Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Клуб: Български обичаи и празници!

Да не забравяме,че сме БЪЛГАРИ!И,че БЪЛГАРСКИТЕ обичаи са ни ЗАПАЗИЛИ,и ние трябва да пазим и тачим!
User Avatar

Поверията за Игнажден, които задължително трябва да знаете няколко дни по-рано


Църквата почита на 20 декември Свети Игнатий . Наричат го още Богоносец , защото той е казвал, че сам носи Бог в сърцето си. Загива разкъсан от лъвове, по заповед на римския владетел Траян. Може би няма друг празник, който да е свързан с толкова поверия и ритуали.


Ето и най-разпространените от тях:


Първото и най-популярно поверие е свързано с това, кой първи ще влезе в дома ни на 20 декември, ако е добър човек – чака ни добра и успешна година. Интересен обичай има в някои части на страната – полазникът, или първият влязъл в дома, сяда и „мъти” пред огнището върху слама и съчки, които сам е донесъл. Идеята на този обред е двойна – да мътят квачките през годината и да дойдат момци, които да вземат момите. Ако първият влязъл в дома е домашно животно, например, го посрещат с признателност и присъствието му се смята за добра предзнаменование, пише zajenata.bg.


Ако в дома ви влезе бременна жена или с малки деца, животът ви ще е повече от хубав.


Вярва се, че ако на Игнажден срещнем циганин, цяла година ще сме доста щастливи.


Добре е също така, ако пътят ви пресече лисица. В Родопите И гнажден се нарича и “хайвански празник”. „Хайванчета” наричат домашните впрегатни животни. Поради това на този ден добитъкът не се впряга, за да е здрав и силен през идната година.


Както на повечето подобни дни, традицията повелява на Игнажден да не се работи, като това се отнася най-вече за младите жени, които не са раждали. Ако днес си почиват, раждането им ще е по-леко.  Не изнасяме нищо от вкъщи днес – най-вече сол и огън, за да не излязат от дома сполуката, късметът и берекетът. Не даваме и не взимаме нищо назаем. Не се пере, за да не се настани в дома ни болест. Не се вари боб, за да не бие градушка. Не се местят кошери, за да не избягат пчелите. Погледнете през прозореца – ако времето е ясно, през април ще има суша.


Ако е облачно, чака ни успешна и обилна година. Трапезата на Игнажден е разнообразна, като за празник. Менюто, разбира се, е постно.


http://politikata.net/%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0­%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%­82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0­%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%­B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%­BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B­E-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8­A%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%82­/97853/?xjt=1&fbp=1

User Avatar

 




Днес, на 30-ти, в последният ден на ноември, Православната църква чества Андреевден.
В народния календар този ден се нарича "Мѐчкинден" и е пряко свързан в представите на народа ни с прехода от есента към зимата. Нашият народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Вярва се, че "на Едрей всичко наедрява" - здраве, богатство, включително денят. Всеки се стреми да подхване някаква работа на Андреевден с вярата, че тя ще бъде спорна, дори рискови начинания - заради храбростта, която носи Първозваният - те ще бъдат увенчани с успех.
Трапезата за Андреевден не може да мине без варена царевица, жито, боб, леща, грах, просо и ечемик. Особено популярна е варената царевица, като една от традиционните храни за този ден.
Св. Андрей, брат на апостол Петър, е първият избран за апостолско служение, пръв от апостолите е бил повикан и е тръгнал след Христос. Името му често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет ечемични хляба и две риби.


 

User Avatar
05 май 2014 


Св. Ирина


На днешния  май Българската православна църква почита паметта на Св. мъченица Ирина. Именници са Ирина, Ирена, Иринка, Ириней, Мира, Миро, Мирослав, Мирослава, Мирчо.


Според преданието Пенелопа, както се казвала светицата до покръстването си, била дъщеря на знатни езичници от Магедон. 


Когато Пенелопа станала пълнолетна, баща й и съобщил, че й е избрал съпруг, за когото да се омъжи. Момичето помолило за време за размисъл и се обърнало към Христос за съвет. Бащата се разярил и заповядал дъщеря му да бъде прегазена от стадо коне. Вярата спасила момичето и конете побегнали към бащата. Той се убедил в правотата на дъщеря си и приел християнството заедно със семейството си. Ирина започнала да приучава и други граждани.


След време в града имало нов управител, който като разбрал за Ирина я извикал при себе си и я подложил на свирепи мъчения. Вярата и този път запазила девойката, а управникът измислял все нови и нови мъчения. Народът виждайки несправедливостта въстанал и прогонил управителя с камъни. Властта поел сина му, който продължил делото на баща си. В краката на момичето били забити пирони и в това състояние била развеждана из града в огромни мъки. Тогава Ангел Божий се смилил и погубил мъчителите, а нея освободил. От тогава народът започнал още повече да почита девойката, а тя разпространявала вярата все по-надалеч.



http://offnews.bg/news/%D0%9E%D0%B1%D1%8­9%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2­%D0%BE_4/%D0%98%D0%BC%D0%­B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8­6%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B­4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%9­8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0­-%D0%98%D1%80%D0%B5%D0%BD­%D0%B0-%D0%9C%D0%B8%D1%80­%D0%BE-%D0%9C%D0%B8%D1%80­%D0%B0_330819.html

User Avatar





Датата на празника е подвижна – определя се от деня, в който се пада през текущата година Великден (отбелязва се седем седмици преди Великден). Подвижните празници (за разлика от постоянните) се определят в зависимост от измененията на луната. Великден е една седмица след първото новолуние в началото на пролетта, което идва след равноденствието на 22–23 март. Празникът е свързан и с еврейската Пасха.
Великденски заговезни, Прошка, е един от най-големите християнски празници. Той стои на границата на зимния и пролетния празничен цикъл, дава началото на Младенци, Благовещение (типично пролетни празници, свързани с възраждащата се природа), но също и на Тодоровата неделя, Лазаровден, Връбница (обичаи, свързани с друго жизнено и духовно възраждане на човека).
От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка. Затова на този ден църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос.
На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри – и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате...". – "Просто да ти е, Господ да прощава" е задължителният отговор.
На сирнишката трапеза се яде за последен път млечна храна. Същинските пости започват с поднасяне на халва, за да измие всеки зъбите си от блажното.
Цялата седмица преди Сирница, т. нар. Месопусна неделя, преминава под знака на неустоима жизненост и любов, връзват се люлки, играят се хора. Сякаш за последно, защото от тук насетне започват пост, въздържание и смирение. Чрез бурно всеобщо веселие, прошка, любов и огнени магически ритуали народът отбелязва седмицата, след която започва големият великденски пост, спират сватбите и веселбите, светът и хората се променят. Слънцето се обръща към лято, но то е все още далече, човекът се настройва за вяра, но и за тежкия трудов сезон, който му предстои. Сирница е празник, който е съпътстван от всенародното общуване, веселие, споделяне с всички, с цялата общност, но определя границата към все по-интимните радости и раздели на любовта, за да се затвори в края на вечерта в кръга на семейството. На трапезата, около вързаната на конец халва, са се наредили най-близките хора. Още от другия ден започва борбата на всеки със себе си, общуването все повече се стеснява, личността търси и преодолява себе си. Като молитва и като изповед.

 



https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=52975665713802­2&id=345423822237974


 

User Avatar






Навсякъде по света хората посрещат пролетта с огромна радост и вълнение, но България е една от малкото държави, които празнуват нейното идване с толкова голям празник, изпълнен с традиции, чиито корени се крият в далечното минало на нашия народ. Както вече сигурно се досещате няма как да говорим за първи март и да не споменем Баба Марта.Според народните вярвания тя е или стара и куца жена, или млада и хубава девойка, но и в двата случая олицетворява слънцето и пролетта. Тя е също и персонификация на месец март, който не случайно е наричан „женския месец“, и отново е символ на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.


Легендите и преданията, свързани с Баба Марта са многобройни. Според една от тях  тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците Януари и Февруари) и е люта и сърдита, защото двамата ѝ братя  или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита. Друга легенда пък разказва за една козарка, която извела стадото си в планината рано сутринта въпреки предупрежденията на мъжа си за лошото време. Тя била убедена, че Баба Марта ще я дари с хубаво време, защото и тя е жена като нея. Думите на младата жена разгневили и разсърдили старицата, не минало много време и черни облаци надвиснали над планината. Козарката така и не се завърнала в дома си – тя и стадото ѝ замръзнали и се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.


баба_мартаКакто вече сигурно сте забелязали, всички разкази са единодушни за лютото и променливо настроение на Баба Марта, което оказва влияние на времето. В миналото българите вярвали, че когато тя се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето. Именно за това огромна част от традициите и обичаите, свързни с този ден и месеца като цяло, са посветени на умилостивяването на Баба Марта. Поверието гласи, че на 1-ви март тя спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман,червени чорапи и червена зaбрадка. Хората вярвали, че старицата ще влезне само в спретната и подредена къща и поради тази причина в края на февруари семействата почиствали домовете си старателно. Това пролетно почистване символизирало за тях отърваването от всичко лошо, старо и ненужно, останало от миналата година. Разпространено било и в двора да се изнесе  и простре червена покривка, пояс или постелка, защото хората смятали, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосконността ѝ към къщата и нейните обитатели.


Старицата имала и изисквания относно хората, които ще срещне на първи март. Тя не обичала да вижда стари жени и за това те си седяли вкъщи, за да не я разгневят. Затова пък младите момичета и децата се радвали на нейната благосклонност и благодарение на тях времето можело да бъде топло и слънчево. Баба Марта била изключително благоразположена към хората, които носели мартеници, откъдето идва и многовековната традиция на този ден да се окичваме с бели и червени конци.


martenica-1Мартеницата е един от най – обичаните български символи. Най – често тя се прави от усукани вълнени или памучни бели и червени конци.  Всеки един от цветовете има своето значение – белият символизира чистотата, невинноста, новото начало, а червеният  олицетворява  живота, зачатието, енергията на слънцето и плодородието. Въпреки това в различните краища на България мартениците могат да са направени и от други цветове. Така например в Родопите те са многоцветни, а в Софийско и Мелнишко може и да са сини и червени. При изработването на мартеницата конците трябва здължително да се засукат на ляво и понякога може да се добавят различни символи, като черупка от охлюв за здраве и сила, мъниста против уроки, скилидка чесън за предпазване от зли демони или паричка за благополучие.


Първоначално мартеници носели само младите жени и децата, но в последствие всички започнали да си ги разменят. В миналото българите си закичвали мартеници на всички части от тялото, включително на шията и краката, като понякога това дори било свързвано със социалното положение на човека. Така например младите неомъжени девойки носели мартениците си от ляво на дрехите си, младите ергени ги закачали на кутрето на лявата си ръка, а женените мъже си слагали мартеница в десния чорап.  В днешни дни най – разпространено е те да се носят на ръката под формата на гривна или закачени за някоя от дрехите.Българите вярват, че окичването с мартеница ще те предпази от зли сили и ще ти донесе дълголетие. Това се прави и за здраве, късмет и успех през предстоящата година.  Също така старите българи вярвали, че в природата съществувала някаква зла сила наричана „лошотия“ , която се събуждала през пролетта и на мартеницата била приписвана магическата сила да предпазва хората от нея.


мартеницаВъпреки това мартениците се носят само за определен период от време, свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. В миналото в различните краища на България свалянето на мартениците е било свързвано с различни предсказания. Хората от Южна България, например, вярвали , че мартеницата, носена на китката трябвало да се свали, когато човек видел щъркел и ако птицата не летяла това означавало, че лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата пък се сваляла, когато се види лястовица, за да стане шията грациозна и дълга като на птица. В други краища на страната девойките поставяли мартеницата си под голям камък и така гадаели за бъдещия си съпруг. Точно след половин година те се звръщали на същото място и ако по мартеницата имало полепнали мравки техният избраник щял да бъде беден. В Пирин пък съществувало друго поверие, свързано с камъка и насекомите . Според него, ако по мартеницата имало мравки, това значело, че през годината се очаква успех в отглеждането на много кози и овце, калинките предсказвали , че човекът ще има едър рогат добитък, а паякът – отглеждане на магаре. Ако хората искали  да бъдат румени и здрави, трябвало да закачат мартеницата си на цъфнало дръвче, а ако искали да избягат от всичко зло, те трябвало да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините.


В последно време около произхода на мартениците се заражда спор. Според една от версиите този амулет води началото си още от времето, когато траките са живяли по нашите земи и закачали червени конци на добитъка си, за да го предпазят от болести. Другата теория пък ни  отвежда в периода, когато хан Аспарух започва да сформира българската държава. С тази версия са свързани и три от легендите за мартеницата. Макар и сами по себе си различни, преданията се обединяват около това, че хан Аспарух получил съобщение от красивата си сестра Хуба под формата на бял конец, привързан към крака на птица – сокол, гълъб или лястовица, в зависимост от историята. По време на пътя птицата се наранила и така конецът се оцветил и в червено. Зарадван от скъпата вест от сестра си, хан Аспарух накичил целия си народ с такива конци откъдето се смята, че произлиз и съвременната традиция.


Независимо от своя произход, мартеницата остава един от най – емблематичните и обичани символи на България. Бяло – червеният конец е това, което в един ден свързва всички българи, независимо от това къде се намират.





http://www.bulgarianhistory.org/01032014/

User Avatar
01 февруари 2014 

Православен календар

Православен календар


На този ден църквата празнува мъченик Трифон, славен като светец лечител.


Имен ден днес имат хората, носещи имената Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана.


За мъчник Трифон има много легенди. Една от тях разказва как едва 17-годишен той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и спечелил признание и завидна слава.


В народния празничен календар този ден се обозначава с името Трифон Зарезан, за чийто произход съществува следната легенда:


40 дни след раждането на сина си света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.


Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).


Според традициите рано сутринта стопанката омесва хляб и приготвя варена кокошка, пълнена с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване". След това всички се събират и избират „царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение.


___


Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.


Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана - умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.


Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в Когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.



http://offnews.bg/news/%D0%A6%D1%8A%D1%8­0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5­%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D0%BB­%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%­D1%80_10632/%D0%94%D0%BD%­D0%B5%D1%81-%D0%BF%D1%80%­D0%B0%D0%B7%D0%BD%D1%83%D­0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D­0%A2%D1%80%D0%B8%D1%84%D0­%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%­B4%D0%B5%D0%BD_294870.html

User Avatar
22.12.2013

Традицията на Бъдни вечер – 24 декември




Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер,Божич.
На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.
Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.
На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го вкъщи и го палели в огъня. Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида.
Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени.
Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слага се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.
Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата.
По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.
От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите /починал близък или роднина/. През нощта софрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря.
Посред нощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Те са момчета от осем до дванадесет годишна възраст. Това ходене се нарича "коледуване". Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците. 


http://www.az-jenata.bg/a/3-gotvarstvo/324-tra­ditsiyata-na-badni-vecher­-24-dekemvri/

User Avatar

14.11.2013  От утре започват коледните пости


Облажете се за последно

Днес е Коледни заговезниq или известен още като Заговелки. Това е денят, който предшества коледните пости. Той се смята и за последния ден, в който може да се блажи, да се яде месо, яйца, млечни продукти.


Българската традиция повелява тази вечер на трапезата да се слага пиле с кисело зеле, тиквеник с орехи и пълнени чушки с боб.


Лъжицата, с която домакинята сипва от блажното ядене, се скрива и не се пипа чак до Коледа.


От утре започва 40-дневният Рождественски пост, или коледните пости.


Преди Коледа вярващите християни постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Исус Христос.


Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал.


През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително се консумира само растителна храна с олио. През останалите дни на този пост, без сряда и петък, се разрешава риба.


Безгръбначни животни като охлюви, миди, октоподи и др. също се приемат за постни храни.


На Никулден се разрешават риба и вино.


Човек, който се готви за изповед и причастие, е необходимо предварително да уточни с изповедника си начина и степента на постене.


Който е болен или има хронични заболявания, непременно трябва да се посъветва с изповедника си, като му съобщи и мнението на лекаря.


Венчавките се забраняват до Въведение Богородично, което е на 21 ноември, и от Игнажден – 20 декември, до Богоявление, Йордановден (6 януари).


На днешния 14 ноември църквата почита и св. апостол Филип – един от дванадесетте апостоли.


http://inews.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%­B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8­F/%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B­0%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B5­-%D1%81%D0%B5-%D0%B7%D0%B­0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B­B%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE­_l.a_c.327_i.340765.html

User Avatar

Свети Иван Рилски е български духовник, най-известният български светец и отшелник


19 окт. 2013


София, България





На 19 октомври Църквата почита паметта на скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител. Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския, патронът на българските будители.До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира „Св. Димитър", под връх Руен във Влахина планина. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969).

След смъртта си през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).

През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.

На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.


 

User Avatar

06.05.2013



На 6 май празнуваме Гергьовден, Деня на храбростта и празника на Българската армия. 6-ти май е денят на Св. Георги - покровител на овчарите и стадата.



/Поглед.инфо/ Според преданията той е римски войник, християнин. Роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с малкия си син. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан. Той издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той открива себе си като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател. Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.


Едно от най-известните чудеса извършено от Св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял онези, които били наблизо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех. Така един ден те решили да помолят владетеля си за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата и тъй да спасят останалите. Когато дошъл ред на управителя, той завел своята дъщеря. Когато змеят излязъл, се появил Св. Георги, яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила, викнала към него да бяга. В този час светецът-войн препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това се разбягал от страх, но Светията им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди освен жените и децата, казва преданието.


Гергьовден, заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник, но за разлика от Великден, който е подвижен празник, винаги е сред разцъфналата пролет. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги). Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги. Коли се първото мъжко, родило се през годината, агне, прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече. Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: "Св. Георги обикаля нивите", "Здравец за Гергьовден", "Венец за агънцата". На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.


След обяда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината. Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи. Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа. Празнуват и всички именници - Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга и др., като посрещат гости в домовете си. Под християнската същност на Св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е героят-мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието.


Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена "За храброст". Тържеството завършва с военен парад. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление. След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г. Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия.



http://bulgarski.pogled.info/news/45192/Dnes-e-Ge­rgovden-CHestit-praznik-C­Hestit-imen-den

Визитна картичка

Име:Български обичаи и празници!

Създаден: неделя, 01 ноември 2009

Членове: 95

Описание: Да си припомним българските обичаи и празници.Да не забравяме,че сме БЪЛГАРИ!

Модератор(и): cvetelina

Галерия
Членове