Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
традиционният-карнавал-в-рио-де-жанейро
Карнавалът в Рио е най-известният в света - най-пищният, най-разюзданият и най-посещаваният. Всяка година успява да събере над половин и един милион посетители, въпреки че подобни карнавали се провеждат във всички градове в Бразилия, както и държави, където католицизмът е доминираща официална религия.

Както всяка година, по-голямата част от проявите се провеждат близо до Самбодром авеню, дълго около 900 м. в центъра на града, където в неделя и понеделник ще дефилират 12 основни училища по самба, като всяка вечер се очаква да присъстват над 50 000 зрители.

Традицията във всички католическите държави предполага подобни всенародни празненства - самата дума карнавал идва от латинския израз "carni levamen" - освобождаване на плътта или carnes levare - премахване на месото, защото след празника започват постите.

Традицията е преди началото на карнавала по улиците на града да мине първо клоунско шествие, по време на което Крал Момо един от най-дебелите жители на Рио де Жанейро символично "сяда на трона". Кралят се избира от няколко претенденти, като задължително условие е теглото им да е най-малко 100 кг.

В края на шествието кметът на града символично връчва на Краля ключовете от Рио де Жанейро и той може да управлява града за шест дни. Властта на Момо не засяга полицията. По време на карнавала няма да има никакви привилегии за шофьорите в нетрезво състояние, така се препоръчва зрителите да отидат до стадион “Маркес ди Сапукаи” с градския транспорт.


/calendar.dir.bg
User Avatar
Днес отбелязваме националния празник на България - 3 март.

На тази дата през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага края на Руско-турската война от 1877- 1878 г.

Датата 3 март слага начало на Третата българска държава.
БГНЕС
User Avatar

User Avatar

  Национален празник на България Трети март е Ден на освобождението на България от османско иго. За първи път денят е отбелязан на 19 февруари 1880 г. (3 март е дата по нов стил) като "Ден на възшествието на престола на император Александър II и заключение на Санстефанския мирен договор".

От 1888 г. се празнува като Ден на освобождението на България. Под това име се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г., както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911 г. (в сила до октомври 1951 г, когато е отменен с Кодекса на труда).

За първи път се чества по нов стил на 3 март 1917 г. след въвеждането в България през 1916 г. на Григорианския календар. Денят на освобождението на България от османско иго е определен за национален празник с Указ 236 на Държавния съвет, издаден на 27 февруари 1990 г., и с Решение на 9-ото Народно събрание от 5 март 1990 г.

Денят е избран за национален празник на България, защото тогава за първи път българските земи се споменават и като политически аргумент. На този ден (19 февруари 1878 стар стил) в Руската главна квартира в селището Сан Стефано (дн. Йешилкьой) около 17:00 ч. представителите на Русия и Османската империя подписват предварителен мирен договор, според който се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Пълномощници от руска страна са граф Игнатиев и Александър Нелидов, а от турска страна - Савфет паша (министър на външните работи) и Садулах бей (посланик в Германия от страна на Османската империя).

Условията на договора се изработват въз основа на Одринското примирие 1878 г. и на протокола за т. нар. "Основания на мира", подписан на 20 януари 1878 г. в Одрин.

Договорът от Сан Стефано е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Съдържа преамбюл, 29 члена и заключение. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Територията на бъдещата България обхваща земите на север от Стара планина, без Северна Добруджа, която преминава към Румъния, цяла Тракия без Одринско и Гюмюрджинско и цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция. Така обозначените български граници обхващат територии, близки до определените на Цариградската конференция през 1876 г.

Според договора, начело на държавата е трябвало да застане княз, който да бъде избран от народа, но утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление.

Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството.

Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Договарят се параметрите на плащането на годишния данък.

Санстефанският мирен договор санкционира редица придобивки и за други балкански държави. Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост.

Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. В о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави.

Договорени са и редица проблемни аспекти от Източната криза, но най-важното е че увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до възстановяване на третата българската държава.

User Avatar


Евтропий, Клеоник и Василиск живели в град Амасия. Те били верни ученици и последователи на свети Теодор Тирон, мъченик за вярата Христова. Управителят на техния град бил езичник, който с невиждана жестокост преследвал християните. Един ден той пожелал да доведат при него двамата братя Евтропий и Клеоник и племенника на Теодор Тирон – Василиск. С голяма настойчивост поискал от тях да се откажат от своя Господ, но тримата светци били непоколебими. Управителят заповядал да бъдат подложени на мъчения, за да се разкаят. Но техните молитви били толкова искрени, че Бог им изпратил чудно видение. Сами враговете , удържани от невиждана сила, пожелали мъчениците да бъдат спасени, а народът – ликувал. Само управителят останал глух и сляп за чудото. Разгневен, той заповядал да хвърлят в тъмница Евтропий, Клеоник и Василиск. Бил объркан и сам не знаел как да постъпи с тях.

Тогава решил със силата на думите и лъжливите обещания да ги склони да се отрекат от Бог. Нито думите били толкова силни, нито златото, среброто и драгоценните дрехи били толкова скъпи на мъчениците, колкото обичта им към Иисус. Безсилен пред тяхната непреклонност, управителят на Амасия заповядал да пратят двамата братя в тъмница, а после ги разпънал на кръста пред очите на целия град. Свидетел на мъченическата смърт на Евтропии и Клеоник станал самият Василиск, който няколко години по-късно бил посечен с меч близо до град Коман.

Националния празник!
User Avatar
какво-символизира-мартеницата
Мартеницата е символ на здраве, дълъг живот, плодородие и изобилие. Изработва се от усукани памучни или вълнени конци. Основните цветове са бяло и червено.
Белият цвят на мартеницата първоначално е символизирало мъжкото начало, силата, но по-късно под въздействието на християнството, цветът обозначава радостта, красотата, чистотата и непорочността. Белият цвят е цветът на Христос.
Червения цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Първоначално женските сватбени носии са били червени.
Синият цвят е свързан с небето и водата. Той е белег на божествена вечност и аристократичност.
Зеленият цвят е символ на плодородност, възраждане и празничност.
Мартеницата, включва различни елементи и символи - черупки от охлюви / за здраве и сила/, мъниста /против уроки/, парички / за благополучие/.
Когато се прави мартеница, тя трябва да се усуква наляво.


ОБИЧАИ НА 1 МАРТ


Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.

Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци — мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел, лястовица или разцъфнало дръвче и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка". Другаде я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.

В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай — избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината — ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо — ще има трудности.

legendite.com
User Avatar
легенди-за-мартеницата
Българската традиция да се връзва мартеница на 1 март не е прекъсвана от повече от 1300 години.

Най-разпространената легенда, която се изпява в много народни песни разказва историята за Кубратовата дъщеря Хуба и гълъбът, който пренесъл бяло-червен конец на Аспарух.
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.


Друга легенда разказва за времето от преди хиляди години, когато прабългарският хан Аспарух тръгнал от дома си в далечните Тибетски планини, за да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Той преминал през много реки и планини, докато стигнал земите на славяните, които го посрещнали като скъп гост. Славянки, с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - всичко, което се ражда по тази благословена земя. Но на хана не му било весело, защото той тъгувал за дома си и за своите близки - за майка си и за сестра си Калина. Седнал той на брага на голямата река и сълзи покапали по загорялото му лице, а взорът му се отправил молитвено към бреговете и към слънцето за чудо. И чудото станало! На рамото му кацнала лястовичка - на нея хана разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли прабългарите, и разказала с човешки глас на Калина, че брат й е намерил нови земи за царството си, но много тъгува за нея и праща много здраве...Зарадвала се Калина и решила да изпрати хабер на своя брат. Свила зелена китка, усукала с вълнен конец и направила възелчета за поздрав - и изпратила лястовичката да отнесе китката на брат й. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на рамото на Аспарух. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата поздрава на сестра си и накичил гърдите си с китката. Ханът повелил на народа си - всеки да си върже малка китка от пресукан бял и червен конец, и на този ден да се кичи винаги - за здраве и небесна благословия. Това се случило на първи Март и останало и до наши дни.

Третата легенда е по-малко разпространена - След като победил византийците и обявил създаването на новата държава, Аспарух решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Обичаят от земите на хан Кубрат повелявал жертвената клада да се запали със стръкче изсъхнал копър. По тези земи обаче никъде не можело да бъде намерен. Докато ханът мислел какво да прави, на рамото му кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял вълнен конец, половината обагрен в червено. Хуба, останалата в далечния бащин дом сестра на Аспарух, сънувала сън и разбрала за затруднението на брат си. Изпратила му копър по любимия си сокол. По белия конец имало червени капки кръв от одрасканата й от птицата длан. Хан Аспарух запалил огъня с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен. После всички се закичили с червено-бели конци.
Денят бил 1 март, тогавашната Нова година. Нарекли връзката мартеница, по името на месеца.


legendite..com
User Avatar
баба-марта:-подаряват-се-мартеници!

Празникът най-вероятно е древен езически обичай, запазен единствено от българите. На 1 март всичко живо - хора, дървета, животни трябва да се закичват с мартеници, направени в бял и червен цвят, за здраве и успех.

Мартеницата се сваля при виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или на
цъфнало дръвче. В някои райони има традиция се носи до 9-ти март - църковния празник Свети 40 мъченици, или до 25-ти март - църковния празник Благовещение.

На този празник всеки подарява на близките си специален амулет - мартеница, която нарича за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1 март, когато започва новата стопанска година.

Традиционната мартеница се прави от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. В народните представи баба Марта - весела и сърдита се свързва с настъпването на пролетта, затова във фолклора март е наричан "женски месец". Старите хората казвали, че времето се мени така, както и настроението на Баба Марта - ако е сърдита, духа вятър и вали сняг, ако е весела, грейва слънце.

Етнографски проучвания отчитат, че обичаят в българските земи изисква в първия ден от пролетния месец всички да се закичват с мартеници, направени от усукан бял и червен цвят, за здраве, успех, плодовитост и против уроки. Белият цвят е символ на чистота и невинност, на радост. Червеното е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Ако правите сам мартеница, конецът задължително се усуква наляво.

В Родопите мартениците се правят от много цветове, в Софийско част от основните цветове са синьо и червено. Синият цвят е свързан с небето и водата. Зеленият цвят е знак на плодородие, здраве, възраждане, празничност. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.

Народните суеверия за червения цвят са, че е магично средство за предпазване от болести - затова на млади жени, момичета и децата, са връзвали червен конец.

Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената - здраве и сила.

http://calendar.dir.bg/inner.php?d=1&month=3&year=2011&cid­=0&sid=&eid=9339
User Avatar
честита-баба-марта!
Връзваме си мартенички
белички, червени,
да посрещнем ранна пролет
весели, засмени.

Цъфна бялото кокиче,
минзухар жълтее,
а в напъпилите клони
малка птичка пее.

Веч избягаха мъглите,
слънцето огрява;
радостни сме ние всички,
пролетта настава!

Георги Веселинов
User Avatar
баба-марта
На 1 март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени вълнени чорапи.Връзва мартенички на всички в дома и благославя: „Да има здраве по хората и добитъка, да раждат овошките, Слънцето да не краде от хубостта на момите, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука!”

Мартеничките , направени от бяла и червена прежда, носят здраве и дълголетие.

Взела две игли от Ежко,
прежда от върбите взела,
Баба Марта тази заран
мартенички е изплела.

Ето ти една за здраве,
ето ти една за сила.
Баба Марта на децата
пролет днес е подарил



Честита Баба Марта!
Визитна картичка

Име:Традиции, Нрави, Обичаи

Създаден: неделя, 25 октомври 2009

Членове: 188

Описание: За традициите,нравите и обичаите в България и по света.

Модератор(и): leona, rosi

Галерия
Последни действия тук
Днес!
leona качи 4 снимки в клуб Традиции, Нрави, Обичаи;
   
15:55

четвъртък, 27 ноември 2014
leona качи 2 снимки в клуб Традиции, Нрави, Обичаи;
  
14:33

сряда, 26 ноември 2014
leona качи 2 снимки в клуб Традиции, Нрави, Обичаи;
  
15:24

вторник, 25 ноември 2014
leona качи 4 снимки в клуб Традиции, Нрави, Обичаи;
   
17:21

понеделник, 24 ноември 2014
leona качи 6 снимки в клуб Традиции, Нрави, Обичаи;
   
всички: 6
17:07

Членове