Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Записи на ڪے☞★Ðεṧ★☜ڪے към Фен-клуб: Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е пътуване към свободата. Поезията е светлината на душата! ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ
User Avatar
Photobucket
Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
“Маме, не чакай днес твойто хлапе!”

И тъжно се свива сърцето,
проблясват в очите сълзи,
пропити със майчина ревност.
Контролът ненужно боли.

Къде е момчето, което,
до вчера държеше в ръце?
Май днеска е яхнал крилете
и литнал към свойто небе.

Отлитай, детето ми, нищо,
че мъката в мене расте.
Тя, майката, тъй е орисана,
гнездо да изгражда, но и път да даде!

Таня Мезев
Photobucket
User Avatar


Обичал ли си някога така,
че чак дъхът в гърдите ти да спира?
В един миг да политаш със крила,
а в другия – по малко да умираш…

Обичал ли си някога така,
че чувствата отвътре да изгарят…
Любов, омраза, ревност и тъга…
Завършващи с безумна страст накрая!…

Обичал ли си някога така,
че да си тръгваш, после да се връщаш,
разбирайки, че никой на света
по този начин няма да прегръщаш…

Обичал ли си някога така?…
Сърцето ти дали се разпознава?
Веднъж ни среща само Любовта,
но чувството… завинаги остава!

Павлина Соколова
Photobucket
User Avatar
Photobucket
Равносметка

Облечени във сивите костюми
вървим по улиците на града.
Говорим си само с по две-три думи
и крием се зад тъмни очила…

А казват, че очите ни били са
на нашата душевност огледало,
но сякаш сме актьори и актриси
на ролите отдадени изцяло…

Затворени във своите черупки
изнервени от грубата реалност
отдавна не раздаваме усмивки…
Забравили сме що е то менталност.

Сърцата ни самотно отброяват
разбития на късчета живот!
А дните… колко бързо отминават
притеглил всеки своя си хомот.

Не вярваме във никой и във нищо.
Обвити сме във краен егоизъм…
А вярата – за нас чувство излишно,
е заменена с черен скептицизъм.

Избягваме да бъдем откровени…
От истината казват, че боляло.
А две искрени думи са по-ценни
от цял живот безсмислени плеяди!

Павлина Соколова
User Avatar
Photobucket
Живеем във различни светове... И аз във своя чувствам се удобно. Във приказка прекрасна. Чудно е! По стъпките вървяща на доброто. А твоя свят е друг, пропит с печал. Прокажен и облечен във насилие. Такъв живот кой би си пожелал? Да си правдив изисква се усилие! Не искам да съм част от твоя свят. Душата ми е нежна, пеперудена. Не искам да живея в този ад... Невинна съм, такава непринудена. Не искам и да идваш в моя ти! Ръцете ти са черни до катранено. Оплиташ ме във лепкави мечти... а зная, че не сме едно от цялото. Във твоя свят - порочен - остани. А аз във своя с правила неписани. Ези - тура - това сме аз и ти... Да бъдеме отделно сме орисани. автор: fenix
Photobucket
User Avatar
Photobucket
Какво е любов когато я няма, изгубена някъде… незнайно къде. Все мъчим да срещнем я нейде голяма, накрая се чудим сега накъде? Какво е любов когато не топли, душата без чувства измръзва до кост, рана сърцето неспирно да чопли, в очите четете човешката злост. Какво е любов за кратко да имаш, следваш я дълго… накрая не щеш. Не може просто така да я вземаш, Отсреща да чакат… ти не дадеш. автор: DIAD
Photobucket
User Avatar
Transparent imagesОт Бис.БГ
Минавам... Като времето минавам. Със него мост към нищото плетем. За малко спирам, после продължавам. Следите - вятър ще ги измете. От допира ми не остават рани, които после дълго да болят, а само светли мигове, застлани със обич, топлина и нежен цвят. На длан във рими си поднасях дните, във нощите си често палех свещ - зад редовете някъде съм скрита, в сълзица можеш да ме побереш. Минавам... Птица бяла в утрин синя - с крила докосвам всеки изгрев нов. След мен остава спомен за пустиня - но всяка песъчинка е любов! автор: kadife
Photobucket
User Avatar
Transparent imagesОт Бис.БГ
Навън вали. Прекрасна белота. Земята като приказка вечерна, омайва ме със снежна красота, почиства саждите, нагари черни. Прочиства думи, трие спомени оставили в душите тъмнина. Избелва чувствата, проронени чрез бисерно снежинкова сълза. И става чудо! Грейва светлина, отвън навътре, после наобратно. Как искам с пламъчето на свещта душите ви да стопля, всеобхватно. За всекиго да има по искра, която чрез очите да изгрее. Дали ще стане по-добър света?! Дали злината в него ще изтлее?! Навън вали! Не сняг, а доброта, предколедна, красива, необятна. И в тази, тъй омайна тишина, Любов ви пожелавам аз, превратна! автор: tanq_mezeva
User Avatar
Photobucket



Във неделя събирам мечти.
Нямам нужда от миг за почивка.
Като малките, силни пчели
неуморно се трудя. С усмивка.
И обичам неделните дни.
Цели чудни полета от обич
чакат мен. Да ги грабна. С очи
да обходим небето със поглед.
Само ние го можем така.
Само аз, много аз и мечтите.
Просто вдигам (до Бога) ръка
и докосвам света си различен.
После влизам с копнежи и вик,
чак нахълтвам живота да сграбча ,
но с добро, със надежди и в миг,
миг от вечност приветливо щастие.
Във неделя създавам мечти.
Даже Господ, мечтае в неделя.
А през всички останали дни…
Не, не спя. Сбъдвам ги.
И живея.




Николина Милева
Photobucket
User Avatar
Photobucket
Закъсняваш,приятелю,чакам те,
на прозорец ,подпряла глава...
И нахлуват старите спомени -
сякаш до вчера бяхме деца .

Изживяваме дните по своему,
по различни пътеки вървим,
но очите ти радват се с моите,
а сърцето ти - с мойто скърби .

Ще си спомним за дните си ...нашите,
за подкрепата в трудния час,
за искрящото вино във чашите,
за успехи ,победи и страх ...

И сега те очаквам с надежда,
твойта дума е важна за мен...
много труден проблема изглежда
и решаващ е днешния ден .

Добър вечер ,приятелю стар,
чух познатите стъпки на двора.
Пред вратата за малко поспря,
после бавно вратата отвори ...

Добър вечер , добре че дойде.
Как си ти ...да започна направо .
Дай ми сила и вяра ,братле ...
Дай ръка да се хвана по-здраво .
Photobucket
Photobucket
User Avatar
Photobucket
Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи -
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен!

Нищо, че някой кръгъл глупак
днеска по пътя подлага ти крак.
Пей и със песен го ти накажи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен!

Своята радост на друг разкажи,
своята рана сам превържи.
Твоята песен със друг те сближи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от твоята песен...
Photobucket
12>>
Визитна картичка

Име:Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

Създаден: вторник, 26 януари 2010

Членове: 87

Описание: Към всички Вас - членовете в клуба - моля, слагайте заглавия на темите и когато копирате добронамерено текстове от други сайтове, задължително цитирайте източника. Достатъчно е да поставите линк към мястото, от където копирате.Благодаря !

Модератор(и): ღ mili ღ

Галерия
Членове