Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е пътуване към свободата. Поезията е светлината на душата! ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ
User Avatar

Тук съм! Признавам - късно дойдох,
да стигнеш до вярата нужно е време.
Не! Не, че не вярвах в нашия Бог,
мислих, че той се беше отказал от мене.
Влизах в храма...И до сега ми е чуждо.
Всичките тези до болка познати лица.
Фалшиви молитви от хора злосторни.
Как може изобщо да се свиква с това?
Такъв е животът! Живот с правила!
Всеки гледа пред ближния да е благ.
От завист душата гние в рани.
Пред светлината казват - Всички сме равни.
Не съм равна с измамник или подлец.
Не съм равна с лъжците измамни.
Аз вярвам в онази небесна любов,
пред която всички хора сме равни.
Тук съм! Признавам - дошла съм навреме,
да стигнеш до вярата трябва да си готов.
Търсих те в света несправедлив и суров.
Боже, ти бил си жив, дълбоко в мене!


Сибина Оприна

User Avatar

Когато спра да те обичам
Аз вече си платих и то със лихви
това, че дръзнах да те заобичам.
Приготвяй си най-свидните молитви,
защото днес навлизаш в нова притча,
в която пак си главният участник,
но ролите са малко разменени.
Щастливите сега ще са нещастни.
Раняващи - ще бъдат наранени.
Земята ще разтворя ако трябва,
но ти ще разбереш какво е пропаст,
която, като хала, в миг те грабва,
която предизвиква в тебе колапс.
Ще бъда лоша, много лоша даже
(каквато и сама не се познавам).
Омразата ми просто ще те смаже.
Ще молиш. Ще повтаряш - съжалявам.
Но аз ще бъда зла и безпощадна,
свирепа като ято лешояди.
Ще няма кой, ще няма кой тогава
от този страшен ад да те избави!
И всичко щеше точно тъй да стане,
аз бих ти отмъстила, не отричам...
да можех, ах, да можех, моя рано,
поне за ден да спра да те обичам...
Васка Мадарова

User Avatar

Научих се единствено на смелост –
да мина през живота като вихър,
да вярвам без съмнение във себе си,
да бъда любопитна, цветна, тиха,
да помня правилата по учебник,
а после да ги пиша с мое право...
Да случвам всяка мъничка потребност,
без никой да ми каже свойто „Браво”,
защото този свят е непонятен,
и винаги крещи за малко нежност...
А аз раздавам влюбено душата си,
и винаги ще дишам със надеждата,
че сбъдна ли мечтите си докрая,
листата ще се пръснат в пеперуди...
Да бъдеш лек, не значи да си в рая.
А с всеки дъх да се превръщаш в чудо.



Мира Дойчинова - irini


User Avatar
Трябва нещо добро да се случи
Като счупена детска играчка.
Като осем делено на три.
Трябва никой сега да не плаче.
Трябва синьо за стих.
Всяко дълго начало е трудно.
Като нощ на товарен вагон.
Трябва нова пътека и утро.
Трябва нов хоризонт.
Като нещо, което ми пречи.
Като зима със пролетен грим.
Трябва нещо добро да се случи.
Трябва друг лабиринт.
Като прелетни облачни устни.
Като чувство за плен.
Трябва жълто хвърчило да пусна.
Трябва петък зелен.
Като сянка на обедна дума.
Като мида в опасни води.
Трябват нови очи, да се будя.
Трябват нови очи.
разниОт Бис.БГ
User Avatar
Има изход
Когато си на дъното,когато
очите ти са ручеи солени.
Когато си изкряскал тишината,
а тя нахално иска да те вземе,
Когато те превие вятър
и в кал са двете ти колене.
Когато изтече реката
и сухото й дъно стене.
Когато си останал пясъци
събрани в шепите на времето
И всичко се руши със трясък
не давай да те вземе то.
И там, на дъното все още
от пясъка иззидай замък.
И в най-отчаяните нощи
със кремъче събуждай пламък.
разниОт Бис.БГ
User Avatar
Обичам, обичам и така ми отива
усмивката и погледа замечтан.
Те ме правят ужасно красива
и нямам нужда от грим.
Обичам и по земята не стъпвам,
а над облаци сякаш летя.
И цялата сияя - не мога да го скрия
родена да нося и раздавам топлина.
Щастлива съм! И страшно ми отива!
Усмихната, когато сричам любовта.
Светове да преобръщам мога,
мога да създавам чудеса.
И всеки ден със вяра да прегръщам,
да посявам в него мисълта за теб.
Няма нужда от обич да крещя,
нито пред света да я доказвам.
Такава обич по-добре да я мълча.
Изпод ресниците ми да изтича.
Такава обич просто си личи.
Тя цялата изпълва ми душата,
дарява ме със сили и мечти.
Не мога и неискам да я крия!
Щом да обичам тъй много ми отива!
разниОт Бис.БГ
User Avatar
Умея да говоря с тишината
и в пътищата да се губя неразбрана.
Летя, а после ходя по земята,
себе си намирам във мечта.
Пропускам те понякога, неволно.
Да преминеш, като буря покрай мен.
Да ме разтърсиш до основи,
а пък после да си идеш и без теб,
да се събудя и започна от начало.
Онази приказка, в която все те няма.
И само в сън да бъда сгушена в теб.
Допускам те понякога, неволно.
Дълбоко в душата си, а всъщност,
ти винаги си вътре в мене ...
И мълчиш!
разниОт Бис.БГ
User Avatar
Промъква се надеждата, която
е всеки божи път една и съща:
откривам се във стъпките на лятото,
и винаги към себе си се връщам...
Със морски дъх и с късче от небе –
заплетено в косите непокорни,
безкраят не понечи да ме спре
към слънцето да тичам неуморно...
Родена от лъчите на разсъмване,
си имам птици – винаги в сърцето.
Загубя ли се – могат да ме върнат
в началото на мислите, където
е всичко необятно, безметежно,
съвсем като в несбъдната мечта...
Която ще се случи само с нежност.
На лятото в щастливата следа...
разниОт Бис.БГ
User Avatar
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
Петя Дубарова
ГазелаОт Бис.БГ
User Avatar
Когато те измислих се уплаших !
Творение от поетичен дим,
създание от слабостта ми страшна,
дошло мен - силния да победи !
Когато те измислих, цял изтръпнах :
не сън - жена родена от жена,
решила с обич свята и престъпна
да ме превърне цял в развалина !
Когато те измислих се побърках :
като вандал със крясък зъл и див,
ти влезе в мен, обра ме като църква.
Но твойта кражба аз благослових.
Да, свята да си, обич огнекрила !
Грабежът ти бе страшен, но свещен
мъжът е в най-голямата си сила
когато е от слабост победен.
ПЕПЕРУДЕН СВЯТОт Бис.БГ
Визитна картичка

Име:Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

Създаден: вторник, 26 януари 2010

Членове: 87

Описание: Към всички Вас - членовете в клуба - моля, слагайте заглавия на темите и когато копирате добронамерено текстове от други сайтове, задължително цитирайте източника. Достатъчно е да поставите линк към мястото, от където копирате.Благодаря !

Модератор(и): ღ mili ღ

Галерия
Членове