Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar

User Avatar

User Avatar

User Avatar

User Avatar

User Avatar

User Avatar

User Avatar
пририн
Етимология:

Според тълкуването на акад. Вл. Георгиев името на Пирин идва от тракийската дума “перинтос”, което означава скала, и от хетската"перунаш".

Със своя най-висок връх Вихрен (2,914 м), Пирин се нарежда на второ място по височина в България след Рила (2,925 м). В рамките на Европа заема седмо място след Кавказ с вр. Елбрус (5,642 м), Алпите с вр. Мон Блан (4,808 м), Сиера Невада с вр. Муласен (3,479 м), Пиренеите с вр. Ането (3,404 м), Рила с вр. Мусала (2,925 м) и Олимп с вр. Митикас (2,919), като не броим най-високата точка на о-в Сицилия - Етна (3,263 м). Площта на Пирин е 2585 квадратни километра, тоест тя е сравнително компактна малка планина, което се потвърждава и от голямата ѝ средна височина - 1033 метра. Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките Струма и Места, между 41,2 и 41,9 градуса сев. ширина. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг -Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. Разстоянието между тези две точки по права линия е 60 км, а посоката — от северозапад на югоизток. Максималната широчина на Пирин в перпендикулярна посока е 40 километра (от градСандански до село Обидим). На изток от него е разположена планината Родопи, а на запад - Влахина, Малешевска и Огражден планина. В полите му са оформени и няколко полета като Разложкото, Гоцеделчевското и Петричко-Санданското.

Характерно за планината е наличието на единствено, добре изявено Главно било, което се простира от Предел до Парилската седловина от северозапад към югоизток. Орографски то се допълва от четири именувани странични била - масивни разклонения на главното било.

Според съвременните научни схващания, от географска и геоложка гледна точка Пирин е разделен на три дяла - северен, среден и южен. Дяловете са много неравномерни като големина и напълно неравнопоставени като атрактивност. Това геоложко деление на планината е сравнително ново. В древността и в недалечното минало, до около 1920 година, географските граници на Пирин са се простирали на юг до Бяло море, включвайки южните планини Алиботуш,Смийница, Кушница и др, правейки я най-масивната планинска верига у нас с алпийски характер на релефа.

 Северен Пирин е най-големият дял на планината и всъщност неговата същинска част. Той заема 74% от цялата планина, дълъг е общо 42 км. Простира се между седловините Предел на север и Тодорова поляна на юг. Северен Пирин е най-посещаваната част, само той има алпийски характер, множество езера и значителен брой хижи и заслони. Тук се намират най-високите върхове, включително Вихрен — 2914 м.

 Среден Пирин се простира между седловините Тодорова поляна и Попови ливади (Папаз чаир - 1430 м). Това е най-малкият (7%) и къс (7 км) дял, но най-високият му връх Ореляк достига 2099 метра. Той е мраморен красив връх, който, гледан от север прилича на орел с леко разтворени криле. На него има телевизионна кула. Останалите върхове са ниски (под 2000 м) и гористи. Среден Пирин е покрит почти изцяло с широколистни гори, изобилстващи от тъй наречения Пирински чай (Sideritis scardica). Тук има само две хижи - Попови ливади и Малина.

 Южен Пирин е най-ниският и заоблен дял (връх Ушите - 1978 метра). Той заема 19% от планината и е дълъг около 11 км, колкото е и широк. Той е посещаван много слабо, няма туристически хижи. Плътно е покрит с иглолистни и широколистни гори. Изграден е от гранит в централните части и мрамор по периферията. На юг достига до Парилската седловина. Като част от Рило-Родопския масив, граничната планина Славянка се приема в Гърция за част от Пири

 

Геология и релеф:

В структурно-геоложко отношение Пирин е хорст с гранитно ядро (гранитната повърхност е 62%), покрито главно от стари метаморфни скали. Като планина се оформя в средата на терциера. Издигането е прекъсвано от продължителни спокойни периоди. В началото на кватернера едновременно с издигането настъпва заледяване на Пирин. Според някои изследователи има дори две заледявания, при които границата на вечният лед е достигала до 2200-2300 м височина. Именно тези заледявания са оформили окончателно релефа на Пирин преди 18 000 години и са довели до начупването на много от гранитните върхове и оформянето на красиви гребени (Стражите, Дончовите караули,Малкото конче), полета от морени и отвесни пропастни стени. Може да се каже, че именно тогава повечето гранитни върхове са понижили своята височина и са отстъпили водещото място на днешните мраморни първенци, които поради особеностите на мрамора остават много по-слабо засегнати от този процес. Резултат на заледяванията е и наличието на 35 циркуса, в които днес са останали красиви езера с ледников произход. Най-големи и ясно изразени са циркусите Василашки, Валявишки, Поповоезерен и Бъндиршки.

Ясно различимо е главното пиринско било, идващо от Рила, минаващо през Предела и през всички седловини чак до Парилската. То свързва отделните дялове на Пирин в едно цяло и придава логика на приетото разделение. На него са разположени някои от най-високите върхове. С доста завои то държи посока от северозапад на югоизток и освен това играе ролята на главен вододел между долините на Струма и Места. От него се отделят множество разклонения, но четири от тях са толкова големи, че дават лицето на планината - Синаншкото, Тодориното, Полежанското и Каменишкото. Синаншкото странично било се откланя при Муратов връх в посока югозапад; Тодориното - от връх Възела на север; Полежанското от връх Момин двор също на север (виж Полежански дял), а Каменишкото (виж Каменишки дял) - от връх Кралев двор на юг.

Върхове:

В Пирин има два върха над 2900 м (Вихрен и Кутело), седем над 2800 м, седемнадесет над 2700 м, 32 над 2600 м и 40 над 2500 м. Трите най-високи върха са мраморни, а най-високите гранитни върхове (Полежан и Каменица) се намират на страничните била. Най-високият гранитен връх на главното било е Бъндеришкият чукар - 2732 м.

 

Връх   Височина [м]   Било   Връх   Височина [м]   Било  

Вихрен

2914 Главно Дженгал

2730 Полежанско

Кутело

2908 Главно Момин двор

2723 Главно

Бански суходол

2884 Главно Котешки чал

2715 -

Голям Полежан

2851 Полежанско Малка Тодорка

2712 Тодорино

Каменица

2822 Каменишко Ченгелчал

2709 Главно

Малък Полежан

2822 Полежанско Дисилица

2700 Полежанско

Баюви дупки

2820 Главно Каменишка кукла

2690 Каменишко

Голяма стража[2]

2800 Полежанско Куклите

2686 Каменишко

Малка стража

2790 Полежанско Башлийск­и чукар[2]

2670 -

Яловарника

2763 Каменишко Муратов връх

2669 Главно

Газей

2761 Полежанско Джано

2668 Главно

Каймакчал

2753 Полежанско Безбог

2645 Полежанско

Голяма Тодорка

2746 Тодорино Сиврия

2593 -

Бъндеришки чукар

2732 Главно Синаница

2516 Синанишко

 

Седловини [редактиране]

За Пирин са характерни малките седловини между върховете, през които минават туристическите маршрути, наречени порти. Най-важните порти подредени по височина са:

Седловина   Височина [м]   Маршрут  

Кралевдворска дясна порта 2616 хижа Тевно езеро-хижа Пирин

Кралевдворска лява порта 2616 хижа Тевно езеро-хижа Безбог

Тодорина порта 2575 хижа Вихрен-хижа Демяница

Башлийска порта 2530 хижа Вихрен-хижа Беговица

Мозговишка порта 2520 хижа Демяница-хижа Тевно езеро или Беговица

Бъндеришка порта 2499 хижа Вихрен-хижа Синаница

Дженгалска порта 2489 хижа Безбог-хижа Демяница

Беговишка порта 2476 хижа Демяница или Тевно езеро-хижа Беговица

Демиркапия

2475 хижа Гоце Делчев-хижа Пирин

Винарска порта 2445 хижа Демяница-хижа Яне Сандански

Синанишка порта 2426 хижа Яне Сандански, Беговица или Вихрен-хижа Синаница

 



 



 

Води:

Пирин е много водна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места. Те са сравнително къси, буйни и пълноводни, с голям наклон, поради което по тях се образуват множество скокове и бързеи. Има три по-изявени водопада - Попинолъшкият, който е висок 12 м, Демянишки скок (11 м) и Юленски скок (9 м). Вододелът между водосборните басейни на Струма и Места минава по централното пиринско било.

Реки:

По-важни реки, които се вливат в Места, са:

 Изток, която тече през Разложкото поле и в нея се вливат Глазне (формирана от рекитеБъндерица и Демяница), Бялата река и др.

 Плешка река, чийто приток е Дисилица и която минава през град Добринище

 Безбожка река

 река Ретиже, която тръгва от Поповото езеро

 реките Каменица, Брезница и Корница

По-важни реки, които се вливат в Струма, са:

 Влахина река, която тръгва от едноименните езера и събира в себе си водите на реките Георгийца и Синаница

 Санданска Бистрица, в чиято голяма долина тя се формира от сливането на Мозговица, Беговица, Башлийца, Сърчалийца и Арнаутдере, а после минава през град Сандански

 Мелнишка река

 Пиринска Бистрица, която тръгва от Митровото и Аргировото езеро под името Демиркапийска река, след това минава през селоПирин и за кратко разстояние е граница на България с Гърция

 

Езера [редактиране]

Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера. На брой 186, те имат ледников произход, разположени са в малки и големи циркуси. Поради този си произход те са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината - много студени. От високопланинските езера в България най-голямото пиринско езеро - Поповото е едва на четвърто място по големина след Смрадливото, Долното Рибно иБлизнака в Рила. Освен това Поповото езеро е и най-дълбокото в Пирин, но остава на второ място след Окото в Рила. Пирин е на първо място само по най-високо езеро - Горното Полежанско (2710 м), разположено на един метър по-високо от Леденото под връхМусала.

Най-големите и важни езерни групи са:

Езерна група   Брой езера  

Попови езера

11

Кременски езера

5

Бъндеришки езера

16 (заедно с Муратовите езера)

Василашки езера

12 (заедно с Тодорините езера)

Валявишки езера

10

Чаирски езера

9

Влахини езера

5

Самодивски езера

3

Малокаменишки езера

20 (но от тях някои пресъхват)

Превалски езера

4

Башлийски езера

4

Типицки езера

3

Влашки езера (Митрово и Аргирово езеро)

2

Брезнишки езера

3

 

Има и много отделни езера,които не са част от езерни групи - Даутовото, Суходолското езеро, Маненкото езеро и други.

Към водите трябва да се причислят и останалите малки снежници (целогодишно неразтапящ се сняг) в Големия Казан под връхВихрен (90х40 м) и в циркусите Бански Суходол и Баюви дупки.

Езеро   Площ (дка)   Надморска височина (м)   Дълбочина (м)[3]

Попово езеро 123,6 2234 29,5

Долно Кременско езеро 98,0 2304 27,0

Голямо Валявишко езеро 85,1 2280 18,9

Горно Кременско езеро 66,1 2354 13,6

Рибно Бъндеришко езеро 65,0 2190 12,2

Тевно Василашко езеро 63,9 2362 29,0

Голямо Влахино езеро 63,4 2302 13,4

Тевно езеро 60,0 2512 4.0

Дълго езеро 45,5 2310 10,0

Голямо Георгийско езеро 39,6 2294 40.0

Горно Полежанско езеро 2.2 2715

Горно Газейско езеро 11.5 2642 4.0

Плешиво езеро 3.0 2592

Горно Брезнишко езеро 13.5 2579

Долно Тодорино езеро 6.7 2511 3.7

Горно Башлийско езеро 2461

Долно Полежанско езеро 12.0 2462

Дъговидно Василашко езеро 11.0 2268 10,4

Синанишко езеро 10.0 2181 11,5

 

Природа:

Пирин е извънредно богат на растения и животни. До момента са установени около 1300 вида висши растения, което е 1/3 от всичките познати в България, 320 вида мъхове и няколкостотин вида водорасли. Висок е процентът на локалните ендемити - растения, които се срещат само в Пирин. Те са 18 на брой - пирински мак, пиринска ливадина, пиринска мащерка, давидов лопен и др. Много от растенията са редки и защитени, като например познатият на всички еделвайс, който се среща най-вече по Джамджиевите скали под Вихрен. Растителността е вертикално зонирана в три височинни пояса - горски, субалпийски и алпийски. Горският пояс е зает предимно от иглолистни дърветабял и черен бор, мура, ела, обикновен смърч и достига приблизително до 2000 м. Оттам нагоре до 2500 м следва субалпийският пояс, в който доминират храстите клек ихвойна, чиито размери намаляват с увеличаването на височината. Накрая идва ред наалпийският пояс, зает от треви, лишеи и мъхове, а на границата между двата в изобилие се среща черната боровинка. По-особена е растителността край водните басейни, където най-често могат да се срещнат представителина рода на острицата. Най-известното дърво в Пирин е Байкушевата мура, носеща името на откривателя си, лесовъда Коста Байкушев. През 1897 година той изследва дървото с тръбна сонда и изчислява възрастта му на 1200 години. Приблизителните ѝ размери са височина 24 м, диаметър 2,2 м. и обиколка 7,8 м.

Още по-голямо е богатството на животински видове. Познати са над 2000 вида и подвида безгръбначни животни (паяци, стоножки, насекоми, охлюви) и почти 250 вида гръбначни. От последните преобладават птиците (177 вида) и бозайниците (45 вида), а рибите са само 6 вида. Много от тези животни са застрашени и се нуждаят от специална защита - скален орел, трипръст кълвач, планински кефал, шипоопашата костенурка. Най-често могат да се срещнатдива коза, сърна, мечка, вълк, лисица, орел, сокол, глухари др.

За защита на това богатство през 1962 е създаденнационален парк "Вихрен", който през 1975 е преименуван на "Пирин". Площта му е 40 332 хектара. Паркът опазва голяма част от горите от бяла и черна мура и храсталачните гори от клек в България. Тук е най-голям броят на ендемичните, застрашени и редки растения в българска защитена територия. Резерватите "Баюви дупки-Джинджирица" (1934 г. - един от най-старите в България) и "Юлен" (1994 г.) заемат 15 % от парка. През 1983 г. Пирин е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Визитна картичка

Име:Красотата на природата

Създаден: понеделник, 12 октомври 2009

Членове: 175

Описание: Тук могат да се добавят теми и снимки, свързани с природата - планините, моретата, подводния свят, светът под земната кора и др.

Модератор(и): Роси

Галерия
Членове