Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Фен-клуб: Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е пътуване към свободата. Поезията е светлината на душата! ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬▬▬ஜ
User Avatar
С тебе ни събра случайността.
А можеше нима да се разминем?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години...
Ти щеше да останеш непозната,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха...
Аз нямаше да стискам твойте длани,
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение!
С тебе ни събра случайността -
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди...
Дамян Дамянов
Романтик 5От Бис.БГ
User Avatar
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта!
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят. И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце със теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш -
ще стигне ли до тебе моят глас?
Ще викаш ти, гласът ти ще се връщаи
може би не ще го чуя аз.
И дните ни така ще доживеем във викане,
във зов: “Ела! Ела!”,ще оглушеем, да, ще онемеем!
Ще станем глухонеми викала!
Ще се превърнем в статуи, които една към друга вечно се зоват,но нямат глас, но нямат слух в ушитеи нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,когато някога се разделят,
като ранени змии криволичат,но никога от тях не става път…
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
брезаОт Бис.БГ
User Avatar
Имаш младост и хубост.
Цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.
После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш –
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?
Имаш любим и нежност.
Цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездният свод
с тънки, звънливи токчета.
И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.
Докато тупнеш на земята.
Нямаш любим и нежност.
Какво ти остава?
Имаш талант и воля.
Цялата си една факла.
Нощем безсънно светиш,
търсиш в тъмната пустош
нещо такова, което
никога, никъде, никой…
Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля.
Какво ти остава?
Имаш дете и радост.
Цялата си една грижа.
Водиш бъдещето за ръчица,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.
Докато ти го грабне от ръката
болест, война или любов,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост.
Какво ти остава?
Всичко да имаш, нищо да нямаш.
Цялата да си една шепа.
Всичко да даваш, нищо да вземаш.
Да се загърнеш зиморничаво
в самота като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да спомняш,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.
Всичко.
Това ти остава.
Блага Димитрова
брезаОт Бис.БГ
User Avatar

Застанала до прозореца,
тихичко те обичам.
А малки капчици дъжд
през стъклата надничат.
Не зная дали са били
някога във небето ти...
Но страшно ми се мълчи
с гласа на техния шепот.
Душата ми май си тръгва.
С едно вързопче мечти.
Да викна ли да я върна?
Лети и се...
Да лети...
написа caribiana

User Avatar

Жената на шейсет не е богиня,
не ходи твърде често на море,
понякога в тунела на Витиня
се случва и колата ѝ да спре,
повредата, оказва се, е лека! –
светът е пълен с оправни мъже,
не ще да стъпва и на дискотека,
там всички скачат сякаш на въже,
Жената на шейсет си ляга с книга
и се събужда с третите петли,
и сигурно едно кафе ѝ стига,
че светлината да не я боли,
вглъбена, слуша цял ден „Компарсита”,
понякога отива на фризьор –
и сигурно под каската се пита
защо се боядисва със „Колор”,
а покрай нея влюбените в парка
целуват се на пейката със кеф,
на филма вечер пали си цигарка
или нашива лена на гергеф,
и тайничко – в кварталната аптека,
купува си един презерватив,
че мъж ѝ иде – тайно и полека! –
и ще е неин, докато е жив,
ако закъсам нейде – на Витиня,
оставям ви го тоя стих на лист...
Жената на шейсет – една Богиня! –
света покрила със смокинов лист.
16 януарий 2016 г.
гр. Варна, 18, 30 ч.
Валери Станков

User Avatar

Тези, които като мен са способни на силна любов и гняв,
на големи битки и истински сълзи ... простено е.
Такива като мен, никога не стават предатели...
Такива като мен, имат стойности, които са вградени
в главата, сякаш са парчета от пъзел,
където всяко парче има място,
на което магнетично се нарежда...
*
Тези като мен, които се отказват дори от мечтите,
на цената да останат без нищо ...
Тези, които като мен даряват своята кръв,
защото душата сама по себе си е като
капка вода в пустинята.
*
Тези, които като мен търсят смисъла
на съществуването
и когато го намерят, те се опитват да го научат
за тези, които просто трябва да оцелеят ...
Такива като мен аз обичам, обичам вечно ...
*
Тези, които като мен пътуват по целия свят
да търсят тези ценности ...
Тези, които като мен биха искали да се променят,
дори за това да трябва да се се родят отново ...
Тези, които като мен крещят в тишината,
защото гласът им не трябва да се бърка със сълзи ...
Тези, които като мен са тези, на които можете да
разбиете винаги сърцето, защото знаеш,
че ще те пуснат, без да искат нищо ...
Такива като мен, които обичат прекалено много,
знаейки, че в замяна на това те няма да получат
повече от трохи ...
*
Тези, които като мен преминават незабелязано,
но те са единствените, които наистина обичат ...
Тези, които като мен в есента на живота си,
ще бъдат толкова щастливи, защото ще могат
да дадат всичко, което могат ... и искат да дадат ...
Алда Мерини

User Avatar

Времето нищо не ни отнема.
Просто заменя едни неща с други.
Заменя младостта с мъдрост,
дързостта – с търпение,
любовта – с приятелство...
Извежда от живота ни едни хора
и довежда други...
Накрая дава на всеки
по два метра пръст
и цяла вечност тишина...
И няма значение
какво си имал,
а какво си оставил...



Весела Димова


User Avatar

Усмивката е моята лъжа….
Усмихвам се когато съм щастлива…
Усмихвам се когато аз тъжа …
Когато тъмнината в мен прелива…



Понякога усмихвам се напук
на всички лоши дни и черни мисли…
Когато съм сама и няма друг…
И няма кой за мене да помисли…


Усмихвам се когато ме боли
Когато времето за мен е спряло….
Усмихвам се отново аз дори
когато няма изход… Няма и начало…


С усмивка крия моята душа….
Така забравям всички мои грешки….
Усмивката е моята лъжа…
Усмихвам се, защото е човешко….


Таня Симеонова


User Avatar

Болях и преболявах, и се губех
във спомени, във грешки, във вини…
Сега съм тук, пак същата, но друга…
Аз искам да ми кажеш „Остани” !


Аз искам да ме караш да се смея,
към слънцето отново да летя,
от твоята любов пак цялата да грея,
да бъда златна, като есента…


Аз искам да ме гледаш с оня поглед влюбен ,
да се изгубвам цялата във теб,
да те сънувам, но да бъда будна,
без „ вчера”, без „кога” и без „къде”…


Не казвай нищо, нищо и не питай,
ела при мен и просто ме вземи…
Сама не искам в нощите да скитам…
Аз искам да ми кажеш „Остани” ….


 


Таня Симеонова

Визитна картичка

Име:Колекция от стихове и поеми. Виртуална поезия

Създаден: вторник, 26 януари 2010

Членове: 87

Описание: Към всички Вас - членовете в клуба - моля, слагайте заглавия на темите и когато копирате добронамерено текстове от други сайтове, задължително цитирайте източника. Достатъчно е да поставите линк към мястото, от където копирате.Благодаря !

Модератор(и): ღ mili ღ

Галерия
Членове