Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е пътуване към свободата. Поезията е светлината на душата! ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ
User Avatar
Ако ще тръгваш, просто направи го!
От милост не оставай. Не, не трябва.
Едно сбогуване не се ли случи мигом,
не ще се случи никога. Повярвай!
Не ме прегръщай, ако не е сбогом.
Тръгни решително, недей забавя ход.
Обърнеш ли се – палиш онзи огън,
със който се споделя цял живот.
синьоОт Бис.БГ
User Avatar
Не мога да те наобичам, не разбираш ли...
Все ми се струва страшно недостатъчно.
Все ми се струва като миг-премигване -
такова малко и безумно кратичко.
А ти ми се обичаш много. Много!
Защо - не зная. Никак и изобщо.
И за това - не питай. Аз не мога
да ти измисля отговори на въпроса.
Обичам те ... така. И без 'защото'.
Или защото мога... Пък и искам...
Обичаш ми се. Толкова е просто.
А щом боли, показва, че е истинско.
Caribiana
синьоОт Бис.БГ
User Avatar
Тази любов,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.
Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си
като човек, крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена.
Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов,
Онова, което за нас бе винаги ново
и което не се промени.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.
Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз, цял изтръпнал, я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
-Остани,
недей си отива!
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб.
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и спаси ни.
Жак Превер
синьоОт Бис.БГ
User Avatar
Ти, който си в мрежата
Кой ли ни Господ събра и случайно ли,
някъде там, анонимни, във мрежата,
да си превързваме раните,
мислите да си подреждаме?
Някакви хора, без форма, без тяло,
странно отдадени и без лице,
себе си идват да кажат,
сбрани единствено във стихове.
И се вълнуваме, плачем, мечтаем,
в чужди животи и истини,
цели вселени от себе си правим,
полу-наистина, полу-измислено.
Във виртуалното думи редим,
пластове страст или чувства,
в късните нощи не спим -
съществувание или изкуство?
После наивно и плахо се питаме,
в "Лични бележки", дали сме добре...
Ей това, как го наричате, питам ви,
психотерапия ли, или не?
Мисля, че не за поезия, точно,
в мрежата сме виртуално събрани,
а си опазваме, някак, душите, задочно,
с капчица още човешко внимание...
синьоОт Бис.БГ
User Avatar

Нито е есен, нито е зима...
Някакъв странен сезон.
Свъсени облаци тупат килимите
от своя небесен балкон.
И над земята вали безметежно.
Дъжд или сняг или ... нищо.
Засявам във себе си Нови Надежди.
Напролет ще чакам разлистване.
Сега ми е някакво...никакво...смесено.
Сега ми е страшно добре!
Нали не е зима, нито е есен.
Такова, каквото е в мен.
А някаква песен звучи във главата ми
и прави усмихнат света.
Така ми е хубаво да слушам водата
и тихо подсвирквам с дъжда.
caribiana

User Avatar

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.


Дамян Дамянов

User Avatar

Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант


  е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вижда буца пръст -
Пръст, във която ний ште легнем с тебе…


Дамян Дамянов

User Avatar

Прости, до днес не те обичах,


тъй както заслужаваш ти.



Съвсем ми беше безразлично


дали съм ти любим, прости.


Дори не те и забелязвах,


че съществуваш покрай мен.


Не те ревнувах, нито пазих.


Живеех с тебе ден за ден.


И честичко сам в други влюбен,


не страдах от страха нелеп,


че може и да те загубя


и да се влюбя. Тъкмо в теб!


До днес. Но днес, незнайно как тъй


един случаен джентълмен


ти хвърли погледче за кратко


и ти направи комплимент.


Дали на мен тъй ми се стори


или пък тъй си бе, не знам,


но пръв път друг ми заговори,


че имам хубава жена.


Че е харесвана, че грее


с особен чар, очи и глас,


че другите съзират в нея


туй, що недосъзирах аз.


И го съзрях. В един миг. С хубост


невиждана те аз видях.


- Нима, нима ще те загубя? -


си виках сам във адски страх.


Нима?! Но нещо по-нелеко


удари мисълта ми с чук:


какъв скъперник е човекът -


цени безценното до него


едва щом му посегне друг.


Дамян Дамянов


User Avatar

За теб искам да съм четири сезона,
всеки красив и много различен,
годишни сезони живеят във мене
и всичките искам ти да обичаш.



За теб искам да съм бялата зима,
снежна, красива и пухкаво-чиста,
снежинки в очите ми нека да има
до сърцето ти нежно ще направя лавина.


За теб искам да съм цветната пролет,
уханна, зелена, слънчева, мила,
нов живот в тебе нека да вливам,
с усмивки и нежност ще те обливам.


За теб нека бъда топлото лято,
горещо, копнежно и по детски игриво,
с моята страст искам да те запаля,
любовен пожар между нас нека да има.


За тебе ще бъда и златната есен,
плодородна, вълшебна, листопадна и жива,
и вместо есенен дъжд пак да изливам,
аз много обич върху теб ще изсипвам.


Годишни сезони живеят в мене,
четири сезона, уж толкоз различни,
тези сезони любовни наричам
и всички по равно тебе обичат.


User Avatar


Не, нямам всичко, за което съм мечтала.
Просто жива съм
и силна. Дишам и съм здрава.
Благодарна съм.
Получих много, нищо не загубих.
И благородна съм.
Прощавам злоба и несправедливи хули.
Красива съм.
Достатъчно, за да изпъквам.
По мой си начин,
без да се изтъквам.
Мъдра съм.
Приемам воли и неволи.
С магията на сън
създавам своята история.
Покорна съм.
Живота ме научи на смирение.
Доволна съм
за всяко мое Божие творение.
Идея съм.
Съдбата ми е план за нея.
Незабравима съм.
Плача. И едновременно с това се смея.
Недостижима съм.
До мен ще стигнеш трудно.
Мечтая.
И това е моя начин да съм будна."

Снимка на Щастливите жени.

Визитна картичка

Име:Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

Създаден: вторник, 26 януари 2010

Членове: 87

Описание: Към всички Вас - членовете в клуба - моля, слагайте заглавия на темите и когато копирате добронамерено текстове от други сайтове, задължително цитирайте източника. Достатъчно е да поставите линк към мястото, от където копирате.Благодаря !

Модератор(и): ღ mili ღ

Галерия
Членове