Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar

User Avatar

User Avatar

✫✫✫...¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ
✫✫..¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ
✫..•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ

ОБИЧ НИКОГА НЕ СТИГА

Ти, който почваш да четеш сега това стихотворение,
изпитвал ли си някога за миг съмнение,
че поговорките наистина са прави,
че Господ бави, но не може да забрави?
Че който зло желае, страда.
А не остава без награда
доброто, сторено без корист,
и че човешката ни орис
е да се борим за доброто
и за човечността, защото
обиди, завист, интриганство,
лъжи, кавги, пиянство
тъй заразили са всемира,
че днес и вярата умира.
Без нея (тъжна констатация!) -
и цялата "цивилизация",
уви поставена в кавички.
(Но не от всички! Не от всички!)
Убиваме цивилизовано
и лъжем все по-образовано,
и с хитрости най-съвършени
прескачаме норми свещени.
Копаем на другия гроба,
а там ни очаква прокоба.
Защото Бог е заместен с Власт.
Или още по-страшно - от Аз.
И тъй си живеем умиращи
с тук-там мъдреци протестиращи -
идеалисти наивни наричани,
осмивани или отричани,
проводници на Любовта -
спасителката на света.

Ти, ако все още четеш това стихотворение.
си от последните и без съмнение
ще разтопиш на ближния сърцето,
макар метално кат' монета!
Ще продължиш любов да сееш!
С омраза не се живее
и само гибел се постига!
А обич никога не стига!

/ Мадлен Алгафари /
User Avatar
къде-сме-?
КЪДЕ СМЕ ?

Изплете госпожа Надежда
кошница от кукувича прежда –
ще пазаруват с ней юнаците
там, дет/ зимуват раците…
Вече някои ги няма,
други са в кауша,
а ние си клечиме
под кривата ни круша…
User Avatar
къде-съм-?

КЪДЕ СЪМ ?


Защо тук никой няма –
на таз земя – обширна и голяма?...
Защо тук никой не целува никой –
в цъфналата ръж,
даже от небето да се сипе
като из ведро проливен дъжд?...
Вия като вълк срещу Луната
и горко оплаквам си съдбата…
User Avatar
прелестпрелестпрелестпрелест
ПРЕЛЕСТ

Пъстри пеперуди
Играят танци луди…
Пърхат и кръжат,
Че кратък е денят…
Да бъдат красота
е тяхната съдба…
прелестна мечта
на чистата душа…
User Avatar
горчилка
ГОРЧИЛКА

Във вихъра на човешките ни страсти,
разделени от ежби на робски касти,
животът все по-тягостен и труден става,
а в душите ни мътилката се напластява…

В науките – боси,невежи, чели , недочели;
на извратеност, порно и пороци налетели,
само суши, скари, барбекютата признават,
с чалга и жестоки кървища се забавляват…

Подиграват се с валса, даже и с тангото,
кланят се на Глория, Камелия, Маргото;
след тях остава задух, помия и бунища,
а в душите – горест, горчилка, пепелища…

С възпитанието вече май сме закъснели;
мутанти зли са, необратимо издивели;
не искат рай, дори поднесен на тепсия,
свобода и правда от чертожната хартия…

За човешка справедливост те не преговарят,
зад дебели зидове в черупки се затварят,
а милиарди тънат в мизерия и мърсотия,
все по-рядка е чорбата на плебейската синия…

В мираж пустинен се превръща бъдещето ново,
надеждата като облак изпарява се отново,
не намират в нищо спасение и упование,
райските мечти бледнеят в човешкото съзнание…

Питам се така ли всичко тук ще свърши-
историята незапочнала, няма и да се довърши…
И жалко да стремлението на Логоса космичен,
че за матрицата и Боговете му писаха отличен…