Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
черноморец-–-райска-градина,-създадена-с-любов
http://relax.rozali.com/bulgaria/p16168.html Черноморец, е същинска райска градина – и в буквален, и в преносен смисъл. Райска градина, създадена от човешка ръка, закриляна от природата и благословена от Бога. Черноморец е онова кътче в България, което ще ви върне вярата в доброто.



Вероятно някой ще каже, че Черноморец е поредното село на родното крайбрежие, което не може да предложи нищо повече освен лоши битови условия и скучен престой. Но същият този човек просто ще е провокиран от собствената си неспобност да види и почувства богатсвата, които може да му предостави най-младият град в България. Защото духът и красотата на Черноморец са създадени с любов и се долавят само с отвореното за тях сърце.

Естествените природни блага на живописния Черноморски залив се съчетават с неповторимата красота на ботаническия рай, сътворен от човешката ръка, за да превърнат мястото в една райска градина, създадена с любов. Комбинацията от златиста пясъчна ивица, живописни скали и свежа зеленина, оглеждащи се в спокойните морски води превръщат Черноморец във фаворит на летовниците.

Естествено, за да поддържа популярност, като всеки морски курорт и Черноморец влага усилия и средтсва за благоустройството на градската среда. Местните жители са се погрижили да осигурят на гостите достатъчно места за спане, за хапване и за забавление. Очакват ви кафенета в китни селски дворове, гостоприемни механи с народни гозби и шоупрограми, като и всевъзможни дюкянчета за дребни сувенири. В града има и цели две дискотеки! Така че, напред към Черноморец!

Разположение

Град Черноморец се разполага по южното крайбрежие на Бургаския залив в Югоизтоична България, на брега на малкия живописен залив, наречен „Св. Никола“. В северния му край се, навътре в морето, се издигат острите назъбени скали, оформящи нос Акра (за местните - „Биволите“). Отстои на около 10 км от общинския град Созопол , на около 25 км от областния град Бургас и на около 430 км от столицата София.



Близо 10-километровата плажна ивица на Черноморец е разделена на 4 плажа (Централен плаж, плаж „Вромос“ и плажовете на два от най-популярните къмпинги по Черноморието - „Черноморец и „Градина“, разположени в съседство). Важно е да знаете обаче, че вече втора година плаж „Вромос“ е затворен заради високото съдържание на радиация, причинено от изхвърляния на брега замърсен с радиоактивни материали пясък. Така че избягвайте този район, ако държите на здравето си.

История

Според местна легенда първата постройка на мястото на днешен Черноморец възниква още през XII - XIII в. Това бил манастирът - параклис, посветен на покровителя на рибарите и моряците „Св. Никола“ и издигнат в знак на благодарност към бога от един византийски търговец, чийто кораб се разбил в скалите на нос Акра. Преди да бъде изхвърлен на брега на малкия залив заедно с останките от плавателния съд, незнаейки каква съдба го очаква, търговецът се зарекъл да построй религиозен храм на това място, ако оцелее. Така и станало.

Същинското селище на това място възниква през XVII – XVIII в., когато около 20 семейства, прокудени от родните си крайморски места, намират убежище около параклиса „Св. Никола”. Там вече съществувал чифликът на заможна созополска фамилия, която започнала да отдава под наем земи и да продава на пришълците земи за култивиране. Те сформирали своеобразно селище, което нарекли на името на параклиса със същото име като залива - „Св. Никола”.

Под името „Св. Нико ла” селото съществува до 1951 г., когато е преименувано на Черноморец. Около 10 години по-късно то е обявено за климатичен морски курорт с местно значение. Поради бързото му разрастване и добиването на популярност сред туристите, през 2009 г. Министерски съвет дава на Черноморец градски статут и така той се превръща в най-младият град в България. Скоро след това местните жители започват да се борят за връщане и на старото му име – „Св. Никола”.



Забележителности

Осв­ен заради живописната природа и разположените в близост атрактивни кътчета за летуване и разходка (островът Св. Иван, плаж Аркутино, Бутамята), туристите посещават Черноморец, за да се насладят на уникалната и поддържана с много любов Райска градина, разположена около легендарния параклис „Св. Никола”.

В днешния си вид религиозният храм съществува от 1995 г., макар, че е построен около век и половина по-рано (през 1858 г.) на мястото на стария параклис - там където е имало извор с лековита вода. Още с освещаването си параклисът става една от най-големите атракции в региона. През 1995 г. обаче е почти заличен от безмилостен пожар – оцеляват само няколко предмета от инвентара, сред които и иконата на светеца Св. Никола. Вярвайки, че това е поредният знак за покровителството му, местните жители издигат отново сградата, със собствени средства и със средства от дарения. Официалното й освещаване е 10 години след инцидента – 2004 г.

Същата година в Черноморец пристига един млад свещеник – отец Стелиан. Той си поставя за задача, освен за храма, да се грижи и за пространството около него. И с много любов, постоянство и грижи, той го превръща в едно от най-приказните кътчета на морското курортно градче, за което са чували дори чужденците. Превръща го в Райска градина.

Вдъхновен от потенциала на земята (следи от предишни опити за култивиране, плодородна почва, свобода да разгърне въображението си), отец Стелиан започва да сади всевъзможни растения, сред които редки видове, събирани от цял свят, такива, които трудно устояват на родния климат и онези, споменавани в Библията – мирта, палми, пасифлора и т.н. Отвсякъде лъхат екзотика, аромат и пъстрота. Сякаш чрез отдадения на поддържането й млад свещеник, тази Райска градина е докосната от Божията ръка, за да озарява сърцата и лицата на хората щом пристъпят през прага й.



Разбира се, съществуването на Райската градина се случва не и без помощта на местните жители. Всеки е донесъл стръкче от домашния си двор или от далечен край на света, включва се в почистването или поливането на огромната площ, щастлив е, че с това си творение Черноморец със сигурност превъзхожда останалите курорти. И наистина е така. Тук можете да видите лотоси и орхидеи, еделвайси, блатни ириси, лилии, див лимон и мандарини, киви (над входа на църквата), домати и ягоди, растящи на дърво, японска и френска вишна. А какво е една Райска градина без райска ябълка?! През есента те отрупват клоните на дръвчетата, а погледа ви привлича огромна тиква с тегло над 60 кг. (любимо място за снимка).

Завършек на Райската градина в Чернонморец придава едно малко изкуствено езерце, в които през лятото плуват златни рибки, в компанията на няколко други екзотични обитатели – гущер и две костенурки, намерени и донесени от местни деца. През зимата свещеникът прибира животинките на топло в специално устроен за изискванията им аквариум. Той също така рисува икони за църквата, възстановява стари реликви и с радост разказва историята на светата обител на посетителите. Посещението на Райската градина в Черноморец и срещата с отец Стелиан може би ще ви убедят, че добри хора все още има и че всичко, създадено с любов, може да бъде чудотворен мехлем за „изстрадалата” от несполука човешка душа.

User Avatar
на-море-в-царево
http://relax.rozali.com/bulgaria/p16007.html Избрахте ли вече дестинация за тазгодишната си лятна почивка? Не?! Тогава идете на море в Царево – един стар морски град, съчетаващ традициите с индивидуализма, архаичното с модерното, културата със забавлението. Добре дошли на море в Царево!



Благодарение на забележителния си релеф и изобилието от културни, природни и исторически забележителности, Царево е сред предпочитаните дестинации за почивка на море. Освен че можете да избирате между 5-те му плажа, пръснати по цялото крайбрежие, а два от тях превърнати в къмпинги („Нестинарка“ и „Арапя“), градът предлага и множество атракции за останалото време от почивката ви.

Едно от любимите преживявания на туристите, например, е посещение на недалеченото село Българи и наблюдаване на автентични нестинарски танци (танц върху жарава). Те се провеждат всяка година в първите дни на юни и са част от т.нар „нестинарски празници”, включени в списъка за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО през 2009 година. А знаете ли, че това е единственото нестинарско село в България? Нещо повече, община Царево държи правата на нестинарството в страната ни от 2007 г. и всеки, който иска да практикува това изкуство с търговска цел, ще трябва да заплати определена тарифа.

Ако тази година предпочетете да отидете на море в Царево, забавлението и настроението ви са гарантирани!

Разположение

Пристанищ­ният град Царево се намира в подножието на Странджа планина в Югоизточна България. Разполага се върху три скалисти полуострова, които образуват 4 залива, а плажната ивица е разчленена на 5 плажни ивици (Цетрален плаж, Нестинарка, Попски плаж, Арапя и Оазис).

Царево отстои на около 18 км от курорта Ахтопол, на около 70 км от областния град Бургас, на около 190 км от морската столица Варна и на около 460 км от столицата София. Това е най-южното пристанище в България, а на юг от него се намират странджанският връх Папия (с 502 м. надм. Височина), най-голямата странджанска река – Велека и най-старият резерват в България – Силкосия.


История

Според археологическите проучвания и открити в околността артефакти, Царево е бил населяван още в античността. Предполага се, че е бил гръцка колония под името Василику, за която първите сведения се дават в писмени документи от XII в.

Между XIV в. и 30-те години на XX в. Царево продължава да носи името Василико и имал статута на укрепено пристанище. А благодарение на изобилието дървен материал от близката Странджа планина, градът става един от най-популярните прозиводители на кораби с флотилия от над 40 кораба до средата на XIX в.

Междувременно Царево развивал и успешна търговия с Цариград, пристанищата на Егейско море и Мраморне море, както и с вътрешността на Странджа, пласирайки произвежданите зърнени култури (градът разполагал с 10 мелници и една воденица), вино (от плодородните лозя), богат улов и висококачествени плавателни съдове.

В средата на XIX в. в Царево (Василико) е открито гръцко училище, възпитаващо децата от няколко села в околността. След 30-те години обаче стопанският просперитет на града рязко спада, голяма част от населението се изселва, а след Освобождението, Царево остава в периферията на Османската империя, но извън границите на България. През 80-те години избухва стихиен пожар, който унищожава огромен брой постройки, но градът бързо е възстановен.

През 1903 г. (след Илинденско – Преображенското въстание), Турция отново поема властта над Царево и това продължава до Балканската война през 1912 г., когато пристанището е окончателно освободено и присъединено към България. През 30-те години на XX в. градът получава официалното си българско наименование Царево (преведено от гръцкото Василико). Пристанището е възстановено през 1931 г., започва мащабна строителна дейност, която още по-явно подчертава границата между стара и нова част на града.

През 1950 г. Царево е преименуван на Мичурин, но през 1991 г. е върнато старото име – Царево. Днес това е най-голямото селище в Югоизточна България, модернизирано и оживено, и със статут на международно пристанище за средни пътнически и търговски кораби.

Какво трябва да видите в Царево?

Старата църква „Успение Богородично“ - самотният й образ се откроява на самия край на южния полуостров на Царево, който попада в пределите на квартал Василико на около 2 км от града. Построена е през 1831 г. върху основите на църквата „Света Троица“, за която се предполага, че датира от XVI в. и вероятно е унищожена при пожар. От нея в новия храм са съхранени ценни образци на средновековната иконопис. Заради символа в основата на кръста (кости и череп) пък, издълбан в камъка, днес вграден над входа, има противоречиви мнения за произхода й. Някои смятат, че църквата „Света Троица“ е била дело на пирати. Други пък, верни на християнската символика, подкрепят тезата, че храмът си е чисто християнски и символизира Христовата сила.


За съжаление при пожара през 80-те години на XIX в. храмът „Успение Богородично“ е сполетян от същата съдба като предшественика му. В днешния си вид е възстановен през 1895 г. Църквата е трикорабна, разделена с по 5 колони между отделните крила, построена от камък и тухли, с мраморен под и просторен олтар. От своеобразната тераса зад нея се открива омиротворяваща и величествена гледка към морския хоризонт, а въздухът се изпълва с аромата на свежест, лъхаща от поддържаната градина пред входа. Храмът „Успение Богородично” не само е действащ за богослужения, но и е предпочитано място за венчавки.

Нова църква „Св. Цар Борис Михаил” – построена през 1936 г. и кръстена на покръстителя на българите цар Борис Михаил, обявен от църквата за светец. Изборът на името не е случаен – местните жители избрали именно този светец в знак на благодарност към цар Борис III и съпругата му Йоанна Савойска, които при едно свое посещение разбират, че средствата за построяването на храма не достигат и правят дарение за завършване на строежа и за направата на иконостаса. Царицата дарява копия на иконите от столичния храм – паметник „Св. Александър Невски”. И днес спретнатата бяла сграда на църквата привлича погледите на минувачите от далеч и се превръща в основен център на събитията на големите християнски празници, в деня на светеца – цар Борис I – 2 май, и разбира се в деня на рибарите – Никулден, 6 декември.

Открит музей „Кораб Горянин” – намира се в центъра на града. Основан е през 2008 г. и събира на едно място документи и вещи не само от едноименния кораб, но и от развитието на корабостроителството по тези като цяло. Централно място разбира се заемат останките от кораба, заобиколени от снимков материал от времето на пълния му блясък.

Корабът „Горянин” е най-големият български кораб от дървен материал, построен през 1947 г. Първоначално е използван за пренос на товари, по-късно като учебен кораб за моряците от Военноморската база във Варна, след това е изпълнявал държавни функции и накрая е закотвен край Варна, за да бъде преустроен в ресторант. През 1993 г. потъва, и след 12 години на дъното, останките му са извадени отново на бял свят, за да попълнят колекцията в музея, посветен на корабостроителната дейност в Царево.

Освен тези емблематични места в Царево, можете да си направите една разходка из Морската градина в края на града, а от там до брега на морето е само една крачка разстояние. Ако предпочитате някой по-отдалечен плаж, идете на Силистар в недалечния къмпинг Синеморец. Или пък се отдайте на красотите, съхранени в резерватите Силкосия и Тисовица, където ви очакват чудесата на Странджанската природа.



В случай, че имате деца, можете да посетите Царево в края на месец май, когато по традиция, съвместно с Ахтопол , се провеждат Детските празници на литературата и изкуството. През лятото ще станете свидетели на тържествата по случай т.нар Дни на Нептун, а през август се провежда традиционното изложение на пчелни продукти – Фестивал на мановия мед” (по инициатива на местните пчелари и със съдействието на курорта Китен), когато се избира Царица на мановия мед.

Като вземете предвид, че 2 други популярни курорта – Китен и Приморско , са само на няколко километра от града, а къмпингите, хотелите и плажовете са на всяка крачка, май се оказва, че Царево е идеалното място за лятна почивка. Така че грабвайте слънцезащитната козметика и заповадайте на море в Царево!

User Avatar
http://relax.rozali.com/bulgaria/p15860.html По света Чипровци се е прочул с уникалните си ръчно тъкани килими. Но за нас, Чипровци е китно, гостоприемно, културно и одухотворено градче, където занаятът е едновременно изкуство и дар. Такъв е Чипровци – от сърце приема, с килим изпраща.
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГЧипровци е идеална дестинация за практикуване на всякакъв вид туризъм – селски туризъм, екотуризъм , планински туризъм и културен туризъм. Не трябва да се притеснявате нито за нощувката, нито за храната, нито за план на свободното си време. Почивната база в града е съвременно и пълноценно оборудвана, за да побере наплива от туристи в пиковите сезони. Можете да избирате между къщи за гости и семейни хотелчета, между приготвена в заведение храна или сготвена от вас с продукти от двора, между обиколка на града и една по-далечна разходка сред природата.

И разбира се, когато говорим за Чипровци, няма как да не отдадем почит на художествените занаяти в историята и местния бит, и най-вече на килимарството. Именно занаятите са направили от Чипровци това, което е днес – град със съхранени традиции и жива история, претворени чрез творбите на местните майстори (килимари, златари и т.н). Изработени на ръчен стан от вълна, пресъздаващи ненадминатата творческа фантазия на майсторите - килимари, извираща от дълбините на душата им, днес чипровските килими са символ на българското по цял свят и внасят неповторима автентична атмосфера в стотици хиляди родни домове.

Местната кухня също не е за пропускане. Затова се отбийте в Гостоприемница Минините къщи с няколкото й приземни механи и си поръчайте някой от местните специалитети - пълнени чушки с боб, зелеви сърми с ориз и орехи, пържено по Чипровски, баница с печени кори, печено агне на пещ и за десерт крем карамел в тиква.

Дори да не искате да имате в дома си чипровски килим, разходете се до Чипровци, за да научите историята на това вечноживо занаятчийско градче и да се насладите на хубостта му. В Чипровци със сигурност ще ви приемат от сърце, а дали ще ви изпратят с килим – зависи от вас!

Разположение

Общинският град Чипровци се разполага на 550 м. надморска височина в подножието на връх Три чуки между Чипровска планина (най-високият дял на Западна Стара планина) и Язова планина в Северозападна България. Територията му е прорязана от горните течения на река Огоста, която образува една от най-красивите природни забележителности на региона – Чипровски водопад (в землището на Чипровци). До него ще ви отведе екопътека Демяница.

Чипровци отстои на около 35 км от областния град Монтана, на около 45 километра от гр. Берковица, на около 130 км от столицата София и на около 20 километра от границата с Република Сърбия. На около 5 км от града се намира Светата обител на Чипровски манастир „Св. Иван Рилски“.
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГИстория

Чипровци възниква още по времето на траките, които поставят началото на рудодобива по тези земи. По-късно тук се настаняват римляните. Според една от версиите за произхода на името на града, те наричат селището си Кипровец (по латинското наименование за мед - „купрум“). С течение на времето то се видоизменя на Чипровец и през 1956 г. официалното наименование на града става Чипровци. Според друга, „Кипровец“ идва от думата „кипро“ („гиздав, хубав“) от XVI в., когато селището било известно като „Цветето на България“.

Заради богатите залежи от мед, олово, злато, сребро и желязо, територията на Чипровци била апетитна хапка и за славяните, саксите, българите и разбира се - турците. В първите векове на Османското робство (XIV – ХVI в.) Чипровци изживява най-големия си икономически, политически и културен разцвет. Благодарение на донесените от саксонските рудари механични устройства за обработка на метали – самокови, производството на вещи от благородни метали просперира. Златарството се развива като основен занаят и през XVII в. Чипровци става най-големият златарски център на Балканите, наред с Цариград, Солун и Белград.

През XVI в. е основана Чипровската книжовна школа, през XVII в. е построено първото католическо духовно училище, а през 1688 г. католическата общност организира Чипровското въстание – само една от множеството прояви, в които участва местното население в борбите за независимост. През XIX в. се развива килимарството, което и до днес се смята за една от отличителните черти на Чипровци. От начин за препитание, то се превръща в своеобразно изкуство в 3 периода (бакамски, декоративен и орнаментален), като своя възход изживява в последния – от Освобождението до наши дни.

Забележителности

Макар и с население от едва 3000 – 4000 души, Чипровци привлича родния и международен туристически интерес с куп атрактивни забележителности, пръснати както на територията на града, така и извън него.
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГНа територията на Чипровци по-специално внимание заслужават:


•Църквата „Св. Възнесение Христово” - намира се в центъра на града. Предполага се, че е строена през XIV в., но е разрушена по време на Чипровското въстание. По-късно е възстановена и днес е обявена за паметник с национално значение, който обаче функционира по предназначение.
•Исторически музей на Чипровци – основан през 1988 г. по повод 300-годишнината от Чипровското въстание. Помещава се в сградата на старото градско училище, като проследява и илюстрира историята и бита на живота в града (от Средновековието до днес). Експозициите са разпределени в 5 зали, посветени на всички най-значими етапи от миналото му – рударство, златарство, духовно пробуждане, килимарство и църковна живопис.
•Централният площад с паметника – отново по случай 300-годишнината от Чипровското въстание. Емблематичният за града монумент, издигащ се насред централния каменен площад е в чест на всички жертви, показали смелостта си и дали живота си за свободата.
•Катеринината къща – една от причините да посетите красивата типично възрожденска къща е, че в нея се помещава Туристическият информационен център, където бихте могли да се информирате за всички любопитни атракции в околността. Освен това тя е устроена като къща - музей като предлага постоянна експозиция на етнографски предмети от миналото на града, както и демонстрация на изработка на чипровски килими. Не пропускайте да влезете и в градината на Катеринината къща, чиято колекция от растения се е използвала като естествена боя в текстилното производство.

В Чипровци впечатление ще ви направят още т.нар Шарена чешма (издялана от камък), Пунковата къща (чийто втори етаж е хотел, а първия е седалище на клуб „Приятели на музея“, където редовно се провеждат изложби и творчески срещи) и читалището (в центъра).

В околностите на Чипровци трябва да видите:


•Останки от католическа катедрала „Света Мария“ - макар днес да са запазени само основите й, някога католическата катедрала е била една от най-значимите религиозни сгради - архиепископско седалище. Предполага се, че е била построена през XIV в. и е поставила началото на мощна католическа вълна по нашите земи, която простига своя разцвет непосредствено преди Чипровското въстание (когато е опожарена).
•Чипровски водопад и екопътека Демяница – започваща с черен път в края на града, в продължение на няколко часа пътеката ще ви превежда през едни от най-живописните кътчета на Стара планина, покрай долината на Стара река, за да стигне до божествено красивия Чипровски водопад. Падащ от 18 м. височина, той е идеално място за пикник и риболов. Няма как да се объркате, тъй като пътеката е обозначена с табели и добре маркирана. А ако се уморите, има измежду всичките мостчета и поляни има предостатъчно кътчета за отдих.
•Чипровски манастир „Св. Иван Рилски“ - основан за първи път през далечния X в., той е един от първите манастири на Първото българско царство, който до Освобождението на България се превръща в един от централните стожери на бългасркото духовно самосъзнание. През вековете е разрушаван и възстановяван многократно, служил е като основен пункт на подготовката на въстанието на Константин и Фружин и Чипровското въстание и като просветна връзка с важните релизгиозни центрове в Европа.
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГМанастирският комплекс се състои от едноименната каменна църква „Св. Иван Рилски“ с красив дърворезбован иконостас (постреоена през 1829 г.), триетажна каменна кула – костница (в която се пазят тлените останки на някои от загиналите във въстанието), гробище, малък параклис „Св. Атанасий“ (на втория етаж в кулата), камбанария и двуетажни жилищни помещения с чардаци. Целият комплекс е обграден от каменни стени с три входа, а дворът е обрасъл в зеленина.

Заедно със заобикалящото го природно богатство, гостоприемната възрожденска атмосфера и увлекателното културно – историческо наследство, съчетаващо античност и съвременост, Чипровци се смята за една от най-атрактивните старопланински дестинации. Разходете се до там, опознайте миналото и настощето му и си отнесете един чипровски килим, който да ви стопля със спомени в бъдеще.


User Avatar
http://relax.rozali.com/bulgaria/p15632.html Природният феномен Стобски пирамиди е поредното доказателство, че българската природа не отстъпва на чуждестранната нито по красота, нито по неподражаемост. Стобски пирамиди превъзхождат дори и чудесата на света.
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГСърбия може да се гордее със своя Дяволски град , който участва в надпреварата за нови 7 чудеса на света, но България „не й остава длъжна”. Страната ни не само се представи достойно в първите квалификации на конкурса (с Белоградчишките скали ), но отвръща на удара също толкова величествено - със Стобските пирамиди. В комбинация с изградената еко пътека, свързваща директно село Стоб със Стобските пирамиди, както и с типичното очарование на населените места в околността, този скален феномен се превръща в едно от най-привлекателните кътчета за екскурзия през пролетните месеци.


От далеч погледнато, земята в района на Стобските пирамиди изглежда като дълбоко прорязана от необичайни скални форми, които следват наклона на релефа и приличат на гъста гора от форми и светлосенки. До там се стига лесно - по пътя за Рилски манастир (за Кулата), а малко след град Кочериново има отклонение за село Стоб. В края на селото започва екопътека Стобски пирамиди, с дължина около 1,1 км, която завършва при първата група (от общо две) скални образувания. И ако пътят до там ви е изтощил (колкото и живописен да е), когато видите тези форми ще занемеете.

Местоположение

Природн­ият феномен Стобски пирамиди се простира върху площ от 74 хектара на 600 до 750 м. надморска височина от двете страни на Рилска река в подножието на Западния дял на Рила. Попадат в пределите на местностите Кулски рид и Църквището в землището на село Стоб, община Кочериново, в Западна България.

Стобски пирамиди отстоят на около 20 км от Благоевград, на около 25 км от Светата обител на Рилски манастир и на около 100 км от столицата София.

Формиране на Стобски пирамиди – научни факти и легенди

Както повечето природни феномени, и Стобски пирамиди са възникнали в резултат на хилядолетни релефни и климатични промени, които продължават и до днес. Оформили са се под въздействие на ерозията и изветрянето, засегнали наносната почва, донесена някога от топящите се ледници в този дял на Рила. Някои от конусовидните образувания имат „шапки”, наподобяващи гъби, а други са полуразрушени или новоформирани.
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГКогато става дума за появата на природни феномени като Стобски пирамиди не можем да пропуснем и легендите. Всички са свързани с нещастна любов и неосъществена сватба. Според едно от преданията, майка проклела дъщеря си, че взима за съпруг неподходящо момче. Когато невестата трябвало да целуне свекър си, тя и всички гости се превърнали в камъни. Според други вярвания, българско момиче и турски младеж били отчаяно влюбени един в друг, но любовта им била невъзможна поради религиозните различия. След като една нощ двамата сънували един и същи сън, че са обречени, девойката се хвърлила от една скала, а на мястото се появило скално образувание, което хората нарекли „Невястата”. Трети пък вярват, че по време на сватбено шествие, кумът бил толкова изкушен от красотата на младоженката, че понечил да я целуне. Изумени, всички сватбари се вкаменили.

През 1964 г. Стобските пирамиди получават статут на природна забележителност, а от септември 2010 г. (заедно с Търговище) са включени в списъка на 100-те национални туристически обекта. За момента те са под един номер заедно с Рилския манастир - 28.

Композиция на Стобските пирамиди

Стобските пирамиди се поделят на няколко групи – разположени по северния и по южния склон на планинския рид. Еко-пътеката ще ви отведе до първата и най-малка група скални образувания, състояща се от разнообразни по форма и гъсто разположени „комини”, достигащи височина до 12 м. Някои са окичени с шапки, други са по-ярко обагрени в ръждиво - кафяво, червеникаво и тъмно жълто, но всички са отчетливо обособени.
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГНа около стотина метра е втората, най-обширна група Стобски пирамиди – почти всички са със запазени каменни шапки и някои достигат височина 18 м. Те изглеждат като преливащи се една в друга скални форми, чиято основа се слива в едно, а изтъняващите върхове сякаш се стремят да се откъснат. Ако погледнете нагоре може би ще успеете да различите още 2 групи пирамиди (макар това деление да е условно).

Средната дебелина на Стобските пирамиди е 40 м., а средната височина – 7 - 10 м. Те се променят постоянно и динамично и сякаш при всяко следващо посещение обликът е различен. Все пак няколко скални образувания са се превърнали в емблема за цялата композиция – това са Сватовете, Невестата, Кулите, Зъберите, Братята, Чуките, Самодивските комини, чиито наименования се определят от причудливите им форми.

Село Стоб и екопътека Стобски пирамиди

Пътят за Стобски пирамиди започва от църквата в село Стоб. Така че преди да се отправите по маршрута към скалния феномен, можете да отделите малко време да разгледате и самото населено място. Според историческите сведения село Стоб е наследник на древния крепостен град Стоби, който бива разрушен след наводнение. През IX в. е присъединен към пределите на Първата българска държава. Днес жителите му са предимно застаряващо население, чиято радост в ежедневието идва от турситическия поток и седянките на мегдана. В селото за улеснение на гостите е устроен туристически информационен център, където можете да научите допълнителна информация за Стобските пирамиди.

Най-отличителната сграда в село Стоб е именно и началната точка на еко маршрута – църквата „Св. Прокопий”. Това е единствената църква в България наречена на светеца Прокопий Йерусалимски (Свети великомъченик Прокопий се ражда в края на III в., като езичник, но приема християнската вяра, заради което заплаща с живота си; почита се на 8 юли). Сградата е построена през 1373 г, но бива разрушена при османските нашествия и повторно съградена през 1638 г. (върху старите основи). Загледайте се добре във фасадата на храма – там е вграден каменен кръст, върху който и изписана и годината на първото й построяване.
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГНяма как да пропуснете началото на еко пътека Стобски пирамиди. Освен че има указателни табелки, жителите на селото също могат да ви го посочат. Първата част от пътеката е обезопасена с дървени перила и може да се експлоатира и от туристи с увреждания. Наподобява естествена тераса, която постепенно се изкачва, откривайки все по-красива панорамна гледка. Голямо информационно табло обозначава началото и на същинския маршрут до Стобските пирамиди, който въпреки че е добре поддържан, , е доста по-стръмен и изисква повече внимание при ходене.

На местата с по-голям наклон са изградени дървени стъпала, тук там са пръснати пейки и кошчета за отпадъци, опасните участъци са обезопасени, поставена е маркировка и са монтирани заслони и места за отдих. Дори да се чувствате уморени, не унивайте. Очаква ви неповторимата красота на Стобските пирамиди!

Цвети Тошева



User Avatar
http://relax.rozali.com/bulgaria/p15528.html Вярвате ли в Дявола? А в легендите? Възможно ли е тези за Дяволския мост да са всъщност реално случили се събития? Потърсете отговора във водите под него. А след това си помислете отново - плод на легенда или на реалност е Дяволският мост?
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГВ България има няколко турситически забележителности, носещи името „Дяволски мост“. Но обект на нашата виртуална разходка ще бъде средновековният Дяволски мост, който се намира на 400 м. надморска височина в Източния дял на Родопите в Южна България и който е дело на човешка ръка.

Единият начин да стигнете до Дяволски мост е по черен неравен път, който започва от Ардино и преминава през обезлюденото и някак призрачно село Дядовци. Поспрете за миг и се насладете на застиналото време. Тук има един единствен жител, който e отказаl да приеме удобствата на „цивилизацията“ и сега е пастир на стадата от околните села. Подобно на опустошителен трус, всички къщи са полуразрушени и някак хаотично разхвърляни по неравния терен. Но спокойствието и зеленината са толкова магнетични, че мястото се превръща в идеално за пикник и кратка почивка.

Ако пък искате да си направите по-дълъг преход и да опознаете живота в местните селца, изберете екопътека Баните - Вишнево - Гълъбово - Дяволски мост. Тя тръгва от противополжната на Ардино посока и спада към пределите на област Смолян. Следващ течението на река Арда, маршрутът ви предлага километри ароматна горска свежест, кътчета за почивка и добра маркировка. А краят й ще ви отведе там, накъдето сте тръгнали – Дяволският мост.


Местоположение

Дяволс­кият мост попада в пределите на община Ардино и се „протяга“ над живописния пролом, образуван от водите на река Арда. Отстои на около 5 км от село Гълъбово, на около 10 км от град Ардино, на около 40 км от областния град Кърджали и на около 40 км от Златоград .


Недалеч от Дяволския мост са други 2 природни феномена, датиращи от тракийско време – скалният град Перперикон и скалният некропол Орлови скали. Макар и двата да датират от тракийско време, Орлови скали е единствен по рода си в България.
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГИстория

Макар според учените Дяволският мост да е построен в началото на XVI в., корените му трябва да се търсят далеч назад във времето, още преди 7 000 години. На днешното му местоположение някога е имало римски мост, част от значимия античен път „Вия Игнасия“, свързващ Бяло море и Тракия през проход Маказа.

По нареждане на султан Селим I, през Средновековието мостът бил възстановен за да продължат и търговските връзки между двата географски района. Той бил известен с името „Шейтан кюприя“ (в превод от турски Дяволски мост). За изпълнител на задачата се приема майсторът Уста Димитър от съседното с. Неделино. Той вградил останките на римския мост в новата конструкция, изполвайки само камъни от местността. Онова, което остава загадка обаче е, как до днес тя е останала непокътната, без нужда от каквито и да било ремонтни дейности. Още по-странен е фактът, че на централния свод на Дяволския мост е открит гравиран хексагон, който днес изследователите наричат „Печатът на Соломон“.

Възхваляван като средновековен архитектурен шедьовър десетилетия наред, през 1984 г. с указ Дяволският мост е обявен за паметник на културата и заедно със стръмните пешеходни проходи към него, е поставен под защита на закона.

Легенди за Дяволския мост

Подобно на всеки обект, наречен на Лукавия, и Дяволският мост е обгърнат в легенди, свързани с произхода на името му и с построяването му. Някои вярват, че в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, а самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи. Според други Сатаната спасил една българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен. Девойката искала да сложи край на живота си, хвърляйки се от моста, но когато стигнала там, турците внезапно обърнали ход, вярвайки, че са видели глава с рога във водата.

Една от най-разпространените легенди гласи, че майсторът вградил в моста сянката на мома, която му носела храна (мотивът за вграждане е добре познат от литературата през Възраждането), „обричайки“ по този начин съоръжението на устойчивост във времето, а самата девойка – на смърт (според фолкорния мотив, когато сянката бъде вградена, момата започва да линее и скоро напуска света на живите).
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГСпоред последните проучвания обаче, в основата на изграждането на Дяволския мост лежи друга, малко известна легенда, която наскоро се оказа ключов елемент за разгадаването на мистерията на Дяволския мост. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали онова, което били построили. И когато строителите решили да се откажат, приемайки че мястото е прокълнато, със задачата се заел млад майстор, който възнамерявал да пожертва любимата си (като вгради сянката й), за да построи моста.

Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но и му поставил условия. За да бъдел мостът здрав и вечен, трябвало да бъде изобразен ликът на Сатаната, който да бъдел едновременно видим и невидим, да можел да се докосне и все пак да не бил материализиран. При това в рамките на 40 дни. В противен случай Лукавия щял да вземе душите на майстора и невестата му.

За изумление на всички, включително на Дявола, зидярят изпълнил всички условия. Но скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим (вече 500 г.), а злокобният образ наистина съществува.

Конструкция на Дяволския мост

Отдалеч Дяволският мост изглежда внушително и някак антично. Наподобява островърха конструкция, спускаща се полегато към двата бряга на реката и оформяща 3 арки с 4 по-малки отвора между тях (служещи за отчитане нивото на водата). Централният свод, където е „Печатът на Соломон“ е и най-високият – почти 12 м. Дяволският мост е дълъг 56 м., вирок е 3,5 м. И наподобява калдъръмен път. Ниските перила от двете страни са запазени от стария римски мост.
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГВсе пак най-голямата загадка на конструкцията си остава образът на Дявола. Съвсем наскоро, след дълги размисли и фотографски опити, един български журналист откри разковничето. Тайната, която хем се вижда, хем не, която хем може да се докосне, а всъщност не е материализирана, е скалата във водата, точно под Централния свод. Тя е издялана наполовина, а другата половина е отражението във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е като идеално огледално отражение.

Образът на Дявола се вижда само в онзи момент от деня (средно в интервала между 11:00 и 12:00 ч), когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност, т.е мостът и сянката му, съвпаднат напълно. За да можете да си го представите по-лесно, направете снимка на съоръжението в този момент и я обърнете вертикално. Страховито, нали?

Не приключвайте разходката с поглед към водата от най-високата точка на Дяволския мост. Вместо това продължете посещението си в света на мистиката. Той представлява древнотракийско светлище, съдържащо около 100 трапецовидни ниши, издълбани във варовикова скала с неправилна форма и предназначени за съхранение на ритуални погребални съдове или за погребални урни. Смесица от човешка и природна дейност, този паметник на древнотракийската култура на около 3000 г., днес е обявен за природна забележителност.
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГЗаслужава си да посетите и град Ардино. Въпреки че по-голямата част от населението му са мохамедани, има и християнска общност. Още по пътя на ключово място в града ще забележите чешма, направена като умалено копие на Дяволския мост - още един знак, че сте на прав път. Разгледайте джамията, християнската църква и центъра на Ардино, поседнето да похапнете в някоя кръчмичка и поразпитайте местното население за интересните места в района. Със сигурност ще останете приятно изненадани колко много неща можете да видите, правите и разберете само с една разходка до Дяволския мост. Цвети Тошева




User Avatar
http://relax.rozali.com/bulgaria/p15747.html Ако се чудите къде да отдъхнете от динамичното ежедневие на града, направете си разходка до Къпиновски манастир. Там ще се заредите с нужната доза блаженство и омиротворение за дни напред. А щом я изчерпате, върнете се пак в Къпиновски манастир.***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГСветата обител на Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ е гостоприемно кътче за отдих през цялата година. Макар и да е преди всичко постояннодействащ православен манастир, той предлага и възможности за няколкодневен престой. На разположение на гостите са стаи, оборудвани със санитарен възел и модерно обзавеждане, механа за собствено ползване и просторна тераса, от която се разкрива живописна гледка към околния пейзаж. В двора има кладенец със светена вода, а навсякъде се носи ароматът на къпинови храсти.

Но представете си колко възвишена и в същото време приласкаваща е атмосферата на Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, след като от години той е любимо място и на рокерите от България и извън нея. Всяка година, в началото на лятото, любителите на високите скорости организрат там своя мотосъбор, с който поставят началото на рокерския сезон.

Само на 2 км. разстояние от Светата обител пък се намира не по-малко красивият Плаковски манастир „Св. Пророк Илия“, заради чиято прилика и близост с Къпиновския манастир, двете сгради са познати като манастирите – близнаци. Също наблизо, в землището на село Къпиново по пътя за язовир Йовковци, е разположен изключително живописният „Къпиновски водопад“ (на река Веселина) и двата вира към него, които се превръщат в магнит за летовниците през лятото. Подарете си една незабравима и необходима за душата разходка до Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“!

Местоположение

Къпинов­ски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ се намира на брега на река Веселина в полите на Еленския Балкан в Северна България. Отстои на около 8 км от едноименното село Къпиново, на около 20 км от областния град Велико Търново, на около 25 км от град Елена и на около 240 км от столицата София.

Пътят до Къпиновски манастир не е труден за откриване. По пътя София – Варна се пътува до Велико Търново , откъдето на пътния възел се тръгва за Габрово и Стара Загора, като следва пътя за село Велчево. Манастирът се намира на около 5 км. след селото. ***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГИстория

Според надпис на фасадата на църквата на Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, той е построен през 1272 г. по време на управлението на цар Константин I Асен Тих (от Второто българско царство). Първоначално възниква като храм под името „Св. Троица“. Той за кратко време се разраства и се превръща във важен религиозен център, но с превземането на Велико Търново от турците, бива опожарен.

Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ е възстановен едва през XVII в. по инициатива на жителите от околните села и с позволението на турската власт. Въпреки това, до края на XVIII в. той бива многократно опустошаван и опожаряван, като най-тежка е атаката на кърджалиите през 1798 г. Няколко години по-рано (през 1794 г.) игумен там става Софроний Врачански, който прави своя препис на „История Славянобългарская“ на Паисий Хилендарски и го завещава на Светата обител.

В днешния си вид Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ съществува от 1835 г., когато по заръка на тогавашния игумен, двама дряновски майстори се заемат с възстановяването му. Първо е построена църквата „Св. Николай“, а между 1856 и 1864 г. се случва най-мащабното строителство на Къпиновски манастир. Благодарение на даренията на двама братя от град Елена, са построени нови двуетажни жилищни сгради за монасите и два параклиса „Въведение Богородично“ и „Благовещение“.
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГМеждувременно, през 1860 г. Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ се превръща в стожер на будния революционен дух като участва в организирането на въстанието на Хаджи Ставри Койнов, служи като укритие на четите на капитан Дядо Никола, на Филип Тотю, на Васил Левски и Ангел Кънчев, и участва активно в организрането на Априлското въстание.

Архитектура на Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“

Светата обител на Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ включва църквата „Св. Николай“, 2 параклиса, жилищни и стопански постройки. Църквата представлява проста продълговата сграда от камък, без купол и с един олтар. В предверието й, на източната стена, под навес с дървени колони и парапети (наречен нарктика), е изографисан единственият стенопис - „Страшният съд“, датиращ от 1845 г. Той се смята за един от най-големите в родната монументална живопис.

Вътре в църквата се намира впечатляващ дърворезбован иконостас с множество икони от XVIII и XIX в., някои от които са дело на тревненски майстори. Около него са подредени и редица други впечатляващи икони. Сред най-забележителните са „Св. Йоан Кръстител“,„Св. Димитър на кон“, „Св. Никола с 12 житийни сцени“, „Св. Богородица“ и „Св. Илия на колесница“

Едната част на комплекса Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ е заета от внушителното двуетажно крило на жилищните постройки, сред които се е сгушил и параклисът „Въведение Богородично“ (на втория етаж). До него се стига през двора, по масивни и стръмни каменни стъпала. Именно снежнобелият осмоъгълен купол на паракслиса се забелязва отдалеч, извисяващ се над всички останали части на комплекса. Гледана отвън, жилищното крило на манастира наподобява средновековна крепост, заради масивните защитни стени, с които е построено – високи 8 метра и дебели 1,5 м. Над централния вход пък ви очакват цветните образи на двамата славянски първоучители Кирил и Методий.

Самият параклис „Въведение Богородично“ е построен през 1864 г. и още същата година вътрешността му е украсена със стенописи от видния български зограф и иконописец Алекси Атанасов. Той е изографисал не само традиционните евангелски сцени, но и образите в цял ръст на патриарх Евтимий, Иван Рилски, Теодосий Търновски, както и на двамата благодетели на манастира – братята Теодоси и Кесарий Хорозови. Вторият параклис на Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ - „Благовещение“е значително по-малък и се намира на първия етаж на комплекса. Но той също ви очаква с голямо изобилие от майсторски икони, сред които „Петър и Павел“, „Кръщение“ и „Богородица на трона“.

Околностите на Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“

Без значение дали сте избрали да отседнете в манастирския комплекс или в някое от близките населени места, при разходката си до Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ не можете да пропуснете да посетите три основни „забележителности“ на района.
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГПлаковски манастир „Св. Пророк Илия“ - основан по времето на цар Иван Асен II, той има сходна съдба с тази на Къпиновски манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, но за разлика от него не предлага условия за престой. В сегашния си вид е от 1845 г., когато е построена църквата „Св. Илия“ и когато Захарий Зограф изрисува образа на Христос Велик архиерей с Дванадесетте апостоли. Жилищните постройки и 26-метровата кула-камбанария са дело на майстор Колю Фичето от 1869 г. Макар и обавен за паметник на културата Плаковски манастир „Св. Пророк Илия“ създава усещането за пустота и разруха – нещо, което не може да се отнесе към Къпиновския манастир.

Къпиновски водопад – със статута на природна забележителност, в горещите месеци на годината, той се превръща в атрактивно кътче за рибари и летовници. Падът на водата е около 7 – 8 метра, но вирчето, което образува е достатъчно просторно за всички. То е с дълбочина около 6 – 7 метра, около 20 м широко и отвсякъде заобиколено с полегати, но високи скални блокове, върху които можете да се припичате до късно през деня. Въпреки че има достатъчно обозначения за пътя, можете да попитате жителите на околните населени места за „Къпинажа“ - те веднага ще ви упътят.

Село Къпиново – в разходката си няма как да пропуснете и едноименото село Къпиново. Изключително китно и с история, датираща още от далечната 1188 г., Къпиново се простира върху три могили и е фактически домакин на рокерския събор. Тук трябва да се видят двете църкви – старата (от 1845 г.) „Света Богородица“ и новата (от 1902 г.) „Св. Петър и Павел“, както и паметникът на загиналите в Балканската война и Първата световна война. Той се намира на Централния площад, в близост до новата църква и от трите му страни са изредени имената на геройски загиналите. На челната страна освен възпоменателен текст, е поставен войнишки кръст за храброст.


Цвети Тошева



User Avatar
http://relax.rozali.com/bulgaria/p15248.html Лещен е типичен пример за понятието, което експертите наричат еко селище. Стопанисвано с много любов и осигуряващо целия спектър от туристически развлечения, свързани със селския бит, Лещен е въплъщение на селския туризъм в България.
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГКоято и къща в село Лещен да изберете, ще се почувствате като у дома си. Можете да избирате между първобитното огнище и съвременната печка, между камината и електрическия уред за отопление, между продуктите донесени от вас и онези, отглеждани в градините – всичко на едно място. В Лещен ще почувствате едновременно романтика, комфорт, уют, топлина и блажено спокойствие. Ще си припомните неповторимия вкус на бабините гозби и ще се потопите в онази одухотвореност на селския живот, която познавате само от разказите на нашите бележити творци.

Почти всички къщи в Лещен са с 200-годишна история. Около 15 от тях днес са превърнати в модерно оборудвани почивни бази, които се отдават под наем срещу не висока сума. И не мислете, че са еднакви – всяка къща има своята история, атмосфера и дух, които ще проучите с помощта на любезните домакини от селото. Те също така ще разнообразят престоя ви с атрактивни турове към близките курорти – балнеолечебният център с минерални извори Огняново (на 5 км), етнографските комплекси Ковачевица (8 км), Долен (около 20 км) и Делчево (24 км), и разбира се, Банско (около 50 км). А защо не с джип сафари до резерват „Тъмната гора”, до тракийските светилища „Козият камък” и „Черната скала” и до местността „Синият вир”. Или пък с лов, риболов, планински преходи и уроци по събиране на билки и гъби.

Опознайте удоволствието от селския туризъм в България. Подарете си една незабравима и неповторима почивка в еко селище Лещен.

Разположение

Еко селище Лещен се намира в Югозападна България. То се разполага на 900 м. надморска височина, по южните склонове на Западните Родопи (в Дъбрашкия дял), в долината на река Канина (приток на Места). Отстои на 8 км от общинския град Гърмен, на около 110 км от областния град Благоевград, на около 150 км от Пловдив и на около 200 км. от София.

История

Лещен е селище с древно минало, за която свидетелстват множеството археологически открития. За първи път името Лещен се споменава в османски документ от 1671 г. във връзка със закупени от съседен район зърнени храни. Първите съвременни заселници били привлечени от Лещен най-вече заради златоносните пясъци на река Канина. Многодетните семейства на занаятчиите (строители, ковачи и дърводелци) много бързо култивират необработената родопска земя и за по-малко от половин век Лещен се превръща във водещ търговски център в областта.
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГПрез първите десетилетия на XIX в. са построени църква и килийно училище, а през 1889 г. в своите записки, босненският етнограф и археолог Стефан Веркович записва Лещен като селище с 56 български къщи. През 1907 г. по данни на Неврокопската митрополия населението вече е 487 души (българи - християни), но с последвалите процеси на изселване, днес то е останало до по-малко от 50 души (предимно застаряващи).

Лещен официално се присъединява към територията на България след Междусъюзническата война през 1912 г. (в която участие взимат десетки местни жители) и остава търговски и общински център на до 30-те години. След преразпределението на общините през 1934 г. постепенно започва обезлюдяване. Основен местен поминък остават земеделието (добив на ръж, овес, ечемик, тютюн), животновъдството, дърводобивът и дюлгерството. Днес село Лещен е едно от най-атрактивните и популярни кътчета за практикуване на т.нар селски туризъм.

Забележителности

Атмос­ферата в Лещен сякаш не се е променила през последните 100 години. На входа все още ви очакват мегдана с фонтана и стария орех, с училището и църквата, и разбира се, с местната „Кръчма”. Помещаваща се в сградата на първото килийно училище, това не е просто селската седянка за разпивка. Това е заведението, в което всички туристи задължително се отбиват като вид атракция. Тук, в дървени съдове, ще ви сервират едни от най-вкусните гозби, които някога сте опитвали – традиционното ястие „Увияч” (печено месо с кашкавал), кокошка на фурна, кюфтета от кълцано месо, домашна лютеница, палачинки с домашно сладко, цедено кисело мляко и какво ли още не. Ако сте любители на качествения аперитив, задължително си поръчайте чашка от местната домашна ракия – запазена марка на Лещен.
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГМенюто на „Кръчмата” е изписано върху дървени плочи, а за да повикате сервитьора трябва да използвате специална ситема - подръпнете чепчето, което виси над масата ви (то е захванато за едно общо въже, опънато между голямо дърво в двора и сградата на кръчмата, където виси меден чан). Най-значимото предимство на заведението обаче е качествето на продуктите, с които се приготвя храната. Всичко е домашно производство, екологично чисто и отгледано с трудолюбието на местните стопани. След един обяд (или вечеря) в „Кръчмата” отношението ви към храната със сигурност ще се промени.

Така и така сте наблизо, отделете няколко минути за църквата „Св. Параскева”. Построена през 1836 г., днес вратите й все още са отворени за желаещите да запалят свещ и да се помолят, макар последната богослужебна литургия да е била през 1957 г. Особено интересни са някак неподредените и сякаш произволно щриховани стенописи. Недалеч от нея се намира читалището, където можете да разгледате богата колекция от народни инструменти, домашни тъкани, картини и старинни фотографии, всички представящи етнографското и културно наследство на Лещен.

Сред най-големите атракции на Лещен е т.нар „Глинена къща”, построена на едно от възвишенията в селото и заобиколена от кичести овощни дръвчета. Още щом видите приканващата ъглова веранда с омиротворяваща гледка към зелените планини ще разберете, че сте попаднали на истинско архитектурно чудо. Изградена изцяло от глина, със сламен покрив и кокетен комин, тя много наподобява дома на любимите анимационни герои от сериала „Семейство Флинтстоун”. Прозорците са с причудливи несиметрични форми, вместо етажерки има ниши с глинени лавици, а интериорът е стилен и някак романтично-идиличен, същевременно оборудван с всички съвременни удобства, за да бъде престоят ви пълноценен. Глинената къща би се харесала и на най-взискателния турист, най-вече заради уникалното съчетание на естествена атмосфера и висококачествен комфорт.
***българия-и-нейните-красоти***От Бис.БГНе на последно място, очарованието на Лещен се крие в 30-те двуетажни къщи с бели фасади и скосени покриви, скупчили се китно около главната калдъръмена улица. Съчетание от камък и дърво, те са представители на типичната ковачевска архитектура. За да запазят автентичния си облик през годините, къщите са реставрирани и поддържани с много любов и грижи. Особено внимание е отделено на детайлите – всеки предмет е реставриран и съхранен от първия му момент на употреба, навсякъде присътсват нишите, огнищата, чергите и посудата. На разположение на туристите са просторни чардаци, китни дворове, каменни огнища, съвременни кухни, както и продукти за готвене от местното стопанство.

Потопете се в бита и атмосферата на възрожденската епоха – в Лещен ще осъзнаете значението на понятието „селски туризъм” и защо толкова много чужденци идват в България, за да го практикуват.
Визитна картичка

Име:***БЪЛГАРИЯ И НЕЙНИТЕ КРАСОТИ***

Създаден: петък, 18 декември 2009

Членове: 89

Описание: МОЖЕ ДА ПИшЕТЕ ,КАчВАТЕ СНИМКИ,КЛИПчЕТА И ВСИчКО, СВЪРЗАНО С БЪЛГАРИЯ,НЕЙНИТЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ,КРАСОТИ И Т.Н.

Модератор(и): ***Теди***

Галерия
Членове