Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Записи на Меги към Фен-клуб: Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е пътуване към свободата. Поезията е светлината на душата! ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ
User Avatar

Ще ти мине, my love, ще ти мине.
Казват - треска била любовта,
казват - траела към две години.
После пак си нормален и здрав.
После нощем се будиш и чуваш
как във тебе пулсира кръвта,
как си сам и е тихо и глухо -
паразитът го няма. Умря.

Само време, my love, само малко
сила още и още кураж
и ще спреш без причина да плачеш,
да си в роля на влюбен типаж.
Ще престанеш да бъдеш обсебен,
да говориш със някой наум
и най-после сърцето ще седне
в своя ритъм, без драма и шум.

Ще отмине, my love, ще отмине.
Знаеш - всичко минава и... край.
Само някакви там две години,
през които и адът е рай.
Само малко търпение още -
преброени са дните, вървят...
Ще си здрав, ще си себе си после
и така - чак до другия път.

Радост Даскалова
User Avatar


Когато срещу теб стои жена,
готова във краката ти да сложи
и своето сърце, и любовта...
Когато своя свят сама предложи.

... И виждаш във очите u слънца,
когато преминава покрай тебе,
захвърлила срама и гордостта,
защото си и важен, и потребен.

И чуваш как безгласно ти шепти,
че повече от всичко те обича,
че само ти си в нейните мечти,
че иска да е твоето момиче...

Когато срещу теб застане тя
(напук на страховете във умът й)
и с трепет ти признае любовта,
кажи поне едно ''Благодаря ти!''.

Васка Мадарова
User Avatar

Сънувах ли те, или те обичах?
Измислих ли те, или те живях?
Рисувах ли по теб със устни,
или безумно, лудо те мечтах?

Не те ли срещнах в сън на перуника?
А търсих ли те във измислен свят?
Познавах ли те преди сто години?
Или си миг от следващия ми живот?

Ако си вятър, нека съм прашинка.
Ако си болка, аз ще съм сълза.
Ако си храм, аз нека съм молитва.
Ако си луднала вълна, ще бъда бряг.

Ако си дъжд, защо във стих те крия?
Ако си просто блян, защо болиш?
Ако си птица, как да те открия?
Ако си омагьосан принц, защо не спиш?

Сънуваш ли ме, или ти се случвам?
Мечта ли съм, или съм ти съдба?
А ще изчезна ли, когато ме целунеш?
Измислената може би... съм аз...

Селвер
User Avatar

Седмичник

В понеделник съм толкова нова!
Много бяла и чиста дори!
Цяла пълна със сили! И твоя...
Много твоя... За вечност... Нали?
А във вторник съм цветна магия.
Всичко в моите длани расте!
Таз любов, е за теб, докосни я...
Просто вторник е... Аз съм добре...
А във сряда съм истински вихър!
Преобръщам дори светове!
И летя! И крещя! И съм тиха...
И съм цялата твои криле...
Във четвъртък съм много потайна.
Не разпитвай. Мълча до изричност.
Но пък толкова много безкрайно
съм до теб. И така те обичам...
Иде петък. И аз съм усмивка.
Ще разсмея и камък дори...
Не случайно съм твойта щастливка,
дето сбъдва красиви мечти...
А във събота кротко подреждам
своя свят – за геройства готов.
И една тъй потребна надежда
ме превръща в искрица любов...
Във неделя... Тогава пасувам.
И изобщо недей да ме търсиш.
Не, излъгах. Мълчи и целувай.
И във твойте целувки възкръсвам...
И тогава съм толкова нова!
Много твоя... За вечност, нали?
Понеделник. Започвам отново.
Слава богу. Светът се върти.

Мира Дойчинова - irini
User Avatar

User Avatar

Това ли е сезонът на тъгата?
Когато свършва всеки летен зов?
А птиците отлитат в необята,
отнасяйки със себе си любов?
Така ли свършват всички сини сънища,
а после се подменят с ветрове?
Пък аз рисувам своето завръщане...
Пътувам път, незнайно накъде...
И зная, че листата са усмивки,
танцуващи към нечие небе.
И с всяка стъпка ставам все по-чиста –
играещо под слънцето дете,
понесло своите мечти и думи,
които вятърът ще претвори във песен...
Сезонът не е тъжен, чу ли?
А просто тих. И просто есен.

Мира Дойчинова - irini
User Avatar

УСМИХВАМ СЕ

Останала ми е една усмивка.
Не може да я вземе никой дявол.
Каквото и да става - зъби стискам
и смело към върха си продължавам.
Усмихвам се на тихата си лудост,
на времето прекарано в безгрижност.
Забравям всички глупави заблуди -
да помниш болката е толкова излишно.
Усмихвам се на някой стар приятел,
на онзи мъж, на бабата отсреща
и осъзнавам колко съм богата,
раздавайки усмихната надежда.
Останала ми е една усмивка,
но от вълшебните - дадеш ли я на някой,
животът с хиляди усмивки ти откликва.
Не ми ли вярваш? Усмихни се и почакай...

Катерина Кайтазова
User Avatar

НЕ ОБИЧАМ ФАЛШИВИТЕ ДУМИ

Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.
Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.
Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?
Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.

Румен Ченков
Визитна картичка

Име:Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

Създаден: вторник, 26 януари 2010

Членове: 87

Описание: Към всички Вас - членовете в клуба - моля, слагайте заглавия на темите и когато копирате добронамерено текстове от други сайтове, задължително цитирайте източника. Достатъчно е да поставите линк към мястото, от където копирате.Благодаря !

Модератор(и): ღ mili ღ

Галерия
Членове