Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Записи на emi към Фен-клуб: Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е пътуване към свободата. Поезията е светлината на душата! ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ
User Avatar
emi
татуирай



Татуирай крилете на птица там където свършват ръцете ми,
нарисувай ми изгрев отстрани до сърцето,
изгори ме в пожара на сърцето, което
уморено заспива пред прага ми.
Захвърли ме далече, далече от дюните,
там където заспиваше мрака,
изтощен от целувките, на хвърлей от зимата,
във която те срещнах някога.
После хвърляй птици след мен,
прогони ме със вятър и хали-
да не стига стиха и последните думи
за което сме дали. Аз на теб, ти на мен- и до края.

автор: Lorena
User Avatar
emi


Стоя зад стъклото и гледам с наслада,
като зрител в театър, в централната ложа,
как мъглата навън ту се вдига, ту пада,
сякаш бяла завеса пред сцената божа.
И е стария свят. И е всичко познато,
но когато потъне в магията бяла,
и фрагменти от него извае мъглата
той отново се ражда. И пак е начало...


автор: jantreya
User Avatar
emi



Един човек живееше край нас,
невидим за претръпналите хора.
Говореше с дъжда с пресипнал глас,
прегърбен от безкрая на умората.

Един човек събираше мечти
и бавно, бавно вечер ги гореше
и стоплени, среднощните сълзи
покриваха го нежно - щом заспеше.

Един човек живееше край нас
на ъгъла, до чувствата на хората
и всяка вечер - точно в онзи час,
във който се стаяваше умората...

... с очите си, рисуваше звезди,
събирайки парченцата им в мрака
и молеше се... Бог... да съживи
човеците... с които беше плакал...

автор: ch
User Avatar
emi
коан-за-нарастващата-луна-и-езеро


обясни се в любов
на отражението й
от попарените й чувства
се издига аромат на щастие,
което или не идва,
или идва самó

пита го:
как изглежда
мексиканската вълна
на един-единствен
фен

автор­: CTPAX
User Avatar
emi
хм


Ти си човека,
който реже времето
на малки порции...
Разкъсва нощите...
Прави тялото малко,
зелено,
нежно
авокадо
с пъпешов дъх,
Ваше благородие!
Спирай веднага!
Дните тик-такат
като бесен часовник
и кожата ми - блед пергамент
се топи
и смалява,
Ваше благородие!
Добре дошъл
в клуба
на мъртвите
влюбени
поетеси!
И лека нощ...

автор: Inana
User Avatar
emi
хроносистола



Денят ми се разтяга като ластик
и скоро ще ме плесне през муцуната.
Щом няма хляб, ще си измисля пасти.
Ще се ухапя, щом не съм целуната.
Щом няма никой покрай мен, ще шепна-
да не събудя липсващите спящи.
Ще загорча, сладникава до лепкавост.
И може да ме вземеш на изплащане
поне докато в себе си завърна
един от дъждовете киселинни.
Ще се разтегне ластикът, обърнат
към теб без основателна причина
и ще удари чистата ти съвест,
лустросана с мълчания, пригладена.
Като хартия всичко се огъва,
кръгът стеснява топлия си радиус
и се оказвам пак на дъх и кикот
от опиума блазнещ на плътта ти.
Разтягам се. Назад се връщам.
Тихо е.

Денят ми ме пристяга като ластик.

автор: nikoi
User Avatar
emi


ú казвала маман преди времú
сама да не разхожда си фустú,
поради туй, че късно през нощú
Разбойник дебнел млади мамзелú,

но тя от своенравна суета,
не спирала да ходи из града
и ето по една случайност цяла
Разбойника във едър план видяла.
- Ах, що ли там във храстите се крий,
мосю Вандал, туй сигурно сте Вий?
- Ще Ви помоля, тихо ме зовете
и себе си във близост донесете,
че ако би жандарма да ни чуй,
не ще да свари и да се обуй?!?
- Сте гол ли в тоя студ и през нощта,
едни потури да ви донеса?!?
- О, спрете се за бога и седнете,
подайте всичко скъпо и мълчете!
Защото във противност с тази пушка ...
- О, ма фуа, дано не ме намушка!
Ма нямам нищо ценно в себе сú,
отдадох го отдавна без пари,
а имах си една невинност цяла
да знаех, на Арман не бих я дала!
И нищо не останало за Вас,
пуснете ме да ида си у нас.
- Сте вие луда, имало си хас,
в ръцете ми попаднала сама
и аз до вкъщи да я отведа?!
Ще взема откуп, както подобава,
елате с мен да пуснеме обява.

И още други ден във медиéн
увиснала обява за Марлен,
до нейния тъй височайш папá
«пари да намерú до сутринта,
защото във противност - без пари,
разбойник ще я скрие във гори... »

Прочел папá въпросния нотис
и отговорил скоро върху лист
«Мосю Вандáл, със поздрав, воалá,
вземете я, трошете си глава!»

И откактó се обзавел с метрéс
Мосю Вандáл изпаднал в тежък стрес,
перял и готвел, чистел и перял
и професú тотално зарезал.

автор: Layla
User Avatar
emi
светлата-страна-на-смъртта-е-брюнетка



умирането е описание на живота
някои умират от страх,
от любов и за любов,
други умират от яд, от кеф,
за някого,
за нещо...
всеки ден,
всеки час,
всяка минута, секунда
и истински само веднъж

когато престанат да умират,
живеят без описание

автор: Bockpece
User Avatar
emi



(из цикъла "Вицове в рими")

И си хвана Баба Яга
момък – хубав, млад –
сетне, както й приляга,
своя Ягин глад

пожела тя да засити
с него, но преди
да заври вода в котлите
рече си; „Седи

тук, пред тебе, хубав, млад
и наперен мъж,
а пък ти за своя глад
мислиш.. Я го дръж

за наслада!” И тогава
каза му; „Момче,
можеш ти да се избавиш!
Огънят пече,

но ако познаеш що е
дето вика „кряк”,
скача в блатото и то е
с дълъг заден крак,

с Ж започва, свършва с А,
няма да те ям,
а веднага на часа
ще ти се отдам!”

„По-добре сварен мъртвец,
ала не и с Яга! –
той си каза –„Скакалец!” –
отговори. „Драги –

ревна дъртата жена –
ти уцели пръв!
Умничък си ми! Позна,
палавник такъв!”

автор: vesan
User Avatar
emi

Какво ли насън не се случва...
В съня си на улично куче
какво да сънува, горкото?
най-много това да се случи -
един привлекателен кокал.

А може би все пак сънува
случайните ласки на кучка -
че двама в полето лудуват...
Какво ли насън не се случва?...

Изрита го някой жестоко -
сънят му за днес вече свърши.
С надежда за някакъв кокал
край кофите тръгва да търси.

Когато минава край къщи
домашните песове лаят.
Привикнал, не се и обръща -
за залъка тъй се стараят!

По някое време ги водят
и те да потичат на воля.
А после ги връщат на повод -
търпи ли се тази неволя?

Е, вярно - със тях си играят
и имат си сигурен залък...
Как уличен пес да играе?...
За залък се грижи от малък...

Изгрее ли слънце - на завет,
ей тъй, на кравай ще се свие.
Един пес какво друго да прави?
Да скита, да спи, да се крие...

Да можеше пак да сънува
онази - разблудната кучка...
Как с нея в полето лудуват...
Какво ли насън не се случва... :)

автор: ringo

Визитна картичка

Име:Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

Създаден: вторник, 26 януари 2010

Членове: 87

Описание: Към всички Вас - членовете в клуба - моля, слагайте заглавия на темите и когато копирате добронамерено текстове от други сайтове, задължително цитирайте източника. Достатъчно е да поставите линк към мястото, от където копирате.Благодаря !

Модератор(и): ღ mili ღ

Галерия
Членове