Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Клуб: БЪЛГАРИЯ

User Avatar
язовир-
Първият голям язовир в България построен през 1954г. по време на бригадирското движение.
User Avatar
плевенска-панорама.
Паметник "Плевенска епопея 1877г." построен в чест на 100 годишнината от освобождението на България от турско иго.Историческото място е редута на който се води третата ожесточена атака от обсадата на Плевен.Място пропито със свидна кръв и величествен героизъм.
User Avatar
храмът-на-орфей-при-село-татулхрамът-на-орфей-при-село-татул
Доскоро това бе никому непознато селце, при което се правиха разкопки от екипа на  проф. Николай Овчаров. Именно откритията при разкопките превърнаха с. Татул в сензация.

Селцето е на 15 км източно от Момчилград. Смята се, че при Татул се намира гроба на легендарния Орфей.  Наричат Татул “Българския Стоунхендж”.

 

Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. В центъра на най-високото място на скалния връх  е разположен гроб с ориентация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на скалата е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден, издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на течности.

Археолозите смятат, че светилището е от IV в пр.н.е. и освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества е било и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето което в определени дни от годината (в деня на зимното слънцестоене), например при изгрева си Слънцето е попадало в един специален скален процеп.

Скалата с форма на пресечена пирамида, в която се намира светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха й, където пък съществува странен "саркофаг", чиято дължина е точно 170 см, и около който има улей. Специалистите предполагат, че по този улей се е оттичала кръвта от положената в саркофага жертва. Известно е, че траките са почитали Слънцето и обредността им е свързана именно с този култ. Така че по всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев (или залез).

User Avatar
средновековната-крепост-моняксредновековната-крепост-моняксредновековната-крепост-моняк
Тя се намира на 7 км източно от град Кърджали, край село Широко поле. Пътят до нея е обозначен и сочи, че ни предстои да вървим  4 км(от информационния център) през  борова гора. Ако не сте заредени с много ентусиазъм, разстоянието ще ви изглежда по-голямо. Първите сведения  за крепостта се отнасят към Третия кръстоносен поход(1189-1192 г.). По време на своя път към Палестина западните рицари превземат с обсадна техника твърдината, която тогава е важна византийска крепост в региона. През последното десетилетие на ХІІ век и преминаването на кръстоносната армия Мнеакос отново е под византийски контрол. Рицарите на кръста се връщат във важната крепост по долината на Арда след Четвъртия кръстоносен поход и завладяването на Константинопол през април 1204 г. Тогава вероятно настаняват в Мнеакос и свой гарнизон.Средновековната крепост Мнеакос (Моняк) се споменава в съчиненията на Георги Акрополит и Теодор Скутариот през 13 век. Тя е една от най-високите крепости в Родопите. Простира се на площ от 50 дка. Върхът, на който е построена , се нарича Шеста крепост. Външната стена е направена от ломени камъни, споени с бял хоросан. Входът е от запад. Има две охранителни кули. Цитаделата е на най- високата източна част на масива. Проучванията даказват наличието на водохранилища и складове за храни. Крепостта Моняк се свързва с кръстоносния поход през 1206 г. във вътрешността на Родопите. Хронистът и маршал Жофруа Вилардуен разказва , че точно тук са узнали за смъртта на император Бодуен Фландърски. Тук се провежда Баронският съвет, който избира Хенрих за император на Латинската империя. През ХІІІ и ХІV век Моняк, както и цялата област Ахридос, е гранична територия между Второто българско царство и Византийската империя. Стратегическото местоположение на твърдината я превръщат в резиденция на областните управители на Ахридос, сред които са и няколко прочути византийски пълководци.

 

 

 

  

User Avatar
черепишки-манастир
Черепишкият манастир "Успение Богородично" се намира недалеч от гара Черепиш в уникалното, със своето разнообразие на природни забележителности, Искърско дефиле. Той е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на Цар Иван Шишман (1371-1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите. Възстановен е през 1660 г. Наименуването на много от околностите с името на цар Иван Шишман дава основание да се предполага, че тук са станали стълкновения между неговата войска и завоевателите.

 

"Успение Богородично" е храм на християнството и българщината, има дълга, драматична и кървава история. Манастирът е в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. Възникването му е свързано с историята на средновековния "Коритен град", съществувал в близката местност Ритлите. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396 г. През вековете на робство храмът е бил неколкократно опожаряван, но все пак е оцелявал и е бил съграждан отново и отново. В годините на национално Възраждане, манастирът се превръща в просветно средище. Години наред, в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и софийската духовна семинария.

 

Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. Храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно предверие, открита галерия и островръх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса, е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 г. Силно впечатление правят многото живописни постройки на светата обител. Сред тях се откроява църквата "Св.Георги", която, въпреки многобройните преустройства, е запазила първоначалния си вид, включително и част от стенописите си.

 

В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща. Те са се надвесили над Искъра така, както вероятно са изглеждали и преди 100 години. За да стигне човек до храма, трябва да мине през доста стръмни стълби. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея надпис - "любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов". Именно в този манастир той е написал "Една българка".

 

Черепишкият манастир не впечатлява с мащабност и размери. За сметка на това спокойствието в него е завладяващо. Едва ли това място може да бъде описано по-добре от Алеко Константинов:„ "А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи;от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери..." (от пътеписа "В българска Швейцария"). “

 



Манастирът и красивата околност са вдъхновили и прочутия унгарски пътешественик Феликс Каниц. Той с право описва и нарича тази магия "Най-красивото място".

 

Сегашните постройки на манастира са от 19 век, а иконите са творби на тревненския зограф Витан. В манастира известно време е намирал приют Софроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко.

User Avatar
враца
Вра̀ца е град, разположен в Северна България, той е административен център на община Враца, област Враца. Намира се на 112 км северно от София, на около 40 км югоизточно от Монтана, и на 14 км северозападно от Мездра.

 

Град Враца е разположен в полите на Врачанския балкан. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Градът се намира на 370 м. над морското равнище. Най-северните жилищни и промишлени квартали на града са на 340 м надм. височина, докато най-южните, по течението на р. Лева, са на 400 м надм.височина.

 

Враца има красива околност[1]. От юг са сиво-виолетови скали на Врачанския балкан, на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени земеповърхни форми, се издига Милин камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец.

 

Климатът на Враца е умерено континентален, формиран главно под влияние на океански въздушни маси от умерените географски ширини, които нахлуват предимно от запад и северозапад. С най-висока средномесечна температура се характеризира месец юли, а с най-ниска януари. Зимата в града е студена, но не мразовита. Броят на дните със снежна покривка е 62. Във Врачанския балкан този брой е значително по-голям.

 

Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца. Общината има 23 населени места с общо население 94 975 жители (21.07.2005).

 

Област Враца граничи: на север с р. Дунав, на запад с Област Монтана, на юг със Софийска област, на изток с Област Ловеч и Област Плевен. Има територия от 3 600 км2, (1/26 от територията на страната), от тях: земеделски земи 302 000 ха, горски площи 575 км2, водни площи 67 км2. Населението на областта е приблизително 245 000 души.

 

Враца е най-голямото селище в Северозападна България.

 

Къде е началото на този град?! То трепти едва забележимо оттатък маранята на нагорещените столетия, преминали тук преди нас. Археолозите надничат в далечните векове и откриват стъпки на хора още през второто хилядолетие преди новата ера. Намерените в този край медни и бронзови оръдия на труда, оръжия и накити говорят, че тукашните рудари и леяри още в най-далечни времена са вземали подземните богатства на мина „Плакалница” и са ги превръщали в сечива, с които тракийското племе трибали е търсило плодородието на равнината и богатството на планината. Тук са се изковали оръжия, с които трибалите са защитавали своите земи от нашествията на вражите илирийски и скитски племена. А може би в тракийските гробници, които бяха разкрити във Враца, са били погребани загиналите вождове на трибалите в защита на своите земи от нападенията на Филип II или на неговия син Александър Велики. Богатото съкровище в гробницата говори, че тук е цъфтяло голямо тракийско селище, което е играело важна роля в икономическия и в политическия живот не само на трибалите и техните съседни племена, но и в целия Балкански полуостров. Когато тук дошли римляните, те първо отправили поглед нагоре към планината - към медните мини. И свързали съдбата си с това богатство и с отвесните скали на пролома при река Лева, където изникнало римско рударско селище с монетарница за бронзови монети. За да защитят този богат край от нашественици, римляните вдигнали яка крепост при Вратцата над река Лева. Навярно посочената от Прокопи Кесарийски крепост „Валве”, което на латински означава „двукрила врата”, е същата крепост при Вратцата. И новите заселници – славяните и прабългарите, също отправили поглед нагоре към скалите на пролома и още по-нататък – към планината, която криела в недрата си: мед, олово, цинк, сребро и злато. Това славянско селище на река Лева започнало да играе важна роля още през Първата българска държава. Два пъти тази българска твърдина е разбивала византийски войски и спасявала честта на България. Тя е дала своята дан и за раждането и укрепването на Втората българска държава. И навярно затова българският цар Асен I е отправил гореща благодарност към Вратица, когато е построил през XIII век вътре в крепостта царски манастир, за да започне от тук нататък истинският разцвет на града. Навярно заради твърдостта на Вратица срещу вражите пристъпи и друг владетел от династията на Асеновци – Михаил II Асен е направил голямо дарение на манастира, като е поставил тук каменен надпис-грамота, където за първи път се споменава името на град Вратица. Тази крепост е отблъсквала не едно нашествие на чуждоземни войски. Едно цяло столетие Вратица е била несломима твърдина на Асеновци и после още един век гранитна опора на Шишмановци. Началото на този град може да се търси единствено тук – при пролома „Вратцата”.

 

Още преди около 6 000 г.пр. Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През по късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа. Успоредно с това започва и развитието на медният рудодобив. В периода около 4-5 век г. пр. Хр. започват на територията на днешна Враца да се заселват Трибалите. Те били особено и войнствено племе. През 425 г. пр. Хр. разбили одрисите, а след това дори армията на Филип Втори Македонски.

 

През 335 г.пр. Хр. воюват и срещу Александър Македонски и тогава се споразумява да бъдат негови съюзници.

 

Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища откривани по Българските земи и най-голямото тракийско такова, а именно — Рогозенското съкровище. То е открито през 1985 г. Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съдове е била притежание на местен тракийски владетел от племето Трибали. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Фиалите имат най-голям дял — общо 108 на брой. Това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа. През 6-ти — 4-ти век пр. Хр. в околностите на Враца е имало вече голямо културно, икономическо и политическо средище, но през 3-ти век пр. Хр. нещата тук се променят съществено. Трибалите претърпели сериозни сътресения нанесени им от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр.са разорени от германското племе бастари.

 

Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр. Близо 400 г. Враца е част от Римската Империя

 

През периода на средновековието града носи името Вратица. То е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Според легендите при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. Най-напред е пострадало при влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а по-късно (в началото на XIX век), по времето на Осман Пазвантооглу, градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски.

 

Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион, Виена, Букурещ и Цариград. Към средата на 19-то столетие градът наброявал вече 2500 къщи.

 

Всичко това се отразява и на духовния живот на града. Строят се храмове, училища, красиви къщи. Тук е работил Софроний Врачански. Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г. Известно събитие е опитът да бъде премахнат гръцкият духовник Методи, направен от разярена тълпа през 1824 -един от опитите за създаване на новобългарска църква през възраждането.

 

Враца е и център на трети революционен окръг по време на Априлското въстание, с главен апостол Стоян Заимов. Въстание в този окръг обаче не избухва, поради големия брой османски войски съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия и малодушието на местните комитетски дейци.

 

След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство — най-старото научноизследователско учреждение у нас в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание.

 

Врачанинът Мито Орозов на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през 1883 г. предприятие за производство на превозни средства — двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. златен медал за своята дейност. Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров.

 

Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплома.

 

До края на 50-те години на 20-ти век е период на коренна промяна в обществено-политическия и социално-икономичекия живот на Враца. От занаятчийско-търговски, градът се превръща в индустриален център на региона. Постепенно през 60-те и 70-те години Враца израства като мощен индустриален град. Промишлеността се превръща във водещ отрасъл в икономиката на града и определящ тенденциите в бъдещото и развитие.

 

Регионалния исторически музей се намира в южната част на централния площад «Христо Ботев». Сегашната сграда функционира от 1980 г. Музеят се състои от 9 зали и 3 къта. Една от най-интересните експозиции е на обиколилото почти целия свят Рогозенско съкровище. Това е най-голямото тракийско съкровище намирано някога. Във музеят се съхранява и най-древния човешки скелет откриван в България. Предполага се, че е на възраст около 8 000 години. Залите в Регионалния Исторически Музей са обозначени по периоди и се състоят сътветно от:

зала «Праистория» — глинени съдове, битова керамика, оръжие.

зала «Античност и Средновековие» — Могиланското съкровище, каменна пластика, медицински инструменти

зала «Възраждане и национално-освободителна борба» — ценни издания на Врачанската литературна школа, икони, старопечатни книги, оръжие, копия на знамето на врачанските патриоти.

зала, посветена на дейността на Христо Ботев — посетителите се запознават с борбата на най-голямата въстаническа чета против османското иго.

 

експозиция «Работническо движение» — състояща се от три зали и два къта

 

зала «Съвременно строителство» — фотоси, документи и материали, свързани с икономическото развитие на Враца от 1952 г. до наши дни.

 

Към Историческия музей функционират и два други комплекса — Етнографско-Възрожденския­ комплекс «Софроний Врачански» и Комплекса, посветен на Никола Войводов

 

Етнографско-възрожденски­ комплекс „Свети Софроний Врачански“ към Регионалния исторически музей — Враца е архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Включва три възрожденски къщи и училище "Възнесение", намиращи се в съседство с православния храм-паметник „Свети Софроний епископ Врачански“, и представя традиционния бит, занаятите и културата на населението от Врачански регион от края на 19-ти до средата на 20 век.

 

Комплексът се намира в подножието на Врачански балкан. До него се достига посредством стръмни каменни стъпала, както и обиколни алеи, които тръгват буквално от самия център на Враца. Най-интересните обекти в района са Туристически дом, известен още като Хижата, както и паметника на Вестителя на свободата.

 

Туристическия дом (Хижата) е строен през 1926 г. с доброволен труд на врачанските туристи. През годините до наши дни той е служел за забавления, провеждане на общи събрания на туристическото дружество, за нощувка на туристи и други развлечения. През 2005 г. Хижата е почти изпепелена от пожар, възникнал в едно от помещенията използвано за механа. На 9 ноември 2006 г. (129 годишнината от освобождението на града от турско робство) сградата е открита отново, след мащабна реконструкция. За възстановяването и спомогнаха средства, осигурени както от Община Враца, така и от дарения на будни граждани на Враца. На единия от етажите е отворена сладкарница, а на другия е експонирана изложба с фотоси, подредена от БТС и Регионалния исторически музей, разказващи за историята на врачанското туристическо движение. В непосредтвена близост до Хижата се намира паметникът на Вестителят на свободата. Всяка неделя оттук се носят звуците на бойна тръба — сигналът на руския войник, казака Петлак, възвестил на 9 ноември 1877 г. — Освобождението на града.

 

На 100-ина метра зад паметника се издига висок белокаменен обелиск, на който са изписани имената на опълченците от Врачанско. Комплекс Вестителят е любимо място за разходка, както на врачани, така и на всички гости на Враца. От там се разкрива чудесна гледка към по-голямата част от града и към красивата и величествена планина.

 

Един от символите и забележителностите на града. Формата ѝ е правилна каменна призма с височина 13 м. Приземието е имало складово предназначение, а трите етажа са ползвани за жилищни нужди. Смята се, че кулата датира от 16-ти век. Тогава местните нотабили — аяни придобили особено значение със статут на институция. Аяните играели важна роля в обществения живот, определяли размера на изискваните от държавата данъци, вмесвали се грубо и най-често с користни подбуди във взаимоотношенията между раята и върховната власт. Такива местни първенци ще да са били тези, за чиито нужди е била построена Кулата на Мешчиите. В онова смутно време — честите народни движения, въстания, войни и разбойнически действия създават постоянна заплаха особено за тамошните аяни и органи на властта. В края на 19-ти век кулата е била преустроена като градски часовник. През 2006 година кулата е реконструирана. Монтиран е циферблат, както и ново художествено осветление.

 

Куртпашова кула

 

Със своя оригинален силует, въпреки малките си размери създава впечатлението за средновековен замък. Тя е една от няколко подобни, съществували през турско време. Представлява укрепено жилище на местен феодал. Датира от 17-ти век, но елементите ѝ и начина на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на българското средновековие — 16-ти век

 

Проход Вратцата е рай за алпинисти и туристи. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров - над 400 м. Дори самата гледка към тях смразява дъха. От най-високата точка на скалите до пътя в неговото подножие денивелацията е близо километър. От тях към р. Лева се спускат стръмни сипеи, а в множеството пещери живеят диви животни. Разходките около скалите трябва да са внимателни. Гледайте не само към върховете, а и в краката си, защото доста отровни змии пазят скалното си царство. Ако сте алпинист, знаете какво да правите, ако не сте, можете да отседнете в най-доброто заведение в района — «Чайка». Там има приказно езеро с водни колела. През прохода минава асфалтиран шосеен път за пещерата Леденика, Ски-писта Пършевица и планинското село Згориград. На Вратцата ежегодно се провеждат републикански алпиниади. Няколко пъти Враца е била домакин и на международни състезания. На скалите са прокарани около 70 алпийски маршрута от всички категории на трудност. Скалният масив предлага на алпинистите огромно разнообразие от скални форми - големи надвеси и тавани, отвесни гладки плочи, цепнатини и комини с различни ширини, ръбове и вътрешни ъгли.

 

Пещера Леденика е една от най-посещаваните пещери в България. Отворена е за посещение през цялата година. Намира се на 16 км от Враца. Изграден е асфалтов път, който преминава през прохода Вратцата, криволичи покрай скалите и горските масиви на Врачански Балкан и достига до самия вход на пещерата. Леденика се намира на 830 м надморска височина. Тя е дълга 320 м и има 10 зали. Носи името си от първата зала, която зимно време става истински хладилник. Там температурата пада до минус 20 градуса и се образува огромна ледена колона. Това е феномен, понеже в самата пещера температурата е постоянна и е около 8-16 градуса. Влажността на въздуха е 92 %. Леденика има едни от най-красивите зали и формирования — "Езерото на желанията", "Проходът на грешниците". Тук се намира и най-атрактивната пещерна зала на Балканите — "Концертната зала". Тя е огромна, красива и с невероятна акустика, което е причина Врачанската филхармония често да изнася в нея симфонични концерти. Оттук по железни мостове се преминава през Малката и Голяма пропаст, през коридора "Завеските" и се достига до "Бялата зала". Най-високата точка в Леденика се нарича "Седмото небе". Пещерата беше преоборудвана през последните години, така че осветлението, мостчетата, стълбите са изключително надеждни. Точно пред пещерата има добре поддържани поляни и места за пикник. Можете да си наемете коне и да направите прекрасна разходка в планината.

Пещера Понора Водна пещера намираща се в близост до с. Чирен, на 30 км от гр. Враца една от най-големите водни пещери в България, с големи и просторни водни галерии, наситени с вторични пещерни образувания. Пещерата е дълга 3 км и 497 м и във всички галерии тече река. Главна посока на развитие е Запад/Северозапад. Пещерата е постоянен понор за водите на река Лиляшка. Накрая завършва със един подводен сифон, който е достъпен само за водолази.

 

Водопад Скакля е един от най-високите български водопади. Водата се спуска от 141 метра височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е във Врачански Балкан, сред вековни зелени гори и непристъпни скали, огласяни денем от птичи песни, а нощем от мелодичния глас на щурците. Гледка към него се разкрива от различни части на Враца. До водопада може да се стигне тръгвайки от 1-ва градска болница.

Водопад Боров камък преди години само най-ентусиазираните врачански туристи посещаваха това красиво кътче на планината. От скоро обаче е създаден туристически маршрут, наречен сполучливо «екологична пътека». По ирония на съдбата нейното начало започва от мястото на злополучния флотационен утайник, станал причина за гибелта на над 300 врачани през 1966 г. Всеки, който иска да види красивия водопад «Боров камък», може да използва Згориградската екопътека като най-добре избран маршрутен вариант. Трябва само да излезе от село Згориград и да тръгне по шосето за старата флотационна фабрика, да премине каменния мост, където се сливат двата притока на река Лева и да хване широката пътека вдясно от утайника. След около 15 минути равномерен ход ще стигне до тесен, прясно скован от букови трупи дървен мост. Преминавайки го, щастливият турист вече ще е стъпил на екопътеката, която ще го отведе под самия водопад. Подходящ за екстремно катерене по лед когато замръзне.

 

User Avatar
трявна
Тря̀вна е град в Централна България. Той се намира в Област Габрово и е в близост до градовете Габрово и Дряново. Градът е трети по големина в областта след Габрово и Севлиево и е административен център на Община Трявна.

 

Градът е разположен в долината на Тревненска река, в северното подножие на Тревненска планина и на 20 км източно от град Габрово. Квартали на града са Божковци, Димиев хан, Кисийска мера, Раданци, Светушка, Стояновци, Хитревци

 

Възниква през втората половина на 12 век с името "Търнава". В Тревненския Балкан през 1192 г. българските царе Асен и Петър разгромяват войските на император Исак II Ангел. В чест на тази гръмка победа е изградена църквата "Св. Архангел Михаил", която се е запазила след няколко опожарявания в момента е един от най-старите източноправославни храмове в Централна България. Заедно с църквата "Св. Георги" (построена през 40-те години на XIX век), играе жизнена роля в оцеляването на българският дух сред населението през годините на чуждото иго. Най-старите официални сведения за Трявна са от времето на Османско владичество - 15/16 век. Там селището фигурира с името Трявна. През Възраждането Трявна се оформя като процъфтяващ икономически и културно-просветен център. Сред занаятите развиващи се в града се отличават иконописта, дърворезбата, дюлгерството. В Трявна е създадено второто светско училище в България - през 1839 г. В него е преподавал видния български писател, публицист и просветен деец Петко Славейков. Тук се ражда синът му - гениалният поет Пенчо Славейков. В Трявна е роден и сподвижникът на Левски Ангел Кънчев (1850-1871 г.). Самият Васил Левски е посещавал града неколкократно, за да организира революционна дейност. Трявна е сред селищата, които се включват в Априлското въстание. На 25-ти април 1876 в града пристига пратеник от Панагюрище с писмо от апостолите на IV Пловдивски революционен окръг Георги Бенковски и Захари Стоянов, с което се призовава към незабавен бунт, в началото местните дейци бездействат, но на 5-ти май все пак събират чета, която бързо достига 50 души. Водени от войводата Христо Патрев въстаниците завземат града без да срещнат съпротива. На 9-ти май четата, вече нарастнала до 110 души се изправя срещу башибозук и редовна армия близо до селцето Нова махала. Благодарение на избраната удобна позиция и организацията си, тревненци успяват да отблъснат три пъти атаките на османците. Въпреки това те изпитват проблеми заради глад и недостатъчно амуниции и решават да се разделят и да отстъпват. Много от тях са заловени и екзекутирани или изпратени на заточение. Тревненци участват и в петте войни, които България води между 1885 и 1945 г..

 

Трявна е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Специализиран музей на резбарското и етнографско изкуство.

 

Роден град на Пенчо Славейков, Ангел Кънчев, известен с къщите си с възрожденска архитектура и с тревненската иконописна школа. Къщи-музеи в града са Даскаловата къща, Славейковата къща, Райковата къща, Старото школо, Музей на иконата, Музей на Азиатското и африканското изкуство и др.

 

В последните години град Трявна е основно променен. Центърът на града е изцяло обновен и озеленен, фасадите са боядисани, от балконите висят цветя, а между административните сгради надничат зелени, ниско окосени морави и фонтани, съперничещи на тези, които може да се видят в известните европейски столици.

 



 

Особено колоритна, с щъркелово гнездо на комина, е сградата на Музея за африканско изкуство (сградата на някогашната градска баня, обновена и ремонтирана с част от целевото дарение). Човек може да отпочине в градинката пред музея и да се полюбува на фонтана. Ако пък тръгне в посока към реката и погледне от мостчето, ще може да види изумителна гледка - множество риби, плуващи под моста в самия център на града.

 



 

Не може да бъде отмината прочутата часовникова кула на града, датираща 1814 г. по сведението на поп Йовчо, тревненският летописец, споменавана от Славейков като основна причина за гордост у тревненци. От дясно на кулата се намира старото Школо, понастоящем музей на тревненската резбарска школа.

 

Къщите в архитектурния резерват са запазили автентичния си вид с резбарските работилници и дюкяни, и покривите са от каменни плочи. В такъв стил е и черквата на града (точно срещу часовниковата кула).

 

В Трявна има няколко хотела, предлагащи уют и добро обслужване на прилични цени, а от просторната тераса в старинен стил на хотел „Бръшлян“ се открива и прекрасна гледка към града. Хотел Бръшлян е споменат заради уникалната му архитектура и тераса.

 

Визитна картичка

Име:БЪЛГАРИЯ

Създаден: четвъртък, 08 октомври 2009

Членове: 15

Описание: Всичко, свързано с България, което е достойно за уважение и ни кара да се чувстваме горди, че сме Българи.

Модератор(и): Иваничка Колева

Галерия
Членове