Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
на-еньовден
Филипински католици празнуват деня на св. Йоан Кръстител като се покриват с кал и се обличат в сухи листа. Това е над 100-годишна традиция, с която вярващите почитат своя светец.
User Avatar
еньовден-е!-събрахте-ли-билките?еньовден-е!-събрахте-ли-билките?еньовден-е!-събрахте-ли-билките?
Това е празник, който е свързан с деня на лятното слънцестоене. Празнува се както у нас, така и из цяла Европа




Еньовден е познат още и като Сред лето. В началото е бил чисто езически празник, който Църквата е обединила с честването на Рождение на св. Йоан Кръстител. Въпреки това все още известна магия в този ден.

Тогава се събират билки, палят се огньове, къпим се на изгрев слънце. Покрай всичко това за този ден има и предостатъчно вярвания, разпространени из цяла Европа. Във всички тях има три основни идеи – значението на лечебните растения, защитния характер на огъня и пречистващия ефект на водата.

От „Всичко за дома“ научаваме, че в Северна Европа празнуването е белязано и от магията на белите нощи, и от краткия, но пищен фойерверк на тамошното лято. Нощта на лятното слънцестоене в Швеция, Финландия, Естония е един от най-големите празници в годината, сравним с Коледа и нова година. В Швеция го отбелязват през уикенда между 19-и и 26-и юни, с украсено с много зеленина и цветя Майско дърво и танци около него. По традиция се гадае за бъдещето със 7 или 9 вида треви. Събраните под лъчите на среднощното слънце билки се смятат за вълшебни и с тях се украсяват домовете.

Във Финландия Еньовден се отбелязва в съботата между 20-и и 26 юни. Там се стъкмяват огньове на открито, правят се арки от брезови клони из дворовете. За да е здрава годината местните хора палят финската баня и цялото семейство се къпе и напарва. Сред празничните ритуали е и търсенето на цъфнала папрат и събирането на папратови семена. За естонците Денят на Йоан бележи границата между пролетната сеитба и усилния летен сенокос. Прескачането на огъня е традиционно, както и изгарянето на стари рибарски лодки.

И ако северните народи отбелязват празника малко по-статично и не толкова цветно, то на юг, в Испания, Среди лето всичко е много по-шарено и топло. В страната на Сервантес също има корени, които водят към предхристиянски времена. Макар и празник на Сан Хуан (св. Йоан), съпътстващите го ритуали носят езически белези. Празнува се в нощта срещу 23 юни на брега на морето, където се палят огромни огньове и се пускат фойерверки. Жените берат няколко вида билки, вият ги на венци или ги връзват на китки, които топят в извор. Младите се потапят в морето и чакат да ги облеят 9 вълни за здраве.

Свети Жан празнуват във Франция. Огньовете, които се палят почти в цяла Европа горят и там. В Германия в пламъците се изгаря и сламена фигурка на вещица -символ на нечистите сили, които лятното слънце прогонва. При датчаните пък събирането на билки е най-характерното за празника.

А в Русия той е известен като Иван Купала, което е Ивановден. Празнува се в деня на Кръстителя по стар стил – 7 юли. Обредите са свързани с водата, изобилието и пречистването. Девойките пускат в реки и езера венци, млади и стари се къпят във водоемите. В Румъния денят на лятното слънцестоене се казва Драгайца и го празнуват с момински танци, които девойките изпълняват с венци от пшеничени класове на главите


chudesa.net
User Avatar
на-еньовден
Украинци в традиционни носии пускат венци в реката по време на празниците за деня на Иван Купала (Йоан Кръстител, Еньовден). На този празник вярващите прескачат огньове и се къпят в реката. Те смятат, че така ще се прочистят от греховете си и ще се радват на добро здраве.

User Avatar
еньовден-и-традициитееньовден-и-традициите
За Еньовден е характерно още "грабенето" и "маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива

събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един - царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието.

За предпазване от такова "открадване", срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече "обрана". Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал - забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че "Свети Еньо" ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Народът вярва още, че на Еньовден

различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила,

особено по изгрев слънце.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" - за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.

В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.

Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

vesti.bg



През този ден можем да си наберем жълт кантарион, еньовче, пелин, омайниче, бял равнец, жълт равнец, маточина, живовлек, рани лист, коприва, цариче, копър, магданоз, здравец, мъртва коприва, блатен тъжник, хвойнови листа, смокинови листа, стрък мащерка, седефче, очиболец и др.
User Avatar
еньо-наметна-кожуха-да-върви-за-сняг
http://www.dnes.bg/obshtestvo/2011/06/24/­enio-nametna-kojuha-da-vy­rvi-za-sniag.122143

Честито Средилето, Ден на Слънцето, Еньовден

Слънцето се завърта, когато изгрява, и се обръща към зима. Това е едно от поверията за днешния Еньовден. Денят, в който църквата почита рождението на св. Йоан Кръстител, има особено значение в народния календар.

Според старите български традиции на Еньовден започва далечното начало на зимата, дните започват да намаляват, а нощите – да стават по-дълги. С други думи, "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Затова на този ден всички очаквали с нетърпение изгрева, за да бъдат благословени от Слънцето.

Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува.

Преди да "тръгне към зима", Слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, има особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Билките, набрани в ранното утро, са най-лековити. Смята се, че срещу Еньовден магьосниците отиват да обикалят хорските ниви и да крадат тяхното плодородие.

Еньовден е известен и като Средилето, Ден на Слънцето и Летен Ивановден. Празникът е познат още като Яневден в Софийско, Иванден в Западна България, Иван Бильобер в Североизточна България.

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива водата. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото Слънцето се е окъпало в нея. За лечение и гадаене при залез-слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода" – налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.

Водата се оставя да пренощува в глинен съд, а на сутринта с тази вода, събрала силата на звездите и луната, се пръска домът за изгонване на болестта. През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли. Според народните вярвания св. Иван Билкобер е заповедник, началник на 77 и половина болести.

Днес имен ден празнуват Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

Да им е честито и да почерпят!

User Avatar
Имен ден празнуват Деян, Еньо и Яна
На Еньовден - денят на Св. Йоан Кръстител имен ден празнуват всички, които носят името Деян, Деяна, Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

http://calendar.dir.bg/inner.php?d=24&month=06&year=2011&e­id=2786
User Avatar
църквата-отбелязва-рождението-на-св.-йоан-кръстител-еньовден-
http://calendar.dir.bg/inner.php?d=24&month=6&year=2011&ci­d=0&sid=&eid=2795

На 24 юни църковният календар отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител. Денят е наричан още летен Ивановден или Еньовден.

По времето на управлението на цар Ирод (управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово и 3 г. след Рождество Христово) в град Хеврон живеел един свещеник, чието име било Захарий, а жена му - Елисавета е братовчедка на света Ана (майката на св. Богородица). Захарий и Елисавета били праведни, но в напреднала възраст и нямали деца. Но се молели, Бог да стори с тях чудо и да им даде син, както дал рожба Сара.

Един по време на служба, пред Захарий се явил ангел, който го възвестил, че ще му се роди син - синът му ще бъде велик светец и предтеч на Изкупителя на човечеството. Но, свещеникът се смутил и не могъл да разбере думите на божия пратеник, затова архангел Гавриил го наказал - да мълчи и не може да говори, докато не се сбъдне това, което му казал, защото не е повярвал. Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника.

Шест месеца след като Гавриил възвестил Захарий, бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет за възвести на Мария, че тя пък ще бъде майка на Спасителя - Иисус Христос.

Когато Елисавета родила сина се събрали съседите и роднините, по местен обичай на осмия ден трябвало да се даде име на младенеца и всички смятали, че той трябва да носи името на баща си. Но, майката казал, че детето ще се казва - Йоан. Традицията повелявала детето да вземе името на някой роднина и никой в рода на Захарий не се наричал Йоан. Затова близките се колебаели да изпълнят воля на Елисавета и запита ли бащата - той написал на дъсчица: “Йоан му е името”. В същия миг се развързали устата и езикът му и той проговорил (името Йоан означава благодат Божия).

Заченат с Божията намеса, св. Йоан e наречен Кръстител или Предтеча защото прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ и той пръв започвал да покръства на юдеите във водите на р. Йордан.

Много българи наричат празника Еньовден (най-силният ден в годината, денят на слънцето). Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве. От този ден слънцето започва бавно "да умира" и годината да клони към зимата. А набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" — да има за всички болести и за "болестта без име".

От растенията, които се събират най-силно се почита т.нар. еньовче, според народните вярвания то лекуват безплодие, прогонват зли духове и от него се прави и силна отвара за магии - любов и омраза. В някои краища е разпространен обичая - еньовска китка или венец. Набраните билки рано сутрин се връзват с червен конец - най-често за всеки член на семейството има китка, наричат си по именно и се оставят да пренощуват на открито. Сутрин по състоянието на китката се гадае за здравето на този, комуто е наречена. Разпространен е обичая еньовски китки и венци да се окачват на различни места из дома и така да се прави заклинание за цялата къща и семейство, като в някой села пък след отделните семейни ритуали, тревите и цветята, набрани на празника биват събрани и увити в един, голям, общ еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Венецът се пази и се използва за лекуване.
User Avatar
кукувица-кука
Според народното вярване кукувицата започва да кука на Благовец и кука до Еньовден.
Легендата разказва, че кукувицата и чухалът били хора… Живеели някога, в старо време, брат и сестра. Куку се казвал братът. Спретнат и трудолюбив бил той. Ала мързелива била сестрата, та момчето много я гълчало. Като не могъл повече да я търпи, той забегнал надалече и оставил свадливата мързелана самичка. Разкаяла се, затъжила за брат си и започнала да плаче и да го вика. Отчаяла се и се замолила горещо на Бога да я стори на каква да е птичка, да хвръкне, брат си да търси и като го намери – прошка да му иска. Господ чул молбата й и смилил се над разкаялата се сестра – сторил я на кукувица.
От тогава и до днес тя броди по света, търси го и вика: “Куку!...Куку!”. А брат й мълчи. Само нощно време той излиза и й отговаря: “Чух!...Чух!”. Тя го чува из гората, но не го вижда в тъмното. На сутринта пак хвърчи и още по-силно го вика, но той не се обажда...
Така неспирно го търси до Еньовден. На тоя ден, като види, че той не се обажда, тя млъкне. Мълчи догодина, до Благовец и пак за брата се сети, пак й дожалее и тръгва да го търси и вика. Затуй кукувицата кука от Благовец до Еньовден.
източник: http://vratzaplus.com/index.php?lang=bg&r=home/t178/t4833­к :
Визитна картичка

Име:Традиции, Нрави, Обичаи

Създаден: неделя, 25 октомври 2009

Членове: 190

Описание: За традициите,нравите и обичаите в България и по света.

Модератор(и): leona, rosi

Галерия
Последни действия тук
вторник, 05 май 2015
leona качи 2 снимки в клуб Традиции, Нрави, Обичаи;
  
14:32

понеделник, 04 май 2015
leona качи 26 снимки в клуб Традиции, Нрави, Обичаи;
   
всички: 26
15:24

неделя, 03 май 2015
leona качи 8 снимки в клуб Традиции, Нрави, Обичаи;
   
всички: 8
17:59

събота, 02 май 2015
leona качи 9 снимки в клуб Традиции, Нрави, Обичаи;
   
всички: 9
15:39

Членове