Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
архангеловденархангеловденархангеловденархангеловден
Според православната църква Св. Михаил е един от седемте първенстващи ангели, стоящи винаги пред престола на Господ. Денят на Св. Архангел Михаил - военачалник на цялото небесно войнство от ангели и архангели, е вторият по значимост след Димитровден есенен празник на Българската православна църква.

В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола. В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека. На Св. Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника се прави Архангелова задушница, една от трите големи задушници през годината.

В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове, чиято пластика напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Най-възрастният в дома чупи обредния хляб, полива го с вино и благославя: "Св. Архангеле, Св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!"

Полива го отгоре с вино от, а домакинята събира с шепи виното и поръсва с него в къщата за берекет. Тя повтаря думите за помощ и почит към светците, като добавя:”Сега с що можахме, а догодина с що искаме. Сега с паница, догодина с бакър”.


Жените приготвят обреден хляб "рангелово блюдо" (рангелов хляб), "боговица" (богова пита) близък по пластика на фигурите до този за помен или погребение. Обредният хляб в чест на светеца се разчупва над главата на най-възрастния мъж в къщата, а след това той полива хляба с вино и измолва светците за благословия с думите “Свети Архангеле, свето Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!”. Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.

След Архангеловден българския народ вярвал че започват "Мратинци", "Вълчите празници". Подобно на предшестващия "Мишкин ден" се спазвали обичаи, които да предпазят хората от злини.
User Avatar
Max
Времето за коледуване е строго определено от традицията- от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири,таласъми и др. свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор:песни, наричания, пословици, гатанки. Коледните песни се изпълняват главно при коледуването- на Бъдни вечер обикалят дружини от момци "коледари", водени от по-възрастен мъж, наричан "станеник". Коледарите обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на: домакина (стопанина); овчаря; ловеца; свещеника; невястата; момата; ергена; малкото момче/момиче.
User Avatar
Max
Коледа или Голяма Коледа – най-богатия в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници. И докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник – Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене.

Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, предпазващи магически действия, за осигуряване на плодородие и семейно благополучие. Денят преди Коледа е известен като “Малка Коледа”, а навечерието на празника – като “Бъдни вечер”. На този ден във всеки дом се коли жертвеното коледно прасе. Стопанинът отсича дебел крушов пън – “бъдник”, който се запалва вечерта в огнището и трябва да гори непрекъснато през цялата нощ. На места бъдникът или “бъдното дърво” се запалва още на Игнажден и се поддържа горящо до Голяма Коледа. Според поверието горящият бъдник пази домочадието от кара-коня и останалите демонични същества, които бродят на воля от Коледа до Водици. Въглените и пепелта от бъдника се запазват през цялата година.

Трапезата на Бъдни вечер е постна. Жените приготвят пълнени чушки и постни сърми. Те са направили и малки кравайчета, които дават на децата-коледари, които обикалят домовете на Малка Коледа. Свещта, която гори върху обредния хляб и паницата с вареното жито, също се запазват. С нея жените заплашват магически градоносните облаци през лятото. А пепелта от горящия в огнището бъдник, те изсипват в нивите и градините за плодородие. Към полунощ по селските къщи тръгват ергените-коледари. Те са разделени по групи, като към всяка група има два “котарака” – момци, които вървят пред дружината и с мяукането си предупреждават стопаните за идването на “коледниците”. Коледарската група е наричана понякога “кол” или “магаре” (ерген, който носи подаръците) и “поп” (ерген, който изрича коледните благословии и молитви). Има случаи, когато сред коледарската дружина има и маскирани персонажи – със звънци около кръста, с бради и мустаци от коноп и прежда. Коледарите поздравяват стопаните и изпълняват песни за всеки член от семейството. Накрая “попът” поема коледарския кравай, украсен с варак, повдига го високо и изрича благословията за плодородна и здрава година.По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни. Първата песен обикновено започва с думите:
“Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!”
След песните, водачът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия:
“От Бога ти много здраве,
от нас малко веселбица!”
Стопаните даряват коледарите със сланина и наденици, черпят ги с ракия и вино.
User Avatar
Max
архангел-михаил-вади-душата-от-починалия
На днешния ден православната църква почита Арахангеловден. Именяци са Ангел, Ангелина, Михаил, Гавраил, Радка, Райна, Огнян, Пламен, Емилия, Емил...

В църковния и народния български календар Архангеловден е най-големият есенен празник след Димитровден (26 октомври).

Според легендата на този ден бил поделен света. На свети Рангел, един от шестимата братя-юнаци, при подялбата се паднали мъртвите. В почти всички райони на страната се прави курбан за светеца, пекат се обредни хлябове. Най-често те се наричат Рангелово блюдо, Рангелов ляп.

Според народни вярвания Архангел Михаил е ангелът, който се спуска при умиращия и с нож или сабя изважда душата му. Затова народът го нарича още Вадидушник или Душевадник. Той отвежда изтръгнатата от тленното тяло душа в отвъдното.

Там го очаква Свети Петър и двамата решавата къде да отпратят душата - в райската градина или във врящия казан на пъкъла.

Обичаят повелява най-възрастният в семейството да чупи обредния хляб на кръст, да го полее с вино, след което да благославя: "Свети Архангеле, св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана".

С Архангеловден е свързана и една от най-големите задушници през годината, така наречената Рангелова Задушница. Тя е задължителна, последна среща с душите на мъртвите преди зимата, която ще прекарат далече от земята.

На този ден се служи тържествена литургия в църквата. На много места из страната се организират селски сборове, правят се служби за здраве.

Архангел Михаил е символ на доброто, на справедливостта и светлината. Носител е на силата, която облагородява, затова в иконите е изобразен с копие в ръка, а с краката си тъпче дявола. В някои икони Архангел Михаил държи в ръцете си везни, с които отмерва греховете на хората.

Свети Архангел Михаил е покровител на мъртвите, а денят му е свързан с почитта към тях. Народната вяра представя светеца като страведлив и състрадателен.
User Avatar




Rozali.com »
8 ноември - Архангеловден
На 8 ноември православните християни отдават почит на св. Архангел Михаил - архистратег (военачалник) на цялото небесно войнство от ангели и архангели.

Освен видимия свят Бог създал и невидим, който се обитава от ангели. Те са разделени на групи - архангели, началства, власти, сили, господство, престоли, херувими и серафими...

Тяхната закрила ни е необходима в духовния живот, в борбата ни със злото и изкушенията.
Всеки човек има своя ангел-пазител, който се моли за него на Бога, предпазва го от беди, съветва го да върши добри дела, внушава му добри мисли и желания и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди.

Словото Божие представя св. архангел Михаил като вожд на небесните сили и борец против духовете на тъмнината.

Седем са ангелите, които стоят пред Престола на Господ. Един от тях – Денница – се възгордял и чрез своето падение увлякъл много духове. Оттогава светът е разделен на добро и зло. Под водачеството на Свети Архангел Михаил всички ангели останали верни на доброто. Затова той е на особена почит сред християните.

Светецът е символ на доброто, на справедливостта и светлината. Носител е на силата, която облагородява, затова в иконите е изобразен с копие в ръка, а с краката си тъпче дявола.

На 8 ноември имен ден празнуват кръстените с имената: Ангел, Ангелина, Рангел, Михаил, Михаела, Милена, Милан, Милана, Гаврил, Радка, Райна, Огнян, Пламен, Емилия, Емил...

Народът ни нарича арх. Михаил и св. Рангел, като представата за него е свързана с мита, че бил един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите.

Той вадел душата на човека и затова е наречен Душевадник.

В чест на ангела Душевадник се коли овен или шиле, а на трапезата се слагат обредни хлябове, подобни на онези, които се месят за помен, и червено вино.
User Avatar

 



ПАМЕТ



Затвори Вашата оценка е добавена успешно.


Затвори За съжаление възникна грешка при добавяне на вашата оценка.









Денят,  в който в молитвите си се сещаме за мъртвите мъже на България. За  войниците и офицерите, за героите – хиляди и хиляди, знайни и безименни.  Мъжете на България, оставили костите си по чукарите на Македония, по  сипеите на Мека Црев и Гургулят, край Булаир, Чаталджа и Люлебургас, в  равните полета на Добруджа – край Кубадин, Кочмар, Карапелит и езерото  Туркоайа, в Завоя на Черна , край бреговете на Дойран и по скалите на  Мокра планина и Галичица...
Това е славата българска.
Шуменски, Родопски, Приморски, Беломорски... Българските полкове  разпъват на кръст полуострова. Победните им знамена вървят през вихрите  на Балкана. От тях треперят минаретата на Одрин и приспивно им припяват  вълните на Охридското езеро и тревите на Каймакчалан.
Ако имаме с какво да се гордеем, за тези повече от тринадесет века,  преживени на бурния полуостров, това е българската армия, това е честта  на българското оръжие, това е силата на българския дух.
Защото без тях днес нямаше да я има България. Без кръвта и окъсаните  униформи по балканските фронтове днес нямаше да бъдем същите, нямаше да  имаме какво да разказваме на синовете си.
Забравена, страшна и славна е българската военна история. Ние трябва  да се гордеем с нея. Да я пазим в паметта си, да я предаваме от  поколение на поколение, дотогава, докато има българи и в земите ни звучи  българската реч. Докато на всяка мъжка задушница те, оцелелите и ние –  приемниците запалим свещ, положим цвете и сведем глави пред подвига,  пред паметта и истината, защото от безименните могили, разпилени в  знайни и незнайни места, от запуснатите гробове, от скромните  паметничета на войника с пушка “при нозе”, посети във всяко българско  градче или село, започва България.
Истинските духовни граници на Отечеството ни са изписани с победните щикове на бойните полкове, с костите на загиналите герои.
7444 български офицери, паднали във войните за национално обединение  лежат във Военния мемориал –костница на софийските гробища...
В стената на църквата на Рилската света обител е вграден скромен  паметник от черен гранит. Паметникът на загиналите поручици от Рилския  випуск “паднали за свободата на брата роб в Македония”...Създали са го  ръцете на оцелелите – един на всеки десет...
В двора на селската църква “Св. Георги” в село Цапари, Битолско, в  самото подножие на Пелистер, стоят девет офицерски гроба на младши  командири от бдинските полкове...Всички те са родени през 1896-та и са  загинали през мартенските боеве на 1917-та.
На гробовете им цигарата сама догаря за по-малко от минута...
По сипеите на Мокра планина и Галичица – от двете страни на  Охридското езеро, протегнали ръце едни към други, из фронтовите окопи  бродят сенките на едва навършилите двадесет години български синове...
Нека запалим свещ за всички тях.
Нека сведем глава.
Да помълчим пред паметта им, пред паметта на България. Защото това е  България! Защото те са войниците и офицерите на България и камъка на  постаментите не се трогва от политическите борби и противоречия.
Нека бъдем само българи, днес, на Мъжка задушница. Пред паметта, честта и славата на мъжете, дали живота си за България...  




В съботата преди празника СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ винаги е голяма  Задушница, наречена Архангеловска. Тя е задължителна, последна среща с  душите на мъртвите преди зимата, която ще прекарат далече от земята.  Общата трапеза и църковната служба обединяват вярващите в стремежа им да  умилостивят светеца, за да им изпрати лека смърт. В молитвите си всеки  християнин търси закрила с думите: “Свети Ангеле, който си ми даден от  Бога, избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!”

Народът ни вярва, че когато умиращият се усмихва, Архангел Михаил му  подава златна ябълка. Ако умира в конвулсии – предстои му да изпие  горчива чаша. Народната вяра представя светеца като страведлив и  състрадателен. Познат е приказният сюжет в българския фолклор, в който  Архангел Михаил моли Бога за душата на сиромаха – да не останат децата  му сираци. В някои икони Архангел Михаил държи в ръцете си везни, с  които отмерва греховете на хората. В негова чест вярващите правят  семейно-родови курбани, очаквайки от светеца-покровител здраве и  закрила.  





User Avatar
тази-събота--6-ноември-е-архангелова-задушница
Архангеловата задушница наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше е една от трите най-големи.



Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден - защото събота е отредена за ден на покойниците.



 



Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.



 



На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. Най-възрастната жена прелива гроба с червено вино. Ритуала по преливане на вино започва от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - прави се три кръга по края на гроба.



Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.



 



На Архангелова задушница така както при другите задушници се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница тя е последната за годината, за това на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между, които такива любими на починалия) за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се изсипва на земята и споменаваме починалите с думите "Бог да прости".



 



Правят се помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини дошли на гроба на починалият, а също и на другите хора около съседните гробове, дори непознати.



 



В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас.

 



hera.bg
User Avatar
торта-сахерторта-сахер
Тази шоколадова торта е Виенски кулинарен специалитет.През 1832 г.Принц Метерних възложил на готвача си да създаде  десерт за важни гости.Готвачът се разболял и задачата се паднала на 16 годишния Франц Сахер,чирак в кухнята.


По-късно той отворил луксосен магазин за деликатеси и ванарна във Виена.


Първородния син на франц-дообработил рецептата и през 1876г. открил хотел,,Сахер"
User Avatar
десерт-павловадесерт-павлова
Десертът от голяма целувка,пълнена с бита сметана и пресни плодове се свързва с името на известната руска балерина Анна Павлова.През 1926г. била на турне в Австралия и Нова Зеландия-почти оттогава е спора между двете държави-къде точно е създадено това великолепие.
Визитна картичка

Име:Традиции, Нрави, Обичаи

Създаден: неделя, 25 октомври 2009

Членове: 184

Описание: За традициите,нравите и обичаите в България и по света.

Модератор(и): leona, rosi

Галерия
Членове