Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Записи на KIKA към Клуб: Интересни цитати

User Avatar


В едно царство на приказките живеело момче .То било много емоционално и чувствително. Умеело да се радва на малките неща около себе си и да раздава на всеки онова от което се нуждае.
Доверието си подарявало на загубилите го, обичта си давало на беззащитните, топлината си на тези които студували, сигурността на колебаещите се и затова всички го обичали.
Не...говият смях огласял Къпиновата гора, където зреели ароматни къпини.Силуетът му се оглеждал в езерото ,носещо името Дезире,а очите му събирали чистотата на утрото и цвета на залеза. Безгрижните му дни се нижели пълни с вълнение .
Но един ден момчето се събудило тъжно. Шепа тъга стаена в сърчицето му, карала очите му безмълвно да валят.Не го радвала песента на птичките , аромата на цветята , огледалният образ на езерото което то толкова обичало.
Момчето се чувствало само , объркано и изоставено.Мислите му капели като сълзи, а в чувствата му кипяла тъга. Уплашено се опитвало да събуди сърцето си от това пиянство с тъга , а то още повече се опивало. Хиляди въпроси напирали :
-Къде сгреших?
-Какво направих? - питало се момчето и сълзите му се размивали в отчаянието си.
Всички около него му съчувствали и искали да му помогнат. Слънцето се опитвало да лизне бузката му , дърветата му правели прохлада, птичките се опитвали да му направят серенада , но.. момчето потъвало в тъжната си самота..Тя неканената гостенка - Тъга се настанявала в душата му и не мислела да си ходи..
Унесено в мисли момчето срещнало сънят. Там зад неговата завеса то съзряло три прекрасни момичета . Те му се усмихнали и закачливо подхвърлили имената си .
-Аз съм Вяра - смигало тъмнокосото момиче Имай търпение и смисъл ще изпълни дните ти
- Здравей от мен, Надежда - усмихнало се русото момиче.Ти ме повика със сълзите си.

- Ако ми липсваха очите за да ти се любувам, щях да го направя със съзнанието си, ако ми липсваха устните за да те целувам,щях да помоля слънцето, но ако не ми стигне живота за да те направя щастлив, ще те обичам и след смъртта си,защото винаги ще има бъдеще - нашепнало момичето с пожарените коси носещо името Любов.
Хванати за ръце, те затанцували около момчето. И зад небето от тъга , се появил светът на радостта. Радост и тъга-два свята в една малка душа Две реалности в един живот! И тогава черно белите му сънища добили цвят, с този на косите на Вяра , Надежда и Любов
Не закъсняла и благодарната му усмивка към новите му приятелки тези които му върнали радостта!
На другият ден момчето сияело от щастие,защото знаело ,че новите му приятелки ще са винаги с него в живота му !
User Avatar


Веднъж Богатството, Късметът и Славата захванали спор помежду си, кой от тях тримата е най-важен за човека.
-С мен човекът никога няма да изпадне в нужда. Има ли пари, може да си позволи всичко, което му е угодно - заявило Богатството.
-Да, но ако аз не го съпътствам в делата му, той може за един миг да загуби цялото си състояние - възразил Късметът.
-Не, - намесила се Славата - само аз правя човека известен и мога да му дам истинско щастие.
Дълго спорили и така и не стигнали до единомислие. Тогава решили да намерят човек, който се нуждае от тях повече от всеки друг, да му служат вярно до смъртта му и да го попитат след това, кой му е бил най-полезен.
Намерили такъв човек и той ги приел с радост. Известно време бил много щастлив. А всеки от тях се опитвал да му даде колкото се може повече, за да не изпитва човекът никаква нужда. Но веднъж нещо прекрасно, светло и младо се промъкнало между тях.
-Какво беше това? - попитал човекът.
-Това беше Любовта, - отвърнали спътниците му - но тя те подмина.
-Ей! - започнал да вика човекът след нея. - Ела при мен! Аз имам всичко - Богатство, Късмет и Слава. Няма ли да се присъединиш към нас?
Непознатата даже не се обърнала да го погледне.
Човекът я последвал, но скоро тя изчезнала зад вратите над тайнствен град. Оттогава той загубил покой. И най-важното, не намирал вече нищо на света, което да му доставя радост.
Най-накрая не издържал и се отправил към тайнствения град, където смятал, че живее Любовта. Но стражите пред градските врати отказали да го пуснат.
-Пуснете ме! - замолил човекът. - Трябва да намеря Любовта! Ще ви дам за това много пари.
Той им дал Богатството и те отворили портите.
Вътре се отправил право при търговеца.
-Искам да купя от теб Любовта, която живее в този град. В замяна ще получиш Късмета и винаги ще ти върви в търговията.
Търговецът приел сделката и човекът му дал Късмета си. Но скоро разбрал, че търговецът е мошеник и вместо истинска любов, му е дал плюшено сърце. Много се разстроил и дълго бродил из покрайнините на града. Един ден срещнал пътуващи актьори. "Може би те знаят нещо за Любовта" - помислил си човекът и се обърнал към тях:
-Не знаете ли как да открия Любовта? Ще ви дам за това Славата си.
-Накрая на града живее предсказател. Той знае всичко за всички. Надявам се, че ще ти помогне да я откриеш - казало му едно момче от трупата.
И човекът се отправил към предсказателя.
-Защо си печален, друже? - попитал го той. - Мога ли да ти помогна с нещо?
-Кажи ми, как най-накрая да открия Любовта в този загадъчен град? Зърнах я само веднъж, но тя не пожела да се доближи до мен. За да я имам, дадох всичко, което притежавах - Богатство, Слава и Късмет. Нищо не ми остана, освен живота ми. Но съм готов и него да дам, само да отговориш на въпроса ми.
-Достойна отплата - отвърнал предсказателят. - Жалко, че не мога да ти помогна! Даже за такава огромна цена не можеш да придобиеш това, което търсиш.
User Avatar
Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд. Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш- отговорил му селянинът.
User Avatar
image

Веднъж двама братя, Иван и Андрей, които живеели в съседни ферми, се скарали. Това бил първият сериозен конфликт помежду им за четиридесет години. Стопанствата им били взаимосвързани, но дошъл краят на тяхното сътрудничество. Всичко започнало от малко недоразумение, което преминало във взаимна обида, словесни престрелки и завършило с гробно мълчание от двете страни.
Една сутрин на вратата на Иван се почукало. Пред прага стоял дърводелец, който търсел работа.
-Да, имам работа за теб - казал стопанинът. - Виждаш ли ручея, който разделя ливадата? Допреди седмица това беше цяла ливада, но брат ми от злоба разруши с булдозер дигата на реката и сега ни дели вода. Искам от теб да построиш висока ограда, защото повече не желая да виждам нито стопанството му, нито лицето му!
Дърводелецът се съгласил и се хванал за работа. Започнал да мери и реже дъски. Иван го оставил и отишъл да се занимава със селскостопанските си дела. На залез, когато се прибрал от полето, дърводелецът бил приключил работа. Очите на Иван щели да изхвръкнат от учудване, челюстта му увиснала. Вместо ограда, над ручея бил издигнат мост. А още по-голяма била изненадата му, когато видял по моста към него да бърза брат му.
-Ти си направил това за мен след всичко, което ти причиних! - възкликнал Андрей.
Двамата се прегърнали на средата на моста.
Поканили дърводелеца да остане още да работи за тях, но той отвърнал: "Бих останал с радост, но имам още много мостове да построя!"

Gloxy-Floxy
User Avatar
Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг. И си рекоха една на друга:
— Хайде да се изкъпем в морето.
И те се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си.
А Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си; и понеже бе твърде свенлива, та да остане гола, сложи си дрехата на Грозотата.
И Красотата продължи по пътя си.
И оттогава насетне хората бъркат едната с другата.
Ала има такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата. И има други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им.

Странникът
User Avatar
При един богат търговец слугувал млад човек на име Стоян. Слугата работил честно, но всичко, което изкарвал (шестдесет лева месечно), раздавал на бедните. Господарят му, като виждал какво върши слугата, постоянно му правил бележки да скъта и за себе си нещо, защото ще дойдат старини и не ще има кой да се погрижи за него. Стоян премълчавал на тези бележки или казвал "добър е Господ". Един ден господарят заспал дълбоко и видял много жив сън: разхожда се из красива местност и всред разкошна природа забелязал чудесна вила. Запитал някои от присъствуващите там чия е тая вила.

- На твоя слуга - му отговорили.

- Ами той е беден, от где взе толкова пари да си купи такава хубава вила?

- Той е беден наистина, но каквото изкара на Земята, всичко изпраща тук и с него е съградил тази хубава вила.

Като се разхождал по-нататък, господарят минал към по-сухи, пустинни места и видял една малка, бедна колибка и пак запитал:

- Чия е тази колибка?

- Тази е твоята, защото нищо не си помогнал на нуждаещите се - му отговорили.

Беинса Дуно
User Avatar

На един кухненски плот живеели кафеварка и чайник. Стопанинът много обичал да пие чай, но по-често използвал кафеварката, защото всичките му приятели предпочитали кафе.
Кафеварката се перчела:
-Аз Го правя по много пъти на ден, а ти никому не си нужен, глупав чайник такъв!
Чайникът си мълчал и си вършел работата-кипвал един път на ден.
Минала година и кафеварката се счупила, защото прекалено често я използвали. Чайникът проживял още десет години, защото чай обичал само стопанинът.

Gloxy-Floxy
User Avatar

На първият ден от сътворението, Бог създаде кравата. Рече й той:

„Създадох те днес! Като крава, на теб ти се полага да пасеш по тучните поляни. Ще правиш компания на някой фермер или ще си сама. Цял ден ще си на слънце, жега, дъжд или студ – оставена на волята на твоя стопанин! За този живот ти се полага продължителност от 50 години!“

Кравата възрази: „Какво? Този труден живот ти искаш да живея в продължение на 50 години? Дай ми само 20. Останалите 30 ги вземи обратно!“

Съгласил се Бог на тези условия. Така кравата получила 20 години продължителност на живота.

На втория ден Господ създаде кучето. След това му каза:

„Това, което трябва да правиш е да стоиш пред къщата на стопанина си. Който и непознат да дойде, ще трябва да лаеш по него. Поради особеностите на твоя живот, Аз ще нашравя неговата продължителност 20 години!“

Кучето отвърнало: „Неее, да стоя по цял ден в продължение на 20 години! Бих желал да взема само 10, другите ти ги връщам!“ И Бог се съгласил.

На третия ден Той създал маймуната. Тя получила следните напътствия:

“ Твоята мисия в живота е да забавляваш хората. Трябва да ги караш да се смеят и да правиш твоите, маймунските номера. И това ще правш в продължение на 20 години. Толкова живот ти се полага!“

Маймуната му казала: „Какво? Да ги карам да се смеят? Да правя маймунски физиономии и номера? Ще го правя само 10 години. Останалите ги вземи обратно!“ Бог се съгласил и на условията на маймуната.

На четвъртия ден създал човека. И казал му:

„Ти си човек! Работата ти е да спиш, да ядеш и да играеш! Ще се наслаждаваш изключително много на живота си. Всичко, което трябва да правиш е да търсиш насладата от живота. Нищо друго. За този тип живот ти давам 20 години!“

Човекът поклатил глава и възразил: „Толкова добър живот. Ядене, игри и сън без никакви задължения. Пълна наслада от живота и ти очакваш да живея само 20 години? Не, не, не може ли да направим следното: Кравата ти върна 30 години, кучето и маймуната по 10. Аз искам да ги взема. Така животът ми ще продължи 70 години нали?“ И понеже Бог е милостив – съгласил се!

Затова:
През първите 20 години ядем, играем, спим, наслаждаваме се напълно на живота, без да правим нищо особено.
През следващите 30 години работим усърдно, страдаме и подкрепяме семейството си.
През следващите 10 години забавляваме внуците си, като правим маймунски физиономии и номера.
А през последните 10 години стоим пред входната врата на домовете си и лаем по хората!
User Avatar



Една
нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с
Господ. По небето се разигравали сцени от живота му. За всяка сцена
върху пясъка по брега се виждали по две редици следи от стъпки – едната
негова, другата на Господ. Когато последната сцена проблеснала на
небето, той погледнал пак към пясъка и забелязал, че на много места се
вижда само една следа. Забелязал също така, че това били най –
отчаяните и тъжни мигове в живота му. Това го разтревожило и той
попитал Господ:

- Господи, ти ме рече, че щом съм решил да те следвам, ти
винаги ще вървиш с мен, но забелязах, че в най трудните за мен моменти
в живота ми следата беше само една. Не разбирам защо си ме изоставил,
точно когато съм имал най – голяма нужда от теб?

Господ отвърнал:

- Безценно чадо мое, аз те обичам и никога няма да те изоставя.
Там, където виждаш само една следа по време на изпитанията и
страданията ти, това са моментите, когато съм те носил на ръце.
Визитна картичка

Име:Интересни цитати

Създаден: неделя, 08 ноември 2009

Членове: 100

Описание: Мястото, където споделяме цитати, сторили ни се интересни.

Модератор(и): atom shake

Галерия
Членове