Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Клуб: Де е България

Тук можеш да напишеш това, което искаш днес да е България. Какво ти липсва в нея? Какво й трябва, за да стане по-добра? Можеш да напишеш твоята статия за това, което пръв си видял, за да го видят първи и приятелите ти от Бис.бг.
User Avatar
Ana



 





Северняшката етнографска област се простира в северозападната част на България, като от север граничи с река Дунав, на запад с държавната граница със Сърбия, на юг със северните склонове на Стара планина и на изток с река Искър Със своята красота, оригиналност и самобитност северняшките народни танци внасят голямо разнообразие в българското народно творчество и наследство. Те са предимно смесени, като при повечето от тях играещите се държат за ръце и ги размахват волно и нашироко. Има и танци, при които хватът е за пояс, а се срещат и такива, при които играещите не се залавят. Типични за Северна България са “лесите”, при които танцуващите се залавят за ръце в къса танцова редица, в хват предна или задна плетеница, както и в хват за пояс. Северняците “затропват” правото хоро още след една-две обиколки, успокояват го, съситнят го, пак го успокояват и т.н. Играят много леко, със самочувствие и хумор. Танците от Северна България като цяло носят стилните белези на българските народни танци. Движенията са съсредоточени главно в краката и са пружиниращи. Участие в танца вземат и главата, и тялото. В някои северняшки танци с хват и без хват ръцете вземат дейно участие, като се получават оригинални координации с движенията на краката. Характерен стилен белег на северняшките танци е голямата свобода и лекота при изпълнението им. Това е главен белег, по който северняшкият танц може веднага да бъде различен от шопския или тракийския. Типични за Северозападна България са ситностъпковите народни танци в размер 2/4. С малки изключения всяко започващо спокойно хоро, или “леса” с обикновени движения скоро се съситня и забързва, като от време на време изпълнителите се връщат към началните спокойни и широки движения – за почивка. Разхождат хорото, приситнят го и пак го разхождат. В някои райони на Северозападна България местното население казва, че когато играе, “лети”. С “лети” се характеризира от една страна леката и вихрена игра, от друга – състоянието на танцуващия, за когото играта е някакво отделяне от земята, летене, откъсване от грижите на всекидневието и преминаване към желаното и обично състояние на радост и веселие. Севернякът “лети” като вятър, а свободно разлюлените му ръце допълват това усещане. 



User Avatar
Ana



 



 



Шопската етнографска област се простира в западната част на България, като на запад достига до държавната ни граница със Сърбия, на север до Ботевградско, на юг опира в Софийското поле, Самоковско, Дупнишко и Кюстендилско и на изток граничи с долното течение на р. Искър. Шопът танцува леко приклекнал, често приведен леко напред. В част от танците, движенията и акцентите са насочени надолу, към земята, сякаш шопът се бори, гази и мачка въображаем противник, повален на земята. В други танци пък движенията и акцентите са насочени нагоре, което изразява стремеж за откъсване от земята. Това допринася за формирането на впечатление за изключително разнообразие, лекота и пъргавина на шопския танц - това го прави различен от танците на всички останали области в страната. Пружинирането, което е стилен белег за българските народни танци, се среща и в шопските танци. То се осъществява при стъпването от пръсти към цяло ходило. Пружинирането в шопския край е по-отчетливо, като в някои случаи при мъжките танци е и по-рязко. За разлика от другите области на страната, пружинката в танца на шопа е с по-малка амплитуда – следствие от играта му в бързо темпо. В пружинирането например на тракиеца - дори и в бързото темпо, има известна плавност, мекота, то като че ли е равно, с повече насоченост към земята, а шопът, едва стъпил на нея, бърза да се откъсне, да отскочи в някои моменти високо нагоре, да се докосне за кратък миг пак до земята и отново, пълен с енергия, да се отдели от нея. Движенията в шопските танци са наситени с дълбока вътрешна динамика и сякаш идват отвън и се затварят дълбоко в танцуващите. Формите на шопските хора са “сключени хора”, “водени”, хора “на леса”, като се среща и разкъсаната форма на танца – в игрите “по саме” и “по двой”. Най-популярното и изпълнявано във всички райони на Средна Западна България е “воденото” хоро “за пояс”, наричано още “Селското”. Играе се от жени и мъже – смесено. Характерът на шопския танц е специфичен, отличаващ се силно от северняшкия и тракийския народен танц. Емоционалното състояние на шопа е неразривно свързано с изпълняваното хоро или игра, т.е. системата от вътрешните и външни проявления и белези на танца се намират в непрекъснато единство. За шопския народен танц, най-вече мъжкия, са характерни провикванията. Те са естествен израз на емоционалното състояние на танцуващите и носят характер на мъжественост и войнственост, на специфично настроение и усещане, които не се срещат в танците от другите етнографски области на България. 



 

User Avatar
Ana

 



Шопите са етнографска група в днешна Западна България, Източна Сърбия (Поморавието и Западните покрайнини&gtZwinker и в СевероизточнаРепублика Македония (Кумановско и Паланечко&gtZwinker. В Сърбия и Република Македония някои от шопите имат сръбско и македонсконационално съзнание. Областта, която населяват шопите се нарича Шоплук или Шоплък, понякога Шопско. Шоплукът няма ясно определени по географски път граници и се дефинира според наличието или отсъствието на съзнание за принадлежност към общността на шопите. Според различни изследователи шопите водят своя произход от разселени по тези земи съюзни местни родове, особено по време на Втората българска държава.



Етнографски граници



Етнографите делят общността Голям и Малък Шоплук, според други общността се разделя на Бял и Черен Шоплук.



Голям Шоплук



Големият Шоплук обхваща земите на запад от долното течение на Искър, продължава на юг през Ботевградско, обхваща от югоизтокСофийското полеИхтиманскоСамоковскоДупнишкоКюстендилско, след което преминава в Република Македония и обхващаПаланечко и Кумановско, после се отправя на север по река Южна Морава към Сърбия и обхваща ВранскоЛесковскоПиротскоНишко(Поморавието&gtZwinkerГургусовскоЗайчарско (Тимошко&gtZwinker и свършва при Видин на река Дунав.



В този район етнографите очертават по-малък Шоплук, често наричан и "Същински Шоплук".



Малък Шоплук



Малкият Шоплук обхваща Софийското полеЕлинпелинскоСамоковскоСвогенскоГодечкоСливнишкоЦарибродскоТрънско,БрезнишкоПернишко и Радомирско. Малкият Шоплук се характеризира със всички черти, които в по-голяма или в по-малка степен са налице и в големия.



Названия и самоназвания



Според някои изследвания на Шоплука, датиращи от началото на 20-ти век, името "Шопи" идва от тоягата, която местните хора, предимно скотовъдци, използвали като основно оръдие на труда. И днес в България едно от названията на хубава дървена пръчка, дълга около човешки бой е "сопа".



В различните райони на Шоплука шопите са наричат по различен начин. В Стара София и в Софийското поле - полянци, в Трън и околията - знеполци, в Пернишко и Брезнишко - граовци, в Радомирско - мрачани, в Поморавието - нишавци, от двете страни наСтара планина - торлаци, в Северозападна Република Македония - шаренодрешковци.



В наши дни българите, живеещи извън София, често наричат почти двумилионните жители на София шопи, въпреки че поради засиленатаурбанизация и вътрешна миграция, днес шопите са малка част от жителите на столицата и обикновено населяват нейната периферия - Елин Пелин и района, Костинброд и района, ВладаяМусачевоБусманци и кварталите СимеоновоДрагалевци и Бояна.



Говор



Ненаучно шопските говори са наричани шопски диалекти. В диалектоложки смисъл обаче в рамките на шопската етнографска група се говорят няколко различни диалекта на българския език. Всички те са част от западните български говори, като в западната част на Шоплука те са част от преходните говори, а в източната - на югозападните говори:



Северозападни говори



Преходни говори



трънски говор (Трън&gtZwinker



брезнишки говор (областта Граово&gtZwinker



западнобелоградчишки говор (на север, запад и югозапад от Белоградчик, преселници между Лом и Видин&gtZwinker



годечки говор (Годеч&gtZwinker



царибродски говор (ЦарибродПирот&gtZwinker



говорите при КумановоКрива паланкаКратово и Злетово, в македонската диалектология тези говори се наричат „северни говори"



тетовски говор (ТетовоГостивар&gtZwinker



косовско-моравски (призренско-южноморавски)­ говор (нашински (Гора&gtZwinkerСредска ЖупаПоморавие&gtZwinker



тимошко-моравски говор (Тимошко&gtZwinker



Югозападни говори



Северна група югозападни говори



ботевградски говор (Ботевградско и Етрополско поле)



врачански говор (Враца&gtZwinker



софийски говор (в Софийско поле на запад от р. Искър&gtZwinker



елинпелински говор (в Софийско поле на изток от р. Искър&gtZwinker



ихтимански говор (Ихтиманско поле, по река Марица стига до Пазарджик&gtZwinker



самоковски говор (Самоков&gtZwinker



Централна група югозападни говори



дупнишки говор (Дупница&gtZwinker



кюстендилски говор (Кюстендилско поле&gtZwinker



Опити за обособяване



Независимо от националното съзнание на шопите в БългарияСърбия и Република Македония, те представляват една обща етнорегионална група с еднакъв песенен и танцов фолклор.



Шопите в Сърбия са подложени на силна сърбизация и дори има опити за отделянето им в отделна народност. Обявявани са от централната власт за шопско или торлашко малцинство. В Цариброд на сцената на местното читалище се изнасят театрални представления на "шопски език" - всъщност на сърбизиран вариант на местния диалект.



Фолклор [редактиране]



Трудният характер и диалектът (шопско-граовски говор) на този тип българи си е намерил място в прекрасния фолклор, който е създал. Най-бързото хоро на Балканите е засечено в Област София. При все на всичко шопът се е научил да танцува уникално. Хем бързо, хем с някакво странно "натрисане" което прави както женското, така и мъжкото хоро темпераментно и неповторимо. В песните трудно можеш да намериш история с тъжен край, повечето песни са оптимистични с поставен в началото проблем, който се разрешава в края. В цялото шопско землище има една мелодия, използвана от всички. Това е тъй наречената "Марковска" мелодия.



Има десетки песни с различен текст, но се една и съща мелодия - Марковската. Примери за такива песни "Жалба пише, жална България", "Море запали се Янина планина", "Марко коси трева детелина" и много други. В шопската фолклорна област много добре се е запазило народното двугласно пеене. Дори в днешната Бистрица - селище в полите на Витоша планина до София, още се пее дори и тригласно. Самата група от жени, нарекли се "Бистришките баби", е донесла на страната ни много успехи. Тригласното пеене на бистричанки е под закрилата на ЮНЕСКО, още едно доказателство за уникалността на българския фолклор като цяло.



Шопските песни са с малък тонов обем. Пеят се на два гласа. Първият пее мелодията, а вторият "лежи" (нарича се "исо" глас). Двата гласа образуват интервал "секунда", 



 



 

User Avatar
Ana



Тракийската етнографска област се простира в южната част на България - на север до Средна и Източна Стара планина, на запад до Рила и Ихтиманска Средна гора, на юг до Пирин, Родопите и държавната граница с Гърция и Турция и на изток до Черно море. Движенията в тракийските танци са съсредоточени главно в краката. Тракиецът танцува леко приклекнал, като непрекъснато пружинира. Един от основните стилни белези на българския танц — насочване на акцентите в движенията надолу, е подчертан и в тракийския танц, особено в мъжкия, което показва връзката на българина със земята. В по-малка степен са акцентите, насочени нагоре, следвани веднага от движения и акценти, насочени отново надолу към земята. Ръцете вземат много голямо участие в танците от Тракия. Те имат своя специфична изява и в женските, и в мъжките танци. Ръцете на тракийката са меки, пластични, с освободени от напрежение китки и лакти, допринасящи за красотата на движенията - като в „Ръченицата", „Касъмската" и „Трите пъти". В някои танци ясно се виждат движения, заимствани от бита - „месене на тестото", „точене". В други движенията са организирани ритмично и хармонират с движенията на краката. Ръцете на тракиеца излъчват сила и достойнство, той респектира със сложните пляскания в „Ръченицата" и „Касъмската", а в много случаи ръцете му са освободени от напрежение и ритмично се изнасят вдясно и вляво, напред и назад, като изразяват преди всичко дълбоко вътрешно преживяване при танцуването. Дори в хората, когато са в хват - за пояс, за длани с ръце, спуснати надолу и особено за длани със свити лакти, ръцете ритмично реагират и допълват движенията на краката, като допринасят за изграждане цялостния облик на танца. Тракийските народни танци съществено се различават от танците на другите области. Често те се играят в умерено темпо, което се среща главно в женските и смесените танци. Бързи са мъжките танци, но бързото темпо се редува с умерено за отдих на танцуващите. Външната форма на хората е запазена и до наши дни - „сключени", „скъсани" („водени"), хора „на леса". Типична за Тракия е и разкъсаната форма на танца. Смесените хора се играят навсякъде в Тракия. Най-често срещани са „правите" хора, играни най-вече „водено". 

User Avatar
Ana

 



Тракия (на гръцкиΘράκηТракитурскиTrakyaТракялатинскиThraciaТрация&gtZwinker е историко-географска област вЮгоизточна Европа, която днес обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция. Българската част на Тракия е известна като Северна Тракия, турската като Източна Тракия, а гръцката като Беломорскаили Западна Тракия. Жители на областта в Античността са траките от които тя носи името си, а днешните ѝ обитатели - българи, турци и гърци, по името на географския район в който живеят понякога са наричани и тракийци.



Граници



Границата на Тракия започва от Черно море при нос Емине и върви на запад по билото на Стара планина до връх Остра, оттам тръгва на юг и по билото на Гълъбец, Ихтиманска Средна гора и Шумнатица стига до връх Мусала в Рила. ОтМусала върви на изток до Равни чал, оттам отново тръгва на юг и върви по Родопското било разделящо Чепинската отРазложката котловина, върви по Доспатската планина и през връх Виденица стига българо-гръцката граница при Каинчал, която следва на изток до връх Циганско градище (на гръцки Гифтокастро, на турски Ченгене хисар). Оттам слиза на юг към Места (на гръцки Нестос), която следва до Егейско море или следва границата на Ном Ксанти с номите Драма иКавала. От устието на Места границата на Тракия следва северното крайбрежие на Егейско море на изток, Дарданелите,Мраморно мореБосфора и Черно море до нос Емине.



Така към Тракия принадлежат:



§     българските области БургасСливенЯмболСтара ЗагораХасковоПловдивКърджалиПазарджик и Смолян;



§     гръцките номи КсантиРодопи и Еврос;



§     турските вилаети Лозенград (Къркларели), Родосто (Текирдаг) и Одрин (Едирне), както и европейските части от вилаетите Истанбул и Чанаккале.



Към Тракия принадлежат и Егейските острови Самотраки (в превод от гръцки Тракийският Самос&gtZwinker, който административно е част от днешния гръцки ном Еврос и Имброс (на турски Гьочкеада или Имроз, на новогръцки Имврос), част от турския вилает Чанаккале.



В България често под Тракия се разбира единствено Горнотракийската низина и така планините РодопиСредна гора иСтранджа се изключват от дефиницията на Тракия.



В Античността географското понятие Тракия обхваща и днешна Северна България, Северна Добруджа, както и някои части на Източна Македония и днешна Източна Сърбия или до реките Вардар и Южна Морава, т.е. всички земи, в които живеяттраки.



Антична история



Античната история на областта е свързана с Одриското царствотраките и римската провинция Тракия.



Модерна история



По Берлинския договор територията на Северна Тракия е превърната в автономна провинция на Османската империя, наречена Източна Румелия. Изкуственото име цели да се избяга от термините България и Тракия и да се свърже областта с гръцкото културно наследство. В 1885 г. Източна Румелия е анексирана от Княжество България и на следващата годинаСъединението е официално признато, като князът на България е назначен за главен управител на Източна Румелия.



По Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г., сложил край на Балканската война, цяла Тракия източно от линиятаМидия - Енос се предава на съюзниците България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Но след Междусъюзническата война поЦариградския мирен договор от 16 септември 1913 г. Османската империя си възвръща цяла Източна Тракия с Одрин, а България запазва Западна Тракия между реките Марица и Места с градовете ДедеагачГюмюрджина и Ксанти. ПоСофийската българо-турска конвенция (1915) България присъединява още 2 588 кв.км с 160 селища, влючително гарата на Одрин - Караагач и двата бряга на Марица до устието й. След края на Първата световна война Ньойският договор от1919 обявява Западна Тракия за мандатна територия на Антантата и е окупирана от френски войски, а през април 1920 г.Конференцията в Сан Ремо дава областта на Гърция.



По Севърския договор Гърция получава по-голямата част от Източна Тракия, която обаче губи след катастрофата ѝ вГръцко-Турската война по Лозанския мирен договор от 24 юли 1923 г.



След разгрома на Югославия и Гърция от хитлеристка Германия от април 1941 г. Западна Тракия без областта по течението на Марица до октомври 1944 г. е под българско административно и военно управление. След края на Втората световна война, лозанските граници са потвърдени.



Днес тракиец е силна регионална идентичност и в България, и в Гърция.



В България 26 март - денят на превземането на Одрин по време на Балканската война през 1913 година от българските части - се чества като Ден на Тракия 



 

User Avatar
Ana
горна-мизия


Горна Мизия (лат. Moesia Superior) е новообразувана римската провинция в 85-86 г. ИмператорДомициан разделя Мизия на две - Горна и Долна. Граница между двете новообразувани провинции е рекаЦибрица в Монтанска област. Територията на провинцията обхваща на запад днешна Източна Сърбия до линията със сегашния и стар римски път Белград - Чачак /към провинция Далмация/, на юг достига доСеверна Македония, на изток обема София и Софийско, а на север граница е Дунав. Главен град е Ниш. След Траяновите дакийски войни към провинцията е включена и територията на Банат с границивладението на средновековното княжество на Охтум.

Горна Мизия е военна и гранична римска провинция. Тук са разквартирувани в лагери два от римскителегиони охраняващи Дунавския лимес. Римските лагери са разположени в градовете Сингидунум (лат.Singidunum) (на територията на Белград) и Виминациум (лат. Viminacium) (средновековно Браничево) до днешния Костолац, близо до Пожарево. Около тези два центъра след римско време се формират средновековните български Белградска и Браничевска историко-географски области. В провинцията има и други римски военни бази като Рациария (лат. Ratiaria) /до днешен Арчар във Видинско/. Големи антични центрове със значение за провинцията са римските градове на Скопие, Бела паланка, Липлян, Прахово иНиш.

През 3 век в Римската империя настъпва криза. В 270 г. император Аврелиан евакуира римските легиони от Дакия, като на територията на Горна Мизия се образуват две нови римски провинции - Вътрешна и Крайбрежна Дакия. След образуване на Дунавска България, постепенно територията на Горна Мизия е включена в границите на Първата българска държава.

User Avatar
Ana
долна-мизия
Долна Мизия (лат. Moesia Inferior) е новообразувана римската провинция в 85-86 г. Император Домицианразделя Мизия на две - Горна и Долна. Граница между двете новообразувани провинции е река Цибрица вМонтанска област. Територията на провинцията обхваща днешна Северна България (без Видинско) сДобруджа.

В Долна Мизия се слага началото на Дунавска България. По-важни римски градове в Долна Мизия са (налатински):

Tomis (Констанца);

Colonia Ulpia Oescus (Гиген);

Novae (Свищов);

Durostorum (Силистра);

Nicopolis ad Haemum;

Nicopolis ad Istrum;

Marcianopolis (Девня);

Istros;

Callatis (Мангалия);

Odessos (Варна);

User Avatar
Ana

 



Мизия (на латински: Moesia е древна историческа област и провинция на Римската империя. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунава, на запад с реките Дрина и Сава, на изток сЕвксински понт. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави Румъния, България и Сърбия.



Областта е покорена от римляните през 15-29 година. До 44-45 година Мизия не е самостоятелна римска провинция, а образува заедно сМакедония и Ахея (Achaea&gtZwinker обща провинция (с два римски легиона), управлявана с декрети на римския император. Столицата е Виминациум(Viminacium&gtZwinker, днес Костолац. През 1 век, по времето на император Нерон, управителят на Мизия Елиан покорява земите по устието на рекаДнестър. След победата на княза на даките (Децебал 85) през следващата 86 година за по-добър контрол император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна — Moesia superior със столица Виминациум и Moesia inferior със столица Нове (Novae&gtZwinker[1]. В двете части от тогава се намират по два римски легиона.



Римляните строят пътища, най важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Одрин (Hadrianopolis&gtZwinker през Пловдив (Philippopolis &gtZwinker заСердика и Видин. Тракийското селище Сердика става по време на Траян един от най-важните римски градове. Дунав, който римляните правят корабоплавателен, образува до покоряването на Дакия през 106-107 година (император Траян&gtZwinker северната граница на Мизия.



През 271-272 година император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата (Дунавския Лимес, основан от Домициан и Траян, се укрепява отново от римляните.



През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващите даки, язиги, алани, готи и сармати.



Император Диоклециан разделя земите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус, лат. Naissus, днес Ниш&gtZwinker, Мизия II(столица Нове, лат. Novae, днес Стъклен&gtZwinker и Скития (столица Дуросторум, лат. Durostorum, днес Силистра&gtZwinker.



Мизия, Тракия и Македония през 395 година стават части на Източната Римска империя (Византия&gtZwinker. След 6 век в тези земи се населяватславянски племена, а през 679-681 г. прабългарите на Аспарух и Кубер.



Съвременното разбиране за Мизия е, че обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Средна и Северна Добруджа — в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. 



 

User Avatar
Ana



 





До неотдавна Родопската етнографска област е била разглеждана като част от Тракийската, но поради характерни стилни различия е отделена от нея. Родопската етнографска област се простира на територията на планина Родопи в южната част на България. Родопският танц е бавен, умерен, сравнително прост и с малко разнообразие в движенията. Разнообразие има единствено в хватовете - за рамо, за пояс или за длани. Жените играят сдържано, винаги в сгъстена редица, близо една до друга. Мъжете играят с по-широки стъпки, клякания и коленичения. Родопските танци в основната си част се изпълняват почти винаги на цяло ходило и на песен. Песните се изпълняват едногласно, рядко двугласно, те са лирични, тъжни, като преобладават бавните седенкарски песни – напевни, любовни, широко разгънати песни със специфични орнаменти. Отличителна черта за родопските песни са музикалните инструменти на които се изпълняват – кабагайда, кабакавал и по-рядко тамбура, тъпан и кавал. Именно те допринасят за формирането на така характерния за родопската етнографска област колорит. 

 



User Avatar
Ana
родопиродопиродопиродопи
Родопите (вариант на името Родопа, на гръцки: Ροδόπη) са планина в България и Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината и е около 220 - 240 км, а ширината до 100 км. Общата площ на Родопите е 18 000 кв. км, от които на българска територия са 14 571 кв км. В миналото планината е наричана и Славееви гори.

Име

Името на планината Родопи е с тракийски произход. Род-опа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където *rod- е от същия индоевропейски корен като бълг. „руда“, „ръжда“, „риж“, лат. rufus („риж“) и нем. rot („червен“). Чрез текстовете на Овидий и Псевдо-Плутарх до нас е достигнал тракийският мит за възникването на Родопите и Стара планина: „Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини.“[1]

География

Морфогеографски особености

Родопите са най-голямата част от Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина, дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешнопланински котловини.За разлика от другите планини от Рилородопския масив Родопите не са заледявани през Ледниковата епоха.На българска територия дължината на планината е ок. 240 км, а ширината ок. 100 км. Площта ѝ надминава 15 000 кв.км. Отличава се със сравнително висока средна надморска височина - 785 м., като западната част е значително по-висока от източната.

Граници и дялове

Границата на Родопите с Рила и Пирин се очертава от долината на река Яденица, седловината Юндола, Аврамовата седловина, река Дрешенец и долината на река Места. Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези наюг, където планината плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия.

По особености в релефа Родопите се делят на две части - Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица,седловината Китка и долините на реките Горна Арда и десния ѝ приток р. Маданска. Западните Родопи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 м, а най-високите точки са над 1800 - 2000 м.

Западни Родопи

Западните Родопи са по-голямата и по-високата част на планината. Включват дяловете: Боженец (Алабак), Велишко-Виденишки дял, Снежанка (Къркария), Сюткя, Дъбраш, Баташка планина и Девинска планина западно от р.Въча; Чернатицамежду реките Въча и Чая, Перелик и Букова планина - южно от Чернатица, и Добростан, Радюва планина и Преспански дял - източно от Чая.Като цяло Западните родопи се поделят на две части: Дъбрашко-Баташка (западна) и Переликско-Преспанска (източна). В първата част най-висок е вр.Голяма Сюткя (2186 м), а в втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица - Голям Персенк 2191 м. На запад се разполагат Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска котловина, както и малката Хвойненска котловина.Западните Родопи са изградени от стари допалеозойски и палеозойски метаморфни скали - гнайси, шисти и мрамори, като между тях са вместени гранитни тела, наречени плутони.На места има големи покривки от риолитови вулкански скали, а в пониженията и котловините са разпространени седиментни скали - пясъчници, конгломерати и др.

Източни Родопи]

За разлика от Западните Родопи,релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски.

Източните Родопи в морфографски аспект се поделят на три части: Ардинска, Върбишко-Крумовишка и Гюмюрджинско-Мъгленишка. На север от река Арда се намират ридовете Чуката и Гората, Вълчеполска котловина и Хасковска хълмиста земя, която заема голяма част от територията на дяла. На север от река Арда са и ридовете Драгойна иМечковец.

В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връх Вейката, висок 1463 м, който е най-южната българска точка и най високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата в Гърция, който е висок 1482 м.

Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични - андезити, риолити, туфи и др. В следствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.

Климат [редактиране]

В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по-осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг.

Водни запаси

Реки: Арда, Рата, Въча, Чепинска река, Стара река, Върбица.

Язовири: Доспат, Широка поляна, Цигов чарк, Батак, Голям Беглик, Въча, Кричим, Кърджали, Ивайловград, Студен кладенец,Смолянски езера.

Върхове в Родопите

Голям Перелик-2191м;Широколъшки снежник-2188м;Голяма Сюткя-2186м;Малък Перелик-2147м;Голям Персенк-2091м;Баташки снежник-2082м;Малка Сюткя-2078м;Малък Персенк-2074;Преспа-2000м;Модър-1992м;Свобода-1943м;Беслет-1938м;Снежанка-1926м;Виденица (Гьоз тепе)-1626м;Вейката-1463м;Алада-1241м;Сини връх (Кьокес)-1537м;Долни пазлак-1258м;Стария бунар-1517м;Света Елена-1425м;Свети Спас-1382м;Караджов камък-1448м;Драгански камък (Драганица)-1338м;Драгойна-813,6м;Пожарик-1292м;Свети Арахангел-1218м.

Пещери в Родопите

Снежанка;Ягодинската пещера;Ухловица;Утробата;Добростански бисер;Топчика;Иванова дупка;Хралупата;Ямата;Дружба.

Флора и фауна

Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове - вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др.

На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат обикновен смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади.

Население

Етническият състав (траки, гърци, българи,власи, арменци, турци, кумани, печенеги, татари, латинци и евреи) на старото население на Родопите е описан подробно в посоченото по-долу заглавие на Катрин Асдраша [2], която обаче е пропуснала да разгледа отделно присъствието натраките и славяните, а павликяните - арменци е причислила към българския етнос. Впрочем в съвременната историография като цяло не се откриват проучвания върху античното население на Родопите.[3]

Населени места, свързани с Родопите: Смолян, Мадан, Чепеларе, Момчиловци, Стойките, Гела, Широка лъка, Бачково, Асеновград, Златоград,Момчилград, Кърджали, Неделино, Ардино, Девин, Буйново, Доспат, Сърница,Батак, Кричим, Ракитово, Велинград, Сърница, Рудозем, Лъки,Селча.

Туризъм

Ски-курорти: Пампорово, Цигов чарк, Чепеларе

Минерални бани и спа-центрове: Велинград, Нареченски бани, Девин, Баните.

Красиви местности: Юндола, Триградско ждрело, Чудните мостове, Белинташ, Дяволски мост (Ардино), Буйновското ждрело, Вълчи скок, резерват Кастракли, Кемеров мост.

Пещери: Снежанка, Дяволското гърло, Ягодинска пещера, Ухловица.

Християнски поклонически места: Бачковски манастир, Кръстова гора.

Археологически обекти: Перперикон, Татул, Цепина, крепостта Устра, мегалитни и скални светилища, Гьоз тепе - прорицалището на Дионис.

Промишленост

Дърводобив

Електропроизводство - яз. Батак и водно-електрическата каскада Баташки водносилов път

Визитна картичка

Име:Де е България

Създаден: събота, 07 ноември 2009

Членове: 27

Описание: Тук можеш да напишеш това, което искаш днес да е България. Какво ти липсва в нея? Какво й трябва, за да стане по-добра?

Модератор(и): Geri

Галерия
Членове