Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Записи на LuNaSoL към Фен-клуб: Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е пътуване към свободата. Поезията е светлината на душата! ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ
User Avatar

Когато чуждата земя те приюти
и ти даде това, което родната не иска,
къде ще бъдеш по-щастлива ти -
във новата, или във старата родина?
Когато слънцето изгрява, и край теб
е всичко толкова красиво и спокойно,
ще идват мислите ти във объркан ред
и да направиш избор ще е невъзможно.
Когато се завръщаш у дома,
във оня дом, където детството ти мина,
ще търсиш в спомените таз земя,
където и тревите те познаваха.
Но само бурените избуяли там
и задушили крехката тревица
ще бъдат господарите, а ти
ще бъдеш гостенката от чужбина...
Ще бързаш да се върнеш - там, далеч
където чуждата сега те иска,
и в своето завръщане ще разбереш,
че щастието е където се почувстваш истинска.



Райна Недялкова


437jpg_1457501_19964825.jpg


User Avatar

Да нарисуваш есен
Красиво есента да нарисуваш
не може само с четка и бои -
ще трябва едър грозд и жълта дюля
и малко от дъждовните сълзи.


Ще трябва меланхолия следлятна
и спомен по отминала любов,
тъгата обичайно-непонятна
в самотните среднощни часове.


Красиво есента да нарисува
ще може само есенен човек,
в косата, на когото вече плуват
на времето сребристи цветове.


автор Валентина Йосифова


f58b97ca5a8f0baed1e9e8cbd65385505a45e6229247750.jpg

User Avatar

Питат ме защо изглеждам млада,
питат ме защо съм тъй красива?
И аз им отговарям със наслада –
“защото да обичам си ме бива”!
И възрастта не я признавам,
детето в мене още си живее!
На старостта не и се давам –
духа ми не престава да младее!
Великата ми сила там се крие
в духа ми си живее младостта!
На Любовта той елексира пие
и ме дарява с вечна красота!

Надя Уорендър


166jpg_5596876_18826355.jpg

User Avatar
Казваш ми: “Тежък и мъчен човек!”
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота – ни лесен, ни лек –
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път –
не хора, а “ангели” същи небесни.
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух – пушек лек –
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!

Дамян Дамянов
User Avatar

Безкрайно благодарна съм на Бога
не за пари, късмет и красота,
а за това, че с Божа помощ мога
да съм щастлива с малките неща.
Опива ме ухание на цвете
вълнува ме осанка на дърво,
неказаните думи на ръцете,
които ме докосват със добро.
Един изпълнен с благодарност поглед,
една красива песен за любов,
един заслон в снега с дърва за огрев,
молитва за кураж във пътя нов.
Безкрайно благодарна съм на Бога,
че усет ми е дал за красота
и с нея пребогата съм щом мога,
да я намеря в малките неща.



Жива Кюлджиева



18939dbff0fac399771896dbba1f0ad85a45e6223513152.jpg

User Avatar

Дай му жега на тоя живот,
...настъпи му до дупка педала !
С тоя вял половин оборот
как изобщо до днес си живяла ?!
... Или в кроткия брачен чертог,
всяка сутрин когато се будиш,
още вярваш - добричкият Бог
ти разписва молбата за чудо ?
А на тъмно , додето заспиш
и те свива инфарктно отляво,
апокрифни молитви редиш
за горещите ласки на дявол.
И преглъщаш горчивите дни
като супа от стара коприва,
а сърцето се чуди дали
не сънуваш , че още си жива.
А животът съвсем не е рай,
само постна вечеря на свещи.
Затова настъпи го докрай !
Дай му жега ! Да стане горещо.
Даже миг да ти бъде добре,
своя дявол додето целуваш,
някой ден тъй и тъй ще се мре,
но животът поне да си струва.
Ники Комедвенска


5fba5f0f5c05a3f7541d724b88fdbe155a45e6219816375.jpg

User Avatar

Моето право


Не мислете, че имате право 
да ранявате мойта душа.
Тя едва ли на всеки се нрави,
но е моят живот и съдба.



Днес разказвам за мисли и чувства,
утре плача, през сълзи крещя,
но не искам да бъда изкуствена
и фалшива да бъда - не ща.


Нека имам, дори и в излишък,
свойта воля и разум, и власт.
И да бъда аз вопъл и писък,
но и слънце, усмивка и страст.


Не да бъда бездушна пионка,
(да треперя от чуждия ход),
не да гледам света през шпионка,
искам своя свободен живот.


Не оспорвайте моето право,
свойте мисли да казвам на глас.
И преструвки простила, изправям,
а не скланям главата пред вас.


Ще приема и смешен сценарий
от изплакани думи през смях,
а след миг ще гризе съвестта ми,
че повярвах, а всъщност бе грях.


И през болката пак ще минавам,
пак ще вярвам и пак ще тъжа,
пак, ранена до смърт, ще прощавам
и поредната... ваша лъжа.


Ще обичам така, както мога.
Ще живея, но без правила.
И със тръпка и с вяра във Бога,
ще раздавам пак свойта душа!


Кремена Стоева



6a7f021aa780fe84a07c092b73e926045a45e6219381955.jpg

User Avatar

Усмихвай се,когато те обидят и не след дълго страшно те вгорчи.
Прикрий сълзите в своите очи,така умело,че да ти завидят.
Усмихвай се,когато безпощадно омразата умът ти заслепи,
и въпреки безкрайните молби сърцето ти все пак остане хладно.
Усмихвай се,когато не разбули над тебе всички облаци денят.
Усмихвай се без чувство за вина,щом друг събори пясъчните кули.
Усмихвай се,когато ти се иска към детството да хвърлиш светъл мост.
Усмихвай се това е силен коз и с него по приемлив става рискът.
Усмихвай се,когато под небето се рони онзи бряг на близостта.
С усмивка често идва любовта преди да е изстинало сърцето



Ивайло Терзийски



facc725a499635901a5d4fa65e637c2b5a45e6219353405.jpg

User Avatar

Когато вярата не ти достига
и общо взето нищо не върви,
сложи най-новата си бяла риза,
стисни със зъби и се усмихни.



Когато любовта ти е фалшива -
без чувства, страсти и с печал,
смени я с нова – истинска и дива,
и себе си раздай неистово. Докрай.


Надеждата когато отънее и някъде
там горе скъса се небесният й край,
вземи парче от бялата си риза
и новичка надежда си създай.


Самият ти, когато си изгубен
и нямат смисъл земните неща,
посей си вяра, напои я с обич,
с надежда я стопли и виж -
все още стават чудеса...


Екатерина Николова



ddfe9c1827ba64666f8d4c6502bcf7e35a45e6219352793.png

User Avatar

Идваш ли...
Ела - по чаша Юли да изпием!
Наздраве! А в косите – морски вятър.
На малки глътки - няма да се крием,
ще се целуваме пияни – над нещата.
И Август ще завижда. Леко тъжен,
но в цвят " надежда " - през очите на децата ни.
Това е Юли - няма да го съдим.
Да пием - за мигът и красотата!
Усещаш ли резливата омая?
Превръщам се в принцеса - Ти във принц!
Опиваш ме - започвам да мечтая,
очите ти са, като влюбен стих.
Протягам длани - за да те докосна.
Звънят звездите спрели в твойте устни.
Притихвам и мигът ме омагьосва.
Не искам нищо. С Теб съм. И е Юли.



автор Маргало 



0dcf9311dff4cf7f7abecb60f02a14125a45e6218784584.jpg

Визитна картичка

Име:Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

Създаден: вторник, 26 януари 2010

Членове: 87

Описание: Към всички Вас - членовете в клуба - моля, слагайте заглавия на темите и когато копирате добронамерено текстове от други сайтове, задължително цитирайте източника. Достатъчно е да поставите линк към мястото, от където копирате.Благодаря !

Модератор(и): ღ mili ღ

Галерия
Членове