Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
Аз зная как боли да раждаш себе си
и може да се случи много пъти -
възкръсваш и се вкопчваш в световете си,
а болката прегризва връв в съня ти.
Камбаната изтърсва прахоляка
от дългото и мълчаливо чакане
и търсиш се на сляпо, а в краката ти
два ириса търкалят се изплакани.
Какво че си засяла грах в лехите?
Принцесите ги няма. И къде са? -
Отплуваха обратно във мечтите си...
А твоят грах не става за принцеси.
А твоят свят за приказка не пасва -
палатите са купчини от слама,
лъжиците ти в сребърно не бляскат,
във вените - следа от синьо няма.
Тестото ти е друго - твърде просто -
брашно, закваска, малко сол, водица
и вярата, с която да повярваш
в една свещена Божа плащеница...
И в смисъла смирено да замръкнеш
в леглото си. Предстартово броене
отдавна мери пътя наобратно...
Дано това е стартът за летене.

teis
User Avatar
Ana


автор: bilkarkata

Реших да са прижаля за мудел.
Наресах са, наскубах нова китка,
кръй кръчмата напраих идин тигел-
да ма нахъса селската агитка.

Чи са джаснАх у селския ни рейс
на грацка миграцьонна убиколка-
да могът да ма видят фейс ту фейс,
къква съм яка, дъбова туполка.

Явих са на пруслушвани... таквос...
/Уш слушани, ма санким сал та гледът./
Изпити сухи сливи, с вирнът нос
кръй мени фсе. Връхта на сладуледът!

Дойде ми рет и мени най- накрай.
Ги гледам фсички пръхкат и са хилят.
Държат са за куремите комай,
кат чи ли са упити с лошу биле.

"Утде са взе- ми викат,- гуспуджа?
Ни знайш ли, тук я кастинк за мудели?."
Пък шефа им прихърква кат свиня,
чене му падна, зъркели забели.

Ми прозвуча кат,чи ли ми са смей
и кату, чи ма фзима лековату.
Утвърнах: "Ми мудел ми. Ей къдей,
прид вас съм цял мудел, същинску злату.

Сто и трийс кила направих оня ден,
ма як фасон, мисо ни са разплува.
Да бе зърнАл безухия Гоген,
не слънчуглед, ми мен щеш да рисува."

И стана тя... И глъч, и рев, и бой-
/разфърлях им бюрата кату пъзел./
Три деня нам ши разбират ли кой
със крак е или вързан е на възел.

Тъй са утказах вечик ут среда
напълну проста не, нъправу свинска.
Спрях дажи нувините да чета.
User Avatar
ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

Кой ма щъркел укълва -
с мойта на балет ша одим.
На пияната й глъва
снощи тоз мерак й доди.
- А ма, Пено, `къв балет?
Роклята ти й от вторични.
Ша тиш тряба туалет,
чи на дама да приличаш.

Па в глъвъта - я са виж!
Сякаш та й кълвало пили!
В тоз балет ку са явиш,
ша ги исправиш на кокили!

- Тъп си, Ганьо, чак си прос!
Кой ша да ма мене зяпа?!
Лебеди ша има и... таквоз...
езеро... како са сяпаш?

- Ти добре ли си, ма, оу!
Там ша тичат некви мацки -
нещу къту голу шоу.
Няма езера, ни патки!

- Как да няма, бе серсем!
Даже риба ша продават.
Сал за голо мислиш и съвсем
ут културата ни вдяваш.

- Пено, май у некой мол
с теб ша одим, ми са чини,
там - ша знайш - риба бол,
па културата ш` ти мини.

25. 01. 2014 г.
Русе
User Avatar
Пишман приказка

С червената забрадка забрадена,
на токчести галоши покачена
и с менцити бъкърени на раму
накрулих са и ръгнах към герана.
Дан са пристъргвам празна нанататък
и кошница съм стиснала ф ръката
с ракийка, лебец, разни там мизета
и викам си “Ши мина край Винета”.
Пък пътя за у тях са й заизвивал
край дяду попувата крива нива,
край гъстити гюрлюци, приз дирету...
(На майнат` си живей пък тъс Винета!)
Въря напреде, менците потраквам,
гюрлюцити утминах край реката
и извиднъш напреде ми изскочи
ино прускубану на вид жувотну:

-Калино, де си ръгнала тъдява,
ут гладни вълци нта ли дустрашава,
чи шматкаш са такваз ина напета?
-Бе глей си рабут`та. Утивам у Винета!

И фръцнах са нататък да утивам,
убачи малку тъй са апстрахирах,
чи ни въри сама девица да са мота
ф кумпанийта на сякакви жувотни.
Ударих свински тръс пукрай лозята,
нагоре пу баира към махлата,
къдет` е ситуирана Винета.
Ублегнах са на портата и креснах:

-Излез, мариии, утваряй вратник, ида
да пийм пу някулку, чи да та вида
и вър` на извура да одим двети.
(разбира са, ку на държат нозети)
-Ила, Калино, флизай, няма страшну,
пулегнала съм си, съм болна нящу...
Ма кат гаврътна две-три питиета
си мисла, ачи мой да ми прусветни.

Бе влизам ас, ма нещу ма сумнява
и ф мене партизан за бой са стяга!

Завит върху миндеря ду брадата,
с Винетин`та забрадка на главата,
чирвисан и пу ноктити лакиран –
Вълкът!!!
(ма се йно ни разбирам)

-Винето, ква си смачкана такава?
Я, ставай, ндей ми са лигави...
Ръцети ти зако са тъй гулеми!?
- Да моа убу да държа шише, ма!
-Ам тез учи зако таквиз ги блещиш?!
-Са радвам ногу, щот да та пусрещна.

-Ахааа!!! Тъй начи билу!
(за устата
ич няма да гу питам нанататък.
Дан ми ги плямпа той на мене тия,
Шгу трая приказки да ми развива...)

Чи кату пуснах кошницата и бакър`ти,
чи със кобилицата кат го заизвъртах:

-Бе тойта вълча кожа, де й мумата!?
Признавай, чи напуках ти главата!
-Калино, стой ма! Въх, уби ма гачи!
Ми субразявай са със приказката начи!
По-убу ши й пъдаря да ма гръмни,
утколкут да ма млатиш дукат съмни.
Какви таквиз моми сти!? На, Винета
наместу секи ден ф града да шета,
да беши вкъщи кротку си сидяла,
пък то ши кайш вода у тях пудляла!
И кат ми речи, чи на гости й утиваш
и по-натъй вуда ши си наливаш,
чи хукнах ф прекити пътеки да приваря...
Ма спри ма, жено! Ауууу, уби ма тая!
Ниблагударнус черна! Яз да я замистам –
лакирвах са, чирвисвах, забрадих са,
да мой да та пусрещна кату хор`та,
дан вИсиш кат джигер на нейн`та порта...

И тука приказката хЕптен са убърка.
Вълкът гу гледам – хълца и пудсмърча.
Умекнах, прусълзих са жалустиву
и цяла нощ гу с бинтуви увивах...
Уцетени кумпреси му курдисвах,
шаснайси пъти прошки му пуисках...

Ма най-накрай си стиснахми ръцети,
извадих кошника с ракията, мизету
и чаааак га слънци ръгна да изгрява
на приказката злополучна доди края.
Сигнатура:
Никой не може да те накара да се чувстваш посредствен, без твое съгласие!
Аватар
Елинор
Новак
Репу­тация: 20
Елинор изгражда репутация

Мнения: 61
Регистриран: 31 Май 2010
Наличност: 1,706.00
Местоположение: 43*34`27.19"С 27*48`54.93"И
Най-високи резултати: 0
Статистика на победите: 0
пол: Жена
Върнете се в началото
User Avatar
за да не ви държа повече в напрежение – ето още няколко реда от Калинината поезия – любимото ми стихотворение „За късметя“:

Аз знам, чи съм рудена със късмет!
Ут малка ощи сякак са усещах
и ут галошити нагоре кат ни съм у ред,
късметя няма начин дан ма среща.

Сифте ма блъсна рану…, ма куга!?
(тос белег на челоту ут тугаз ми й…)
Такъф ритник, чи… одма ма прустря.
Ут мен да знайти, санким, чи упасну й!

И ток ма й бил, съм падала ут кон…
И бизуспешну сé на плиткуту са давя…
Кат му путръгни на чиляк – върú му пу наклон,
кату на бясну кучи дрянуф’ти туяги.

Кат са разминахми утпосле – уж рахат.
Е, случва са да ма придебва у засада,
да ма пусритва най-внизапну изудзад,
ма кат пудсвикнах – ни мий изнинада.

Сига убаче мисла да гу срещна аз!
Сюрприз му готва, имам да му връщам…
БУНЖУР! кату му кресна с меден глас -
най-малку триста пъти шса прикръсти.

Ам тъй ми! Съм рудена със късмет,
ма той ни знай, чи е руден с Калина!
Кат му застана хилната на Ф утпред,
си мисла просссту няа му са размини!
User Avatar
алтернативените-оножданиа-като-новос

Автор: Глигор Гьоргиев


Абе некой ако найфнезапно си заобиколи жената и земе та си оноди козата, тва брой ли се за нещо псехично ели не? Тоа нарот с тиа сексове се ошашави нещо да ти кажем. Сега па Ефтим Фелшеро щел да отвара сексов магазин, що разправа, че жипито като му земе леба, он немало да си варти палците на празен хот. И почнал да чете летиратури по тоа вапрос. Сексовия де. И да дири фнос на изкуствени такова.

Чудим се язе, дали па и он не е прифанал нещо псехично ебаси. А сички се чудиме у хоремаго, кой па че му ги копува тия сексови матрияле, каде щел да ги продава там. Ама он с тиа прикаски за алтернативени освобождаваниа на напрегнатоста (тека му вика завартено на онождането молим ви се) поткокоросал нещо Стефан Семплото и ония колко му е акъло, па зел та се префърлил от жената на козата ц ц ц.
Абе оно и тва се чудим язе, фелшер да ти варти фнезапно биснес, айде де. Да е инжекциа да кажеш лесно, ама оно алъшвериш си требва. Само се молим Жеко Паландзата да неземе да превари Ефтим, що тогива сексовиа магазин ни не мърда ваопще изопщо и савсем.

Та тва с алтернативените оножданиа се очертава като новос по село.
А на Семплото жената му расправала на женорята, докаде чекали за леп на магазино, че фелшеро нарочно е поткокоросал Стефан за онова с козата. Рекал, че ако оспее да кандардиса Стефан да зафане алтернативено, Стефаница щела да остане суха и те ти първата клиенка готова да копува от него остройства. Голем гявол ебаси.

Ама да ти кажем, женорята каточели по са сагласни със сексов магазин, тека сочат опществените распитваниа. Та тва ни отвори нови опсъжданици у хоремаго, що каточели сакат да ни потскажат, че им е малко онова, сещаш се кое нели. И напоследака пак си пиеме де, ама тека некак гузно ебаси.
Само Петарчо Пъпката си има оправдание да не е гузен и да си кърка без нервене зарди онова с каруцата там. Ама язе кво оправдание да имам напримерно, осфем че съм попрефърлил, ама оно това не фаща декиш, що Глигорица си знае че тогава съм понастоятелен и подълго таковам като неко пърч. А да и кажем бех при Натка и съм омаломощен, ептем невърви.

Чудим се силно дали не е нещо псехично, та да одим да предопредим жипитката да почне да ги лекува нещо. Докаде не сме ги изпущиле сафсем изопщо. Що они сами нема да си признаат, та ако ще кво ще да е. Ама оно Семплото май не пофтори, та женската час се пооспокои. А и ние бехме се претеснили да не станат моди, та подигнаме пиенето с одоволствие като се оспокоиме.
Подбра ни сексоалновиа васход и назе и те тека.
Щом че си имаме таков магазин ебаси.

А и малко ги мислиме жените, та сега че ги мислиме и козите.


http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&si­d=45880
User Avatar
ДРУГ ВЪЗДУХ
дишат ноздрите на коня.
И влажното око нарочно е притворено.
Щом знае,
за какво му е да вижда?
Единствен навикът
все още го възпира
да не зачатка със копита
към звездите.
************************­*********
МИСЛЯ СЕБЕ СИ:
приличам на пеперуда,
която тъничка игла хербаризира.
Докато е жива, конвулсивно трепка
с цялата си красота и беззащитности разбира,
че любов и смърт
е
едно.
************************­************
РАЗГОВОР, В КОЙТО АЗ ПРЕДИМНО МЪЛЧАХ

Разговаряхме
и тя ми казва:
Предпочитам да бъда в живота му нещо като верижка за глезен -
изящна,
почти невидима
и много секси.
Предпочитам да не ме забелязва,
когато посяга към виното,
когато си пали цигарата,
когато си чеше ухото
от притеснение,
когато удря по масата
от неувереност.
Предпочитам
машиналното му докосване
под масата.
Предпочитам
непрекъснато да ме носи,
без да го осъзнава
всяка минута.
Майка ми казва,
че заслужавам повече.
Впрочем,
ти сигурно знаеш колко може да струва
такава верижка
в отсрещната бижутерия?
************************­*************************­*****************
НИЕ СМЕ СТРАНИТЕ
на една монета,
хвърлена във огъня:
ще загубим
собствените си значения,
за да придобием
ново, но
едно.
User Avatar
„ Той разтърси предпазливо госпожица Снорк и прошепна:
- Не се плаши, но като че ли се е случило нещо ужасно.
- Спокойствие – каза татко Мумин. – Преди всичко, спокойствие.
А после отиде да навие часовника, който беше спрял още през октомври.
Те проследиха мокрите дири на хемула до тавана и излязоха на покрива на муминската къща.
Небето се синееше както обикновено, така че този път явно не ставаше дума за изригнали планини. Обаче цялата долина беше покрита с мокър памук – и склоновете, и дърветата, и реката, и цялата къща. А освен това беше студено, много по-студено отколкото през април.
- На това ли викат Коледа? – попита смаяно татко Мумин. Той взе една шепа памук и го заразглежда. – Не мога да разбера от земята ли е изникнало, или е паднало от небето. Ако е паднало наведнъж сигурно е било много неприятно.
- Но татко, това е сняг – възрази Муминтрол – Туй поне го знам: сняг е и не пада наведнъж.
- Щом ти го казваш ... – рече татко му. – Но все пак трябва да е било неприятно .
Покрай къщата мина вуйната на хемула, която возеше една елха върху шейната си.
- Виж ти! Събудихте се най-сетне – отбеляза тя с безразличен глас. – Гледайте да си намерите елха преди да се стъмни.
- Но защо – подхвана татко Мумин.
- Сега нямам време да се занимавам с вас – извика вуйната през рамо и си продължи по пътя.
- Преди да се стъмни – прошепна госпожица Снорк. – Тя каза, преди да се стъмни. Значи опасността ще дойде довечера ...
- Изглежда, че трябва да имаш елха, за да се спасиш – размисляваше татко Мумин на глас. – Просто нищо не разбирам. „
User Avatar
Да намериш пътя си сред нишките на света е като да свириш на арфа. Правилната мелодия иска концентрация, порив и знания.
Понякога се чувствам като умела арфистка, пръстите ми докосват струните на живота и намират най-нежната мелодия, най-правилния акорд. Такова опиянение изпитвам тогава...Съзвучие и полет. Сякаш всичко около мен е от скъпоценен кристал, усилващ мислите и усещанията ми...

За който пита - не,не съм надрусана, не съм се друсала никога, даже трева не съм пушила никога. :);)

Случайна
у-драките-...-с-усмивкаОт Бис.БГ
Визитна картичка

Име:У Драките ... с Усмивка

Създаден: вторник, 01 декември 2009

Членове: 118

Описание: За поезията в делника и прозата в празника... За дами с ветрила и джентълмени с папионки :-) ;-) ... и всички останали...

Модератор(и): Scarlett, символичен регистър, Ди

Галерия
Членове