Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: ДАМЯН ДАМЯНОВ

User Avatar

User Avatar

User Avatar

User Avatar

Изключителен лирик,сътворил шедьоври и оставил неизлечима следа в българската любовна лирика.
Но кой всъщност е Дамян Дамянов?
  Вследствие на раждането му с форцепс,получава механична повреда на двигателния център    Диагнозата,която му поставят е „моргус литъл"  Въпреки физическия си проблем успява да завърши гимназия в родния си град през 1953г и българска филология в Софийския университет през 1961 г.Работи като литеретурен консултант във в.”Народна младеж”,редактор в отдел „Поезия” на сп.”Пламък”.За първи път публикува стихотворения през 1949 г във в.”Сливенско дело”, а по-късно обнародва поетични творби в централния литературен печат.Удостоен е със званието Народен деятел на културата,лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 г получава наградата „Иван Вазов” за цялостно литературно творчество.Отделни творби на поета са публикувани на руски,беларуски,украински,унгарски и др. езици. Името му е емблиматично за поколения българи.Някои от поетичните му шедьоври са толкова популярни,че се възприемат като народни творения. Очевидно, зад немалкото и по обем творчество на поета, стоят талантливи мъки, творчески терзания, упорито овладяване на майсторството, до съвършенство  Голямото страдание роди безброй стихове, изпълнени с любов, копнеж, болка, отчаяние  За него съпругата му поетесата Надежда Захариева казва:”Дамян беше от тия поети, които мислеха в стихове и тъй като мисълта му течеше по-бързо от възможността на ръката да се движи, аз в повечете случаи ги пишех. Мисля, че никой друг толкова точно не облича емоцията в думи. От него извираше поезия  На 6 Юни 1999 г в 6.45 големият български поет умира във Военно-медицинска академия-София.Целият негов живот е доказателство, че и най-мъдрите сентенции имат своето изключение: в болно тяло - здрав дух! Херкулесовият дух на измъченото му телце надмогва така физическата немощ, че вдъхва кураж и у тези, които страдаха като него, и у здравите .Стиховете и житейската му съдба преливат сили, дават надежда, извисяваха нравствено .Той е един от малцината поети с огромна въздействаща сила. Няколко поколения млади хора посягат към стиховете му в тежки и в радостни моменти и всеки намира по нещо за себе си, по нещо от себе си. И усеща щастието от топлото общуване, от близостта с умната човечност    
      НЕДЪГ
Каквото и да правя,аз не мога  да го прикрия - той е мой печат  Но нямам време да го превъзмогвам  Зает съм с друго - превъзмогвам свят
Свят непонятен: четвъртит и кръгъл
добър, лош,здрав или осакатен  Свят, който е подобно мен недъгав  а може би и повечко от мен
Упреквайки се в тази и онази
вина, взаимно с него се корим
за явните и скритите недъзи   Но вярвам аз - светът е излечим  Да, аз съм оптимист - ще се оправи  Ще оздравей все нявга този свят
  А ако оживея дотогава  едва ли чак ще е беда такава  сред толкоз здрави - пък един сакат
    
User Avatar

User Avatar

User Avatar

 Песен за теб - Дамян Дамянов  


User Avatar


   ПРИКАЗКА ЗА ТАЙНАТА ВРАТА



Ти за мен бе тайнствена врата, тайнствен ключ аз исках да намеря, който да отваря в любовта най-добре залостените двери. Като принц от приказките сам търсих в пещерата великана, ключ да ми даде от твоя храм, но заключен храмът си остана. Но нима вълшебства трябват тук ? ... Като стар крадец, като разбойник най-накрай заблъсках с юмрук, но вратата се затегна двойно. Ти за мен бе тайствена врата, сложих върху бравата ръката като във просъница разбрах, че била отключена вратата... Не, не била тъй вълшебна тя окована с катинари тежки, чакала човешката врата, да я стоплят дланите човешки.






 

User Avatar

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай! 
Чуваш ли?Не тръгвай! 
 



12>>
Визитна картичка

Име:ДАМЯН ДАМЯНОВ

Създаден: четвъртък, 30 юли 2009

Членове: 22

Описание: ...ЗАСПИВАШЕ ЛИ...МАЙ, ЧЕ ТЕ СЪБУДИХ...

Модератор(и): РУДИ

Галерия
Членове