Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
хиперреализъм-от-martina-yeonхиперреализъм-от-martina-yeonхиперреализъм-от-martina-yeonхиперреализъм-от-martina-yeonхиперреализъм-от-martina-yeonхиперреализъм-от-martina-yeonхиперреализъм-от-martina-yeonхиперреализъм-от-martina-yeon
Нейните прекрасни рози.....
User Avatar
Първите хиперреалистични художници били гърци от началото на IV век пр. Хр. - Зиуксис от Хераклея и неговия по-млад съвременник Пархациус от Ефес (днешна Турция). Още с началото на кариерите си те спечелили голямо възхищение заради точността на рисунъка си и контрола им над дълбочината и цвета. Обаче възникнал спор, с който може би те достигнали степента на хиперреализма. Зиуксис започнал с картина, изобразяваща грозде, която изглеждала толкова истинска, че когато я изложил, тя привлякла птиците. Радвайки се на успеха си, той подтикнал и Пархациус да дръпне завесата на своя дебют. Пархациус обаче спечелил аплодисментите, възползвайки се от Зиуксис, защото неговата дебютна картина изобразявала завеса. Няма доказателство, че двамата са пожънали кой знае какъв успех, когато са рисували одушевени предмети. Когато Зиуксис по-късно нарисувал момче с грозде, той бил разочарован, защото птиците отново били привлечени от гроздето. Когато не се уплашили да дойдат по-близо до картината, вече му било ясно, че не може да рисува момчета толкова добре, колкото грозде.

http://nauka.bg
User Avatar
игликата-носи-името-на-пролеттаигликата-носи-името-на-пролеттаигликата-носи-името-на-пролеттаигликата-носи-името-на-пролеттаигликата-носи-името-на-пролеттаигликата-носи-името-на-пролеттаигликата-носи-името-на-пролеттаигликата-носи-името-на-пролетта
Колкото студена и продължителна да е зимата, тя винаги бива побеждавана от пролетта. Нейните предвестници, цветята, са много, но само едно от тях носи името й - примула (Primula). По тази аналогия руснаците я назовават первоцвет. У нас е позната като иглика. От старинни летописи научаваме, че игликата е била известна на хората още от древността. Смятали са я за лекарство против всички болести. Откриваме я в легендите за боговете, където е представена не само като красиво цвете, но и като много полезно растение.

За да бъде отглеждана като декоративна, за първи път игликата е била пренeсена от немсксите Алпи в Белгия, а по-късно и в Англия. Много скоро отглеждането й в тази страна от мода се е превърнало в страст за любителите цветари. Любопитен е фактът, че през 1730 г. Роберт Фарбърс съставя първият известен ни съществуващ каталог за семена, наречен "Дванадесет месеца цветя". В него игликата е поставена на първо място с двадесет и шест вида.

В резултат на дългогодишни проучвания в ботаническата класификация вече са включени около 600 вида примули. Всички те са многогодишни тревисти растения, които произхождат от Европа, Азия и Северна Амирика. Голяма част от тях се отглеждат като саксийни или градински растения. В отделните страни и континенти приоритетите са различни.

Най-разпространена рано напролет е P. vulgaris, наричана малка, безстъблена или още кавказка. Нейните естествени находища са в Крим, Кавказ и по Средиземноморието. У нас ще я намерите по крайбрежната ивица на Черно море. Обитава букови и дъбови гори. Избира умерено влажни, богати на хранителни вещества почви. Включена е в Червената книга на България. От нея се опазват находища в резерватите "Балтата", "Силкосия" и "Узунбоджак".

Ще различавате този вид по това, че развива розетка от приседнали листа с набрана повърхност. Цветовете са единични, разположени на къси дръжки. Баграта им е най-разнообразна - бяла, жълта, розова, червена, до синьо-виолетова, много често с по-светло око. Цъфти от февруари до май. Подходящ е за разпръснато засаждане в тревни площи.

От Южен Сибир, Средна и Южна Европа произхожда P. auricula ( . Наричат я още игликата с гладки листа. Те са полуизправени. Покрити са със сиво-бял восъчен налеп. Достига на височина до 15 см. Цветовете са събрани по 15-20 в сферично съцветие. Най-често са обагрени в червено-кафяво с жълт център. От този вид са създадени много сортове, които се използват предимно в цветни лехи и алпинеуми. Размножава се със семена, които се засяват през януари-февруари.

Много оригинална е P. denticulata - топчестата иглика. Тя произхожда от Китай и Хималаите. На височина достига 25-30 см. Листата й са удължено овални, покрити с восъчен налеп. Цветовете са събрани по много в кълбовидни съцветия, 5-8 см в диаметър. Най-често са лилави или розови, рядко бели или червени. Обича почвата да е винаги влажна. Предпочитана е за оформяне на лехи или бордюри край водни площи, паркове и градини.

Рядко срещана, но търсена и високо ценена в Европа е P. frondosa Естествените й находища са само на Балканския полуострав, и най-често в Средна Стара планина. Ще я откриете по връх Ботев, Триглав, Зли връх, около хижа Рай. Някои от находищата се намират в резерватите "Джендема " и "Стара река". За да бъде опазена, е включена в европейския списък на редките ендемитни растения като застрашен вид. Листата на тази иглика са овални до обратно яйцевидни с клиновидна основа. Периферията им е целокрайна или с неясно различими зъбци. Горната им повърхнаст е тъмнозелена, а долната е като посипана с брашно. Цветоносът е около 10 см дълъг и завършва с десетина цвята. Венчето започва с тръбичка и завършва с коронка, чиито пет дяла са сърцевидно врязани. Обагрени са бледовиолетово. Всеки цвят е около 1 см в диаметър. Растенията предпочитат затревени места край потоци. Когато ги засаждате, им определяйте сенчести места, където почвата е постоянно влажна.

Към модерните видове иглики се отнася P. vialli. Нейните естествени находища са в Азия. Различава се от останалите иглики по това, че оформя плътни туфички и множество силно удължени ланцетни листа. Те са покрити с фин брашнест налеп, който им придава фантастичен чар. Дребните, подобни на камбанки цветчета са наредени плътно върху вретеновидни, здрави, елегантно изправени съцветния, до 30 см високи. Цветчетата започват да се отварят от основата към върха, което продължава дълго време през юни-юли. Баграта на разтворените цветчета е нежна лавандулово-розова, а тази на пъпките и на прецъфтелите цветчета - червена.

Обикновената, наричана още лечебна иглика, е позната с името P. officinalis . Листата й са продълговато яйцевидни, тъпо назъбени, с негладка повърхност, събрани в розетка.

д-р Анка ДОНЧЕВА
User Avatar
кукуряк-предвестник-на-пролетта,-христова-розакукуряк-предвестник-на-пролетта,-христова-роза
Цъфти през ранна пролет. Растението е известно още с имената: Чемерица, Гороцвет, Чоплеме, Спреж, Съклица.


Цветето, което не вехне

Когато иска да каже за някого, че е силен и издръжлив, нашият народ употребява израза "Кукуряк е!". Красивото цвете е станало символ на здраве и и силен дух, защото може да се види цъфнало по планинските склонове още посред зима, на фона на януарския сняг.

В Западна Европа от древни времена се е считало за изпитано средство срещу всякакви зли сили и магии, затова са го засаждали до самата къщна врата, за да предпазва дома.




Кукуряк

Кукуряка, веселяка,
пак нахлупил е калпака,
целият се зеленее,
а усмивката му грее.

Вергиния Генова
User Avatar
ден-на-холокоста-в-българия
Обявен е с решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. като "Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството".

На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив. На 17 март 1943 г. заместник-председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати. С намесата и на обществеността българските евреи са спасени. През 2002 г. на среща на министрите на образованието на страните - членки на Съвета на Европа е взето решение от 2003 г. Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002 г. се чества на 27 януари, да се отбелязва във всяка държава, съобразено с нейната национална история. В България е отбелязан за първи път на 10 март 2003 г.

http://calendar.dir.bg
User Avatar
имен-ден-празнуват-галин,-галина,-галя,-геновева
На 10 март имен ден празнуват всички, които носят името Галин, Галина, Галя, Геновева.

На този ден Православната църква почита паметта на св. Кодрат Никомидийски, загинал по време на царуването на император Декий (249–251 г.). По-късно на живота му подражавали мнозина, които пазейки в сърцата си наставленията на на свети Кодрат сред тях са много жени: Хориса, Нунерия, Василиса, Ника, Гали, Галина, Теодора и много други, а също и мъже. Всички те заедно със своя наставник свети Кодрат са причислени към лика на мъчениците.

http://calendar.dir.bg
User Avatar
9-март-е-международен-ден-на-dj-ят
Световния ден на DJ-ят (World DJ Day) – това по-скоро не е официален празник, а важно благотворително събитие, което се провежда всяка година от 2002 г. насам. Събитието се спонсорира от Международната клубна индустрия. Всяка година по света се провежда седмицата на благотворителните акции в помощ на детските организации, а кулминацията на благотворителните акции се явява 9 март Световен ден на DJ-ят.

Първоначалните инициатори на събитието са били фондацията World DJ Fund и организацията Nordoff Robbins Music Therapy, която използва музиката за лечение на деца и възрастни. Традиционно всички печалби, спечелени от DJ-и, клубове, радио станции, на този ден се даряват на различни международни детски фондове и институции.

http://trafficradio.org
User Avatar
''кюстендилска-пролет''
"Кюстендилска пролет" - празника на град Кюстендил

Празникът на град Кюстендил “Кюстендилска пролет” се отбелязва от 1966 година. Той има дългогодишна история, като празник “Св. Св. 40 мъченици” отбелязван в м. “Хисарлъка”.
От 1966 г. се провежда кокнкурс за избор на девойка “Кюстендилска пролет“ с две подгласнички. Това е първият в страната конкурс за най-красивото момиче в града. Като градски празник е обявен за неприсъствен ден с решение на ОбС.
Празникът се организира от Общината с участието на най-изявените художествени състави и изпълнители от града. Когато добива популярност, гост-изпълнители са били най-популярните състави и шоумени от страната.
"Кюстендилска пролет" се провежда под патронажа на Кмета на града. Това е и първият в страната празник, който има статут и е патентован в Патентно ведомство на Република България. Финансира се от спонсори, дарители и рекламодатели.
От 2001 година празникът прерасна в Мартенски културни празници /изложби, ралита, концерти, авторски вечери и др./

В основа на празника “Кюстендилска пролет” е соларният култ, почитанието на слънцето като божество, чиято живителна сила събужда спящата през зимата природа, отключва изворите, довежда птиците и цветята, дарява селянина с надежда за плодородие, предприемача с очакване на добра печалба, всеки човек със здраве и щастие.
Първият, основният съдържателен елемент на празника, това е слънцето и свързаните с него атрибути – огъня и златото.
Вторият елемент е плодородието – кюстендилския край винаги е бил и трябва да бъде овощната градина на България.
Третия специфичен за града елемент това са минералните лечебни извори и свързаните с тях Асклепион и балнеосаноториуми, възможностите за климато и плодолечение, традиционни алтернативни методи на запазване и възстановяване на здравето в подходяща екосреда.
Четвъртия – това е духовността на празника, неговите връзки с народната празнично-обредна система, отдаване почит на “Св. 40 мъченици“ на християнската черква, разгръщане и даване изява на творческите възможности в областта на просветата, културата, изкуствата и другите социални сфери.
Петия – съдържанието на всеки празник включва и елемента търговия: купуване на нови дрехи и обновяване на къщата, приготвяне на специфична за празника храна – 40 хапки, глътки и т.н.

Шестия – празникът като антипод на делника носи в себе си и необходимите елементи на релаксация, забава, хумор, игра. За това той се придружава от различни спортни, туристически и други игри и забави, включително и по-фриволни.
Основна характерна черта на общонародните празници е участието на всички кюстендилци в подготовката, сътворението и съпреживяването на празника. Затова той се гради на принципа от всекиго по нещо – за всекиго по нещо.
Символи на "Кюстендилска порлет"

Главният символ на празника, това е девойката “Кюстендилска пролет” и нейните две подгласнички. Те се избират на два етапа чрез конкурс. Първият етап – в учебните заведения, фирми, организации и с индивидуални заявки. Втори етап - общоградски конкурс. Избраните на първия етап се допускат до втория етап, където жури избира девойките по определени критерии. Критерии за оценка по десетобалната система:
- по положителни общочовешки качества
- съчетаване на духовна и физическа красота
- определено интелектуално ниво
Общи изисквания: участничките да бъдат неомъжени и неизбирани минали години, възраст 16-24 години и ръст над 170 см.
Трите девойки носят през раменете си трикольорна лента с емблемата на пролетта и надпис “Кюстендилска пролет” и годината.
Емблемата на “Кюстендилска пролет” е слънчев диск с ябълков цвят в средата, изпълнен в зелено или златисто. Емблемата е запазена марка и не може да се използва за други цели без съгласието на общинската управа.
Място на провеждане
Общоградския празник “Кюстендилска пролет” се провежда :
В театъра – избор и коронясване на девойката "Кюстендилска пролет" /при хубаво време може и на открито/.
На площад “Велбъжд” - молебен за здраве, дефилиране /карнавално шествие/, културни спортни и други изяви.
В спортния комплекс – игри, състезания, забави и др.
В местността "Хисарлъка" – всенароден събор с художествена програма и поздравление от девойката “Кюстендилска пролет”.

http://www.sabori.bg/
Визитна картичка

Име:Традиции, Нрави, Обичаи

Създаден: неделя, 25 октомври 2009

Членове: 197

Описание: За традициите,нравите и обичаите в България и по света.

Модератор(и): leona

Галерия
Последни действия тук
събота, 24 юни 2017
петък, 23 юни 2017
leona качи 1 снимка в клуб Традиции, Нрави, Обичаи;
 
15:11

четвъртък, 22 юни 2017
Членове