Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Записи на riviere към Клуб: Интересни цитати

User Avatar
"Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго." Джон Стайнбек
User Avatar
мъжете-са-прекрасни!
Толкова често съм свидетел на унищожително, опустошително, унижително поведение на мои приятелки спрямо мъжете им, че после ни най-малко не се учудвам защо мъжете ги зарязват - буквално бягат след последната си надежда за въздух... Още по-ужасни са онези от нас, които решават, че щом имат мъж няма нужда да полагат каквито и да било усилия, за да направят престоя му наоколо по-приятен и вълнуващ, в резултат на което целият му живот се превръща в едно постоянно déjà vu. А това толкова го оттегчава, че естествено, аз напълно оправдавам неговата депресия, разбирам на какво се дължат все по-честите му мисли за самоубийство, и подкрепям желанието му за изневяра...

 



 

Разбирате ли, стресът при мъжете е толкова силен, не просто защото им даваме толкова много, не толкова защото ги обичаме, а защото очакваме те да ни го върнат двойно. Те го знаят и това ги съсипва.

 



 

Далеч съм от мисълта, че от нас се иска да се превръщаме в сянка-изпълнител на полубожествения си възлюбен, но деспотичните жени, представители на Рафинираното сатанинско зло, така изтормозват бедните момчета, че в последствие те са неспособни да се справят и с най-елементарната жена-килим, а какво остава за едно кълбо от всевъзможни енергии като... не знам,... мен, може би...?!

 



Из "Urban jungle" by Milla Micoff
User Avatar
пътувам,-вървя-нанякъде-без-да-зная-за-къде-съм-се-запътила-и-къде-ще-стигна...
…защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват…

 

Джек Керуак, По пътя
User Avatar
глупавите-самоуверени,умните-колебливи
Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят. / Бъртранд Ръсел /
User Avatar

Тези, които са достатъчно луди да решат, че могат да променят света, са тези, които го правят.

Неизвестен

 

и още ...

Ако A е успехът в живота, то тогава A е равно на x + y + z. x е работата, y е забавлението, а z е да си държиш устата затворена.

Алберт Айнщайн (1879-1955).
User Avatar

Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.

Жан – Жак Русо
User Avatar

Има два начина да изживееш живота си: единият е като мислиш, че не съществуват чудеса, другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.



Алберт Айнщайн

User Avatar

"Из дневника на Мария, един скучен неделен следобед:  Всички мъже, независимо дали са ниски или високи, арогантни или стеснителни, симпатични или надменни, имат нещо общо: идват в бара със страх. По-опитните го прикриват, говорейки прекалено високо, no-срамежливите не успяват и започват да пият, за да прогонят това усещане. Но съм абсолютно сигурна, със съвсем малки изключения - и това са 'специалните клиенти', които Милан още не ми е представил, - че наистина се страхуват.  От какво се боят? Всъщност аз съм тази, която би трябвало да трепери. Излизам от бара, отивам на чуждо място, не съм достатъчно силна физически, не нося със себе си оръжие. Мъжете са много странни, нямам предвид само тези, които идват в Копакабана, а всички, които съм познавала досега. Способни са да се бият, да крещят, да заплашват, а умират от страх пред една жена. Може би не пред тази, за която са се оженили, но винаги има някоя жена, която ги плаши и ги подчинява на всички свои капризи, била тя и собствената им майка.  Мъжете, с които се бе запознала след пристигането си в Женева, правеха всичко възможно, за да изглеждат самоуверени, сякаш управляваха не само собствения си живот, но и целия свят. Мария обаче виждаше в очите на всеки от тях страха от съпругата, паниката, че може да не получат ерекция, че няма да успеят да се докажат като истински мъже дори пред една проститутка, на която плащат.  Ако са си купили обувки, които не им харесват, се връщат в магазина с касовата бележка в ръка и настояват да им бъдат върнати парите. Но ако не получат ерекция, въпреки че са платили за компаньонката си, никога няма да се върнат в същия бар от страх, че историята се е разчула сред останалите момичета, което би било голям позор.  Аз съм тази, която би трябвало да се срамува, че не е успяла да възбуди мъжа. А се получава така, че те се срамуват.  За да избягва подобни притеснения, Мария винаги се стараеше да ги предразположи, а когато някой от тях й се виждаше прекалено пиян или твърде уязвим, тя избягваше да прави секс и се ограничаваше единствено с ласки и мастурбиране. Те оставаха доволни, колкото и абсурдно да й се струваше, като се има предвид, че и сами можеха да мастурбират.  Не биваше да допуска клиентите й да се чувстват засрамени. Всички тези мъже, толкова властни и арогантни в работата си, където непрекъснато им се налагаше да общуват с чиновници, клиенти, доставчици, да се справят с предразсъдъци, тайни, преструвки, лицемерие, страх, потиснатост, приключваха деня в един бар и плащаха, без да се замислят, триста и петдесет франка, за да престанат да бъдат самите те поне една нощ.  Поне една нощ? Стига, Мария, ти преувеличаваш. Всъщност са четирийсет и пет минути, а ако не броим свалянето на дрехите, някоя друга престорена милувка, баналния разговор, обличането на дрехите, ще сведем времето на самия полов акт до единайсет минути.  Единайсет минути. Светът се въртеше около нещо, което трае само единайсет минути. И заради тези единайсет минути в рамките на едно денонощие (ако приемем, че всички правят секс с жените си всеки ден, което би било лъжа и пълен абсурд) мъжете се женеха, издържаха семейство, понасяха плача на децата си, търсеха оправдания за закъсненията си, захласваха се по десетки, стотици други жени, с които биха желали да се разхождат край Женевското езеро, купуваха скъпи дрехи за себе си и още по-скъпи за жените си, плащаха на проститутки, за да компенсират онова, което им липсваше; на тях се крепеше една огромна индустрия от козметични средства, диети, гимнастика, порнография, власт - а когато се срещаха с други мъже, изобщо не говореха за жени, както е прието да се мисли. Разговаряха най-вече за рабоа, пари и спорт.  Имаше нещо много погрешно в съвременната цивилизация и то не беше свързано с унищожаването на тропическите гори на Амазония, озоновия слой, смъртта на пандите, цигарите, канцерогенните храни, положението в затворите, както се тръбеше в пресата. Беше свързано с това, което Мария правеше: секса.  Но Мария го правеше не за да спаси човечеството, а за да увеличи банковата си сметка, да издържи още шест месеца на самотата и на избора, който бе направила, за да може да изпраща всеки месец пари на майка си (която много се зарадва, като научи, че отначало парите не са пристигали заради швейцарските банки, които не функционирали толкова добре, колкото бразилските пощи), да си купува всичко, за което бе мечтала, но никога не бе имала. Премести се в много по-хубав апартамент, с централно отопление (въпреки че вече беше лято) и изглед към някаква църква, японски ресторант и едно уютно кафене, в което тя често се отбиваше, за да прегледа вестниците.  Но както си бе обещала, налагаше се да изтърпи още половин година това ежедневие: Копакабана, ще пие ли нещо, какво мисли за Бразилия, хотела, да вземе парите предварително, да поддържа някакъв разговор и да умее да докосва точните места - както по тялото, така и в душата, най-вече в душата, - да помогне за разрешаване на интимни проблеми, да бъде приятелка за половин час, от който единайсет минути ще бъдат пропилени в разтвори си бедрата, затвори си бедрата, стенания, имитиращи удоволствие. Благодаря, надявам се да ви видя отново другата седмица, вие сте истински мъж, ще ми разкажете края на историята следващия път, когато се срещнем, много щедър бакшиш, но наистина нямаше нужда, изпитах голямо удоволствие да бъда с вас.  И най-вече никога да не се влюбва. Това беше най-важният, най-разумният от всички съвети, които една от бразилките й беше дала - преди и тя да изчезне, тъй като вероятно се беше влюбила. Още след първите два месеца получи много предложения за женитба, от които поне три бяха много сериозни: от директора на една счетоводна фирма, от пилота, с когото бе прекарала първата вечер, и от собственика на магазин за хладно оръжие. И тримата й обещаваха 'да я спасят от този живот' и да й осигурят почтен дом, бъдеще, може би деца и внуци.  И всичко това само за единайсет минути на ден?"

User Avatar


„И така те тръгнаха нататък и след като повървяха малко, Кристофър Робин попита:

- Какво най-много обичаш да правиш на този свят, Пух?

- Ами - каза Пух - какво обичам най-много ... - И той се спря да помисли, Защото, при все че да Ядеш Мед е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, отколкото когато вече си започнал, но той не знаеше как се нарича това. После си помисли, че да бъде с Кристофър Робин е много хубаво нещо и да имаш приятел като Прасчо до себе си също е много хубаво. И като размисли всичко това, той каза: "Това, което обичам най-много на този свят, е Аз и Прасчо да дойдем да те видим и ти да ни кажеш: "Какво ще кажете за нещо малко?", и аз да кажа: "Не бих имал нищо против, а ти, Прасчо?", и вън да е ден за тананикане и птичките да пеят.”

 

User Avatar

...Знам, че никой не знае

от къде идва и на къде отива.

Знам, че всички са грешници.

Трябва да загубиш, за да се научиш как да печелиш!

...Мечтай, мечтата ти да се сбъдне.

Мечтай, докато мечтата ти не стане реалност .

"Dream on"-песен
12>>
Визитна картичка

Име:Интересни цитати

Създаден: неделя, 08 ноември 2009

Членове: 100

Описание: Мястото, където споделяме цитати, сторили ни се интересни.

Модератор(и): atom shake

Галерия
Членове