Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Клуб: В РИМИ

User Avatar
Сънувал си ме...Каза ми Луната.
За малко във прозореца ми спря.
Разказа ми за тебе. И угасна.
Или пък просто нямаше Луна...
Но ти си ме сънувал. Аз усетих.
Напълно сигурна съм - ти си бил.
По кожата ми мина като трепет,
а после във косите ми се скри.
И аз поисках топлото дихание
на дланите ти, влюбени във мен.
Когато укротена и смълчана
заспивам върху твойте рамене.
Сънувал си ме...Каза ми Луната.
И после стана облак от звезди.
През тях премина нежен, нощен вятър
и тихичко в очите ми се скри.
Caribiana
User Avatar


.. Много хубаво сме свикнали
да не казваме "Обичам те!",
да не се самозалъгваме,
да не ни боли излишно
щом от някого си тръгваме.

Вече ние си говорим
с думички от нас измислени,
вече само си поискваме
както искаш хляб и сирене.

Много хубаво сме свикнали
делово да се събличаме
делово да се предаваме
делово да се обличаме
даже и да се обичаме.

Не приказваме, не казваме
искаме необещаващо,
искаме неангажиращо.

Става просто, става ясно-
лампите угасват бързо
и във тъмното на стаята
без преструвки, без "Обичам те"
две минути след "Желая те"
ставаме и се обличаме.

Радой Ралин
User Avatar
Това е точно от онези мигове,
в които имам нужда от щурци.
Нощта е дълга колкото примигване,
и скоро есента ще ме приспи...
Тогава ще се случвам едновременно –
в сърцето ти и някъде далече.
Назаем ми е всяко вдъхновение.
Изплащам го със мигове човечност...
Сърдечните ми удари болят.
Но странно е да беше другояче.
Признавам си, че си измислям свят,
във който до походката ти крача...
По някакви алеи от звезди.
А ти ги угасяваш със мълчание.
И имам страшна нужда от щурци,
които да запълнят тишината ми...
Последното припламване на лятото
с надежда за далечност ме отнесе.
До теб съм. И не съм. А пък душата ми
превърна се в щурец.
И после в есен.

Мира Дойчинова – irini
User Avatar
“Оголели от грижи за стомаха и джоба,
ослепели от завист, оглупели от злоба,
онемели от страх, озверели от крясък -
в крайна сметка ще станем на пръст и на пясък!
Затова да запазим във времето тежко
малко нещо от Бога и нещо човешко!”
~ Недялко Йорданов
User Avatar
Ако отново някога се срещнем,
запълвайки свободното си време,
и ей така, решим да пийнем нещо,
разчитайки, че миналото дреме...

Ако при нас се върне някой спомен,
ако докосна твоята ръка,
ако сълза неволно се отрони,
ако нахално се натрапи любовта...

Ако очите ми с очите ти се срещнат
и прочетеш желание във тях -
накарай да повярвам, че е грешка!
Избягай! Покажи, че те е страх!...

Срути небето ми! Върни ме на земята!
Убий ме с безразличие! За Бога,
заклевам те във всичко, всичко свято!
Стори го ти! Защото... аз не мога!

Мариела Челебиева
User Avatar
Не ми е тъжно. Просто ми е празно.
И точно за това ми се мълчи.
Отдавна вече всичко съм разказала.
И нямам думи. Само тишини.
Ако не можеш в тях да ме намериш,
не се отчайвай. Ще те разбера.
Не се завръщай в тъжното ми вчера.
Аз имам своето несбъднато сега,
априлска вечер, ментов чай и песен.
Аз имам неначенати мечти.
Сега се уча да ми бъде лесно.
И точно за това ми се мълчи.

*Неизвестен автор
User Avatar

Недей разказва своите мъки.
Не свеждай ниско ти глава.
Навред усмихвай се и пей,
напук на всички ти живей!

Отхвърляй всичко, що ти пречи.
Мъчи, бори се и успей!
Високо погледа вдигни си...
Люби, обичай и живей!

На хули гнусни не отвръщай,
махни с ръка и продължи напред .
Живота в песен ти превръщай,
живей и щастлив човек бъди!

Това, че пееш и живееш,
това, че днес щастлив си вече,
така е ... защото ти умееш
да си човек, а не човече!

Ради Василева
User Avatar
Жените в мен

"Толкова много жени дишат в мене.
Има една недоживяла кралица.
Циганка, дето дома все си сменя.
Друга жена, по-свободна от птица.
Още една - италианка ревнива,
дето крещи, после готви спагети.
Прави любов. И пак е щастлива.
Друга, която познава звън на монети.
Дреме у мене жената - палач.
Тя е раздала в друг живот правосъдие
срещу невярата в нейната обич.
После обаче и нея осъждат.
Ах, ако знаех коя да ти дам!...
Знам ли коя носи моето име.
Може би дето обича до край.
Ако ме срещнеш сега - прегърни ме!
Силно задръж в мен тая жена.
Тя ще ти бъде най-вярна - до края!
Нямам вина, просто много живях.
Няколко века и в ада, и в рая.
Сега пиша стихове.
Вярвам в душите.
Всяко чувство отново го сричам.
В тоя живот едно на теб пожелах:
Нека всички жени в мен те обичат.

Биляна Попова
User Avatar

Когато бедността ми беше млада -
като жена ми млада, като мен, -
си купихме в една дъждовна сряда
две чаши от един сервиз червен.
Щастлива беше първата вечеря:
... две чаши вино - цяла нощ любов.
А ето ме сега - от студ треперя
след мебели със позлатен обков.
До новия им плюш съм като старец.
Те ще останат и след мене, знам,
а във смъртта се влиза като в арест -
със златни вещи не приемат там.
Това ме мъчи днес и ме тревожи:
дали и чашите ще станат прах.
Износих тридесет и девет кожи
и своя малка истина разбрах:
след мъките и горестите наши,
след часове на радост и на смях
остават само тези двете чаши,
а времето минава между тях.
И скърцат нощните му дървояди.
Да скърцат - за добро или за зло, -
но мойте чаши ще останат млади,
защото червей не яде стъкло.
Защото само любовта векува,
а всичко друго се превръща в прах.
Със тези чаши плаках и пирувах
и свойта малка истина разбрах:
Не ми е нужно пухено възглаве,
ни мебели със позлатен обков,
Две чаши вино за едно "Наздраве",
две чаши вино за една любов.

Ивайло Балабанов
User Avatar

Какво е нужно на човека?
Може би приятелска ръка,
та да го поведе полека
... и през най-гневливата река?...

Една любов, за да го сгрява
през земните му дни и нощи.
Сърцето радост да въздава,
че някому е нужен още...

Деца, които да обича...
Следата своя да остави
във времето и да се врича
рода му да не се забрави...

Една усмивка да му свети
във лабиринта от тревоги...
Една душа, за да усети -
през тъмното да го проводи...

Какво е нужно на човека?
Добро по пътя си да сее,
та тази негова пътека
и в бъдното да преживее!...


Лили Чолакова