Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е пътуване към свободата. Поезията е светлината на душата! ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ
User Avatar
Не значи, че продаваш, когато себе си дариш,
да спиш до друг – не значи да преспиш.
Не означава да не разбереш – това да не повториш,
не означава да не опознаеш – това да не говориш.
Не означава да не видиш – това да не поглеждаш,
да не крещиш не означава, че не гориш,
да премълчиш и отговор да не намериш,
са две неща различни и нямат нищо общо.
И да стоиш, съвсем не значи, че не летиш,
не значи да умреш – това, да замълчиш,
и да се примириш, смъртта когато видиш,
не значи унижение да претърпиш.
Да бягаш в мрака – не означава да си тръгнеш,
да пуснеш – не означава да пропуснеш,
и да не отмъстиш – не значи всичко да простиш,
и разделен да бъдеш – не значи да не обичаш.
Да кажеш, че обичаш, не означава да обикнеш,
да кажеш, че прощаваш, не значи всичко да простиш,
да кажеш, че си тръгваш – завинаги не означава,
и „няма да простя” не значи никога.
И да вървиш със друг, не значи да си чужд,
да бъдеш с някого, не значи той да ти е скъп,
без теб не значи, че не съм със теб,
да те обичам не означава, че си мой.

Това бълнуване не значи нищо,
и да го прочетеш не значи да го разбереш…
Аз няма да си тръгна – означава никога,
нали обичам – означава винаги…
Романтик 5От Бис.БГ
User Avatar
Можеш да ме надвиеш,
можеш да ме пречупиш,
но не можеш да скриеш
и не можеш да купиш
нещо вътре във мене,
дето вика, крещи,
и не спи, не мълчи,
всъщност само боли
и през цялото време
вижда твойте лъжи –
нещо диво, горящо,
непонятно и страшно
нещо като живота,
нещо като смъртта,
но по-силно от двете,
и по-нежно от цвете,
като чиста сълза,
великан-канара –
срива всичко отровно
и отеква гръмовно –
тази малка искрица,
тази топчица пух,
със крилете на птица
е човешкият дух.
Мира Дойчинова - irini
МинзухарОт Бис.БГ
User Avatar
Когато съм истински влюбена,
(признавам – през всичките дни) –
тогава съм толкова хубава!...
Виновен! Единствено... Ти.
Тогава съм толкова тихичка –
измислям дори светове.
И в тях до безкрай те обичам...
Виновен! За вечност... Поне.
Когато прегръщам до лудост,
и дом ми е всяка Луна –
тогава съм мъничко чудо...
Виновен! Дори за това...
Че всичките нощи те искам,
а в дните без дъх те мечтая,
и само до тебе съм истинска...
Виновен си! Нека... До края.
irini- Мира Дойчинова

МинзухарОт Бис.БГ
User Avatar
Знаеш ли, човек се проверява
може би в един единствен час,
всичко преживяно оживява,
всичко се изстрадва в този час.
Ето, ти внезапно си отиде,
може би за тая само нощ -
може би, че малко те обидих,
може би, че малко бил съм лош.
Птиците след тебе отлетяха,
вятъра се спотаи едвам,
стъпките по улиците спряха
и за пътви път останах сам.
Потъмняха в тъмното звездите,
къщите, дърветата, света,
легнаха зад камъните горите
и земята сякаш опустя.
Пусто - в мислите ми, в очите - пусто,
а в душата - камък натежал.
И за първи път сега почувствах
колко много аз съм обеднял.
Евтим Евтимов
МинзухарОт Бис.БГ
User Avatar
Мой си е , сине , и тежкият кръст
да те науча на доблест.
Да те извая от дух . От душа и от пръст,
за да си Богу и себе - достоен.
В едно те заклевам . В едно . И сега.
Жена не разплаквай , която обича.
Мъжът не оставя сълзи зад гърба.
Мъжът е достоен . Дори необичащ.
Мерзавецът бяга , но ти остани.
Бъди по-голям от страха и вината.
Глупакът мълчи , ала ти говори.
Така че след теб светлина да остава.
Така че след теб да пониква трева.
Така че след теб някой друг да обичат.
Дори необичащ , целувай ръка.
Че всяко сърце е от Бог. И е живо
МинзухарОт Бис.БГ
User Avatar
Ще си грабна внезапно торбичката,
ще си метна душата на рамо,
до последно – различна от всички,
но еднаква със себе си само –
ще се втурна по мойте си пътища,
дето аз си ги пиша насън…
И надежда за тихо завръщане,
ще ме чака сред сенките вън…
Ще си вържа на възел обувките.
Нямам нужда от тежко палто.
Много дълго живях за преструвките!
Да ги взимам със мен – за какво?
Всички спомени в скрина оставих,
и затворих с усмивка вратата.
Колко време наужким забравях,
че сама си изписвам съдбата…
И такава – с душа и торбичка,
няма как ветрове да ме спрат!
Идвам само да кажа: „Обичам те!”…
А е всъщност най-дългият път.
Мира Дойчинова-irini
МинзухарОт Бис.БГ
User Avatar
МинзухарОт Бис.БГ
На нова пролет в този ден приличам,
разцъфвам с трепет, галят ме лъчи.
В цветя от нежност тихо се обличам.
Шшшшт! Тихо... Тихо. Само замълчи!
На пръсти идва новото ми светло утре,
закичи ми венец от пролетни цветя...
Напомня ми на първата ни среща смътно
с прекрасницата ненагледна - Пролетта!
Такава нежна, приказна и дъгоцветна,
ухаеща на цвят от слива и оборски тор.
А по- нататък се прелива мимолетно
в небе и слънце, в светлосин простор...
Дочувам нежното жужене на пчелите,
усещам тих ветрец да гали пролетта.
Прекрасни са в това ми време дните...
Изпълвам се догоре цяла - с любовта!
Десислава Церовска
User Avatar
Всеки месец съм много различна.
(И си мисля – какво от това?)
Няма свършек такова обичане –
всеки миг преоткриваш света...
Но през Май като цъфнат тополите,
ти недей да извръщаш глава.
Всяко пухче кръжащо в простора
е душата ми. Знаеш това.
Ще напомня за мен до безкрая –
много пухкава, бяла и чиста.
Ще съм Май. Само твоя. Докрая.
И дори и на сън ще ме искаш...
Ще заспивам в тополите. Даже
само вятърът мен ще завива.
Колко приказки той ще разкаже,
и във всичките аз съм щастлива...
И във всичките аз съм летяща –
като пухче – светулка в нощта.
Аз съм Май. И наричат ме Щастие.
А пък ти ме обичай така.
Мира Дойчинова - irini
МинзухарОт Бис.БГ
User Avatar

Не ми показвай среден пръст, Съдба!
Такива жестове на теб не ти отиват.
Изглеждаш свястна и начетена жена,
не се опитвай да ме провокираш.

Предлагам да се срещнем двете с теб,
причакването в гръб не ми харесва.
Да пием вино – да е на късмет,
след първата бутилка ще е лесно.

По-бързо ще преминем и на „Ти“
макар че с тебе трудно се говори.
Дуел да си устроим ли, или
не искаш днес изобщо с мен да спориш.

Разбирам те – не съм ти на сърце,
разбирам – много трудно ме преглъщаш.
Да можеш, би заплюла ме в лице,
но няма как, и аз не те прегръщам.

От утре, ако искаш да вървим,
във две посоки коренно различни.
Каквото е било – да си простим
и да си станем чужди и далечни.


от нета

User Avatar
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
Дамян Дамянов
зелено1От Бис.БГ
Визитна картичка

Име:Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

Създаден: вторник, 26 януари 2010

Членове: 87

Описание: Към всички Вас - членовете в клуба - моля, слагайте заглавия на темите и когато копирате добронамерено текстове от други сайтове, задължително цитирайте източника. Достатъчно е да поставите линк към мястото, от където копирате.Благодаря !

Модератор(и): ღ mili ღ

Галерия
Членове