Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Клуб: По света и у нас

Членове на този клуб, имам молба към всички Вас - моля, слагайте заглавия на темите и когато копирате добронамерено текстове от други сайтове, задължително поставяйте линк към източника, откъдето копирате. Ако няма такъв, ще изтривам темата. Благодаря на всички.
User Avatar
http://www.mont-press.com/index.php?issue=422015&kind=&articl­e=40519&rank=4&short=&num­b=%C1%F0.%2042(2270),%20%E3%EE%E4.%20%D5%D5VI,%2016%20-%2017%20%FE%ED%E­8%202015%20%E3.

Дългоочакваният дебютен сборник от разкази на Йордан Радичков вече е факт. Невъзможно ли? И да, и не! Онзи Йордан Радичков, за когото вие най-вероятно си мислите е гениален български писател, представител на магическия реализъм, отишъл си от белия свят през 2004 година. Подлогът в заглавието на тази статия е неговият внук - 25-годишният Йордан Д. Радичков. А сборникът от разкази носи заглавието “Малка човешка мелодия.”
Завършилият българска филология в Софийския университет Йордан Радичков, още от малък е имал постоянен досег с литературата и това е обяснимо. Поривът за писане се появява съвсем естествено още в първите гимназиални години, когато учителката му по литература го съветва никога да не спира да пише. Есетата, които твори младият Радичков се отличават с оригинална идея и разчупен стил. Подкрепата от учителите в гимназията го амбицира и един ден Дани споделя пред най-добрия си приятел: “Копеле, супер много искам да пиша!” И от тук насетне се зараждат първите разкази на младия творец. Най-добрите са включени в първия му сборник.
Наследил таланта от дядо си, Радичков младши сякаш несъзнателно се докосва до стила на “старшия”. Той пише само когато е щастлив, но въпреки това, разказите му се получават доста мрачни. В историите му става въпрос за живота и по-конкретно за липсите в него. Какво изпускаме в живота и защо. Самият Дани споделя в приложението на в. “Капитал” - “Light” своите философски терзания, които олицетворява в прозата си: “Донякъде смятам това за голяма част от нашето време усещането, че нещо важно ни липсва или че го приемаме за даденост. По-скоро морални ориентири, не толкова материални неща.”
Естествено е да се запитаме, дали внукът Йордан Радичков всъщност ще бъде “новият Йордан Радичков”? Дали съвпадението на имената и кръвната връзка носи поличбата за творчески постижения и слава?

Мария Ивайлова
User Avatar
почина-винету
Френският актьор, известен с ролята си на Винету, Пиер Брис почина във френска болница в събота след тежка пневмония, предават немските вестници.

Брис е издъхнал в ръцете на жена си, съобщи адвокатът на 86-годишния актьор.

Миналата година той се премести с жена си в Германия, в Гармиш той строеше къща.

"Моите щастливи ловни полета се намират в Германия", казва Брис.

Винету е ролята на живота му. Той се снима в общо единадесет ленти на Карл Май. Първата му изява е през 1962 г. "Съкровището на сребърното езеро".

Принципно актьорът защитаваше идеалите и ценностите на свободата, човешкото достойнство и толерантност. Това е и причината той да играе ролите на индианци в продължение на почти 40 години.

Дълго време той живееше в ловна хижа близо до Париж. Но заради германската си съпруга има къща в Гармиш в строителство. БЛИЦ
User Avatar
http://offnews.bg/news/%D0%9E%D0%B1%D1%8­9%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2­%D0%BE_4/%D0%9A%D0%BD%D1%­8F%D0%B7-%D0%9A%D0%B0%D1%­80%D0%B4%D0%B0%D0%BC-%D0%­BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%B­D%D0%B0-%D0%B2-%D0%9C%D0%­B0%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B­4_486916.html

Днес в мадридската болница „Санчинаро” почина Н.Ц.В.Княз Кардам, съобщиха от канцеларията на Симеон Сакскобургготски.

Кончината му настъпи в резултат на белодробна инфекция, като следствие от дългогодишното му обездвижване. Княз Кардам преживя тежка катастрофа през 2008г, от която не успя да се възстанови.

До леглото на Княз Кардам в последните мигове бяха неговите родители Цар Симеон II и Царица Маргарита, неговата съпруга Княгиня Мириям, Княз Константин Видински и Княз Кирил Преславски, както и други членове на семейството.

Кардам Търновски - най-големият син на експремиера Симеон Сакскобургготски. Князът, който е и престолонаследник на несъществуващия вече български царски трон, катастрофира тежко на 15 август 2008 г. на магистрала край Мадрид. От тогава той беше в състояние на будна кома.

Кардам Саскобургготски е роден на 2 декември 1962 в Мадрид.

Женен е за испанската благородничка доня Мириам Унгрия си Лопес от 1996 г. Престолонаследникът е завършил икономика и философия в университета Кларк, има магистратура по агроиндустрия и хидромелиорация в университета Пен в Пенсилвания. Той се интересува силно от модерни средства за напояване и това е причината да се запише да учи и тази наука. Специализира в пустинята в Израел, където модерните начини за напояване са на особена почит.

Княз Кардам и жена му имат двама сина- княз Борис Търновски и княз Белтран Търновски.




User Avatar
http://offnews.bg/news/%D0%9D%D0%B0%D1%8­8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B­0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80­%D0%B8_2490/%D0%9C%D1%83%­D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D­0%BD%D1%82%D0%B8_481639.html

Няколко дни се удържам със сетни сили, но повече не мога.

Няма как да подмина съобщението, че европейската културна столица Пловдив иска да въвежда забрани върху уличните музиканти. А именно: ако имаш завършено музикално образование – заповядай в идеалния център; ако само си участвал във фестивали и прегледи – твоето място е в по-малко идеалния център. Ако нямаш ни тапия, ни фестивални лаври – дрънкай си на китарата в квартал Тракия.

Не мога да се сдържа, защото в главата ми нахлуват имената на музиканти, променили света, които биха имали проблеми с властта под тепетата.

Елвис Пресли има тапия само за шофьор на камион и няма фестивални участия. Той днес би пял Jailhouse Rock някъде около гарата. Мъди Уотърс най-вероятно би забивал Mannish Boy около сточна гара, тъй като няма тапия дори за камионджия. Преди да грабне китарата е брал памук из плантациите на Юга. На Чък Бери щеше да му се наложи да измисля рокендрола някъде около стадиона.

Бийтълс също не биха се класирали. Нито имат музикални тапии, нито пък – участия във фестивали. Причината е проста: те спират концертна дейност през 1966 година, а фестивалите започват през 1967-ма. Ролинг стоунс, от друга страна, биха били допуснати до широкия център. Имат участия на фестивали.

Заради фестивални участия, недалеч от „камъните” биха застанали Ерик Клептън и Дейвид Боуи. Имат фестивални участия, но нямат музикални тапии. Нищо, че и двамата водят класове в най-престижното музикално училище в света, Berklee College of Music в Бостън. Мадона, Стинг и Фреди Мъркюри също не биха могли да застанат пред централната поща, за Тримонциум да не говорим.

Кой, тогава, би могъл да се класира да свири в идеалния център на Пловдив?

Кичка Бодурова би могла, например, защото е завършила Естрадния факултет. И докато Ролинг стоунс забиват Jumping Jack Flash на автогарата, Кичка би радвала майните и техните гости, застанала до фонтана пред общината, с легендарни парчета като Чик-чирик, например.

Нямам нищо против Кичка, нито против останалите български вокални диви с тапии от Естрадния. Но не те промениха света със своята музика. Това направиха Елвис и Чък, Ерик и Дейвид, Бийтълс и Ролинг стоунс и останалите горепосочени без-тапийни музиканти. Които, ако искат да свирят из пловдивските улици, няма да могат да правят това пред общината.

Само в света на централно-планираната икономика човек е онова, за което има тапия. С документ за камионджия – камионджийстваш. С тапия за даскал (каквато има Стинг) – даскалуваш. И ти е забранено да правиш някакво нещо, за което тапия нямаш. Защото тапията прави човека. Както е казал великият руски сатирик Лебедев-Кумач: „Без тапия си насекомо / А с тапия си човек”.

Музиката обаче, отбелязал е още Аристотел, идва директно Отгоре – от Вселената и нейния Създател. Тя няма нужда от документи. Нахлува в теб, както си береш памука в някоя плантация в дълбокия Юг – и ти грабваш китарата. Ако музиката не те избере, точно теб – каквито и тапии да имаш, точно от теб музикант няма как да стане.

Колко парчета, които могат да бъдат изтананикани от един милиард жители на планетата, е написала Кичка Бодурова? А колко – Чък Бери, чиято единствена квалификация е автомонтьор? А, освен това, Бери три пъти е бил в затвора.

Сетили ли са се пловдивските власти да искат от уличните си музиканти и свидетелство за съдимост? Ако поискат такова, от кандидатите за улични музиканти под тепетата незабавно отпада не само Чък Бери, но и Джери Лий Луис, Кийт Ричардс, Джим Морисън, Франк Запа, Мик Джагър, Ози Озборн, Леми... Няма смисъл да продължавам, нали?

„Ама така е в чужбина...” – казват управителите на майните. Демек, правим внос по „второ направление”. Нека се разберем: че някъде по света има някакви идиоти, това значи ли всичките им идиотизми да вкарваме тук?

От години нашите управници скенират световните практики и, където забележат някаква, която да забрани нещо – веднага я вкарват у нас. И тук постепенно става бунище от забрани, копирани отнякъде. Защото другото – свободите, някак не биват прекопирвани със същия ентусиазъм.

Защо, например, пловдивчани не вкарат друга една практика, внос от Америка – като примера на Джеси Вентура, който като губернатор на щата Минесота беше задължил всички заведения един ден в седмицата да пускат само парчета на Ролинг стоунс?

Всъщност, този филм, който се излъчва днес в Пловдив, аз вече съм го гледал. Бях на 20, когато един комунистически чичко с гордост ми обясни разликата между хаоса „на Запад” и реда при социализма у нас:

-Там всеки прави каквото си иска, а тук можеш да излезеш на концерт или да запишеш песни само, ако сме ти дали тапия...

Аз:

-Добре, де, Бийтълс нямат тапии. С тях какво щяхте да направите?

-Първо щяхме да ги накараме да завършат Естрадния факултет, а после щяхме да ги назначим за Бийтълс...

Обществото, изградено върху принципа „ние ще ти кажем, кой си и какво можеш да правиш” загина, както се очакваше – в опашки за хляб, тъмнина и студ. А там, където не ти искат тапия, за да те назначат за Бийтълс, тия приключения си ги спестиха.

Защо, по дяволите, културната столица на Европа иска да ни върне 35 години назад? И ще искам ли аз да ходя на гости (за да им видя културата, де) на хора, които от самото начало подхващат работата със забрани? Както са го подкарали, докато влезат в ролята на културна столица, вече ще са забранили дългите коси и брадите на гостите-мъже, както и късите поли и бритоните – на гостенките на града.

Май трябва да избързам с гостуването в града, в който съм роден. За да не ме посрещнат, ако много започна да отлагам, с милиционерски патрул, който да ме отведе под строй в най-близката бръснарница...

ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ
User Avatar
руска-телевизия:-парадът-за-деня-на-победата-може-да-е-и-в-берлин
http://offnews.bg/news/%D0%A1%D0%B2%D1%8­F%D1%82-_12/%D0%A0%D1%83%­D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%82%­D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D­0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F-%D­0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0­%B4%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0­%B0-%D0%94%D0%B5%D0%BD%D1­%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D­0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0­%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0­%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0­%B0-%D0%B5-%D0%B8-%D0%B2-­%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%­D0%B8%D0%BD_460775.html

Ние можем и в Берлин да проведем парада по случай Деня на Победата 9 май. Това заяви в свой репортаж руската държавна телевизия Канал 5.

„Ами да, напълно е възможно да покажем танковете си и във Варшава. Това може да е само началото на европейското турне, в който да покажем нещо не само на поляците, нали срещу нацистите се е сражавал едва ли не целият свят“, заяви водещата.

Варшава е само на 1300 км от Москва. Един танк Т-90 може да стигне за по-малко от денонощие, се казва в репортажа.
На въздушно-десантните войски им трябват само 2 часа и през това време са успели да си направят репетиция, да си починат, да си сварят празнична каша и да изгладят парадните униформи, допълва телевизията.

От репортажа става ясно, че парадът може да се проведе още в Берлин, Прага, Хелзинки, Вилнюс или Талин.

„Скоро не сме били в Берлин. 9 май е идеален повод за приятелска визита. За една съвременна армия 1800 км не са нищо, а много руски офицери познават добре Германия, дори няма да им трябват карти. Важното е да превземат нашите военни градчета, които след обединението на ФРГ и ГДР останаха в ръцете на Германия“, се посочва в репортажа.

Ей къде са и Прага, Хелзинки, Вилнюс и Талин. През половината от тези градове празнуващите руски войници могат да преминат бързо, както се случи преди 70 години. Посещенията в Лондон и Вашингтон ще трябва да се планират по-рано, разбира се, защото май няма да минем без бойни кораби и авиация. Но до май месец има време, така че още се приемат поръчки, се казва още в репортажа на руската телевизия.

„Армията ни е голяма. Хем ще стигне за всички, хем и за парада в Москва ще остане. Жалко, че западните ни партньори няма да могат лично да видят нашите "Искандер" и "Сатана". Тях извън границите на Русия можем да ги доставим само по въздуха", посочват в заключение от телевизията.
User Avatar





Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби. Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели. Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие „Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения: Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска. Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение. След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас. Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км. Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия. Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си. Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“ ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение. Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29. Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията. Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години. А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет. В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара. Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо. Отбраната понесе удари В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът. Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“. Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета. Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души. Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата. Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи. Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също./petel.bg

 


http://politikata.net/%D1%81%D1%82%D1%80%D0­%B0%D1%88%D0%BD%D0%B0%D1%­82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%­82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%­B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%­BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B­8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D1%8­F%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B­8/109977/?oid=12005&xjt=1&fbg=1
User Avatar
крепостта-европа-е-под-обсада,-българия-е-на-фронтовата-линия!
http://www.lentata.com/page_6347.html

Публикувам карикатурата на самозвания „халиф“ Ал-Багдади, вероятна причина и символ на клането в Париж от съчувствие и от гняв. Забележете – карикатурата е на масов убиец и военнопрестъпник - човек, извършващ престъпления срещу човечеството, а не на мюсюлмански светец.

Изключително показателен е фактът, че нападението бе извършено над журналисти. Над свободата на словото. Над правото да публикуваш и получаваш информация. Това е ясен знак за плановете на ислямистите за устройство на тяхното обществото, ако или, когато джихадът победи.

Когато разстрелваш журналисти, каквито и да са, колкото и да не ти харесва това, което пишат, разстрелваш идеята за свободно общество. За гражданско общество. Това е ислямистко средновековие. Това е мрак. Убийството на политик или военен може да претендира да е политически акт, макар и краен, убийството на журналист е убийство на обществото. Случилото се в Париж не е просто атентат, това беше клане.

Но все пак, не може и няма как да има изненадани от нападението над редакцията. Поне не и от хора, които живеят на континента Европа. Разбирам потреса и ужасените възклицанията в социалните мрежи, но те не помагат. И не променят нищо. Въпрос на време беше да се случи. От години повтаряме, че ислямският екстремизъм води война срещу западната цивилизация или поне това, което разбираме под „западна цивилизация“.

Че ислямският екстремизъм е истинска заплаха за националната сигурност и за живота на гражданите на европейските държави, в това число и на България. В Европа се води война. В ход е ислямистка инвазия. Нашествие. Случва се за втори път, след нашествието на акънджишките отряди на Османската империя.

Нека не звучи безчовечно, но с какво животът на парижани или на жителите, на който и да било европейски гражданин е по-важен или по-ценен от живота на сириец, кюрд, язид или шиит? Днес в ислямистки атентат в Йемен, паралелно с този в Париж има 27 жертви. Ще има ли вълна от съчувствие и съболезнование в социалните мрежи? Надали. Йемен не е Париж, нали? Ислямска държава всекидневно убива, измъчва, изнасилва, обезглавява стотици хора в Сирия и Ирак, и отново потрес и съболезнования във Фейсбук няма особено много.

Днес Париж стана Ирбил, стана Кабул, стана Ракка.

Дано това разтресе болните от политическа слепота и амнезия, и либерална диария европейски политици. Европа трябва да си извади главата от пясъка. Днес отново и беше напомнено, че е във война. Истинска война, в която умират истински хора. Че войната не е само по телевизора в Ирак и Сирия, а по парижките улици. Крепостта Европа е под обсада и стената е пробита.

Бърборенето и тъпото повтаряне на думите „толерантност“ и „интеграция“ не спират куршумите. Срещу автомат трябва да извадиш автомат, иначе си мъртъв. Отказът от самозащита е самоубийство. Бездействието е самоубийство. Декларациите срещу „ксенофобията“ не вършат работа, когато насреща си имаш въоръжени бойци, фанатично предани на каузата си. Безконтролната миграция, разхождането на хиляди главорези на Ислямска държава от „европейски“ произход от Западна Европа, през България до Турция и Сирия и обратно, е безумие. Безумие е да финансираш и отглеждаш на социални помощи хиляди мигранти, които воюват за ислямистката кауза.

Какво ще правят хора, рязали глави в Сирия, когато се върнат отново в Париж, Мюнхен, Брюксел и Амстердам? Ще садят картофи? Надали. По вероятно е да режат. Не зелки. Отново глави.

Искам да чуя сега аргументите на саксиените „правозащитници“, които лепят мълниеносно етикети „фашист“, „расист“, „ксенофоб“ на всеки, който предупреждава за опасността от ислямизма и екстремизма. Интересно ми е например, какво ще каже и Меркел. Могат пак да си поиграят в осветлението на разни катедрали и обществени сгради, като символ на борбата им с „ксенофобията“. Докато си играят да се борят с „ксенофобията“, ислямистите им превземат държавите и разстрелват хора по улиците.

И не, този текст не е злорад. Искрени съболезнования на семействата и близките на загиналите. Искрени съболезнования на приятелите ни от ФН.

България също е под заплаха. Ислямистка заплаха. България също е във война, искаме или не искаме. Както се видя – дюнерите не работят като противотерористично оръжие. Затова, държавната граница трябва да се охранява въпреки нелепите, неуместни и неуки изказвания на президента и военния министър. Затова ислямизацията на циганските махали е опасна. Затова случващото се в махалата в Пазарджик не е шега и не е игра. Непрекъснатото бъркане на мигранти и бежанци също е опасно и вредно, защото превръща държавата ни в разграден двор.


Заплахата е ислямизмът, екстремизмът, а не нашите братя българи-мюсюлмани.

На тази заплаха трябва да се отговори с държавност. С доизграждане на защитните съоръжения по турската граница. Със служби за сигурност, с разузнаване, с армия. Нищо от това днес нямаме. С безкомпромисност по отношение на всякакви клетки и радикали.

Ако не искаме да гледаме парижкото видео пред Света Неделя.

User Avatar
http://www.lentata.com/page_6348.html

ТЕ не НИ дават да се шегуваме с тях. Истерично скачат и НИ съдят, притесняват НИ в собственото НИ пространство, когато се опитваме да ИМ покажем, че има и друга гледна точка. Другата гледна точка може въобще да не е антагонистична. Може да е просто смешна. Но ТЕ скачат. Обидени са на свободата. Искат да живеем в ТЯХНАТА координатна система.

Става въпрос за местоимения. Те са ТЕ. Ние сме НИЕ. Местоименията са за удобство, не за разделение и реч на омразата. Но ТЕ идват в нашето НИЕ и ни казват на какво да се смеем. Забраняват НИ да ИМ се подиграваме? Кой може да забрани това? Още ли се опитвате?

Това е имплозията на либералния провал. Толерантните отгледаха палачите си. Никога не бих написал и една скверна дума срещу толерантността. Но да толерираш нетолерантните към теб е просто самоубийство. Самоубийство след нежелан секс.

ТЕ са вечно обидени. ТЕ са наранени. ТЕХНИТЕ чувства вярвания, малцинствени проблеми и нови нормалности се налагат като тих пълзящ нов фашизъм, докато обвиненията във фашизъм към Нормалното, фарсът на новите свободи се играе на световната сцена с огромен успех.

Не става дума, че Западът отглежда терористите си. Западът се чувства силен да се справи с всяка глобална заплаха. Но той допусна толерастията в клетката на неговото тяло. Там влизат паразити със знамена. Същите тези с грижа отгледани паразити ще убият гостоприемника.

Ако те ограничаваха някоя друга свобода – да приемем, че можем да направим компромис. Но те ни забраняват СМЕШНОТО. Невинното. Добронамереното. Докато НИЕ търпим да НИ насилват. Докато НИЕ търпим да ни ограничават. Докато НИЕ търпим да НИ убиват. Докато НИЕ търпим ТЯХНАТА държава в НАШАТА държава.

Модерният свят се самоорганизира така, че да каца на Марс, докато в Париж жените нямат право да сядат на масата заедно с мъжете. Така щото немците да експериментират с фоторецепторния протеин, докато салафитски отряди в Берлин бият пиещи алкохол кюрди. Това прилича на съветската империя, която пращаше човек в космоса, но на село картофите се вадеха с ръце. Има нещо страшно сбъркано в този модел.

Не можете да НИ забраните смеха. Музиката, картините, катедралите. Нуждите ИМ от различност не може да деструктурират света на цивилизацията, създаван с хилядолетия.

Тези хора не са различни. ТЕ са палачи. А Европа е идиотът, който осигурява социалните помощи на палача си. Европа внимава палачът Й да не бъде обиден. Пазете палача. ТОЙ има чувства. При вас толерастията убива няколко журналисти. При нас тя убива цели села. Цяла нация. Бавно. Тихо. Методично. В името на "толерантността" българите ще изчезнат първи.

ТЕ не са просто ислямисти. Не са просто малцинства. Те не са просто сексуално различни. Те не са просто различни. ТЕ са варвари. Свободата наистина е в различността, в шареното, в смеха и липсата на забрани. Но ТЕ окупираха свободата. Свободата ТЕХЕН патент ли е? Или просто се ползват от глупостта НИ и заблудата НИ, че НАШИТЕ и ТЕХНИТЕ ценности могат един ден да се срещнат?!

НИЕ сме виновни. Няма „ново нормално“. Не си играйте с това. По-опасно е от ядрена игра. Има ясни местни ценности, има християн-демократично общество, с неговата нормалност и обичаи. Кьолнската катедрала изгаси светлините си, за да не е част от декора на идеята за разделението. Но разделението не се прави от хората в понеделник пред кьолнската катедрала.

Разделението се прави в гетото, където те учат да не си търсиш работа и да не учиш немски, а да пазиш традициите на родината си. Което щеше да е нормално в родината им. Кардиналите ще се сетят за какво става дума, когато минаретата станат декор за шериатски митинги. Защо се правите, че не разбирате?!

Разделението не е да вдигнеш лозунг в защита на емигрантите, който твърди че “шареното не е кафяво“. Виждали ли сте света отвътре зад фереджето?! Какъв цвят е? Искате ли да видите цвета отвътре на фереджето? Разделението е да не можеш да видиш лицето на жената по улиците на Бирмингам. Свобода ли е да им дадеш да носят фереджета?! Само този въпрос е достатъчен.

Това е война. Някои страни се справят добре с нея. Други чакат. Имунната система на обикновените европейци се опитва да сработи и да ви каже нещо. Да ви каже, че около НАС има МЕСТОИМЕНИЯ. И затова не сме виновни НИЕ. Няма НИЕ. Има логика, прогрес, нормалност и бъдеще. Шериатът не е бъдеще. Шериатът ще ни забрани, ако ние не го забраним навреме. Инцестът не е бъдеще. Възпитанието на деца трансджендър не е бъдеще. Свободата е да разрешиш на другите свобода. Докато един ден свободата ще бъде забранена от точни ТЕЗИ, на които НИЕ дадохме свобода.