Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е пътуване към свободата. Поезията е светлината на душата! ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ
User Avatar

Преминах през живота ти като бакшиш,
оставен след пиянска нощ във кръчма.
Горчи ми, и е тежко, и болиш,
при мен отдавна нищо не те връща.


Богатство наследено с тото фиш,
съдбата го стоварва като бреме.
Отнема го печално, и мълчиш,
а погледът от празното студен е.


Мечтаех да ти бъда небеса,
в очите ми отново да се раждаш,
да виждаш в мене пътя към дома,
усещането, че за теб съм важна.


Нагазиш ли във мен да е стихия,
идея да си нямаш колко значи.
Страхувах се — от мен ще си отидеш.
Не ме успокоявай...
Просто париш.


Маргало

User Avatar
Как ли ни се смеят
Тия, късополите,
Тия, дългокраките!
Гледаме се дълго,
Тайно се докосваме,
Гузно се оглеждаме,
Ако се целунем,
Скитаме като замаяни
В нощ на пълнолуние...
И писма си пишем
Пълни с думи ласкави,
И сме се подписали
Във снега и в пясъка,
Крили сме за спомен
Листи жълто-алени...
Сигурно сме смешни
Като изкопаеми
В тоя век на разума
И на лунни полети –
Как ли ни се смеят
Тия, дълкокосите,
Тия, късополите!
И не знаят, бедните,
Колко ни е хубаво
Да сме несъвременно,
Старомодно влюбени...
Станка Пенчева
User Avatar


Жената със белия шал – Ивайло Балабанов

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам – защо красотата й, господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?
И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й – бялата – там.
Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния – тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз – любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!
Ивайло Балабанов
User Avatar

Говоря ти.....
Говоря ти със стихове,
а ти четеш.....мълчаливо,
там, зад екрана...
Искам да ти разкажа толкова много неща.
Да ти разкажа за дните си,
когато душата ми лети
по-високо от всякога,
вдъхновена от някоя нова мечта, 
която дълго е чакала...
Или когато съм мъничка,
съвсем, съвсем мъничка,
и ми се ще
да се скрия в шепите на Бог
и да излея душата си, цялата...
но вместо това просто мълча,
преглъщам тъгата 
и я превръщам във сила...
Искам да ти разкажа много неща,
но думите остават недоизказани...
А вместо това редя си слова
и в рими си ги обличам...
И ти говоря...
Говоря ти в стихове,
а ти четеш ........ мълчаливо...
PeTina 23.02.2015


Снимка

User Avatar
Цената на доверието
Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.
шведската принцеса МадленОт Бис.БГ
User Avatar
Нали е щастие, все пак,
че сме родени всъщност заедно?
В едни години горе-долу –
по-рано аз, по-късно ти,
но все пак заедно!
Все пак сме заедно родени,
понеже сме се срещнали.
Понеже ни харесваше да бъдем двама –
при тебе аз, при мене ти.
Да няма нищо невъзможно,
фатално и непоправимо,
невероятно... от рода,
например, на това
да беше се родил един от нас
след... сто години.
О, Господи! Все пак сме се родили заедно!
Нали така?... Щом ти си ме целувал!..
Романтик 5От Бис.БГ
User Avatar
Как ми се искаше
Как ми се искаше
да стъпя накриво...
И май ми личеше, нали?
Да се подхлъзна,
в ръцете ти да се скрия,
а после...нека дълго вали...
И знаеш ли,
щях да преживея сълзите
на поредния невлюбен дъжд.
Все пак,
аз съм мъжко момиче
или...може би някога бях.
А може би, точно в ония
броени минути,
които не си позволих,
щяхме двамата
на дъжда да припомним
как се шепне по кожата стих...
Всъщност,
точно в тия броени минути,
които, ей така, пропилях,
с изтънели мечти
и обяздени мисли,
от “съм”
се превърнах във “бях”.
БЕБЧЕТА 3От Бис.БГ
User Avatar
Животът е шамар. Целувка. Дъх.
Горчи. Но се услажда като вино.
Пропадане. Изкачване на връх.
Сълзлива драма. Весело казино.
Животът няма четири стени.
Ключалки и врати не съществуват.
Безспорно е – умираме сами.
Живот без обич пет пари не струва!
Безспорно е – стареем с всеки ден.
Но вътрешно сме все едни и същи.
Живея.
Имам теб.
Ти имаш мен.
До смърт ще те целувам и прегръщам.
Добромир Банев
БЕБЧЕТА 3От Бис.БГ
User Avatar
Все ти пиша, Любов. Но не пращам писмата.
Книжни жерави честичко правя от тях.
Не политат обаче, тежат им крилата.
Пожълтяват на скрина, покрива ги прах.
Но не спирам. Не спирам дори за момент
да обличам с мастилото всяка надежда
и да вярвам, че ти на един континент
ме очакваш, Любов, с две вързопчета нежност.
Все се правя на силна, Любов, все се правя...
Зад усмивката крия пет тона тъга.
Но когато остана сама се предавам
и осъмвам сред листите – слаба жена.
И се сменят сезони. Животът лети.
Вън децата играят под цъфнали вишни.
(Нероденото наше се усмихва, нали?)
Намери ме, Любов, че без тебе не дишам!
Ивелина Радионова
Романтик 5От Бис.БГ
User Avatar
Не значи, че продаваш, когато себе си дариш,
да спиш до друг – не значи да преспиш.
Не означава да не разбереш – това да не повториш,
не означава да не опознаеш – това да не говориш.
Не означава да не видиш – това да не поглеждаш,
да не крещиш не означава, че не гориш,
да премълчиш и отговор да не намериш,
са две неща различни и нямат нищо общо.
И да стоиш, съвсем не значи, че не летиш,
не значи да умреш – това, да замълчиш,
и да се примириш, смъртта когато видиш,
не значи унижение да претърпиш.
Да бягаш в мрака – не означава да си тръгнеш,
да пуснеш – не означава да пропуснеш,
и да не отмъстиш – не значи всичко да простиш,
и разделен да бъдеш – не значи да не обичаш.
Да кажеш, че обичаш, не означава да обикнеш,
да кажеш, че прощаваш, не значи всичко да простиш,
да кажеш, че си тръгваш – завинаги не означава,
и „няма да простя” не значи никога.
И да вървиш със друг, не значи да си чужд,
да бъдеш с някого, не значи той да ти е скъп,
без теб не значи, че не съм със теб,
да те обичам не означава, че си мой.

Това бълнуване не значи нищо,
и да го прочетеш не значи да го разбереш…
Аз няма да си тръгна – означава никога,
нали обичам – означава винаги…
Романтик 5От Бис.БГ
Визитна картичка

Име:Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

Създаден: вторник, 26 януари 2010

Членове: 87

Описание: Към всички Вас - членовете в клуба - моля, слагайте заглавия на темите и когато копирате добронамерено текстове от други сайтове, задължително цитирайте източника. Достатъчно е да поставите линк към мястото, от където копирате.Благодаря !

Модератор(и): ღ mili ღ

Галерия
Членове