Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
В днешно време годежът не е задължителен за сключването на брак. Това е първото място, където се запознават двете семейства. На годежа, момъкът заедно с родителите си отива да поиска ръката на любимата девойка. Освен родителите в дома на момичето с него отиват сестрата, брата, снахата и зетя. Младежът носи букета за избраницата си, за майка й и за другите жени, които живеят е същия дом. Носи се и торта, но някои спазват обичая и носят специално омесена пита заедно с бутилка с някакво питие. За годеж обикновено се отива вечер. По време на вечерята се водят разговори за сватбата и се уточнява датата, ресторантът, музиката, кумовете, шаферките и броят на сватбарите от двете страни. Първия тост е този на бащата на момичето, с който той дава благословията на бъдещите младоженци. След него думата взема бъдещият младоженец като благодари за това, че тя е приела неговото предложение, като благодари и за получената благословия от страна на нейното и на своето семейства. В днешно време младите не желаят да стоят дълго време годеници и затова се определя възможно най-близката дата, до която могат да се приготвят дрехите на младоженците, да се поканят гостите и пр. Един период от 6 до 12 месеца е чудесен като времетраене на един годеж. През това време бъдещите младоженци освен, че ще могат да си помечтаят как да изглежда техния ден, ще могат да планират по най-рационален начин бюджета си.

Роднините и приятелите се канят на сватбата посредством покани, занесени лично или изпратени по пощата. В навечерието на сватбата – две-три вечери преди нея, се правят ергенска и моминска вечер – изпращане от страна на приятелите на младоженеца и приятелите на булката.

Младоженците избират кумовете си, ако нямат родово кумство или кръстник, който е кръстил младоженеца. Когато отиват да го канят, трябва да занесат бутилка с пиене, торта, кутия с бонбони, а за кумата – букет цветя. На сватбата младоженците даряват кумовете си и техните деца. Кумата е тази, която, заедно с шаферките и най-близките приятелки на булката, ще я забули, ще й помогне да се облече и приготви за сватбения ритуал. Кумата също е и тази, която разбулва булката, която се стреми да удари с воала натрупаните около тях моми и ергени. Когото удари, той пръв ще се ожени. А на излизане от църквата, тя е, която трябва да хвърля върху мнозинството жито и бонбони.

В днешно време приготвянето на булката за венчавка е сведено до съвсем практични неща – няма хвърляне на було, нито обуване на обувки от девера и т.н. Хвърлянето на букета е привнесен през последните години обичай. Булката е облечена и забулена с помощта на кумата и приятелки, които идват да я вземат младоженецът с кума и роднини. Възпроизвеждат се такива обичаи от традиционната сватба като криенето на булката, откупването и извеждането й. Поливането на вода при извеждането на булката от бащиния дом се приема като пожелание за щастие и благополучие в живота на младото семейство.



http://www.svatbata.bg/articles/savremennasva­tba_part1.html#ixzz1R79w6Rke
User Avatar
на-сватба....на-сватба....на-сватба....на-сватба....на-сватба....на-сватба....на-сватба....на-сватба....на-сватба....на-сватба....на-сватба....на-сватба....
Князът на Монако Албер ІІ и княгиня Шарлийн се венчаха на църковна церемония в официалния двор на княжеския дворец в Монако, превърнат в църква за един ден.

До олтара булката беше заведена от баща си. Архиепископът на Монако Бернар Барси прикани младоженците да се държат за ръка и да разменят брачните си клетви. След което им зададе ритуалния въпрос, на който двойката отвърна с "да"- първо княз Албер, след това княгиня Шарлийн. Двамата си размениха 18-каратови пръстени от бяло злато и платина.

Княгинята бе облечена в бяла копринена рокля на Джорджо Армани, която е украсена с 30 000 скъпоценна камъка, 40 000 кристали Сваровски и 20 000 седефени перли. За изработката й са били нужни 2500 часа.

На церемонията присъстваха 800 гости.

След това двойката пое на сватбена обиколка, в края на която ще стигне до църквата на Светата благочестива - храм, издигнат в чест на християнка от 4 век, убита заради вярата си и превърнала се през годините в покровителка на Монако. В църквата булката ще остави букета си.

Вторият сватбен ден ще приключи със заря и банкет за 500 отбрани гости.
User Avatar
Религиозен празник на Общество за Кришна съзнание в България. Определен с Решение 939 на Министерски съвет от 27 декември 2010 г. за определяне на дните за религиозни празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, през 2011 г.
User Avatar
античен-фестивал-
Пети международен фолклорен конкурс "Пауталия - 2011" - продължава до 3 юли.
Конкурсът ще бъде в три етапа - изпълнение на народни танци, народни песни и авторска песен.

Участници ще има от България, Македония и Сърбия.

През тази година фестивалът е включен в програмата за подпомагане на млади дарования в България, затова ще бъдат отпуснати три стипендии във възрастовата граница от 13 до 16 години.

/calendar.dir.bg
User Avatar
125-години-от-представянето-на-първия-автомобил
125 години от представянето на първия автомобил в света "Бенц патент-моторваген" (Benz Patent-Motorwagen - 1886) от немския инженер Карл Фридрих Бенц (1844-1929 г.).

Това е триколесният автомобил с бензинов двигател Бенц моторваген, патентован на 29 януари 1886 г. от немския инженер Карл Бенц (1844-1929).

Самата история на първия автомобил е доста тъжна, защото докато Карл Бенц работи върху изобретението си, съпругата му Берта е принудена да продаде и последното си бижу, за да спаси семейството си от глад.

Освен това полицията забранява на Бенц да шофира и тогава съпругата му се качва на моторната триколка, конструирана от съпруга й, и заедно с двамата си големи синове тръгва да обикаля Германия, за да покаже творението на мъжа си. Семейство Бенц изминава разстояние от 106 километра от Манхайм до Пфорцхайм. При изкачвания слизали за да бутат, тъй като моторът на колата бил слаб. Изпитанията продължавали и при спусканията, защото единственото предно колело на което триколката на Карл Бенц разчитала било нестабилно - треперело от скоростта, а несъвършената ръчна спирачка едва удържила тежащата 360 кг. моторна кола при спусканията. На път за вкъщи, Берта помолила един обущар да облицова с кожа износените спирачни дискове... и така изобретила спирачните накладки.

По времето на пътешествието на семейство Бенц нямало истински пътища, нито бензиностанциите - все пак бензинът се продавал в аптеките (като средство за почистване).

Две години преди Карл Бенц да конструира първата кола, друг германски изобретател - Николаус Аугуст Ото - открива 4-тактовия двигател. В него горивната смес се възпламенява на електрически принцип, което прави възможно използваният дотогава газ за гориво да бъде заменен с доста по-лесния за транспортиране бензин.

Използвана е информация на Дойче веле.


calendar.dir.bg/
User Avatar
фестивал-на-латерните
Берлин, Германия
Провежда се 12-и международен фестивал на латерните - продължава до 3 юли. Очаква се да се включат 125 латернаджии от цял свят.


МАГИЧЕСКАТА МУЗИКА НА ЛАТЕРНАТА

Латерната е известна още като механично пиано. Представлява струнен клавишен музикален инструмент с конструкция на пиано. Била е пренасяна на гръб като раница – собственото й тегло е около 50 кг. Прекрасният и звук се възпроизвежда “магически” посредтвом дървен червячен механизъм, който чрез ръчка (манивела) привежда във въртеливо движение кух дървен цилиндър – оттук и названието на латерната “цилиндрично пиано”. По повърхността на цилиндъра са набити гвоздейчета с различна дължина. Те са разположени в строг порядък, съотвествуващ на програмираната мелодия. Гвоздейчетата натискат върху клавишите-чукчета, които удрят върху струните. По такъв начин цилиндърът се явява носител на твърда музикална програма (песен). Върху един цилиндър се поставят 9 песни. Една латерна може да има и 2, 3 или повече цилиндри. Струните, резонаторът и механичната конструкция са разположени вертикално. Най-често срещаният диапазон на преносимите латерни е от 37-39 последователни тонове и полутонове (3 октави), като по този начин обхващат повечето звукове, употребявани в музиката. Диапазонът на стационарните латерни е голям, колкото на всички други класически пиана. Ролята на ударния инструмент се изпълнява от звънец с тон “Ла”. За разлика от пианото, при което в най-добрия случай едновременно могат да звучат не повече от 10 тона (10-те пръста на пианиста), при латерната възможностите са многократно по-големи – едновременно могат да бъдат накарани да звучат всичките й заложени тонове. Това прави мелодиите, изпълнявани на латерна, много по-богати и наситени.
Родина на латерната, както и на пианото, е класическата страна на музиката Италия. Изобретена е през ХІХ век. Намира голямо разпространение в страните от Средиземноморския регион на Европа, Западна Азия и Северна Африка. Била е използувана за увеселителни цели както по домовете, така и на обществени места – механи, ресторанти, кафенета, по събори, панаири и пр. С нея са правили вечерни серенади. Само в Пловдив в началото на ХХ са “работели“ 93 латерни.
В България латерните идват най-вече от Италия. Когато водещата флорентинска фирма “Туркони”, носител на златни медали от международни изложби, изгражда свой филиал – фабрика в Константинопол, болшинството от латерните идват от там.
Един от главните дистрибутори на италиански латерни в България, и в частност на фирмата “Туркони”, за Балканския регион е роденият в Константинопол българин, преселил се още като дете в България (гр. Станимака, днешен Асеновград, на 18 км южно от Пловдив) Евстати Георгиев Стратиев. Полиглот, владеещ свободно 6-7 езика, преминава пълен курс на обучение по музика и механика в Италия. Дистрибутира латерни и поставя песни в тях както за страната, така и за съседните страни – Румъния, Сърбия, Гърция и Турция. До Първата световна война ежегодно пътува многократно до Италия. Загубва здравето си по фронтовете на войната, попада в плен при французите и умира през 1920 година.

Майсторите на латерни в България са били малко. Сред тях следва да откроим русенеца Кочо Михайлов, който единствен не само е ремонтирал и поставял песни в латерни, а и на занаятчийски начала е изработвал по поръчка цялостно нови латерни. Своя богат опит след смърта на Станимашкия майстор Евстати Стратиев той предава на непълнолетния му син Георги Евстатиев. По-късно вдовицата на Кочо Михайлов продава на Георги и целия инструментариум на бележития дунавски майстор заедно с цялата му нототека.
Останал сирак на 16 години, Георги Естатиев напуска с мъка любимата гимназия, за да издържа четиричленното семейство. Солидната му подготовка по музика, трудолюбието и упоритостта му позволяват бързо да навлезе в бащиния занаят. И така до средата на 40-те години на миналия век, когато след навлизането на грамофона и радиото занаятът му започва постепенно да запада.
Залезът на латерните обаче е бавен. Латерните на Георги Евстатиев продължават да свирят и веселят хората до средата на 80-те години. Понастоящем негови латерни са колоритни експонати на няколко български музея.
Днес богатото наследство на станимашкия майстор акуратно се съхранява от сина на Георги Евстатиев – Симеон. Освен техническия инструментариум сред него на първо място трябва да се отбележи великолепно звучащата и сега прекрасна латерна, изработена в Русе от Кочо Михайлов – единствената добре съхранена българска латерна. За нея Георги Евстатиев е изработил три цилиндъра с песни – шлагери от различни националности, болшинството от които и понастоящем са добре познати на съвременния българин – валсове, танга, откъси от оперети, фокстроти, маршове, български хора, кючеци, арабски песни и др.
На второ мясно следва да се отбележи богатото нотно наследство. То е събрало най-доброто и най-популярното от музиката на България, Балканския полуостров, Европа, Латинска Америка и Арабския свят от края на ХІХ до 80-те години на ХХ век. Съхранени са педантично направени записи на всяка песен -кога и от кого е композирана, къде е била изпълнена и къде печатана за пръв път, на кои латерни (собственик, населено място, държава) и кога са били поставени. Цялото това неповторимо културно наследство през 60-те години на миналия век е било обект на детайлно проучване от Института по музикознание на БАН.
Неотдавна в чест на 100-годишнината от рождението на Георги Евстатиев и 13 години от смъртта му бе издаден компакт-диск със записи на 17 неувяхващи песни на прекрасната магическа музика.

laterna.dir.bg/
User Avatar
2-юли-първият-полет-на-дирижабъл-в-света2-юли-първият-полет-на-дирижабъл-в-света
Манцел до Бодензее, Германия
Първият полет на дирижабъла на граф Фердинанд фон Цепелин е извършен на 2 юли 1900 г. Пред погледите на хиляди зрители цепелинът се издига над езерото Констанс при град Фридрихсхафен. Неговият полет продължава 18 минути, поради лошите метеорологични условия.

Граф Фердинанд фон Цепелин е германски инженер и конструктор, създател на дирижабъла, наречен в негова чест цепелин (1898) /1838-1917/. През 1891 г. той започва изграждането на дирижабъла. През 1895 г. специална комисия обявява проекта за неизпълним, но граф фон Цепелин се сдобива с патент за "управляем въздушен влак" ("lenkbarer Luftzug"). На 2 юли 1900 г. извършва първи полет на дирижабъла "LZ1".

calendar.dir.bg
User Avatar
международен-ден-на-нло
През 2001 г. Хактан Акдоган, създател на Международния музей на НЛО в Истанбул, Турция, публикува предложение за честването му. Годишнина от инцидента в Розуел, САЩ (юни-юли 1947), където е намерено катастрофирало НЛО.

Инцидентът в Розуел е станал през нощта на 4 юли 1947 г. когато нещо се разбило в близост до градчето Розуел, щата Ню Мексико. Собственикът на ранчо "Мак" открил нещо като летяща чиния, която се била разбила се в имота му. В нея се намирали телата на четирима от пътниците, трима от които мъртви. Всички били ниски, със сива кожа, големи глави и огромни черни очи. Човекът се обадил в близката военна база, откъдето поели контрол над нещата.

calendar.dir.bg
User Avatar
годишнина-от-смъртта-на-нострадамус
Известно е, че Нострадамус е предсказал денят на своята смърт, според легендата когато неговият камериер му пожелава лека нощ, великият френски астролог отвърнал, че "утрото няма да го завари сред живите".

Ексцентричният Мишел дьо Нострадам e френски лекар и астролог, който искал да бъде погребан прав за да не се разпръснат костите му. Авторът на книгата "Столетия" ("Центурии" - 1555 г.) пише предсказания за събития от европейската история. Самият той публикува 4 части - всяка, от които се състои от 100 картена (картен е строфа от четири стиха).

По-късно неговите синове пишат допълнения към работа на баща си. Творбата на Нострадамус е написана на старофренски език и е кодирана - според изследователите му - в първите букви на катретите е даден кодът за разчитане на датите и имената на предсказанията, като всеки стих означава определено число. Самият Ностадамус за да избегне разследване от Светата Инквизиция допуска "грешки", които допълнително затрудняват разчитането на текстовете.

"Центуриите" имат 970 четиристишия, което означава, че предсказанията достигат до 7 хилядолетие - но картените, отнасящи се за събитията след 2300 г. са безвъзвратно загубени. Допълнителна трудност при разчитането на предсказанията идва и от фактът, че Нострадамус не оставя писанията си в хронологичен ред, а нарочно разбърква подредбата на страниците, което тъй че дълго време кара изследователите му взаимно да се обвиняват в съотнасянето на дата и предсказание и до ден днешен си оспорват точността при подредбата на тълкованията - т.е. дали дадено предсказание се отнася точно за определена година.


Но още приживее, Нострадамус изживява истински триумф - първото издание попада в ръцете на френската кралица Екатерина Медичи, която го поканва в двореца. После Нострадамус е обсипан с подаръци и привилегии от целия френски двор. Няколко са събитията, които се свързват с неговите абсолютно точни предсказания - смъртта на крал Анри ІІ Валоа и скоропостижната смърт на престолонаследника, безспорно новият крал крал Чарлз IX прави Нострадамус свой личен астролог и лекар. Другото най-известно предсказание е свързано с падането на колене на Нострадамус при млад монах от Фрацисканския орден - предсказанието наистина се сбъдва след 19 години, той става папа под името Сикст V.

calendar.dir.bg
Визитна картичка

Име:Традиции, Нрави, Обичаи

Създаден: неделя, 25 октомври 2009

Членове: 188

Описание: За традициите,нравите и обичаите в България и по света.

Модератор(и): leona, rosi

Галерия
Последни действия тук
Днес!
leona качи 4 снимки в клуб Традиции, Нрави, Обичаи;
   
17:04

четвъртък, 28 май 2015
сряда, 27 май 2015
leona качи 12 снимки в клуб Традиции, Нрави, Обичаи;
   
всички: 12
15:00

понеделник, 25 май 2015
Членове