Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Записи на ♥ஐМилейдиஐ♥ към Фен-клуб: Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е пътуване към свободата. Поезията е светлината на душата! ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ
User Avatar
Когато ми прошепнеш: Остани! -
тогава всичко в нас ще е различно.
От музика просторът ще звъни
с предкласика и нещо романтично.

Ще литне партитурата с крила
и в облаците горе ще ни вика.
Лъкът ще се превърне на стрела.
Цигулката - в сърце, което блика.

На флейтата омайващият звук
ще бъде от чучура водна струя.
Пианото ще стане на капчук -
тъй тих, че твойто шепнене да чуя.

Китарата със нежния си звън
ще се превърне в къщичка за птици.
За да ни буди в утрото от сън
и лъч да рони в нашите къдрици.

Ще бъде чуден, приказен момент,
когато ми прошепнеш да остана...
Защото любовта е диригент,
а музиката - винаги за двама...
от Vedrin
User Avatar
1184835503_1485806_8817062.jpg

Вземи сърцето ми!И много го пази!
Дори и без сърце аз днес ти обещавам,
че винаги ще те обичам! Разбери!

Вземи сърцето ми!Чуй как тихо шепне!
как тихичко говори то. Без глас!
И в твойте длани нека да прилепне!
И нека го усетиш в този час!

Вземи сърцето ми! То само теб желае!
Допри го нежно в твоите гърди!
То толкова горещо е, че ще те смае!
Пази го много! Много го пази!

Вземи сърцето ми! Най скъпото от мене!
Когато в теб е, аз ще съм добре!
Не искам друга някоя да го превземе!
Желая твое да е, моето сърце...

Вземи сърцето ми! Не се страхувай мила!
Във него винаги била си само ти!
И дай му нежната си обич и закрила,
а то с любов ще ти се отплати...

Добромир Радев
User Avatar
4a212d89b05931c334b5351d825e9aa582cc8615
Дълго бях скрита на тъмно
и чаках очите ти
и криех лицето си
и бавно отглеждах
нежни нишки в сърцето си
копринено нежна любов

с тях тъках бяла риза
кенар светлина и надежда,
за да мога с ласка да те обвия,
топлина да ти дам,
за да мога
до теб да пристигна
на пеперудено нежни крила.

Дълго
сърцето те чака,
а душата във мрака навиваше
нишката нежна и здрава,
душата тъчеше прекрасните багри
на тази небесна любов
дрехата на мойто обричане...
Кажи, че за мен си готов.
Добринка Захариева
User Avatar
c0b8c55a01cb51c1ae3adffecc94741082cc8615
На хълма на моите мисли е кацнала къщата,
Малка, уютна и дървена –
Синя чайка с око към морето.
На верандата сутрин своите спомени бавно разгръщам
И усмихната топля изгрева в шепите си.

Бакърено-златно, спокойно и призрачно
Морето се гали в коленете ми, мъркащо,
С топла ласка любовно обгръща ме бризът
И мъдро-есенна към себе си аз се завръщам.

В тази къща измислена вечер паля камината
И сядам пред огъня, отразен във очите ми,
Загръщам се в шала на своето минало
И е толкова тихо, че се усмихвам.
Добринка Захариева
User Avatar

Очите ти са толкова красиви -
светулки плахи в лунна синева,
в тях трепкат пламъчета диви
и срещна ли ги, кипва ми кръвта.

Очите ти са слънчеви посоки
и звездните полета на нощта,
по-сини от лъчисти езера дълбоки,
по-огнени от лятна мараня.

Очите ти са жарката стихия,
пожарът, който в мен гори,
очите ти са блян и страст, магия
и шепнещият вятър призори.

Очите ти са пролетният дъжд с дъгата
и изгревът на буйната ми младост,
очите ти са грях и суетнята,
и всяко утре, дишащо със радост.

В очите ти потъвам до полуда
и давя се безропотно във тях -
сънувам ли? Не искам да се будя,
в очите ти се влюбих и живея!
User Avatar
Не забравяй никога очите ми,
те са твоя залез теменужен.
Но да имам дързост във мечтите си
точно ти до болка си ми нужен.

Погледни, луната е камбанена –
с моя глас ти шепне в тиха вечер.
А в съня ти моят смях остава ли,
няма да избягам надалече.

Обичта ми, луда и завихрена,
винаги ще следва твойте мисли.
Ще е бурна или просто тиха...
С тебе ли е, всичко ще пречисти.

Изгрев ще ти дам наместо къща,
сто звезди ще светят в твойта вечер.
Път ли е, при теб ще ме завръща,
Ден ли е, на теб ще е наречен.

Всички лоши мисли са пречистени.
Топла жар огньове ще разпали.
Не забравяй никога очите ми –
любовта в зениците ми пари.

04-01-2012г. 20:17 от danigallery
User Avatar
Любов погрешна, как да те наричам?
Роди се в най-красивите мечти...
Открадната се учиш да обичаш
и път намираш, даже да боли.
Живееш в полумрака на луната
отрекла красотата на мига.
Как в шепите стаяваш тишината,
щом вляво се бунтува любовта...
Прокрадваш се през изгреви и залези.
Притихваш плахо в двете ни очи.
Ревниво всеки краден спомен пазиш.
А после плачеш... И навън вали.
Но гордостта ти странна пак те вдига.
От пепел лумваш... Огън сред студа.
А всъщност само глътка нежност стига
за да израснеш с тяло на лоза.
И пак да мериш горе висините
забравила и болка, и тъга..
А после да възкръснеш във очите
на влюбен мъж и чакаща жена.
User Avatar

Целунах те и чудото се случи,Mwah
от капките на топлите сълзи
родена, любовта ти ме научи
да те обичам, както мене – ти.

Да те обичам диво, непристойно,
или по-нежно и от теб сега,
понякога от вечност по-спокойно,
понякога по-бързо от мига,

във който любовта ни се разтваря,
превръща се във дим и красота,
а аз със тебе дълго разговарям
и няма друго нищо на света...
Визитна картичка

Име:Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

Създаден: вторник, 26 януари 2010

Членове: 87

Описание: Към всички Вас - членовете в клуба - моля, слагайте заглавия на темите и когато копирате добронамерено текстове от други сайтове, задължително цитирайте източника. Достатъчно е да поставите линк към мястото, от където копирате.Благодаря !

Модератор(и): ღ mili ღ

Галерия
Членове