Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar

До кога ще вървим без път  и посока,


за да стигнем до себе си или нашето аз?


Открих се във тебе - живях и летях -


живота споделяхме... Щастлива ли бях?


Какво не достига за зрънцето щастие -


все питам морето, а то -


мълчаливо ме гали със плисък...


брега е достигнало...навярно щастливо е.


Поглед отправям към птицата бяла -


гларус самотен над мене кръжи.


Отново те търся теб, моето щастие -


случайно обърнах се бързо назад.


Стъпки самотни оставяха диря по пясъка мокър...


други две не видях.


Знам идва денят на нашата среща -


две половинки събрани в едно.


И няма значение дали ще сме на осемнадесет


или на тридесет по две...

User Avatar

Научих

Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих -
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих -
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път когато се виждате.

Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих -
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих -
че герои са хората,
които правят това което трябва да се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих -
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих -
че има хора, които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих -
че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих -
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих -
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих -
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рожденни дни си празнувал.

Научих -
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих -
че семейството ти няма винаги
да подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих -
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.

Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих -
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих -
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих -
че дори когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих -
че парадигмата в която живеем,
не е всичко което ни е предложено.

Научих -
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих -
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих -
че, въпреки че думата "любов",
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш.
User Avatar
искам,-а-не-ми-се-пише
Сама съм. Есенно вали...
На детство сякаш ми мирише...
И е тихо, цветно, чисто.
Искам, а не ми се пише...
Събуждам своите момичешки желания
за праведност, която шепнат ми звездите,
на кой единствено съм притежание
и кой отваря ми вратата към мечтите.
Преобразявам си душата
с радост, от това, което имам
и откровение със себе си не ме гнети.
Не се надявах... Боже мой,
че толкова ще искам
такава странна, трудна,
непонятна, но красива
обич да ме сполети.

User Avatar


Прости, моя Душа!
Макове в трънен венец!
Светлина! Молещи пръсти!
Усмивката на Младенец!
Клада! Голгота! Кръст!...

Прости, моя Душа!
Като блюдо раздавах те
Докрай! До сетния залък.
(Душата прошепна едва)
„Но никога не ме предаде, 
като онзи Юда жалък!”

Прости, моя Душа!
С кал прокобна опръсквана,
вина и мъст омесени в едно.
(Душата тихичко въздъхна)
„Вплела сламки от косите ти
лястовичката си сви гнездо”

Прости, моя Душа!
Замеряна с камъни! Към бездна,
политайки… Как оцеля!?
„Възкръснах! В гранитна скала
Там! Погален от Слънцето,
нежен еделвайс нацъфтя.”

Прости, моя Душа!
Дори не смогвам да кърпя 
до болка стаените рани…
(Стон от сълза се отрони)
„Отдавна! Простих!...
Прераждам се! Извезана в стих!”

От "Виж... падаща звезда" - Адриана Зарева

User Avatar

 


Кладенче кокетничи в прохлада,
(нали е на Луната огледало)
летописна книга на гората
през годините какво ли не видяло.

Клоните приспаха ветровете.
Небето разпиля звезди в жарта.
Озариха прегърнати два силуета
в лудешкия танц на страстта.

(Той – древна приказка красива
за паднал ангел във нощта.
Тя – дивна горска самодива
родена в капка от роса.)

Пръсти вплитат в коси водопадни,
събрали в длан безброй искрици...
Отпиват дъх от устни жадни...
Откъснат зов от палещи зеници...

Обич си... прошепна тишината...
Болка си... отвърна ехото...
Обичам те, обич... Обичай ме...
Вземи ме с теб ... в далечното...

Кладенче се взира в тъмнината...
(дочуло вопъла на райски грях )
Ненадейно счупи се Луната...



Някой хвърли камък във водата...


 


От "Виж... падаща звезда" - Адриана Зарева


 


 

User Avatar

 


Започнахме със теб една игра,
завързахме очите си със кърпа...
(И Съдбата тъй ни завъртя...
конците на Живота взе да дърпа)


 
Мрак ненаситно зората  преглъща...
Дай знак! Къде е посоката? Ето...
А тишината безмълвно отвръща:
“Следвайте... ударите на сърцето!”


 
Тръгнахме към залез на страстта,
мислите  си сливахме с безкрая...
Търсехме се... Там, във Вечността...
(Да! В тебе... аз ще се  позная!...)


 
В слепия зов при всяко докосване,
опиващо дъха със звезден прах...
В огнената примка на телата ни,
невидимо се любихме... във грях...


 
Но кърпата падна!  В миг... Светлина...
Прогледнах!... Себе си в теб не познах!
На дребни парченца  се пръсна Света...
Подреди ли ги вече!? Аз...Пак не успях!...


 
Тишината в почуда...  И с болка гадае...
“Нима не знаехте, че сляпа любовта е!?”...


От "Виж... падаща звезда" - Адриана Зарева

Визитна картичка

Име:Литературни страсти

Създаден: събота, 31 октомври 2009

Членове: 122

Описание: Всеки може да пише стихове, мисли,притчи, легенди...просто всичко, което му харесва и желае да сподели.

Модератор(и): Антоанета

Галерия
Членове