Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Клуб: Заеднодраскатуница

Как го виждам, от това което ни позволява сайта. Някой пише нещо - другите коментират какво продължение виждат на историята или стихчето. Автора избира едно от тях и го дописва в записа си. Не е задължително да има логика. Всеки може да клонира произведението с друго продължение.
User Avatar
Генераторът на идеи се повреди.

Останаха вдлъбнатини, подобни на следи

и вперили в тях егоцентрични погледи, съседи.

Отчитат липсата на драматичност,

поднесена с ексцентичност.

Желание да открият мистичност,

контрастиращо с реакции на първичност.

Неналичие на лунатичност,

която да оформи интересна концентричност,

за сметка на изобилие от прагматичност.

Сякаш има смътен неоформен спомен за нещо,

назовавано преди етичност.

Системата блокира -

няма идентичност.

Генераторът на идеи го ремонтираха.

Всички охотно помагаха,

нежелани съобщения триха.

После щастливи,

приключването на събитието констатираха.

Всяка вероятност за излизане от очертанията

на тебеширената кутия - спираха.

Жените виртуозно се гримиха.

Мъжете мускули тренираха.

Децата се дрогираха.

В красиви чаши питиета се сервираха.

Моделите на поведение, масово,

на всякакви носители копираха.

При първата опасност от повреда -

в кутията се скриваха.
User Avatar
В призрачната къща се случва нещо тази нощ.

Стрелките спряха и дух излезе от забравен кош.

Започна в къщата да броди и

да издава странни звуци строги.

Време е за джогинг.

ВРЕМЕ Е ЗА ДЖОГИНГ!
User Avatar
Бълхичко подскочи ококорено.

- Къде съм - помисли си -Странна работа. Голямо, кръгло, топло, космато Нещо. Дали говори?

Започна да вика към него:

- Хеййййй, Нещо-ооо-о...Какво си ти-иии?

Не последва реакция. Нещото май не чуваше. Бълхичко започна да подскача ядосано и да се опитва всячески да привлече вниманието на му:

- Тц, тц, тц, тц, тц. Хейййййй, Нещо-ооо, тук съм, погледни насааааам. Тц-тц-тц!

Нещото се изтърколи и изписука

-масааааН.цт, цт, цТ.

 

Блъхичко разпери ръце и приклекна.

Писукането на "нещото" изсмука всичките му сили-сили.

По гърлото се стекоха виолетови капки пот.

-Ой, по дяволите! Изцапах си новите гащеризонки с лилави капки! - възмутено възкликна Бълхичко - И не разбирам дума от това, което казваш! Би ли повторило?

-Иб ил олиротвоп - изписука Нещото, докато продължаваше да се търкаля

-Спри да се търкаляш, зави ми се свят!

-Тявс

-Какви ги дрънкаш?

-Шакнърд?

-Не разбирам нищо...Кажи си името, приличаш ми на нещо...

-Ощен

-Ощен? Така ли ти е името? Ощен?

-Нещо - каза "нещото"

-Съвсем се обърках!

Докато течеше своеобразният диалог, от небето се изсипа дъжд от едри мехури, а във всеки от тях имаше по едно "нещо", което много приличаше на Ощен. Бълхичко, вече поуспокоен, наблюдаваше с интерес какво се случва.

-Мдаааа, ще разгадая тази загадка съвсем скоро - помисли си той и от изцапаното си с виолетови капки джобче на гащеризончето си, извади оглелацето, за да се увери, че все още изглежда съвсем като истинска бълхичка.

-Все пак, днес явно се случват странни неща, да се уверя, че аз все още съм си аз - и плахо надникна в огледалото.

Това бе много специално огледало.

 

Състоеше се от три части.

Вдясно бе залепена снимката от първия учебен ден, всредата снимата на тати Блъх,а вляво имаше надпис "Затвори очи и помисли как изглеждаш сега!"

 

Блъхичко затвори очи и помисли, че изглежда наистина добре и реши, че е време да се изправи.

Докато се изправяше разбра, че неговата сила-сила още не се е възстановила, затова реши да остане с разперени ръце.

Умението да стои с разперени ръце бе придобил от тати Блъх. Това винаги действаше за възстановяването на сила-силата му. В тази изчаквателно-възставителн­ а поза, продължи да си мисли разни неща.

Всъщност не бе много ясно, той ли ги мисли или те мислят него, но определено беше забавно.

Най-голямата мисъл се приближи на една ръка разстояние и без да му мисли много много взе и блъсна Блъхичко.

Ще не ще на нашия герой му се наложи да се опре на ръцете си.

Това промени всичко!

В другия край на света дресьорката на бълхи Грета, правеше отчайващи опити да намери Бълхичко. Мислейки къде се е затрил, тя вгорчаваше живота на останалите същества, които й бяха поверени. Няколко пъти вече стигна до нервни кризи в опитите си да намери дребосъка, докато не й щукна гениалната идея да се обърне към Всичкознайка от съседната улица, за която се носеха легенди и която имаше уникален инструмент, чрез който успяваше да открие и най-неоткриваемите неща. И така  неусетно стигна до Всичкознайка, която всъщност вече знаеше, че тя идва. Посрещна я с ехидна усмивка, покани я и й поднесе невероятен коктейл от прилепокрил прах и хайвер. Двете жени поговориха и решавайки да не губят време, взеха уникалния инструмент, който за кратко Всичкознака наричаше УИНСТР и погледнаха какво се случва на другия край на света.

Бълхичко все така опрян на ръцете си, се опитваше с крачета да ритне голямата мисъл, защото й беше много ядосан, а голямата мисъл продължаваще да го блъска. Те двамата не бяха забелязали, че Нещото е започнало да се топи.

Греда наблюдаваше УИНСТР онемяла и не можеше да повярва на очите си.

User Avatar

На малкия екран се виждаха препускащи диви коне. Минаваше полунощ. Хронично безсъние. Безинтересна книга. Недопито питие. Кофти ден. Хаотични мисли. Нет изключи телевизора и взе книгата. Пронизващ телефонен звън наруши тишината. Изтръпване. Бърз поглед към часовника. Колебание. Протегната ръка, докосваща слушалката. Слушалката прошепна нещо нечленоразделно.   Нет замръзна. Дори конете престанаха да препускат.   "Аз нали изключих  телевизора?" се блъскаше във всичките ъгли на главата и.   Повечето хора не предполагат, че главите им имат ъгли.   Всъщност и Нет не го знаеше до преди три години. След като блъсна мислите няколко пъти Нет все пак реши да поговори с човека отсреща.



-Добро утро!



–Добро утро!





Това и прозвуча познато. Неотдавна още някой и бе казал "Добро  утро" със същия глас. Смътен спомен...Проясняване...Бинго! Образът на носителя на гласа изплува в главата й. "Но защо..., не разбирам...Нещата започнаха да стават съмнителни.Такава внезапна поява...



- Какво искаш? 



- Трябва да поговорим.



- Относно? 



- Това, което остана недовършено, смятам, че се досещаш.



- Ти какво общо имаш с всичко това.



- Наеха и мен, ще трябва да се примириш с факта.



Нет трясна телефонната слушалка. 



Секунди след това чу познатия звън. Вдигна с нежелание.



- Говори. Слушам те.



- Не по телефона.



- Ще се наложи, нямам намерение да се виждам с теб. 



- Нямаш избор. 



Нет отново трясна слушалката. Мислите бясно препускаха. Емоцията ескалира до степен, че не можеше да успокои сърцебиенето. Отново познатият звън...Нет припадна и се пренесе в 



User Avatar
И тогава аз видях Елвис в гръб. Няма как да го сбъркам.

 

Гарвановочерна коса. Гел, много гел. Снежнобяла риза с избродирана под яката хищна птица. Метър седемесет и пет. До него се движеше някакъв дънгалак. Дори широките крачоли на панталоните не можеха да скрият жестокият хикс на краката му.

 

Някъде от зад ъгъла  се разнесе позната мелодия.

"Крачи нашият юнак,

от джоба му стърчи петак.

Бърза, да но за къде?!

Май ще ходи на море."

 

Един нахален гълъб щеше да ме блъсне в лицето, ако не се бях наклонил рязко вляво.Реших да задържа ракурса. Кралят определено беше отслабнал. Единственото, което ме смущаваше, бе задника. Някак си женски. Изпълваше черните му дънки като старозагрска диня брезент.

Да! Елвис беше в дънки и това също ме смути.

 

Тичащото насреща ми куче ме принуди да се изправя. Отново се загледах в ризата. Ризата бе твърде хубава, особено когато я носеше той. Птицата бе готова да полети! Съмненията изчезнаха мигом.

 

Надигна се силен вятър. Крачолите вече не прикриваха хикса. Само косата на Краля оставаше непокътната, невъзмутима, нагелена.

 

И тогава дънгалака се обърна рязко към мен, Лявата част на лицето му беше обезобразена от попарване с вода.  

 



 






 



Докато караше бясно, Линда трескаво мислеше за последствията ако закъснее. Стигна до уреченото място, спря и влезе в бара със забързана походка. Огледа тези, които бяха вътре, но не откриваше човека, с когото трябваше да се срещне. Настани се на щъркел и зачака. Барманът взе поръчката й. Дрезгавият, висок и самоуверен глас я подразни ужасно. "Защо ли вика, когато говори? Сигурно баща му е бил много властен и компенсира нещо? Или има проблеми със слуха". Сканиране вляво - възрастен мъж, вперен в чашата си. "Чака часа за тръгване". Поглед вдясно - мъж с качулка. "Интересно, не е студено. Може би е част от имджа му". Барманът поднесе питието и последва размяна на сухо:

 

- Заповядайте.

 

- Благодаря.

 

Линда погледна нервно часовника, след което и вратата. Изпълни я чувство на раздразнителност, което вероятно щеше да се размие през остатъка от деня и с появата на чакания субект. Но той не идваше. Измина вече половин час.

Визитна картичка

Име:Заеднодраскатуница

Създаден: неделя, 23 август 2009

Членове: 20

Описание: Пишем заедно

Модератор(и): мокро петно

Галерия
Членове