Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Записи на Мъничето към Фен-клуб: Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е пътуване към свободата. Поезията е светлината на душата! ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ
User Avatar

Преминах през живота ти като бакшиш,
оставен след пиянска нощ във кръчма.
Горчи ми, и е тежко, и болиш,
при мен отдавна нищо не те връща.


Богатство наследено с тото фиш,
съдбата го стоварва като бреме.
Отнема го печално, и мълчиш,
а погледът от празното студен е.


Мечтаех да ти бъда небеса,
в очите ми отново да се раждаш,
да виждаш в мене пътя към дома,
усещането, че за теб съм важна.


Нагазиш ли във мен да е стихия,
идея да си нямаш колко значи.
Страхувах се — от мен ще си отидеш.
Не ме успокоявай...
Просто париш.


Маргало

User Avatar

Не ми показвай среден пръст, Съдба!
Такива жестове на теб не ти отиват.
Изглеждаш свястна и начетена жена,
не се опитвай да ме провокираш.

Предлагам да се срещнем двете с теб,
причакването в гръб не ми харесва.
Да пием вино – да е на късмет,
след първата бутилка ще е лесно.

По-бързо ще преминем и на „Ти“
макар че с тебе трудно се говори.
Дуел да си устроим ли, или
не искаш днес изобщо с мен да спориш.

Разбирам те – не съм ти на сърце,
разбирам – много трудно ме преглъщаш.
Да можеш, би заплюла ме в лице,
но няма как, и аз не те прегръщам.

От утре, ако искаш да вървим,
във две посоки коренно различни.
Каквото е било – да си простим
и да си станем чужди и далечни.


от нета

User Avatar

Нито е есен, нито е зима...
Някакъв странен сезон.
Свъсени облаци тупат килимите
от своя небесен балкон.
И над земята вали безметежно.
Дъжд или сняг или ... нищо.
Засявам във себе си Нови Надежди.
Напролет ще чакам разлистване.
Сега ми е някакво...никакво...смесено.
Сега ми е страшно добре!
Нали не е зима, нито е есен.
Такова, каквото е в мен.
А някаква песен звучи във главата ми
и прави усмихнат света.
Така ми е хубаво да слушам водата
и тихо подсвирквам с дъжда.
caribiana

User Avatar

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.


Дамян Дамянов

User Avatar

Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант


  е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вижда буца пръст -
Пръст, във която ний ште легнем с тебе…


Дамян Дамянов

User Avatar

Прости, до днес не те обичах,


тъй както заслужаваш ти.



Съвсем ми беше безразлично


дали съм ти любим, прости.


Дори не те и забелязвах,


че съществуваш покрай мен.


Не те ревнувах, нито пазих.


Живеех с тебе ден за ден.


И честичко сам в други влюбен,


не страдах от страха нелеп,


че може и да те загубя


и да се влюбя. Тъкмо в теб!


До днес. Но днес, незнайно как тъй


един случаен джентълмен


ти хвърли погледче за кратко


и ти направи комплимент.


Дали на мен тъй ми се стори


или пък тъй си бе, не знам,


но пръв път друг ми заговори,


че имам хубава жена.


Че е харесвана, че грее


с особен чар, очи и глас,


че другите съзират в нея


туй, що недосъзирах аз.


И го съзрях. В един миг. С хубост


невиждана те аз видях.


- Нима, нима ще те загубя? -


си виках сам във адски страх.


Нима?! Но нещо по-нелеко


удари мисълта ми с чук:


какъв скъперник е човекът -


цени безценното до него


едва щом му посегне друг.


Дамян Дамянов


User Avatar

За теб искам да съм четири сезона,
всеки красив и много различен,
годишни сезони живеят във мене
и всичките искам ти да обичаш.



За теб искам да съм бялата зима,
снежна, красива и пухкаво-чиста,
снежинки в очите ми нека да има
до сърцето ти нежно ще направя лавина.


За теб искам да съм цветната пролет,
уханна, зелена, слънчева, мила,
нов живот в тебе нека да вливам,
с усмивки и нежност ще те обливам.


За теб нека бъда топлото лято,
горещо, копнежно и по детски игриво,
с моята страст искам да те запаля,
любовен пожар между нас нека да има.


За тебе ще бъда и златната есен,
плодородна, вълшебна, листопадна и жива,
и вместо есенен дъжд пак да изливам,
аз много обич върху теб ще изсипвам.


Годишни сезони живеят в мене,
четири сезона, уж толкоз различни,
тези сезони любовни наричам
и всички по равно тебе обичат.


User Avatar


Не, нямам всичко, за което съм мечтала.
Просто жива съм
и силна. Дишам и съм здрава.
Благодарна съм.
Получих много, нищо не загубих.
И благородна съм.
Прощавам злоба и несправедливи хули.
Красива съм.
Достатъчно, за да изпъквам.
По мой си начин,
без да се изтъквам.
Мъдра съм.
Приемам воли и неволи.
С магията на сън
създавам своята история.
Покорна съм.
Живота ме научи на смирение.
Доволна съм
за всяко мое Божие творение.
Идея съм.
Съдбата ми е план за нея.
Незабравима съм.
Плача. И едновременно с това се смея.
Недостижима съм.
До мен ще стигнеш трудно.
Мечтая.
И това е моя начин да съм будна."

Снимка на Щастливите жени.

User Avatar

Искам да ти подаря година,
в която четирите сезона плавно да следват желанията ти,
да пулсират с твоя ритъм
и да те карат да се чувстваш живa,
повече от всякога...
Искам да ти подаря месец,
в който всеки ден,
да е ново начало – на приключение,
на усещане, на ласка, на допир до неща, които обичаш…
Искам да ти подаря ден,
изгревът на който да те събуди с песните на птици
и да ти предложи всички онези дребни неща,
за които вече почти и не говориш,
но не си се отказалa да мечтаеш…
Искам да ти подаря час,
в който да събереш на едно
място всички копнени състояния,
за които времето все не достига…
Искам да ти подаря миг,
който не просто да спре дъха ти,
а да се превърне за теб в онази желана вечност,
която да пулсира с всички цветове на дъгата
и да запълни от край до край същността ти…
Искам да ти подаря ключ,
за онази врата, зад която е зазидана душата ми…“



Автор АНИ ИВАНОВА


Визитна картичка

Име:Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

Създаден: вторник, 26 януари 2010

Членове: 87

Описание: Към всички Вас - членовете в клуба - моля, слагайте заглавия на темите и когато копирате добронамерено текстове от други сайтове, задължително цитирайте източника. Достатъчно е да поставите линк към мястото, от където копирате.Благодаря !

Модератор(и): ღ mili ღ

Галерия
Членове