Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
нестинарството-вече-в-списъка-на-юнеско
Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО  вписа нестинарството  в своя представителен списък с нематериалното културно наследство на човечеството.

 

Целта е максималното съхранение и предаване на тази хилядолетна традиция на следващите поколения.
User Avatar
почитаме-св.-константин-и-елена
21.05-Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена.

 

През 313 г. император . Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

 

Майка му Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.

 

Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.

 

Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".

 

 

Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

 

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

 

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

 

Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Свети Константин и Елена.

 

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са, като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня.

 

В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

 

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

 

 

На този ден именници са всички с имена Елена (означава - факел), Ели, Елка, Койчо, Константин (означава - твърд), Коста, Костадин, Костадинка, Кунчо, Ленко, Стамен (означава - постоянен), Станимир, Станка, Стоил, Стоян, Стоянка, Трайко.

 



 

В чест на св. Константин и майка му св. Елена жените пекат обредни курбани - ако някой от родата е прекарал тежка болест или премеждие. Мъжете, които си харесат булка на 21 май, са късметлии - съпругите им ще са отлични домакини и ще им раждат синове.
User Avatar
Талалей бил родом от Ливан. Съгражданите го познавали като добър лекар и боголюбив човек, който открито изповядвал вярата си в Иисус. Господ го надарил и с необикновени способности – да прави чудеса.

 

Управниците виждали в лицето на Талалей свой враг, затова го изпратили на съд. Дръзкото му поведение принудило съдията да му наложи жестоко наказание. Заповядал на двама палачи – Александър и Астерий, да продупчат коленете на светеца, да прекарат през дупките въже и да го обесят с главата надолу. Вместо това те продупчили една дъска и нея окачили на дървото. След тази постъпка палачите били жестоко наказани. Мъченията били нечовешки и в ужаса си поискали помощ от Иисус, за което били посечени.

 

Тогава управителят решил сам да се разправи с Талалей. Когато посегнал към свредела, за да продупчи коляното на мъченика, раката му се вкоченила. Безсилен, той поискал помощ от светия човек. Но на добрината, която му сторил Талалей, жестокият властник отговор с омраза. Първо го хвърлили мъченикът в морето, но той оцелял. После го оставили жив на дивите животни в цирка, но те само кротко ближели нозете му.

 

След много унижения и страдания, св. Талалей намерил мъченическата си смърт през 284 г.
User Avatar


 

Епископ Патрикий и тримата презвитерили живеели в Бруса през 4 в. В града имало топъл лековит извор, който често посещавали царски наместници и управници.

 

Един ден тук пристигнал на лечения царският наместник Юний. Той повикал при себе си епископ Патрикий и поискал да разбере кой е създал този благодатен извор. Епископът непоколебимо отговорил, че творецът му е Христос, неговия Бог. Юний бил силно наскърбен от отговора на светия отец и решил да изпита вярата му. Хвърлили Патрикий във врящата вода.

 

Горящите капки пръскали навсякъде и наранявали присъстващите, а светецът - останал невредим. Не повярвал на чудото, разгневеният управник заповядал в този час да отсекат главите на дръзкия епископ и тримата негови свещеници – Акакий, Меандър и Полиен.
User Avatar


 

Теодот живял по времето на император Диоклетиан, който жестоко мразел християните. Имал страноприемница в град Анкира. Като боголюбив християнин, той с радост давал храна и подслон на бедните и гладните, ободрявал и спасявал затворниците, а телата на умрелите за Иисус мъченици откупувал и погребвал по християнски обичай.

 

По това време жертва на гонениятя срущу християните станали и седем девици. Те много обичали Бог, затова били подложени на големи страдания. За непокорството им езичниците ги хвърлили в езерото, с привързани на шиите им огромни камъни. Там светиците намерили мъченическата си смърт.

 

Скоро телата им намерил Теодор, заедно със сродника си Полихрония и тайно ги погребал. Обезомял от случилото се, градският управител заповядал да хванат виновните, а телата на девиците - изгорил за назидание на всички християни.

 

От страх, че ще бъде смъртно наказан, Полихроний издал Теодот. Покрусен от предателството на своя събрат, светия човек сам се преда и пламенно защитил вярата Хистова. Това силно разгневило местните жреци и те поискали смъртта му. След жестоки изтезания и 15 годишен затвор, свети Теодот умрял мъченически през 303 г.

 

Днес църквата почита още паметта на свети мъченици Петър, Диориний и Андрей, и свети мъченички Павла и Христина.
User Avatar


 

Свети Андроник бил сродник на ап.Павел. Църквата го почита като един от 70-те апостоли на Христос. Целия си живот посветил на учението Христово като епископ на Панония. По цял свят проповядвал мъдро божието слово, обръщайки в христовата вяра много юдеи и езичници.

 

Заедно със своята помощница Юния, апостол Андроник приел мъченическата смърт в името на Иисус. Мощите на двамата светии били намерени по-късно в град Евгения.

 

На този ден църквата почита паметта и на свети великомъченик Николай Софийски.

User Avatar
еодор бил един от най-любимите ученици на преподобни Пахомий, който единствен в манастира получил свещенически сан. Неговият учител от първия миг видял в добродетелния младеж призвание в монашеския живот. Проявените от него мъдрост и боголюбие спечелила уважението и обичта на всички иноци. Той Бил избран по достойнство за игумен на Тавена и на другите манастири, където умрял в 360 г.
User Avatar
 

Пахомий бил родом от Тиваида. Още от малък имал непоносимост към езическите богове. На 20 години младежът постъпил на военна служба. По това време, в кр.на 3 в., се водела война. В нея участвал и Пахомий. По пътя войниците срещнали добри хора, които им помагали за всичко, от което се нуждаели. Тогава за първи път Пахомий чул името „християнин”, узнал за Иисус Христос и благородното му учение. Пред себе си дал обет да бъде вече християнин.

 

Когато се върнал след войната в страната си, там се ширели разни лъжеучения. Младежът побързал да се покръсти и се оттеглил се в Тиванската пустиня. Там срещнал отшелника Паламон и заживял в неговия манастир.

 

По време на една молитва в местността Тавена, младият християнин получил знак от Бог, че тук е неговия дом. Построил малка килия, около която започнали да се събират много иноци. Не след дълго килията прераснала в манастир, къдете с мъдри проповеди Пахомий обърнал много езичници в християни. Когато броят на учениците му нарастнал, светият отец ги разделил. Така Тавенското общество скоро се състояло от 10 манастира.

 

В края на живота му Бог надарил светеца с чудотворна дарба да предсказва и да легува болните. Доживял до дълбока старост, преподобни Пахомий умрял в 348 г., в присъствието на многобройните си ученици.

User Avatar


Още от малък Исидор приел христовата вяра и живеел смирен и праведен живот. По времето на император Декий младежът насила бил взет във войската. Като римски войник той трябвало да се покланя и на езическите богове. Исидор много обичал своя Бог и не можел да се отрече от него. По заповед на войводата непокорния християнин бил подложен на нечовешки страдания – били го с волски жили, отрязали му езика, но той продължавал да проповядва божието слово.

 

Своя мъченически живот св.Исидор завършил през 251 г., когато отсякли главата му пред очите на добродетелните християни.

 

На този дата в София и Софийско ромите отбелязват празника

МАЯ.

Наричали го още циганския Първи април.

Рано сутринта жените правели котле с ракия и билки, което оставяли да нощува под цъфнал храст. На другия ден, преди изгрев слънце, отивали на някоя близка поляна и се търкаляли по росата. Беряли пролетни билки, връзвали китки, които слагали на кръста или главата си, за да се предпазят от всякакви женски болести. После нареждали голяма трапеза, която много приличала на суфрата на Гергьовден. На нея канели и мъжете. Празникът продължавал до късно през ноща и бил съпроводен с много шеги и веселие.
User Avatar
на-спасовден-се-вика-дъжда...
Свети Спасе, тебе молим,

дай ни дъждец и росица

да се роди жито, просо,

да нахраним сиромаси,

сиромаси и сираци...

 

 

 

Според народния фолклор  напролет, около Спасовден и Петдесетница, няколко седмици след Великден идват русалките, които се появяват в образа на бели пеперуди и долитат откъм река Дунав. Поверието е, че това са души на девойки и млади родилки. Смята се, че русалките са сестри на самодивите. Това са все митични девойки, които обитават потайни горски поляни, реки и извори. Поверието е, че русалките пристигат от своята далечна обител само веднъж в годината – през Русалската неделя (седмица), поръсват с жива вода нивите и ги правят плодовити, точно когато се “лови хляба” в житните класове. Ето защо селяните много тачели навремето русалките. И за да изразят почитта си към тях, никой не работел през Русалската неделя. Има дори поверие, че ако някой работи през тази седмица, ще разсърди русалките и те ще си отмъстят като му пратят много тежка и нелечима русалска болест, наричана още и самодивска. Такава история разказва една песен. Мома Драганка веднъж заспала на потайна самодивска поляна, където слънцето залязва и месецът изгрява. Когато се събужда, вижда около себе си надвесени три моми-самодиви. Те я викат да отиде в долния свят, в отвъдното. Момата отчаяно ги моли да не я отвеждат, защото е единствено дете и родителите й няма да понесат загубата. А и самата тя е още толкова млада, че дори не е успяла да приготви своите сватбени чеизи - тънки дарове”. Но самодивите й отвръщат, че не искат много дарове, а само онези “два лакти платно” памучно и копринено, тъкано от момата през Русалската неделя. Народното вярване е, че човек може да се предпази от среща с русалки и самодиви през Русалската неделя, ако носи в пазвата си стръкче от билка пелин, скилидка чесън или орехови листа. Има и една особено спасителна билка – “росен”. Тя се среща много рядко. Но селяните знаели къде да намерят росенови поляни с тази билка. Красивите червени цветове на росена цъфтят точно през Русалската неделя. Това били любимите цветя на русалките. Една нощ митичните девойки минавали да оберат всички цветове и да се окичат с тях. Тогава русалките ставали весели, добри и благосклонни към хората. Затова изцелявали страдащите от русалската болест. Но за да оздравее, болният трябва да пренощува на росенова поляна. За това има цял ритуал, наречен “ходене на росен”. Болните тръгвали към целебните поляни късно вечер и трябвало да се върнат преди разсъмване, без никой да ги види. Всеки, който търси изцеление, преди това трябвало да извърши ритуал на побратимяване – обредно сродяване с жител на селото, който не е кръвен роднина. Това побратимство после се съхранява за цял живот и се почита наравно с роднинството. Всеки болен бил съпровождан до росеновата поляна от своя побратим или посестрима. Тъкмо тези спътници оставали да будуват цяла нощ, докато търсещите изцеление лягали да спят под стрък росен. Ако имат късмет, на сутринта ще се събудят оздравели. Или поне ще намерят знак за предстоящо изцеление – ако цвят от росен или друга трева са попаднали в купата с вода, оставена край главата на болния. Смята се, че тази вода е лековита.

 

 

Само през Русалската неделя се изпълнявал и друг целебен ритуал за все същата русалска болест. Лечителите се наричат русалии. Това са група обикновени селски мъже, които преминават обредно посвещение. Те са лечители само през русалската седмица. Русалии могат да станат само мъже, които притежават определени качества – да са почтени и сговорчиви, да са физически издръжливи и много пъргави танцьори. През Русалската неделя те обхождат селата и лекуват с обреден русалийски танц. Участници избира и ги посвещава най-вещият в русалийския ритуал – нарича се “ватаф”. Тази роля и необходимите знания се предават от баща на син. Ватафът ръководи и самото изпълнение на лечебния обред. Само водачът знае необходимите билки и заклинания. Той лично приготвя и носи обредното знаме на русалиите. Техният лечебен танц се изпълнява под звуците на специална мелодия- русалийската флоричика. Нейният все по-бърз ритъм и билките, от които отпиват по време на танца, постепенно омайват русалиите докато играят в кръг около болния. Изпълнители на русалийския танц разказват как стигат до пълна забрава и накрая падат в несвяст. А излекувани по този начин разказват, че са усещали как русалиите постепенно отнемат болестта им докато играят своя танц.

Ето такива са мистериите на Русалската неделя.

 

 

kasnaprolet9999.blog.bg
Визитна картичка

Име:Традиции, Нрави, Обичаи

Създаден: неделя, 25 октомври 2009

Членове: 180

Описание: За традициите,нравите и обичаите в България и по света.

Модератор(и): leona, rosi

Галерия
Последни действия тук
Днес!
leona качи 11 снимки в клуб Традиции, Нрави, Обичаи;
   
всички: 11
14:30

четвъртък, 17 април 2014
leona качи 3 снимки в клуб Традиции, Нрави, Обичаи;
   
19:09

rosi качи 1 снимка в клуб Традиции, Нрави, Обичаи;
 
09:54

сряда, 16 април 2014
leona качи 1 снимка в клуб Традиции, Нрави, Обичаи;
 
14:33

Членове