Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Записи на Тони1960 към Фен-клуб: Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е пътуване към свободата. Поезията е светлината на душата! ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ
User Avatar

Моят вълк

И не искам пак да бъда крив -
нека съм поне веднъж добрия!
Приказка, в която съм щастлив...
Ако още няма, измисли я!...

Ники Комедвенска, "Писмото на Вълка"

Така се случи, срещнах го в гората.
И беше много тъмна нощ.
Страхувах се. Боляха ме краката.
А той изгледаше по вълчи лош.
Но нещо във очите му проблесна...
И се разпадна целият ми страх.
Да бъдеш лош, навярно, не е лесно.
Да бъдеш лош - то е да бъдеш сам.
Погалих го. Несвикнал на милувки,
по навик се опита да ръмжи.
А после легна тихичко във скута ми
и просто си мълчахме. До зори.
Потръпваше от топлината на ръцете ми,
за първи път посмял да е добър.
Заслушах се във пулса на сърцето му
и го обикнах...
Аз
обикнах
вълк.

Не ми се слушат страшните ви приказки...
Ядял момичета, наивни като мен...
Не вярвам, знаете ли... Писна ми.
Защото моят вълк има сърце,
каквото много от човеците отдавна нямат.
Обичам го. Обичам си вълка!
Това е приказката ми. Такъв е краят ѝ.
Нататък продължава Любовта...

написа caribiana
User Avatar
Свещички четири в мен горят -
Свобода, Надежда, Вяра и Любов.
Но понякога прегарят,
щом чувствата се наранят.

Четири свещи живот ни дават
и палят нашите мечти.
Но щом започват да угасват,
слънцето престава да блести.

На свободата пламъкът загасва,
че човек я губи ежедневно.
Вярата е често наранена,
а любовта умира неусетно.

Надеждата, последна тя угасва
и пак запалва другите свещи.
Пламъчета четири отново греят
и съживяват нашите мечти.

Лилия Нейкова
User Avatar
Началото на устни...

Приятно хладни тротоарите
се вливат в бели тунели:
то е огърлица
за края на септември,
то е свличане на афишите.
Свят по рамото
на есента.
По витрините - следи от крайречни очи,
нетърпеливо малки
пеперуди,
в поезията познати
като ангели.
Те говорят с ръце.
Около театъра,
над пиесата
с въздушните декори.
Имам необходимост
от глас на тромпет
за лиричното правило.
Не се превръщай
във фея!
Докато хората
спят,
а сънищата ни събуждат.
И все пропускам -
градът има мигли
за началото на устни...
По улица "Париж",
когато номерата се заменят
от цветята,
а часът е стар мореплавател.
Два - прилика с крилата...
В пастелния вариант
на идеала.

25.09.2011г.

Павлин Пушкаров

User Avatar
все-още
Все още

Все още сме красиви с тебе, Есен.
В очите свети слънчева дъга.
С любовта ни Космоса е тесен.
Все още пеят птиците в кръвта.

О, двете знаем, че ще дойде зима
и ще заключи влюбени крила.
Но още сме красиви и ни има.
В смеха ни плуват пъстри хвърчила.

Напук на всичко ще целунем с песен
дори онази вещица, скръбта.
Все още сме красиви с тебе, Есен,
хайде да танцуваме с дъжда!

Последни глътки лудост и забрава,
последна чаша слънце и любов!
Сбогуването нежно просветлява
във благослов...

Ина Крейн – Илияна Каракочева
User Avatar
две-чаши-вино
Две чаши вино


Две чаши с вино , недопито ,
Цигарен дим , обвил нощта.
Очите ти блестят през сълзи ,
отлитат думите без звук.
И ти си тръгваш като призрак ,
оставил в мен бразда !
Поглеждам виното , сърдито
и жадно диря теб в нощта ,
но само дим цигарен е останал ,
кат , наметало , бяло от коприна ,
захвърлено върху килима стар ,
потръпващо от всеки полъх ,
на мислите ми , натопени в теб.
Уви , нощта не свършва тука...,
Решавам да отпия глътка вино ,
застинало върху кристала фин
и сякаш , ти се появяваш , бавно ,
като фея , бяла , на страстта ,
обвила тялото ми , тръпнещо ,
в неравен ритъм , натрошено
О , вино , лек ти вечен за душата ,
Защо от твойта тръпка , суха ,
оставам като ням поет ,
с ръце , незнаещи умора ,
да дирят , теб , по цяла нощ !



РОМАНТИЧНА ВЕЧЕР ВИ ЖЕЛАЯ ПРИЯТЕЛИ!
User Avatar
добро-утро-приятели
НЕ ГЛЕДАЙ КЪМ НЕБЕТО

Пътувам с някакво хвърчило над света.
И не защото си мечтая за летежи...
Защото ти ми липсваш. И тъжа.
И боцкат в мен хиляда таралежа,
а вече свърших всичките сълзи
и няма как дори да си поплача.
Ти знаеш ли, как можеш да болиш...
Не знаеш...нищичко не знаеш...
И за това политам. За това.
Да мога отвисоко да те видя.
Да те погледам за последно.
И сама
да разбера, че трябва да си ида.

автор: Caribiana
User Avatar
любов-за-утре...
ЛЮБОВ ЗА УТРЕ......

За какво ми е твоето "утре",
пълно с рози и слънчеви дни?
Със това ли реши да ме купиш?
Твойто "утре" въобще не върви.

Аз не съм на шестнайсет години
и във златна мъгла не летя.
Ако "утре" край мене наминеш,
ще съм вече със бяла коса.

Ще те срещна със чехли на босо,
ще те черпя с бонбон и кафе
и ще знам, че в ръцете си носиш
два инфаркта за мойто сърце.
Ще приседна до теб уморено.
Е, какво пък! Добре си дошла!
Моят внук ще ме гледа смутено,
притеснен, че си бъбря сама.

Не, не искам да ми обещаваш
ново "утре" с обратен адрес.
Ако нещо решиш да ми даваш,
докосни ме и дай ми го днес!


автор:Ники Комедвенска
User Avatar
От безумната обич на вятъра
аз побягнах да търся покой.
Приютих се под твоята стряха,
уж за малко, а вече си мой.

Но успях тази вятърна нежност
да открадна за малко. За нас...
С нея утрото ражда надежди
и в очите танцува страстта.

Виж, подире ни вятърът тича
и ни търси и шушне с тъга.
Той от болка на просяк прилича –
чуй как стене самотен в нощта.

Ала днес съм пристанище твое,
не тъгувам за дивата степ.
От номадското диво усое
си запазих две дръзки криле

и дъха на летящата обич,
дето ражда поройни искри.
И различна, но вятърно твоя
се прераждам от дръзки мечти.
User Avatar


Ти виждал ли си...


"Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта.

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък-капка светлина,
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина.

Крилата как прощават се с простора
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинска любов

Ти виждал ли си как умира птица,
ранено смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента.




Павел Матев
image-036E_4E365069.gif
Визитна картичка

Име:Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

Създаден: вторник, 26 януари 2010

Членове: 87

Описание: Към всички Вас - членовете в клуба - моля, слагайте заглавия на темите и когато копирате добронамерено текстове от други сайтове, задължително цитирайте източника. Достатъчно е да поставите линк към мястото, от където копирате.Благодаря !

Модератор(и): ღ mili ღ

Галерия
Членове