Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е пътуване към свободата. Поезията е светлината на душата! ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ
User Avatar
Душата ми е дом с отворени врати -
за канени и за неканени,
за носещи цветя,
за идващи от сметището на живота...
Душата ми е със отворени врати.
Но-най навътре има стая
със зазидани прозорци. Ключът
е денонощно в мен. И рядко
го превъртам във ключалката.
Там е хазната ми:
кюлчета претопена болка,
обиди, които нямам сили да забравя,
вини, които не мога вече да изкупя,
безмилостното щракане на времето,
което си отива...
Това е тъжната ми, тъмна стая.
Ала добре сте ми дошли -
избраници, несретници,
самоуверени, изплашени,
премръзнали от самота
и пеещи като камбанки хора!
Не чукайте -
вратите са отворени.
Станка Пенчева
Бяло черно и червено RedОт Бис.БГ
User Avatar
Ти, който почваш да четеш сега това стихотворение,
изпитвал ли си някога за миг съмнение,
че поговорките наистина са прави,
че Господ бави, но не може да забрави?
Че който зло желае, страда.
А не остава без награда
доброто, сторено без корист,
и че човешката ни орис
е да се борим за доброто
и за човечността, защото
обиди, завист, интригантство,
лъжи, кавги, пиянство
тъй заразили са всемира,
че днес и вярата умира.
Без нея (тъжна констатация!) -
и цялата “цивилизация”,
уви поставена в кавички.
(Но не от всички! Не от всички!)
Убиваме цивилизовано
и лъжем все по-образовано,
и с хитрости най-съвършени
прескачаме норми свещени.
Копаем на другия гроба,
а там ни очаква прокоба.
Защото Бог е заместен с Власт.
Или още по-страшно – от Аз.
И тъй си живеем умиращи
с тук-там мъдреци протестиращи -
идеалисти наивни наричани,
осмивани или отричани,
проводници на Любовта -
спасителката на света.
Ти, ако все още четеш това стихотворение.
си от последните и без съмнение
ще разтопиш на ближния сърцето,
макар метално кат’ монета!
Ще продължиш любов да сееш!
С омраза не се живее
и само гибел се постига!
А обич никога не стига!
Мадлен Алгафари
Бяло черно и червено RedОт Бис.БГ
User Avatar
Те са светли - като диамантите.
Те са редки - като диамантите.
Разпилян е чистият им блясък
сред безкрайни пластове от пръст,
камъни и пясъци...
Мен ми стига, че все пак ги има
по земята -
хора, като мене, зрими.
Не измислени, не святи.
Стига ми, че в пътища мъчителни
те понякога ме стигат, задминават.
И не знам с кръвта си ли, с очите ли -
хубавите хора винаги узнавам.
Може би -
по топлината, със която ме докосват,
по оная яснота,
дето всичко сложно прави просто;
може би -
по радостната болка,
по мъчителния порив
нещо хубаво и аз да сторя...
И не питам колко са.
Стига, че ги има -
истинските, хубавите хора.
Станка Пенчева
Бяло черно и червено RedОт Бис.БГ
User Avatar

Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека – като капката роса.
Тежка – като капката омраза.
Волна – като безпричинен гняв.
Кротка – като ласката безшумна.
Гузна – като премълчаван грях.
Горда – като обич неразумна.
Ясна – като тихи небеса.
Мрачна – като вихър разбушуван.
Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата – зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.
Надежда Захариева


User Avatar

Знам, че девет живота не стигат
да забравиш любимия мъж.
Нищо не е така, като в книга. -
Не излизаш пречистен след дъжд,
не възкръсваш след страшната болка,
не изправяш глава след погром.
Лъжеш себе си, лъжеш и Бога
как ще мине и този сезон.
Как ще тръшнеш надменно вратата
под носа на досадната скръб.
А под теб ще танцува земята,
ще ликува усмихнат светът.
Но сезонът Тъга не минава.
Вкопчва здраво сърцето ти в плен,
скастря всяка мечта за забрава,
удря там, дето най си ранен.
И когато с изтъркани фрази
ти повтарят - до време боли,
и когато предатели разни
чоплят раните с тънки игли,
то тогава във теб се раздира
всяка фибра. И в миг плисва дъжд.
И вали, и вали... И не спира.
И напомня любимия мъж.
Васка Мадарова

User Avatar

Виновна съм , че винаги прощавах,
че бях виновна даже без вина,
че свойта болката често аз забравях,
виновна съм, че тръгвах си сама…
Виновна съм че нищо не поисках,
че нищо чуждо аз не пожелах,
че всички свои демони потисках,
че често нощем плачех и не спях..
Виновна съм ! Не моля за пощада!
Дори днес искам да благодаря!
Дори да трябва да горя на клада
пак ще остана същата жена!
Пак ще обичам и ще се надявам,
ще се усмихвам, даже да боли…
Душата си отново ще раздавам
и моят огън вечно ще гори!


Таня Симеонова

User Avatar

Среднощен дъжд и топъл шоколад.
Сънят е някаква подробност…
Отдавна съм отвикнала да спя.
Откакто притежавам всички облаци.
Откакто свикнах да не ме боли
от думи и за хора без значение.
Откакто мога да броя до три,
преди да стана на стихотворение.
Откакто си отглеждам пълнолуния
във ъгъла на тесния прозорец.
От както Тишината ме целува
по-нежно от най-нежния любовник.
Откакто се открихме с Любовта
и се разбрахме да се разминаваме.
Тогава се научих да не спя.
Сега се уча само на забравяне.
Caribiana

User Avatar

Не те повиках да ми бъдеш съдник.
Не си ми нужен като хляб и сол.
Аз цял живот съм все сред хора будни.
Не съм останала със поглед гол.



Не те повиках да ме наставляваш.
Годините ме промениха мен.
Опитай се, недей да изпростяваш.
И запази съветите. Поне за ден.


Не те повиках и от теб да прося.
Аз имам даже повече помни.
Душата моя може да е боса...
Но е изграждана за много дни.


Повиках те за да ти кажа само.
От мене да се пазиш призори.
Ако потрябва ти човешко рамо.
Далеч от мене да го търсиш ти.


Потърсих те да ти напомня леко.
Че във живота има кръговрат.
Достатъчно. Върви сега далеко.
Живей си във измислен свят.


Мария Николова


МАРЍ



 


User Avatar
Не, няма да ти спазвам правилата.
Кога да мразя, колко да обичам?
Кои са врагове, кои приятели?
Кои да са зачеркнати с различие?
Кога светът да бъде много сложен.
Кога да нямам даже хляб на масата.
Кога да ме боли до невъзможност.
Кога да отрека и чудесата.
И колко от мечтите са приемливи.
А другите? В отдел за рециклиране.
Родили сме се от едно безвремие,
което тук му казваме умиране...
Но ето, че съм жива и те дишам,
Живот, и всеки дъх ми е обичане.
Не ми поставяй граници излишни.
Човек е синоним на безграничност.
И знаеш ли, че шепотът в душата ми
все още не е трайно заглушен.
Не, няма да ти спазвам правилата.
Не са били написани от мен.
разни2От Бис.БГ
User Avatar

Не, не плача! Забрави ли, скъпи?
Аз съм вечното мъжко момиче!
Миг реалност - за всички мечтатели,
глътка свежест - за уморените.
Аз не плача. Не помниш ли, скъпи,
че отдавна не вярвам във... мелници.
Ходя боса, по чуждите въглени
и не търся... Нищо за себе си.
Аз... Не плача! Спомни си го, скъпи,
ако все пак ме видиш разплакана.
Аз съм... Вечното мъжко момиче,
в мене вярват и в мен...
Не се влюбват.


Автор: Мадлен Атанасова.

Визитна картичка

Име:Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

Създаден: вторник, 26 януари 2010

Членове: 87

Описание: Към всички Вас - членовете в клуба - моля, слагайте заглавия на темите и когато копирате добронамерено текстове от други сайтове, задължително цитирайте източника. Достатъчно е да поставите линк към мястото, от където копирате.Благодаря !

Модератор(и): ღ mili ღ

Галерия
Членове