Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Записи на Dob4i към Фен-клуб: Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е пътуване към свободата. Поезията е светлината на душата! ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ
User Avatar

За две ръце, протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.

За дви слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всичките океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка песен, а от песен - мъка,
и аз не зная как ще издържа

при тая среща, ранна или късна,
на тоя огън, древен или нов.
ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни - било е от любов.

User Avatar

За твойто тихо идване, което
все още в мен оттеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
User Avatar

Срещнах те съвсем случайно.
Случайно с теб се запознах.
Случайно погледнах очите ти.
Случайно потънах във тях.

Незнайно как плени ме ти
със твоя чар и твоята душа.
Незнайно как започна да трепти
във мен искрицата на любовта.

Една любов почти безумна,
граничеща със лудостта.
Една мечта отдавна бленувана
в безкрайни мигове на самота.

Тъй чудно, приказно е всичко -
небето, вятърът, дъжда.
Тъй призрачно, спокойно, тихо
проронва се една сълза.
User Avatar

Вълните на морето са жени,
избягали от къщите-окови.
ела една вълна сама стани
сестра на вятъра бъди отново.

Ела, сред най-дълбокото иди
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливият ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен
безсилният ще плаче във тъга,
а истинският сам ще те намери.

Ще иска той с прегрътка да те спре,
но ти не се завръщай нито спирай.
Вълната е вълна насред море,
а тръгне ли към плиткото умира.
User Avatar
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха
User Avatar

Прегърнаха се двамата,
преляха свойта кръв
един във друг чрез погледи,
чрез стиснатите длани,
щастливи, земни, видими...

А ти си в моя сън
и никога не си бил вън от него,
и никога не си поглеждал
отблизо в моите очи,
не си докосвал своята ръка до моята,
а се пренесе
направо в моя сън.

Години минаха, ти все си с мен
и никой никога не би можал
да те изтръгне,
и никога не би разбрал
как всичко е възможно в сънищата
и колко си добър, и колко ме обичаш,
щастлив, неземен и невидим...

Дора Габе
User Avatar

Бе тиха нощ. В водите посребрени

оглеждаше се бледата луна.

На спещите листа сред тишина

замираха лъчите й разлени...

И ти до мен - и щаст'е, и тъга,

лъчи и мрак приплетени в душата -

и трепетно притисках аз ръка

до твоята... Не тупаха сърцата,

не дишаха препълнени гърди...

Какво мълвеше плахо тишината?

Що криеше и взора на луната,

насълзен под кристалните води?


Дора Габе
User Avatar

Събличай се, полека се събличай

със грацията дивна на русалка!

От себе си едно след друго свличай

прикритията нежни, ала малки

на свойта плът свенлива, но греховна.

Нима е грях тъй да те гледам, мила?

Нали от този вечен грях любовен

ний всички на света сме се родили?

Нали от този "грях", така наречен,

започва всъщност нашето начало?

Ако е грях, то този грях е вечен,

безсмъртен като смъртното ти тяло.

И като моето, което те обича,

което тръпне, чака и което...

Събличай се! Полека се събличай,

греха да видя и да го усетя,

в копнежа му да изгоря докрая...

На този свят горчив и толкоз мрачен

по-сладко чудо от това не зная:

жена, която се съблича в здрача...


Събличай се и ми свети със вечност.



Дамян Дамянов

User Avatar
Подавам ти я. Ето на - прости!

Протягам ти я за да се покая

за нещо, за което знаеш ти,

но за което аз, уви, не зная.

Виновен съм. За всичко в този свят

единият все в нещо съгрешил е,

единият - все в нещо виноват.

И този тук един съм аз. Прости ми.

Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.

Вместо с любов, с ирония ме плискаш.

И моята протегната ръка

със празното пространство се здрависва.

Добре тогаз. Ще си я прибера.

Ще си я взема, щом не ти е нужна.

Но тази длан, била с теб и добра,

но тази длан, била с теб и нечужда,

един път непоета ли умре,

несрещната един път ли остане,

знай, няма вече никога да спре

и да понечи твоята да хване.

Отблъснеш ли я днес, то утре как

ще хвърлиш мост помежду теб и мене?

Не, не поемай моята ръка,

но да не стане някога така,

че да я търсиш в цялата вселена...

Дамян Дамянов
Визитна картичка

Име:Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

Създаден: вторник, 26 януари 2010

Членове: 87

Описание: Към всички Вас - членовете в клуба - моля, слагайте заглавия на темите и когато копирате добронамерено текстове от други сайтове, задължително цитирайте източника. Достатъчно е да поставите линк към мястото, от където копирате.Благодаря !

Модератор(и): ღ mili ღ

Галерия
Членове