Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar

На 17 септември църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов и отдава почит на добродетелите.


Преданието разказва, че през втората половина на І век в Рим е живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов.

Майката и дъщерите й не скривали своята вяра и я изповядвали открито. Като разбрал това император Адриан (117-138) заповядал да ги доведат при него. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им.

Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Тя обаче проявила необикновена сила през цялото време.

Момичетата не издържат на изтезанията и умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след смъртта на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

На масата се слага прясна питка и грозде

Имен ден имат: София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Любен, Любчо и сродни



User Avatar
Православната църква чества Св. Людмила Чешка.
User Avatar
Православната църква отбелязва днес един от най-важните си и тържествени празници - въздвижение на Светия животворящ кръст Господен.
User Avatar
Съществуват различни легенди за тези красиви цветя.

Според древногръцката митология Астрея е богиня на справедливостта, защитница на правдата и името и означава „звездна“. Живеела сред хората, но не било по силите и да се справи с несправедливостта на земята и се качила на небето, където се превърнала в съзвездието Дева.

Легендата гласи, че тя се вълнувала от красотата на звездите, но страдала много и за хората, а когато гледала земята и плачела, сълзите й се превръщали в приказни цветя. Легендите продължават с това, че ако излезем в полунощ в градината, сред астрите, ще чуем тих шепот – тогава те разговарят със своите сестри на небето – звездите.

Тези легенди са родени в Европа и не без участието на ботаници и астрономи, независимо, че очарователните красавици са пренесени от Азия.
User Avatar

Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог и, разрушил клетвата, даде благословение и, обезсилил смъртта, дарува нам живот вечен.


Рождество на св. Богородица, икона от църквата

User Avatar
7-септември-1945-г.--издадена-е-за-първи-път-детската-книжка-„пипи-дългото-чорапче”
Това е първата книга на Астрид Линдгрен.

Създава историята през 1941 г., докато гледа болната си 7-годишна дъщеря Карин. Детето само дава името на героинята - Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългия Чорап. Тя е 9-годишна, червенокоса, луничава, с две стърчащи настрани плитки. Живее във Вила Вилекула с малката маймунка на име Господин Нилсон и коня, който често държи на верандата и може с лекота да премести, когато пожелае.

Пипи е дъщеря на морския капитан Ефраим Дългия чорап, от когото е наследила огромната си сила. Баща ѝ пада в морето по време на буря и морето го отнася до остров Корекоредут в южните морета, където става „дебел бял вожд”. Той се връща в Швеция, за да отведе дъщеря си на острова, но Пипи отказва, тъй като е привързана към дома си и новите си приятели.

През 1944 г. Астрид Линдген изпраща ръкописа на издателство „Бониер”, но те го отхвърлят. Издателство „Рабен & Сьогрен” обаче го приемат и през 1945 г. излиза първата книга - „Пипи Дългото чорапче”.
User Avatar
малко-познати-ястия-от-традиционната-странджанска-кухня
Главната храна тук са млечните произведения. Интересни са някои традиционни съдове за тяхното съхраняване, например т.нар. „мях“ за сирене. Мяхът е от агнешка кожа, чиято вълна е ниско подрязана. Кожата се изпира, отворите на шията и предните крака се завързват, излишните им краища се изрязват. Мяхът се изтупва с пръчка, за да опадат косъмчетата, и се обръща с вълната навътре. През отвора при задните крайници се пълни сиренето – непременно овче, приготвено от есенното мляко! Залива се с овчи „преснáк“. Приготвено по такъв начин, сиренето става много вкусно, и може да се съхранява дълго време.

Течността, която се отделя от прецеденото сирене, се нарича „зúра“. Тя се преварява, след което се прецежда, за да се отдели пресечената маса – „ýрда“ (извара). А изцедената течност, „цвик“, дават на прасетата.

Странджанци бият масло от събираната няколко дни „зúра“ или от „преснáк“. Биенето става в дървен съд, „бурúло“. Обраното с лъжица масло се претопява и се съхранява в глинени кюпове. Течността, която остава, се нарича „бърканица“ (мътеница).

„Ишмéр“ или „юшмéр“ е ястие от прясно сирене, което е започнало леко да вкисва. Натрошеното сирене се поставя в тиган на огъня и се бърка, при което пуща „лйгда“ (мазнина). Започва да се увива около лъжицата и става като ластик. Постепенно се прибавя по малко брашно. Под-нася се веднага. По желание може да се поръси със захар.

„Крокмáч“ се прави от гъстото есенно овче мляко. Слага се в съд да се вари, като непрекъснато се бърка, да не загори. След продължително бъркане то се „счесва“, става гъсто като подквасено мляко. Яде се с хляб.

Друга основна храна на странджанското население е консервираното овче или свинско месо.

От овчето месо се приготвя „саздърма“. Свареното и отделено от кокалите месо се сипва в стомаха („тулума“) на овцата. След като месото се залои, тулумът се завързва и се прибира на хладно.

От козето и овчето месо странджанци правят пастърма. Нарязват месото на дълги тесни парчета, нареждат го в дървено корито, осоляват го обилно и така го оставят да престои едно денонощие. След това окачват месото на проветриво място или на огнището, за да изсъхне. Най-вкусна е печената на жар пастърма.
Най-големият деликатес от свинско месо е прочутото странджанско „дядо“. Избира се чисто месо, без мазнина. Накълцва се с тесла на дървен „кáпал“. Подправя се с пипер, сол, чубрица и се омесва хубаво. Пълни се стомахът на прасето. Зашива се, жегва се с нагорещена „машá“, затиска се с дъска и тежък камък или се слага в кацата при бутовете, също затиснато. Изважда се през пролетта, овалва се в пепел и се оставя на проветриво място да съхне. Нарязва се по време на жътва. Яде се сурово или пържено с яйца.

Добре оформените бутове и плешки на прасето се осоляват с едра сол и се нареждат в кацата, където престояват цяла зима. През пролетта се почистват, овалват се в пепел и се окачват на проветриво място да съхнат. След като „узреят“, по време на усилната лятна работа, се нарязват. Месото се яде сурово, пържено, с яйца или печено на жар.

В кацата се осолява и сланината.

Тънките черва странджанци пълнят с кълцано месо. Оставят луканките да изсъхнат, без да ги сплескват.
В други тънки черва се слагат накълцаният черен дроб, далакът и бъбреците, леко подсолени. Напълнените черва се сваряват и окачват на Раджата да съхнат. Това са така наречените „етърници“. В някои селища от черния дроб правят „каварма“: нарязват го на дребни парчета и го задушават на слаб огън, като прибавят ситни парченца мазнина от прасето, без да наливат вода.

„Бахур“ се приготвя от нарязания на дребно бял дроб на прасето и мазнина. Прибавя се сварен булгур или както още се нарича в Странджа „трахана“. Подправя се със сол, чубрица и ситно нарязан праз. Всичко това се смесва и се пълни в дебелите черва, после се сварява.

От рибните ястия, които приготвя населението в Странджа, ще спомена само един голям деликатес: „риба в лопушка“. Разточва се дебела кора от тесто. Нарязват се кромид, сланина, домати. Прибавя се сол и джоджен. Ако рибата е едра, тя се пълни с тази смес, увива се в разточената кора и се заравя в жарта да се опече. Ако рибата е дребна, върху едната половина на кората се нарежда ред риба, ред плънка и се завива отгоре с другата половина на кората.


От тестените ястия най-характерен е т.нар. „зелник“ или „млечник“, който се прави в селата Факия, Желязково, Горно и Долно Ябълково, Кирово. Разточва се дебела кора, която се поставя в намаслена тава. Отдел-но се разточват 3-4 тънки кори, които леко се препичат и после се натрошават. Към тях се прибавят 2-3 яйца, щипка сол и около литър прясно мляко. Сместа се изсипва върху дебелата кора в тавата. Отгоре се покрива с втора дебела кора, залива се с разбито в малко прясно мляко яйце и се пече. Зелникът се поднася както топъл, така и студен.



User Avatar

Честит празник на 15 август честваме най-значимия от християнските празници, посветени на Божията майка - Голяма Богородица. света Богородица, е покровителка на майчинството и на жените, защитница на семейното огнище.

Прости... и забрави,
свещичка в храма запали,
и от сърце се помоли,
Добро и Добрина прегърни,
в сърцето си посей Любов,
ще чуеш и камбанен зов...
Благословена си!
Ти си - ЖЕНА!
Нека Богородица закриля нас и семействата ни!Да са живи и здрави децата ни, да им предадем ценностите, които носим в сърцата си...
Това е нашата мисия!Този ден е много скъп и за мен ......от много години още от дете .....Дано милата ни майчица Богородица ни закриля всички от небето да закриля любимите ни хора!
Честит празник на всички православни християни и специален поздрав на всички с името Мария .Хубав и светъл ден !


Снимка на Kirilka Ovnarska.

User Avatar

На 6 август почитаме един от най-светлите християнски празници – Преображение Господне. За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда.



Празникът е установен в първите векове на християнството и ни напомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесната слава пред трима от учениците Си. Юдеите не узнали в Христа очаквания Месия. Те старателно изучавали пророчествата, но превратно тълкували техния смисъл и мислели, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Юдеите не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори самите апостоли не били съвсем чужди на подобни земни помисли, макар и да повярвали, че Иисус е очаквания Месия. Те също се надявали, че Иисус Христос ще възстанови израилското царство, спорели помежду си кой от тях ще бъде тогава най-голям. За тях било недопустимо, че Иисус Христос, Син Божи и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете. Това им се показало несъвместимо с Неговото величие и слава.


Господ обаче често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне. Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи и Петър, който малко преди това изповядал Божеството на Спасителя, Му казал: "Пази Боже! Това, Господи, няма да стане с Тебе!" Но Спасителят строго укорил Петър и му казал, че той мисли не за онова, що е Божествено, а за това, що е човешко.


Скоро след тая беседа с учениците Си, за да укрепи вярата им и да ги отвлече от земни помисли, Господ се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина в Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен: лицето Му се изменило и светело като слънце; дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи от слава, Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и за края Му в Йерусалим. Петър, поразен от това, което виждал, казал на Иисус: "Господи, добре е да останем тук. Да направим три сенника: за Тебе един, един за Мойсей и един за Илия!" Като говорел, изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: "Този е Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение! Слушайте Него!" Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: "Станете, не бойте се!" И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината. А Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.


Това събитие било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им. Учениците чули гласа на Самия Бог; двама най-велики представители на Стария Завет – Мойсей и Илия, засвидетелсвали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Окръжени от небесна слава, тия св. мъже беседвали с Иисус Христос за Неговите спасителни страдания и доброволна смърт. Най-после, това чудно явление трябвало да отвлече апостолите от земните помисли за величие, като ги направи свидетели на небесната слава на Христа.


източник: pravoslavieto.com

Визитна картичка

Име:Традиции, Нрави, Обичаи

Създаден: неделя, 25 октомври 2009

Членове: 206

Описание: За традициите,нравите и обичаите в България и по света.

Модератор(и): leona

Галерия
Членове