Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
Изгубена във тъмната гора,
Алиса се изплаши и проплака.
Бе тръгнала нанякъде сама,
през девет планини, че и оттатък.

Подгонена от сянка – презглава,
видя как люби се луната със небето
и стегна се в гърдите и една,
позната и ужасна болка – в ляво, при сърцето.

А сянката след дирите и с вой
люлееше в клонак кошмара нощен,
подскачайки от всеки храст и вой,
Алиса разтрепери се до кости.

Дали пък този нощен преследвач,
от който бягаше така неистово,
не беше на една Червена Шапчица, добър познат,
изгубил се по пътя си улисан.

От него ли я беше лъхнал мраз,
да вземе да му се представи в мрака,
да му признае, че от вълк не я е страх,
тя бяга от една Любов, ужасно непозната,

която да я приюти във онзи свят,
Алиса не посмя за съжаление,
и хукна за спасение съвсем сама в нощта,
към своята страна, на приключение.

Сега е мъничка, като листо
и е на гости във земя, комай жестока.
Объркала е приказката – сто на сто,
Червена Шапчица и вълк живеят тука.

И тъкмо да се предаде съвсем,
отчаяна, сама в гората,
дочу на майка си гласа – отвъд съня:
- Алиса, ставай, дъще, Той е тука и те чака!

Маргало
User Avatar
“За лудите, за различните, за бунтарите,
за размирниците, за кръглите гвоздеи в квадратните дупки…за онези, които виждат нещата по различен начин – те не обичат правилата…Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш, но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш, защото те променят нещата…Те бутат човечеството напред и макар и някои да ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении, защото онези, които са достатъчно луди, за да мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят.”
~ Стив Джобс
User Avatar
ИСКАМ........
Искам да дишам свободно, да се смея, да рисувам, да градя въздушни кули, да обичам безкрайно, да говоря с цветята.Да говоря с луди хора, да слушам и чувам, да целувам, да докосвам.Да мълча безкрайно, да плача тихо, да спя будна, да усещам несъществуващи неща. Да бързам бавно, да пиша, да стоя в тъмното, да гася свещи с ръка, да полетя. Да чувам шепота на звездите, да си взимам топъл душ, да се разхождам под дъжда, да спя до късно, да пия горещо кафе. Да се пека гола под слънцето, да пия Мартини, да плача на филми, да се смея с глас. Да съм съпричастна с чуждата болка, да псувам, да отстоявам себе си, да целувам глухарчета, да рисувам с пръст нови съзвездия, да бъда нечия звезда...или слънце. Да знам, че ме обичат, да правя палачинки, да се разхождам по пижама цял ден, да гледам в една точка. Да броя бенките по тялото си, да излизам с рошава коса и без грим. Да карам децата около мен да се усмихват, да танцувам със себе си, да плувам на сухо или в ледена вода, да усещам ароматът на канела, да се търкалям в тревата, да прегръщам кучетата. Да раздразня спокойствието, да спирам сърца, да ги карам да бият пак, да имам зелени очи, да играя шах, да матирам, да преобразувам облаци. Да редя мъниста, да ям череши, да скачам върху батут, да изучавам планини, да рисувам в пещери, да променя светофар, да се блъскам в хората. Да вървя по празна улица, да правя дълъг секс, да татуирам душата си със слънчев лъч, да построя замък, да бъда принцеса без принц, да вървя по тесен мост, да моделирам камък. Да тая надежда, да образувам желание, да пиша ноти, да пея безсмислици, да се друсам с обич, да снимам сенки, да пускам пясък през пръстите си, да бъда часовник без стрелки, да посрещна Смъртта като приятел, да си гледам кактус, да стоя на едно място, да ям близалка с часове. Да бъда разбрана, да паля огън, да целувам снежинки, да не ми пука, да се возя в последния рейс за никъде, да чупя чаши, да спя под открито небе, слушам, да се крия. Да оставам сама, да бъда безкрайна, да пиша върху салфетки, да обичам хората, такива каквито са, да спя гола, да чета по устните, да крещя, да сънувам, да живея...
Да бъда свободна!
И ЩЕ !
Teodora Dianelos
User Avatar
Забранено е
~ да не се усмихваш на проблемите;
~ да не се бориш за това, което желаеш;
~ да изоставиш всичко от страх и да не осъществиш мечтите си…
Забранено е
~ да плачеш, без да научаваш нищо;
~ да се събуждаш сутрин, без да знаеш, какво да правиш;
~ да се страхуваш от спомените си…
Забранено е
~ да не показваш любовта си;
~ да накараш друг да плати твоите дългове и лошо настроение;
Забранено е
~ да изоставиш приятелите си и да не опиташ да разбереш, какво сте преживели заедно;
~ да им се обаждаш само, когато се нуждаеш от тях;
Забранено е
~ да не бъдеш “Ти” пред хората;
~ да се преструваш пред тези, които не те интересуват;
~ да се държиш мило само, за да те запомнят и да забравиш всички, които те обичат…
Забранено е
~ да не правиш нищо за себе си;
~ да не вярваш в Бог и да не чертаеш съдбата си;
~ да се страхуваш от живота и неговите трудности;
~ да не изживяваш всеки ден така, сякаш е последен…
Забранено е
~ да си спомниш за някой, без да се зарадваш и да забравиш неговите очи, неговата усмивка, всичко…, само защото пътищата ви вече не се пресичат;
~ да забравиш миналото и да останеш в настоящето;
Забранено е
~ да не се опитваш да разбереш хората;
~ да мислиш, че техният живот струва повече от твоя;
~ да не знаеш, че всеки има своя път и право на собствено щастие…
Забранено е
~ да не напишеш своята собствена история;
~ да нямаш и момент за хората, които се нуждаят от теб;
~ да не разбереш, че животът дава, но и отнема…
Забранено е
~ да не търсиш щастието;
~ да не живееш с положителна нагласа;
~ да не мислиш, че можем да бъдем по-добри;
~ да не почувстваш, че без Теб светът не би бил същият…
Забранено е!
Автор – Пабло Неруда
User Avatar
Запази ме такава – ронлива и пясъчна,
с доверчиви очи, очакващи чудо.
С топли длани, които
плахо галят Луната.
И със устни, които обичаш до лудост.
Запази ме единствена.
И само за себе си.
Запази аромата ми.
На череши и сънища.
На дъждовни цветя
и вечерни небета.
Запази ме в ръцете си.
Мълчалива и сгушена.
Запази ми пътеките, скрити и тайни,
по които, притихнал,
нощем стигаш до мене.
Запази ми вкуса.
На тръпчиви желания.
На ванилови залези.
На стаени безвремия.
Запази ми утрата разрошени. Нежни.
Като шепот по гола и сънена кожа.
Запази ме такава -
лунатично-небрежна.
И обичаща теб.
Запази ме.
Ще можеш ли…
Caribiana
User Avatar
ПОСВЕЩЕНИЕ

Не съм за прегръщане…Тъмна, лютива и зла
се е скрила душата ми зад бодливите си огради.
Не съм за прегръщане…Тежка съм, сякаш скала
от Господния гняв запокитена – шеметно пада!
Не съм за прегръщане…В някакъв минал живот
Смъртта изкопа във сърцето ми урви и ями,
изтръгна крилете ми, после във черен въртоп
ме затисна, докато без дъх и без всичко останах!

Не съм за прегръщане…Още горят и кървят
думи, спомени, рани - и по име към мен се обръщат…
През съня ми кервани от сенки вървят и вървят -
дали в ада отиват, или пък от ада се връщат?

А ти, пришълецо, когото познавам едва,
но крещя и замерям със думи, и сълзи преглъщам –
стой далеч от душата ми – тъмна, лютива и зла!

И не вярвай, когато ти казвам – не съм за прегръщане
User Avatar
Дойде време да преосмисля живота си,
да разбера от какво имам нужда,
да избера на кого да съм вярна,
на кого да съм близка, на кого да съм чужда...
Дойде време... стрелките тревожно
тик-такат и все ми напомнят,
че животът, дори да е сложен,
е най-ценният земен подарък.
Сега е времето. Няма отлагане!
Отсявам любови, приятели...
С каквото сега разполагам,
ще разполагам донякъде...
След туй - "каквото сабя покаже"...
На каквото постеля ще ляга главата ми.
И да съм сбъркала, даже...
Днес сама изковавам Съдбата си! Петя Ходжева
User Avatar
Изкуството да бъда непукист
Бях бюро жалби толкова години...
Изслушвах ги... Помагах от сърце...
Нещастниците с купища причини
от времето ми всеки да краде...
Раздавах се на този и на онзи...
Помагах със съчувствие , с пари...
С мен водеха безкрайни монолози,
без никой да попита:" Как си ти ?"
Парченца от душата си отчупвах,
да ги изправя всички на крака...
И дупките в сърцата им запушвах...
Бях канара...Сега съм низина...
Не се оплаквам...Тъй в живота случих...
Дали съм луда или хуманист ?
Така и до сега не го научих
изкуството да бъда непукист...
Гергана Иванова