили паметника. Работниците с нечовешки мъки издържали тежкото изпитание: Кънчо Кавръков от с. Шипка бил майстор на ваденето на камъни. Каменоделците Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско с длета оформяли камъните за строежа. Грубите камъни се извозвали от кариерата до върха с два чифта биволи чрез специално изработени метални коли. В една кола можело да се превозят до един тон каменни блокове доломит. Пясъкът са го карали от Мъглиж и Енина до Шипка с каруци, а оттам към върха в сандъци, натоварени на 40 каракачански катъра. Нямало дори коларски път до върха, защото ерозията заличила стария път през прохода. Хората от Шипка и Мъглиж направили нов път доброволно. Цимента, бетонното желязо и дървения материал превозвали от Казанлък до с. Шипка с камиони, а до върха с катърите, волски коли и конски каруци. Времето в планината много често било мъгливо и дъждовно. Строежът вървял трудно и бавно. Каменната кула е завършена в груб строеж едва през лятото на 1929 г. Но през септември същата година строежът изведнъж се спира по… политически причини. Както е известно от историята, след Междусъюзническата и Първата Световна война, България претърпява две национални катастрофи и като бита страна трябва да се подчинява на редица международни споразумения.


4. Според първоначалния проект на паметника, на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Лъвът бил вече отлят в Софийския военен Арсенал от група майстори, начело със Стефан Вежански по проект на скулптура Кирил Шиваров. Но именно този 8-метров лъв създал много проблеми на авторите на проекта и на българските правителства по време на строежа на мемориала. Самият лъв бил изготвен от 28 бронзови черупки с общо тегло 28 тона. Трябвало за се пренесе на върха на части и там да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до заветния връх. И тъкмо когато работниците умуват как да го качат на кулата, румънското правителство остро протестира. „Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!“, отсичат власите, които вече са заграбили Южна Добруджа. Възниква сериозен политически натиск от страна на Румънското правителство. Тогава министерският съвет се събрал и решил лъвът да се обърне на юг – архитектурният проект го позволявал. Веднага след тази стъпка обаче едновременно реагирали Гърция и Турция. Все още били пресни спомените от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и всички гледали на България с лошо око. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор. Под този международен натиск от Румъния, Гърция и Турция, нашите политици вместо упорито да отстояват позицията си, се прекланят в кръста и „свалят“ лъва от върха на паметника и го „поставят“ на козирката над главния вход от северната страна при това обърнат на… запад. Сега мълниеносно реагирала Сърбия. Дали пък българите не търсят някакъв реванш за Македония и Западните покрайнини? Сръбският посланик дори връчил официална нота на външното министерство. „Погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните отношения между двете страни.“ И така, пак се събрал Министерският съвет и накрая било взето решение лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли Освободителите. След това решение, българите приели всичко на майтап. Те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират, а кабинетите на двама министри се занимавали с „въртенето на лъва в различните посоки на света…“. Така строежът на прекроеният паметник продължава отново през 1931 г. Трябвало да се постави фигурата на лъва над главния вход на вече построения паметник и да се направят окончателните довършителни работи. За тези дейности са включени и части на трудовата повинност от Стара Загора.


Искам да споделя и няколко любопитни факти които ми е разказал моя дядо, който е взел пряко участие при монтажа на бронзовия лъв. Дядо ми е бил трудовашки уредник и е водел трудовашка чета от така наречената „трудова повинност“, въведена още от Александър Стамболийски. Трудовашката чета е наброявала около 30 човека, съставена предимно от неграмотни млади момчета, а той е бил техен „началник“. А бе, казано по друг начин „трудовашки фелдфебел“.


5. Паметникът е изграден на грубо от каменни блокове доломит. Главната врата от север е направена от желязо и доставена за монтаж. Оказало се обаче, че един огромен каменен блок пречел вратата да бъде монтирана на мястото си. Повече от 10 см от камъка трябвало да се премахне, за да влезе вратата в отвора, предвиден за нея. Вместо каменоделци бил поканен един италианец, който се наел да премахне пречещото парче чрез… контролирано взривяване. Той пробил 7 отвора и поставил определено количество взривно вещество. След взрива камъкът бил отсечен с точност до милиметри и вратата влязла абсолютно точно на мястото си.


6. И още един любопитен факт за Шипченските боеве. Става въпрос за Пълното лунно затъмнение, което е станало на 11 срещу 12 август 1877 (стар стил), в най-напрегнатата нощ от шипченската епопея.


7. Друго, с което често се спекулира, това е че боевете на Шипка са продължили само… три дни. Това не е вярно. След спасяването на прохода, боевете продължават с нестихваща сила още три дни, през които са дадени и най-много жертви от страна на руските войски.


8. Освен това на 17 септември 1877 г. Сюлейман паша прави още един отчаян набег към Шипченската позиция.


9. Истинската трагедия на Шипка е била при така нареченото „Шипченско стоене“ през лютата зима на 1877-1878 г. Тогава са умрели от болести и студ над 9000 руски войни.


10. Може би много са чували фразата: „На Шипка всичко е спокойно!“. Такъв е бил ежедневния рапорт на командващия Шипченската позиция генерал Радецки.


http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=33097#

User Avatar

Най-старият град в Европа се е намирал на наша територия. Това установиха наши учени при разкопките на древния град край с. Юнаците, Пазарджик. Археологическите данни, които се събират от години край тези земи, разшириха историята на Европа и на страната ни с още 2000 години. От тях става ясно, че през каменно-медната епоха у нас всъщност е съществувала цивилизация, която е била най-развитата на континента.


Праисторическият град е бил основан между 5000 и 4900 години пр. Хр. По това време в останалите части на Европа населението е на първобитно ниво на развитие. Учените разкрили още нещо интересно в древния град- първообразът на Атинския акропол. Подобни конструкции и градоустройство гръцките градове достигат 2000 години по-късно. Жителите на древния град край днешното село били земеделци, като предимно са обработвали мед


http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=31591

User Avatar
Събота, 7 Февруари 2015 

Родопското село Ситово пази уникален надпис на 8000 години, който искат да се превърне в туристическа атракция.


Със собствени сили и пари жителите на селцето са сменили табелата, която указва къде се намира “ситовският надпис”. Хората са направили и ремонт на стръмните стълби към скалите и събират пари да сложат парапет.Уникалният надпис се намира на гладка скала и е с размери 240 на 30 сантиметра.  Цялата скала се крепи на 5 камъка, единият от които е с образа на Богинята майка от неолита, а друг камък прилича на пясъчен часовник. Надписът е направен на такова място, където няма ерозия и затова е запазен до днес, разказва кметският наместник на Ситово Димитър Насков. Предполага се, че може надписът да е издялан от хората, които са оцелели след потопа, предизвикан от вулкана Санторини през 628 година преди Христа. Тези скални цивилизации, които са живели на високите места в планините, са оцелели и може би те са оставили послание за поколенията.Единият от преводите му гласи: „Душата, сътворена между Сатурн и Земята, трябва да се завърне обратно към светлината на своята звезда, както е наредил Хронос и Хавес – създателят на всичко живо”. Има и нов разчет на надписа от воини на Тангра: “Той е отишъл на небето, оплакан от синовете си, тук на Земята”, а проф. Чиликов го разчита като: „Нека всемирният Бог затвори това зло и никога повече не го отприщва”.


http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=32266#

User Avatar
Петък, 30 Януари 2015 

Най-старият досега откриван надпис на кирилица в света се намира в скалния манастир край село Крепча в област Търговище. Това разказа пред „Новинар” специалистът по средновековна история проф. Николай Овчаров. Археологът беше в манастира преди седмица по повод водосвет, отслужен от свещеник от русенска епархия, който иска да направи там действаща света обител.


Надписът в Крепча бил открит още от Карел Шкорпил, но е разчетен много по-късно от проф. Казимир Попконстантинов, който успял да прочете и датата, на която е бил направен – 921. Това означава, че манастирът е съществувал още по времето на цар Симеон Велики, което го прави най-старата българска скална обител, позната ни досега. 
В надписа се споменава за


отшелник на име Антоний 

който е основал манастира и е починал там. Негов последовател на име Михаил разказва за смъртта на Антоний и заявява твърдо, че там винаги ще има църква и че тя никога няма да стане хамбар. За съжаление обаче по-късно манастирът е изоставен и доскоро той беше трудно достъпен и слабо известен. По програма „Фар” обаче бяха изградени стълби и вече е сравнително лесно човек да изкачи 30-те метра и да разгледа средновековната света обител, която е на три нива и има две църкви, изкопани в скалите.


С манастира се е заел отец Серафим от Попово, който се грижи за светата обител и мечтае да я възстанови и да построи в подножието й килия. Той е ръкоположен за игумен на манастира от русенския митрополит. За да бъде започнато възстановяването на светото място обаче, трябва то да получи акт за собственост и така да може да се кандидатства за финансиране по различни проекти, обяснява Николай Овчаров. Ако скалният манастир бъде възстановен, той ще стане вторият действащ в страната след „Свети Димитър Басарбовски” край Русе. Според Николай Овчаров светата обител край Крепча може да стане част от по-голям


туристически маршрут 

който да включва и другите средновековни и антични паметници в района като град Мисионис, Плиска и Преслав, римския Абритус и Шуменската крепост. Манастирът е може би най-южният от един голям комплекс от скални манастири край Русенски Лом, които са били особено популярни и тачени от царете в Първото българско царство.


Значението на надписа от Крепча е огромно, защото той е поредното доказателство, че кирилицата е започнала да се използва именно в България. Според проф. Николай Овчаров у нас не се обръща достатъчно внимание на създаването на кирилицата и това води до объркване. „Дори в нашите училища едва ли не децата остават с впечатлението, че кирилицата е създадена от братята Кирил и Методий”, обяснява Овчаров и допълва, че в Русия пък се говори малко за създателите на азбуката и просто се казва, че това е славянската писменост. Овчаров припомня, че Кирил и Методий са създали не кирилицата, а глаголицата и са я разпространили във Велика Моравия.


Археологът е категоричен, че появилата се по-късно кирилица е създадена именно в България, и по-точно в Плиска, от учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд, които били прогонени от Велика Моравия и получили убежище от княз Борис I. Според Овчаров те може да са създали азбуката, на която пишем днес в някой от манастирите на първата българска столица, най-вероятно в манастира на


Голямата базилика 

Археологът обяснява, че кирилицата е създадена на основата на говоримия български език, а не просто на славянския и това я прави на първо място българска азбука. Едва по-късно други славянски народи започват да я използват, като първите кирилски надписи в Русия например чак от края на Х век. В същото време освен надписа от Крепча в България имаме още множество надписи от началото и средата на Х век – най-вече от времето на цар Петър. Преди текстът от Крепча да бъде разчетен, за най-ранен се смятал надпис върху керамична плочка от Плиска, проучен от проф. Димитър Овчаров, на който било написано името Алцек и датата 931. В манастира край село Черноглавци, Разградско, пък били намерени цели 70 надписа на кирилица от средата на Х век.


Паметник на буквите в Монголия 


Паметник на кирилицата скоро ще се издига в столицата на Монголия Улан Батор. За това заслуга имат Николай Овчаров, неговият приятел Младен Станев и много други българи, които безвъзмездно и със собствени средства са помогнали за създаването на монумента. Монголия е една от малкото страни, в които не се говори на славянски, но се пише на кирилица. „Там тачат изключително много България”, обяснява Николай Овчаров и припомня, че голяма част от монголските студенти в близкото минало са учили в български университети и още си спомнят с добро за страната ни.


„Там ние имаме изключително лоби, което не използваме”, смята археологът. Той се надява паметникът на славянската писменост да бъде готов до 24 май. Монументът ще се издига на ключово място по пътя между летището и центъра на града.


http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=31775

User Avatar

05-Oct-12 13-34-15


Царство България е официалното наименование на българската държава от 1908 до 1947 г. Първият министър-председатели на царството е Александър Малинов / 1908–1911 г./, а последният Кимон Георгиев /1944–1946 г./.


Как се развива стопанството в този период от време? През 1921 г. в Царство България има 1544 промишлени предприятия (включително насърчаваните от държавата) с общо 55 000 работници. 
През 1928 г. е приет Закон за насърчаване на местната индустрия, който предвижда безмитен внос на непроизвеждани в България машини и съоръжения, безплатно отпускане на държавни и общински земи за строеж на фабрики, намаление с 25 до 30% от тарифите на БДЖ, освобождаване от някои данъци и такси и др. До 1929 г. (от 1923) индустриалното производство в България се увеличава с 88% , или средногодишен ръст от 11%. Една от причините за това е силният протекционизъм на държавата.


През 1941 година индустриалната продукция възлиза на 18,16 млрд. лв. срещу 11,16 млрд. лв. през 1934 г. при средногодишен ръст от 6,9%. Водеща е хранително-вкусовата промишленост / 62%/. 
В предприятията с над 50 работници работят 75,2% от всички работници в промишлеността, а с над 200 работници – 40%.


Икономическият възход на България в навечерието на Втората световна война може да се види, като се направи сравнение на нейните постижения с тези на съседните държави. Да вземем само пшеницата. На глава на населението в кг през 1938 година тя е била 280 кг за България, 142 – за Гърция, 245 – за Румъния, 248 – за Турция и 197 за Югославия.


05-Oct-12 13-32-19


 


В началото на 30-те години с приемане на различни закони земеделското производство се увеличава средно с 18% за периода 1934-1939 г., а увеличението на земеделската продукция е около 70% в сравнение с довоенното ниво. 
През1939 г. доходът в земеделието нараства с 37% в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лв., а средната пенсия – 1400 лв.


http://www.extremecentrepoint.com/archives/12188


 

Визитна картичка

Име:БЪЛГАРИЯ /BULGARIA/

Създаден: понеделник, 29 юни 2009

Членове: 111

Описание: Нека държавата България да се знае в цял свят, а не само в използващите Кирилица държави. Идеята на клуба е да помогнем не само на нас, но и на чужденци да опознаят България - такава, каквато е тя.

Модератор(и): МИШ7

Галерия
Членове