Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Записи на valq към Клуб: Интересни цитати

User Avatar
Това е признанието на един обикновен човек,

Не съм нищо повече, нищо по-малко,

Освен една греховно влюбена душа...

Спокойно чаках сам в ъгъла на стаята,

Припомняйки си цвета на кожата ти

Като бял сняг, падащ от сивото небе,

Изчезващ в мига щом го прегърнеш.

Помогни ми... Какво да сторя, за да се оправя?

Миналото се връща, изпълнено с болезнени спомени...

Денят, в който се срещнахме е така близо и все пак така далеч.

Човекът, който бях, търсещ нещо в невинния ти смях,

Така и не разбрах какво бе то, но ти ме завладя.

Вече ги няма вчера, днес и утре – всичко изчезна.

Тази болка в очите ти, искам да я премахна.

Гледайки теq в съзнанието ми се ражда въпросът:

“Има ли неща, които някой може да ми отнеме?”

И си отговарям: “Няма, стига ти да си до мен.”

И постоянно се обръщам към теб с думите:

“Остани до мен, не си тръгвай! Гледай само мен,

Сърцето ми изгаря по любов към теб.”

Няма да позволя на никой да ни раздели.

Дори ако трябва да се отрека от всеки бог,

Дори ако трябва да загубя живота си,

Наред съм с всичко друго, докато имам теб.

Само ако можех да извадя това мое сърце,

Веднага бих ти показал любовта си,

Ако само тези сладки наши нощи продължат,

Прелитащите сънища ще изчезнат.

Тази болка... този гнет...

Една  вечната молитва,

Проста въздишка или моментно спокойствие.

Има ли неща, които някой може да ми ги отнеме?

Ако бъдеш тук за мен, няма да има повече сълзи.

Обичам те! Това е молитвата ми към теб.

Свързани, вплетени студени пръсти,

Дори ако отрека всеки бог, дори ако това е грях,

Остани до мен, не си тръгвай! Гледай само мен,

Сърцето ми гори по любов към теб.

Прегърнати, няма да бъдем разделени,

Щом си до мен, всичко друго е излишно.

...И това е всичко, което имам да кажа.

Всичко друго е излишно, вече е казано.

Паднал на колене пред теб, разкрих ти любовта си.

Затаил дълбоко, дъх сега се моля да ми кажеш,

Две простички слова: “Обичам те.”
User Avatar
Умира бавно този…

който не пътува,

който не чете и не слуша музика,

който не открива очарование в себе си.

 

Умира бавно този…

който разрушава себелюбието си,

който отказва помощта,

който не търси разнообразие.

 

Умира бавно този…

който се превръща в роб на навика,

минавайки всеки ден

по същите пътеки,

който не рискува

да се облече в различен цвят

и не разговаря с непознати.

 

Умира бавно този…

който бяга от страстта

и водовъртежа на чувствата,

които връщат блясъка в очите

и спасяват тъжните сърца.

 

Умира бавно този…

който не променя живота си,

когато е недоволен от работата

или любовта си,

който не рискува сигурността

за неизвестното,

за да преследва една мечта,

който не се решава поне веднъж в живота си

да избяга от мъдрите съвети.

 

Не умирай бавно… Живей днес!

Рискувай днес! Действай днес!

Не се оставяй да умираш бавно!

Не забравяй да бъдеш щастлив!"

 

Пабло Неруда
User Avatar
Може би е

ферма за пеперуди –

милиони гъсенични мечти,

които се раждат за миг.

В стомаха.

И отлитат – неизвестно къде,

неизвестно кога,

неизвестно с кого...

 

Може би е

нещо като да тичаш

с токчета

по калдъръмени улици –

падането е

неизбежно – люляково –

като вярата,

за нечии прегръдки.

 

Може би е

нещо, като всяко друго нещо:

като въздуха – незабележима

като водата – прозрачна

като гравитацията – необходима

като слънцето – топла...

 

Може би е

като всички тези неща,

без които не бихме

могли да живеем.

 

А може би

просто си я измисляме

понякога – просто така,

за да сме сигурни,

че ни има.

User Avatar
Когато я слушам забравям за света около мен. Потапям се в музиката, отварям сърцето и душата си, и я оставям да проникне в мен. Усещам как постепенно сваля товара, който нося. И когато запее припева – политам. Духът ми, лек и освободен, полита нагоре. И летя, летя. Дали търсеща или рееща се, дали копнееща или тъгуваща, няма значение. Полетът ме пречиства и ме прави щастлива.
User Avatar
истинска-любов
Мозес Менделсон, дядото на известния немски композитор, в никакъв случай не можел да се нарече красавец. Освен, че бил доста нисък, той имал и уродлива гърбица.

Веднъж Мозес посетил един хамбургски търговец, който имал прекрасна дъщеря на име Фрумти. Мозес безнадеждно се влюбил в нея. На Фрумти обаче, непривлекателния му външен вид подействал отблъскващо.

Когато дошло време да си върви, Мозес събрал кураж и се изкачил по стълбите до стаята и, за да опита за последен път да поговори с нея. Тя била красива като божествено видение, но изпълвала сърцето му с тъга, защото не желаела дори да го погледне. След няколко неуспешни опита да поведе разговор, Мозес срамежливо попитал:

- Вярвате ли, че женитбите се предопределят на небето ?

- Да - отговорила му тя, с поглед забит в пода.- А вие ?

- Аз също - казал на свой ред той.- Там горе, на небето, при раждането на всяко момче, Бог му съобщава, за кое момиче ще се ожени. Когато се родих, Бог посочи бъдещата ми съпруга, а след това добави:,, Но жена ти ще има гърбица." Ужасен, аз извиках: ,,О, Боже, жена с гърбица би било истинска трагедия. Моля те Господи, дай гърбицата на мен, а тя нека бъде красива."

Тогава Фрумти вдигнала глава и го погледнала в очите, сякаш била развълнувана от някакъв отдавна забравен спомен. Подала ръка на Мозес, а по-късно станала негова предана съпруга.

 

Бари и Джойс Висел

Визитна картичка

Име:Интересни цитати

Създаден: неделя, 08 ноември 2009

Членове: 100

Описание: Мястото, където споделяме цитати, сторили ни се интересни.

Модератор(и): atom shake

Галерия
Членове