Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е пътуване към свободата. Поезията е светлината на душата! ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ
User Avatar

Не отмъщавам.Не нападам.
Живея тихичко и скрито.
Без възраст съм.По-често млада.
Косите си небрежно сплитам.
Обичам силно.Награждавам
стократно само дума мила.
Прикривам същността жаравена.
Изглеждам слаба, но съм силна.
Вървя ефирно.Слята с въздуха.
Наум си плача.Да не виждат.
Лекарство съм. Против разруха.
И против мъка и завиждане.
Целувам нежно. Просто с полъх.
Прегръщам като коте с лапички.
Ухая на липа. На пролет.
Не съм харесвана от всички.
Рисувам стих.Спасявам с чувства.
С любов си вая траектория.
Обичат ли ме-ставам хубава.
Това е моята история.


Стефания Цанкова


User Avatar

♥ ДОБРО, СЛЪНЧЕВО И УСМИХНАТО
ЕСЕННО УТРО ПРИЯТЕЛИ! :)


Притихнало е, но красиво
утрото през есента...
Природата е мълчалива,
събрала радост и тъга.

Художник ли е нарисувал
на двора старата липа,
и по едно е оцветявал
в златисто нейните листа.

Не мога с думи да опиша
утрото през есента...
То със земята сякаш диша,
изпълнено със красота!

 Таня Милчева


imageimageimage

User Avatar

Следобед да заминем за Париж.
Париж е град за влюбени. Без име.
Град, в който часовете не броиш.
Град, в който всяка улица е рима.



Вземи чадъра само. Ще вали.
Ноември е. Дъждът ще ни измокри.
Там всички локви с теб ще поделим.
А после ще ти купя нова рокля.


Да тръгваме веднага. Днес съм ларж.
Обичам те. Причина друга няма.
Париж е град за хора без багаж.
Париж е град за влюбени. За двама.


Добромир Банев



User Avatar

ХИМН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Добри Христов

О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена
нам за вечни времена.

Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни

Горди сме с история славна,
горди сред славянски род.
С Кирил и Методий пламна
пламък светъл на възход.
С писмена към нов живот.

Ботев, Левски - великани
с тях и сонм дейци безчет.
Със смъртта си по балкани
род прославиха със чест.
Нек пребъдат в слава и чест!
User Avatar

Димитровден


Преди да се събуди вън света,
тя идва и полепва по листата.
Кристални малки капчици роса
завръщат ме в страна на Чудесата.



Едни игриви, приказни блестят…
Безбройни са. И свежест носят дива.
Почти не чуваш как навън звънят,
а с този звън нощта си пак отива.


И утрото напира… За живот…
А Слънцето след малко се показва.
Денят завърта своя оборот
и тръгва Любовта си да показва.


Преди да дойде, ти се помоли,
небето за молитви се отваря.
А Бог над всички нас ще бди
и с твоята душа ще проговаря.


Погалва първо с нежен слънчев лъч,
а после си играе до забрава...
Навън се чува вече детски глъч.
А в мене Благодарността остава.


За Щастието дето блика в мен,
за всичко, дето виждам покрай мене.
А днес е просто Ясен Светъл Ден!
Димитровден е! Наближава зимно време!


автор Десислава Церовска/Звезда Христова/


User Avatar

Не съжалявам днес за нищо изживяно-

за грешките и прошките,

за щастието пропиляно,

за хубавото и за лошото,

за миговете, със любов препълнени,

за грешките ми, от любов допуснати,

за нощите, в които на звездите

разказвах сънищата и мечтите си...

За сълзите, които съм изплакала

когато любовта ми си е тръгвала,

за чудото, което съм очаквала

когато съм горяла в пъкъла...

За неизпитаното съжалявам -

за любовта несрещната, неизживяна,

за щастието закъсняло,

за всички мигове пропуснати...

ВАНЯ СТАТЕВА

User Avatar
Oт дребните неща боли.
От пропуснатото. От липсите.
От обичта за малко. От излъганото доверие.
От все по-трудната вяра в другия.
От недоизказаното. От лъжата, в която сме повярвали.
От отсъствието на човешка топлина. От грубата дума.
От модата да ползваме хората по-умело,
отколкото вещите си.
От пътите, в които някой изиграва другия
и това му доставя удоволствие.
От разочарованието. От предателството.
От победите на всяка цена.
От дребните неща ни боли. За дълго."
зелено1От Бис.БГ
User Avatar
Не значи, че продаваш, когато себе си дариш,
да спиш до друг – не значи да преспиш.
Не означава да не разбереш – това да не повториш,
не означава да не опознаеш – това да не говориш.
Не означава да не видиш – това да не поглеждаш,
да не крещиш не означава, че не гориш,
да премълчиш и отговор да не намериш,
са две неща различни и нямат нищо общо.
И да стоиш, съвсем не значи, че не летиш,
не значи да умреш – това, да замълчиш,
и да се примириш, смъртта когато видиш,
не значи унижение да претърпиш.
Да бягаш в мрака – не означава да си тръгнеш,
да пуснеш – не означава да пропуснеш,
и да не отмъстиш – не значи всичко да простиш,
и разделен да бъдеш – не значи да не обичаш.
Да кажеш, че обичаш, не означава да обикнеш,
да кажеш, че прощаваш, не значи всичко да простиш,
да кажеш, че си тръгваш – завинаги не означава,
и „няма да простя” не значи никога.
И да вървиш със друг, не значи да си чужд,
да бъдеш с някого, не значи той да ти е скъп,
без теб не значи, че не съм със теб,
да те обичам не означава, че си мой.
Това бълнуване не значи нищо,
и да го прочетеш не значи да го разбереш…
Аз няма да си тръгна – означава никога,
нали обичам – означава винаги…
Омар Хаям
‪#‎Душа‬
* ЖЕНИ в черно и бяло *От Бис.БГ
User Avatar

ВЕСЕЛО ПЕСЕННО

Днес ще говорим само за Щастие
(то и без друго светът си е тъжен).
С много усмивки от сърцето изтласкани,
животът ще стане ли малко по-нужен?

Че сякаш забравихме защо ни е даден:
Да бъдем щастливи и радостни вечно.
Ще стоплим деня (без усмивки е хладен),
пращам безброй към теб тъй далечно.

И става ни весело, пъстро и цветно,
с Дъгата се смеем щастливи на двора.
Любов от душата изпращам приветно,
тук с моето Щастие нямам умора.

Така е през дните, когато съм весела,
пея щастливо и ме чуват далече.
Днес съм щастлива и тъй ми е песенно,
тъгата изгоних от живота си .

Автор: Десислава Церовска /Звезда Христова/
User Avatar

Предпазлива съм. Знам правилата.
Стъпвам тихо, на пръсти, с финес.
Всички тайни искрят в тишината.
А пък утре започва от днес…
Не крещя. Само с поглед говоря.
Не осъждам. Прощавам в аванс.
И когато съм права, не споря.
А когато греша – давам шанс…
Липсвам само наужким. Наистина
в твойте мисли безкрай съществувам.
Знам, Животът е низ от измислици.
Но без обич петаче не струва…
Не продавам душата си никому.
Пък мечтите си вечно раздавам.
Запечатвам запомнени мигове.
След това от сърце ги дарявам…
И такава съм. В ада ще сляза,
ще го стопля с любов. Предпазливо.
А когато на пръсти изляза,
даже Господ ще смигне щастливо.



Мира Дойчинова- irini


Визитна картичка

Име:Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

Създаден: вторник, 26 януари 2010

Членове: 87

Описание: Към всички Вас - членовете в клуба - моля, слагайте заглавия на темите и когато копирате добронамерено текстове от други сайтове, задължително цитирайте източника. Достатъчно е да поставите линк към мястото, от където копирате.Благодаря !

Модератор(и): ღ mili ღ

Галерия
Членове