Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar
великденче-или-“мъжка-вярност”
Великденчето освежава паметта и чисти пясъка от бъбреците.


Veronica officinalis




Великденч­ето е многогодишно тревисто растение обича сухите почви и расте предимно в гори, по оголени места, трънаци, канавки, покрай пътища. Има влачещо се по земята 30 см стъбло с малки, назъбени, искрящи сребристи листа, преминаващи нагоре в светлосини до виолетови цветни класове.

Народът го нарича още “мъжка вярност", тъй като при докосване нежните листенца на цветовете окапват. Цъфти от май до август.

С лечебна цел се събират съцветията, като за предпочитане са тези, които се срещат в края на горите и под дъбовете.

Действие и приложение.

При високи стойности на холестерин в кръвта се препоръчва да се изпиват по две чаши чай от великденче дневно.

При невроза, дължаща се на психическо пренатоварване, чаша чай преди сън върши чудеса с успокояващото си действие.

Хората, конто се занимават предимно с умствен труд е добре да пият всяка вечер преди лягане по чаша чай от великденче.

Действа превъзходно за освежаване на паметта и премахва световъртежа.

Препоръчва се още при жълтеница, песъчинки в бъбреците, подагра и ревматизъм.

Прясно изцелен сок от цъфтящото растение се използва с успех при хронични кожни възпаления и екземи, като се приема по една чаена лъжичка два-три пъти на ден.

Възпалени и трудно зарастващи рани най-напред се промиват с отвара от великденче, след това отгоре се слага марля, напоена с пресен чай, прави се топла превръзка и така се нощува.

Страдащите от ревматизъм и подагра могат да облекчат болките си с тинктура - външно с разтривки, а вътрешно - три пъти дневно по 15 капки в малко вода или чай.

Чаят от прясно набрана билка се смята за по-ефикасен, отколкото от изсушена. Затова не пропускайте поне две седмици в годината да изпивате по две чаши чай дневно с профилактична цел - освен че възпрепятства развитието на атеросклерозата, чрез кръвопречистващото си действие великденчето дава нова еластичност на тялото. Освен това билката влиза в състава и на много комбинирани билкови чайове.

Как да си приготвим?

Чай. Една препълнена чаена лъжичка билка (или билкова смес) се залива с 250 мл кипяща запарва се 3-5 минути и се прецежда.

Пресен сок. Пресните съцветия се измиват и както са мокря, се изстискват в сокоизтисквачка.
Сокът се налива в малки шишенца и се съхранява в хладилник.
Тинктура. Еднолитрова бутилка се пълни до стеснението на гърлото с цъфтяща, ситно нарязана билка, залива се догоре с 40-градусова качествена плодова ракия или водка и се държи 14 дни на слънце. Прецежда се и се съхранява в хладилник.

Комбинирани чайове:

От равни количества пресни връхчета от коприва и великденче се приготвя чай с кръвопречистващо действие и за лечение на екземи.

От равни количества грудка целина и великденче се пие чай за свежа памет, срещу неврастения и хипохондрия.

От полски хвощ и великденче - чай срещу внезапни празноти в паметта (пие се най-малко 2 седмици по две чаши дневно).

От 50 г корени от глухарче, 25 г цветове от синя жлъчка. 25 г лазаркиня и 50 г великденче се прави чай при жълтеница, болки в черния дроб и далака. http://zdrave.rozali.com/bilki/p2958.html
User Avatar
за-билката--змийско-мляко
Други наименования на билката змийско мляко - брадавично цвете, желтеничава трева, желтеникав бурен, желтяниче, лишайче.

Змийско мляко - Chelidonium majus

Принадлежи към сем. Макови - Papaveraceae





Описани­е на растението.

Змийското мляко е многогодишно тревисто растение, високо до 1 м, с изправено, в горната си част разклонено стъбло. Долните му листа са с дръжки, а стъблените са приседнали.

Петурата им е нежна, лировидна, нечифтопересто разсечена на 5 дяла, с неравен едроназъбен ръб, отгоре зелена, отдолу синьозелена.

Цветовете са яркожълти, събрани по 4-5 в прости сенници, разположени в пазвите на горните листа. Тичинките са много, а плодникът е съставен от 2 плодолиста.

Плодът е линейно-цилиндрична, едногнездна, разпукваща се на две половинки кутийка. Семената са многобройни, дребни.

Цялото растение съдържа жълто-оранжев млечен сок.
Цъфти през май - юни.


Къде се среща?
У нас се среща по влажните каменливи и сенчести места около градините из цялата страна.

Дрога.
Стръкове от змийско мляко - Herba Chelidonii.

Надземната част на растението се събира в началото на цъфтежа (май - юни). Отрязва се на разстояние 10 см над земята и се внимава при подреждането й в кошове да не се смачка. Сушенето става на сянка или в сушилня при температура до 60°С при силна вентилация.

Листата на изсушената билка отгоре са светлозелени, а отдолу сиви. Дрогата има горчив вкус и няма миризма.
Съхранява се на сенчесто, проветриво и сухо място.

Химичен състав.
Млечният сок на свежото растение съдържа вариращи количества алкалоиди (до около 3%). Те са свързани предимно с хелидонова киселина, но могат да бъдат соли и на ябълчната и лимонената киселина.
Алкалоидите на змийското мляко спадат към три основни групи: групата на протопина с представители алокриптопин и протопин, групата на протоберберина с алкалоида берберин и групата на бензофе-нантридина. Представители на третата група на алкалоидите са хелидонин, хелеритрин, сангвинарин и хомохелидонин, от които главният действуващ алкалоид на дрогата е хелидонинът.
Дрогата съдържа хелидонин до 0,4%. Освен това в състава й влизат още и някои органични киселини, сапонини, флавоноиди, витамин С, провитамин А и др.

Действие и приложение.


Хелидонинът на змийското мляко има аналгетичен морфиноподобен ефект, потиска централната нервна система, действа болкоуспокоително и седативно.

Сангвинаринът в големи дози показва кратковременно наркотично действие с последващ спазъм, възбужда перисталтиката на червата, активира слюнчената секреция.

Протопинът потиска вегетативната нервна си стена, тонизира гладката мускулатура на матката.

Хомохелидонинът и хелеритринът имат пикочогонно действие.
Спазмолитичният ефект на змийското мляко може да бъде сравнен с този на папаверина и беладоната. Преди всичко е установено, че съставът на дрогата не е постоянен.

Ефектът е сигурен само при използуване на свежото растение.

Болкоуспокояващото действие на дрогата след 6-месечно съхранение значително намалява, а след една година напълно изчезва.

Сумарно дрогата действа спазмолитично, регулира ускорения пулс, понижава умерено кръвното налягане, действува жлъчегонно и стимулира функциите на черния дроб.

Прясната дрога и препаратите й се предписват при чернодробни и жлъчни заболявания (жълтеница, жлъчни дискинезии, жлъчни камъни), стомашен и чревен катар, диария, смущения в храносмилането.

Сангвиритринът е сбор от алкалоиди на змийското мляко. Притежава широк спектър на антимикробна активност.

Сангвиритринът във вид на маслен или воден извлек намира приложение в стоматологичната практика за лечение на язвен и афтозен стоматит и пиорея; в гинекологията - за лечение на ерозии на шийката на матката и трихомонаден колпит.

В Русия сангвиритркнът се прилага за лечение на миопатии възпалителни и травмени увреждания на нервната система и др.

В дерматологията змийското мляко се използува за лечение на брадавици, мазоли, лишеи, екземи, рак на кожата (епителиоми — Балитски, Воронцова, 1982) - външно под форма на унгвенти и със свеж сок от растението, като всекидневно трикратно се третират поразените участъци. В отвара от растението са къпели децата при различни кожни заболявания.

Змийското мляко се прилага за лечение на псориазис под форма на горещи вани, унгвенти (с равни части свинска мас) и спиртни разтвори (20%) вътрешно.
В експерименти върху животни екстракт от змийско мляко при местно приложение оказва известно противотуморно действие.

Народната медицина препоръчва дрогата и при подагра, при отоци като диуретично средство, при малария, за регулиране на менструацията, при кожна туберкулоза, коремен тиф, импетиго, псориазис, а млечният сок - за премахване на брадавици.

Внимание:

Лечението с препаратите на змийското мляко се провежда само под лекарски контрол!

Големи дози от тях предизвикват отравяне (основните симптоми са силна жажда, тежест в главата и жлъчния мехур, главозамайване, халюцинации). http://zdrave.rozali.com/bilki/p825.html
User Avatar
глухарче
(радикa, жълтиче, глушина, маслениче)

Надземната част и корените на глухарчето подобряват функциите на черния дроб, действат жлъчогонно, пикочогонно, противоглистно, възбуждат апетита. Лечебният ефект се дължи на съдържащите се 8 растението горчиви вещества, органични киселини и гликозиди. Усилва действието на подстомашната жлеза - повишава отделянето на
инсулин и намалява количеството на холестерола в кръвта.

Прилага се при чернодробни заболявания, болести на пикочните пътища, хемороиди, стомашни и чревни смущения, леки форми на захарен диабет, диуретично. Използва се при кашлица, запек, екземи, водянка, подагра, болести на далака, възпаление на червата, анемия, газове, кръвохрачене, за регулиране на кръвното алягане, а пресните листа - за лечение на анемия, авитаминоза С, атеросклероза, диабет.

ВЪНШНО ПРИЛОЖЕНИЕ: За бани при бяло течение и ревматични болки, за налагане на лапи при екземи, рани, циреи, лунички по лицето, за промивки при възпаление на очите, за гаргара при болки в гърлото.

Млечният сок се препоръчва за мазане на брадавици.

При екзема за мазане се използва смляно цялото растение, смесено с мед и топла млечна суроватка.

Прясно растение във вид на салата (подправено с лимон) се препоръчва при пролетна умора и авитаминоза.

ВЪТРЕШНО ПРИЛОЖЕНИЕ: 2 с. л. от билката се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене. 4 пъти дневно.

В ранна пролет пресните листа на растението се използуват за приготвяне на богата на витамини салата, от корените се прави заместител на кафето. Те се използуват и при приготвяне на лекарствени форми.

Пресните листа и сокът от растението се препоръчват за лечение, на анемия, авитаминоза С, атеросклероза, диабет и някои кожни болести. Използува се извлек, като 2 ч. л. ситно нарязани корени се заливат с 250 мл студена вода и се оставят да престоят 8 часа. Изпива се на глътки за 1 ден. Прилага се и пресен сок от билката, както и млади листа като салата. Корените влизат в състава на много билкови чаеве. http://www.lekar.bg/news-61/info-2634/%D0%­93%D0%BB%D1%83%D1%85%D0%B­0%D1%80%D1%87%D0%B5/
User Avatar
иглика-primula-officinalis
(игличе, кукувиче цвете, белотък, ягуличка, беличка, гороцвет, калюян, ключалка, петопръст, христово цвете, самодивско цвете, ангелика, игличина, меча стъпка, пятопръстница)

1. Младите листа представляват хубава и полезна селата. От тях се приготвя чай, който действа против безсъние, успокоява нервите и усилва отделянето на потта и храчките. При подагра и ревматизъм намалява болките, като лекува и самите болести. (дн. •1, стр.35)

2. Листата и корените - при катар на белия дроб, действа възбудно на мозъка и затова се употребява при виене на свят и мигрена, а също за сън. (Ф-1-133)

3. При работа с игликата могат да се получат алергични реакции. (Ф-7)

4. Отварата от цялото растение се пие при главоболие, виене на свят, безсъние, уплаха, гърдобол, сърцебол, слабо сърце, кашлица и задух. Чаят от иглика се пие при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при мъчно уриниране. Против кашлица се пие отвара от цветовете на игликата и бъзака или иглика и теменуга. (Енц. БНМ, стр. 156)

5. Основно действие на дрогата е откашлечно и отхрачващо, а също при неврози, безсъние, мигрена, подагра, при възпалителни заболявания на пикочните пътища и трудно уриниране, сърдечна слабост, задух и шипове. (кн. •44)

6. Дрогата има отхрачващо, противовъзпалително, болкоуспокояващо и леко слабително действие. Прилага се при бронхит, простуда, грип, кашлица, бронхиална астма, безсъние, невроза, нощно напикаване, мигрена, главоболие, епилепсия, сърдечна слабост, шипове, виене на цвят, бъбречни възпаления.
Важно! Билката се употребява по лекарско предписание, защото може да причини сериозни алергични реакции! (кн. •47, 118 стр.)

7. Корените втечняват бронхиалните секрети и улесняват тяхното изхвърляне. (в-к "Зн.”, бр. 29 – 2000 г.)

8. Използват се всички части. Корените с коренището се събират в началото на прецъфтяването или в ранна пролет преди появата на листата, корените имат приятна миризма, подобна на теменужки, и леко горчив привкус. Цветът и листата могат да се сушат и при температура 100-120 градуса, когато се запазват по-голямата част от витамините. Няма друго растение, което да съдържа в листата си толкова аскорбинова киселина. Листата за салата. (в-к "Л.", бр. 43 - 2000 г.)

9. Използват се корените, листата и цветовете. Древните гърци са смятали, че игликата лекува всички болести и затова са я наричали "Цветето на Олимп" или "Цвете на дванадесетте богове", ("Наш друг лес", стр. 150)

10. Успокоява нервната система, укрепва сърдечната дейност. Използва се при мигрена, главоболие на нервна почва, виене на свят, сънливост, сърдечна слабост, заболяване на сърдечния мускул, кръвопречистващо. (кн. •56, стр. 31)

11. Многогодишно растение. Използват се корените и стеблото. Корените се изваждат рано през пролетта - февруари –март, или през август, когато започват да увяхват листата. Измиват се с студена вода и се сушат на слънце или в сушилна при темп. 50 гр. Цветовете се берат без дръжки в процеса на пълен цъфтеж - април-май. Сушат се на сянка или в сушилна при 40 гр. Корените съдържат 5-10 % сапонини, гликозиди, танени етерично масло. Листата съдържат 2% сапонини, дъбилни вещества , витамин С до 5.9%, каротин до 3 мг.%. В цветовете се съдържат флавоноиди, сапонини, витамин С до 4.7%. Корените действат успокоително и са много добро отхрачващо и откашлечно средство при бронхити, кашлица, астма, простудни заболявание и грип. Поради голямото съдържание на витамин С и каротин листата се използват като пролетна салата против отпадналост, главоболие, при недостиг на витамините С и А. Цветовете имат лечебен ефект при безсъние, главоболие, невроза.
Употреба: 1-2 ч. л. ситно нарязани и счукани корени се заливат с 300 мл. вряща вода и престояват 30 мин. От запарката се приема 4-5 пъти дневно по 50 мл. през 2-3 часа. От цветовете се приготвя запарка, като 10 г. се заливат с 250 мл. вряща вода и кисне 15 мин., пие се по 1 каф. чашка 3 пъти дневно.
Внимание! При някои болни може да предизвика алергии. (К. Георгиев, агр., в-к "Зн.", бр. 7 – 2002 г.)

12. Игликата в БНМ. Цветовете се дават при главоболие, нервна слабост с треперене, безсъние, епилепсия и др., а коренищата при бронхит, магарешка кашлица, виене на свят, задух, трудно уриниране, бъбречни заболявания. (в-к "Зн.", бр. 12 - 2003 г.)

13. Семейство игликови (Primulaceae) обхваща над 1000 вида, групирани в 25 рода. В средновековието игликата се е използвала като тоник за сърцето и лек срещу подагра, тумори, рани. Игличината вода се е използвала при настинки на главата и корема, петна по лицето и камъни в бъбреците. От пресните листа се приготвят салати и билкови супи. Виното от иглика помагало при подагра, оглупяване и запушени нерви. В много чайове за астма, бронхит и кашлица присъстват корените или цветовете на игликата. (в-к "Л.", бр. 2 - 2003 г.)

14. Цъфти от края на февруари до май. Корените и коренищата на игликата се събират за дрога от май до юни. Цветовете на игликата се включват в състава на "гръден чай", използват се за оцветяване на ликьори. Прилага се като лечебно средство при невроза, безсъние.

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3483.0#ixzz1r4Ro6sH1
User Avatar
1. В природата – копривата поддържа над 40 видове насекоми, включително някои пеперуди, а през късното лято голямото количество семена са източник на зърна за много птици.

2. За храна – хората я включват в менюто си през пролетта, тъй като е отличен източник на желязо, калций, магнезий и много витамини. Едно от най-изветните ястия е супа от коприва, но от нея може да се приготви и салата, като преди това листата могат да се минат с точилка, за да не жилят. Може да се направи и брашно или чай.

3. Здраве – копривата е от древни времена в билкарството и е ценна съставка на различни тоници и тинктури. Използват я за детоксикация, защото има диуретични свойства и при неразположения, като алергии, анемии и артрит. Лекото натупване с коприва може да помогне при ишиас или схванатост в някои части на тялото.

4. Текстил – първата употреба на растителното влакно на коприва в изработката на дрехи може да се проследи чак до бронзовата епоха. През Първата Световна Война влакната на копривата са използвани като заместител на памука и за изработката на униформи. Различни проекти в Европа се опитват да намерят начини за култивиране на копривата и обработка на влакното й с цел търговия.

5. В градината – младата и свежа коприва е отлична съставка на градинския компост. Може да се превърне и в хранителен, течен разтвор за насажденията. Направете вързопи от коприва и ги оставете във вода за 2 седмици, като разбърквате от време на време. Изцедете и разредете една част копривен сок с 10 части вода. Там, където расте коприва, почвата е тъмна и плодородна.

6. От копривата може да се направи ръчна хартия.
7. Парещите влакна – коприва има заострени власинки на листата и стеблото,съдържащи дразнещи химикали, които се активират, когато растението прави контакт с кожата. Когато власинките или бодилчетата на парещата коприва се допрят до болезнена/схваната част на тялото, те всъщност могат да намалят първоначалната болка. Учените мислят, че копривата прави това чрез понижаване на дразнещите химикали в тялото, намесвайки се в предването на сигналите на болка в тялото.
User Avatar
копривата-и-многобройните-й-ползи-за-здравето
Копривата може и да причинява неприятни усещания, ако я докоснете с голи ръце, но ако я консумирате в супи или под формата на чай, ще извлечете много ползи за здравето си.

В това растение има голямо количество калций, магнезий, желязо, калий и витамини А и C. Това, че е богата на желязо, я прави подходяща за лечение на анемия и умора. Редовното пиене на чай от коприва облекчава болката в ставите и мускулите.

Растението се използва и за проблеми с храносмилането и при подут стомах, сенна хрема и хемороиди. Билката под формата на капсули се предписва на жени с гъбична инфекция (кандида).
Още по темата ...

Преборете пролетната умора с алое вера
Пуканките – вкусни и много полезни

Пиенето на чай от коприва изчиства тялото от токсини и намалява апетита, което го прави идеално средство за отслабване. Това не е единствената полза за външния вид от тази билка. Консумацията на чай от коприва и външното прилагане на отвара от растението върху кожата на главата, придава блясък и плътност на косата. Детоксикиращият ефект на копривата спомага и за по-хубав тен на кожата на лицето и третиране на кожни заболявания като псориазис и екзема.

По отношение на отслабващия ефект на копривата съществуват съмнения, че той се дължи на загуба на вода, а не толкова на изгаряне на мазнини, заради диуретичните свойства на растението. Ако сте бременна или кърмите, говорете с доктор преди да започнете консумация на чай от коприва, защото не е препоръчителен в такива ситуации. http://www.tialoto.bg/a/16-polezni-hrani-i-n­apitki/20814-koprivata-i-­mnogobroinite-i-polzi-za-­zdraveto/
User Avatar
пчелник-marrubium-vulgare-l.
Синоними. Пчелинок, блага трева.

Разпространение. Расте като бурен по сухи, тревисти места, по пустеещи места и покрай пътищата.



Използваема част. Надземната част, която се бере по време на цъфтежа на билката. Суши се на сянка или в сушилня.

Химичен състав. Етерично масло, горчиво вещество, алкалоиди, органични киселини, танини, смоли и др.

Действие. Отхрачващо, обезболяващо, жлъчегонно. Билката понижава кръвното налягане, оказва противокашличен ефект. Възбужда апетита. Подобрява функцията на черния дроб, действа благоприятно при стомашно-чревни заболявания.

Приложение. При бронхити, жлъчни заболявания, възпаление на черния дроб, язвена болест, високо кръвно налягане, липса на апетит, колит, нередовна менструация.

Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички ситно нарязана билка се заливат с 1 чаша вода. Кисне около 1 час. Запарката се прецежда и изпива на 3 пъти по равни части. Може да се приготви и студен извлек, като билката се залива с хладка вода и кисне 3-4 часа. За откашляне може да се приложи и като отвара – 100 г от билката се заливат със 750 мл вода. Оставя се да ври 30 минути (докато изври половината вода). Прецежда се и се подслажда със захар. http://bilka.info/%D0%BF%D1%87%D0%B5%D­0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA-ma­rrubium-vulgare-l/
User Avatar
огнивче-anagallis-arvensis-l.--внимание!-билката-е-отровна!-прилага-се-само-под-лекарски-контрол!
Синоними. Наметка, овчи очиболец, овчи чревца, полско огнивче.

Разпространение. Из цялата страна. Расте като плевел по културите, в пустеещите места и по стърнищата.

Използваема част. Надземната част, която се бере по време на цъфтежа на растението. Суши се на сянка или в сушилня.

Химичен състав. Билката съдържа сапонини, гликозиди, ензими, горчиви вещества и др.

Действие. Пикочогонно, отхрачващо, дезинфекционно при рани.

Локално влияе благоприятно при замърсени рани. Водни извлеци от билката втечняват храчките и действат отхрачващо, увеличават отделянето на урина.

Приложение. При бронхити, бъбречнокаменна и жлъчнокаменна болест, подагра, трудно заздравяващи рани, гнойни заболявания на очите и др.

Начин на употреба. Приготвя се извлек (1:100) за бани и очни промивки.

Внимание! Билката е отровна! Прилага се само под лекарски контрол! http://bilka.info/%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D­0%B8%D0%B2%D1%87%D0%B5-an­agallis-arvensis-l/
User Avatar
бедреница-pimpinella-saxifraga-l.
Синоними. Каменоломков анасон, див анасон, горски анасон.

Разпространение. Расте по сухи запустели места, в храсталаци и горски места из цялата страна.

Използваема част. Корените.

Химичен състав. Етерично масло, съдържащо лактони, сапонини, танини, захар, смола, гума, скорбяла.

Действие. Отхрачващо, разтварящо секретите, противовъзпалително и обезболяващо действие. Билката притежава умерено изразено антисептично действие. Увеличава отделянето на урина.

Приложение. При остри и хронични възпалителни процеси на дихателните органи: фарингити, ларингити, бронхити, трахеити, бронхиална астма. При възпаление и болки в стомаха и червата, при възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при възпаление на очната лигавица. Външно под формата на лапи се прилага при инфектирани рани.

Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички от билката се запарват с 400 мл вряща вода. След като запарката престои 1 час, се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене. http://bilka.info/%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D­1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1­%86%D0%B0-pimpinella-saxi­fraga-l/
User Avatar
borago-officinalis-l.-–-краставична-трева,-лопох,-пореч
Сем. Boraginaceae — Грапаволистни
Описание. Едногодишно тревисто растение. Стеблото изправено, 30—60 см високо, влакнесто кухо, разклонено. Листата последователни, долните елиптични, стеснени в дръжки, горните продълговато елиптични, приседнали, стеблообхващаши, всички сочни (сокът с вкус на краставица). Цветовете двуполови, във връхни гроздовидни съцветия. Чашелистчетата 5, сраснали в основата. Венчето синьо с къса тръбица и широка 5-делна коронка. Плодът сух, разпадащ се на 4 орехчета. Цъфти май – август.
Разпространение. Отглежда се рядко из градините, рядко на места и подивяло. Култивирано и натурализирано и подивяло на много места в Южна Европа.
Дрога. Изсушените надземни части, събрани по време на цъфтеж (Herba Boraginis), както и цветовете (Flores Boraginis) се използуват като дрога. Стръковете след изсушаване трябва да запазят естествения си цвят, а цветовете малко избледняват.
Съдържание. Сапонини, танини, около 30% полизахариди, следи от етерично масло, смоли и флавоноиди; в зародишите е намерен алантоин, а в надземната част – цикличният захарен алкохол борнезит.
Основно действие. Диуретично и потогонно.
Емпирични данни. Отдавна използувано като потогонно средство (сирийско име — абураш – баща на потта), като диуретик, при плеврити. Прилага се също като слабително, омекчително и противовъзпалително средство при стомашни, бъбречни и ревматични болки (Стоянов, 1972). Още от древността е смятано за лечебно растение, ефективно при невротични сърдечни смущения, ободряващо и „освежаващо болния от меланхолични и хипохондрични мисли“.
Начин на приложение. Двадесет г ситно нарязани сухи стръкове или сух цвят се заливат в добре затворен съд с 1 чаша вряща вода; след като престои 4-5 часа, прецежда се, подслажда се и се изпива за 3-4 дни (Стоянов, 1972). В някои страни пресните листа на пореча (с вкус и аромат на краставица – „краставична трева“) се използува като салата. http://bilka.info/