Бис.БГ

по темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
User Avatar

User Avatar
Ana

Андреа Мантеня (1431-1506&gtZwinker е един от най-изтъкнатите северноиталиански художници от 15  век. Майстор на перспективата и ракурса, той има важен принос за  композиционните техники на ренесансовата живопис. Една от ключовите фигури  през втората половина на 15  век, Мантеня оказва господстващо влияние върху северната италианска живопис за 50 години. Той е също важен като график, неговите многобройни гравюри оказват силно влияние върху северни  художници като например Дюрер.



Ранни  години и чиракуване



Роден най-вероятно в Изола  ди Картуро, между Виченца и Падуа, Мантеня става ученик и осиновен син на  падуанският художник и търговец на антики Франческо  Скарцоне. Страстта на Мантеня към античността бива отдавана на  неговия учител и археологическите му интереси, обилието на римски  останки в северна Италия и хуманистичната атмосфера, бликаща от местния университет. Влиянието на древните римски  скулптури, както и на неговият съвременник скулпторът Донатело личат ясно в начина му на предаване на  човешкото тяло. Неговите фигури се отличават с монолитност,  експресивност и анатомична точност.



Първи  самостоятелни творби 













Агония в градината






Мантеня приключва чиракуването си при Скарцоне на 17 годишна възраст.  Най-ранната му независима поръчка е декорацията на Капела Оветари на  църквата Еремитани в Падуа (1459), по голямата част унищожена през Втората световна война. Тези сцени,  по-специално св. Якоб воден към екзекуция, показват майсторство  на перспективата и силния ракурс (сцената е пригодена за ниската гледна  точка на наблюдателя в капелата), ненадминати в които и да е картини от  това време. Освен това познанията на Мантеня по анатомия и неговата археологична прецизност са  очевидни. Влиянието на Донатело (фигурата на Римския войник например е  взаимствана от донателовия св.Георги) е дори още по забележима в  следващата поръчка на Мантеня – Олтарът на църквата Сан Зено (1458, Верона&gtZwinker. Пространствената конструкция на  изрисуваната зала ал’антиква в която Мадоната, младенецът и  придружаващите ги светци стоят съответстващо на действителната рамка,  като например изрисуваната архитектурна обстановка се отнася към  действителния атаблеман и четири дървени колони в рамката на олтара;  така самата рамка имитира фасадата на античен храм. Композицията  вероятно произхожда от донателовия разпокъсан олтар в Санто в Падуа.



През 1453 година Мантеня се жени за дъщерята на Джакопо  Белини. Двамата със своя зет Джовани Белини използват рисунка на Джакопо  за основа на Агония в градината (1455&gtZwinker:  сравнение между двамата разкрива разликата между монументалната  концепция на Мантеня и новата концепция на Джовани, където формите са  изградени от цвят и светлина, с омекотен контур, които стават характерни  за венецианската живопис.



Зрял  и късен период в Мантуа













Мадона дел Витория






От 1460 г. Мантеня става придворен художник на управниците на Мантуа – фамилията Гонзага и се  ориентира от религиозни към светски и алегорични сюжети. След това той напуска Мантуа  само за кратки пътувания до Тоскана и Рим.  Неговата най-важна творба от този период e фресковата декорация на Камера  дели Споси (сватбената камера) на Палацо  Дукале (1465-1674&gtZwinker. В тези  творби той довежда изкуството на илюзорната перспектива до нови висини.  Неговите портрети на мантуанският двор не са просто залепени  за стената, а създават илюзията за реалистичност и пространство, все  едно стената е изчезнала. Илюзията е пренесена върху потона (тавана), който изглежда отворен към небето, със слуги, херувими и паун.  От въображаем парапет на кръгъл балкон, фигурите изглеждат, все едно  гледат към стаята долу. Такава убедителна илюзия не е постигана чак до  произведенията на Рафаел във Ватикана и Кореджо в Парма, преди да достигне своят апогей в бароковите тавани на 17  век.



По-късните творби на Мантеня са разнообразни по качеството. Неговата  най-голяма поръчка, серия фрески за Триумфите на Цезар (1489&gtZwinker,  изразява по-скоро сух класицизъм. Но Парнас (1497&gtZwinker,  алегорична картина възложена от Изабеле д’Есте, жената на Франческо  Гонзада, е неговата най-свежа, най-жива творба. Неговата работа никога  не престава да бъде новаторска за времето си. В Мадона Победителка (1495&gtZwinker той  представя ново композиционно подреждане, базирано на диагонали, което по-късно е използвано от Кореджо. Мъртвият Христос пък е проява на  майсторско владеене на ракурса, който отвежда към стила на маниеристите от 16  век. Андреа Мантеня умира в Мантуа на 13 септември 1506 г.

User Avatar
Ana

Стилови особености



Характерно за творчеството на Липи е предпочитанието към линията за сметка на обема. Въпреки, че владее светлосянката и перспективата, основно изразно средство за него остава линията. Тази особеност се забелязва и при Ботичели и Филипино Липи. В картините си Филипо Липи отдава голямо значение на битовите подробности и пейзажа, който в късните му творби става реалистичен. Често в религиозните сюжети вмъква образите на свои близки. В "Короноване на Мария" от Уфици (1441-1447) например, като Богородица е изобразена съпругата му Лукреция.



Галерия







"Мадоната с младенеца", 1440-1445, Вашингтон







"Тондо Пити", 1452, Уфици







"Поклонение пред младенеца", 1459, Берлин







"Мадоната с младенеца", 1460, Мюнхен





Детайл от стенопис в катедралата в Прато, 1452-1465





Детайл от фреската "Благовещение" в катедралата на Сполето - в средата автопортрет на Липи





"Рождество", фреска от катедралата в Сполето, 1466-1469





Детайл от фреската "Благовещение" в катедралата на Сполето,  1466-1469









User Avatar
Ana



Филипо Липо е роден във Флоренция през 1406 г. Още докато е невръстен, умира баща му месаря Томазо Липи а скоро след това и майка му. Когато навършва 8 години е предаден от настойницата си монна Лапачи, сестра на Томазо, за отглеждане в кармелитски  манастир. Според биографията на Липи писана от Джорджо Вазари, бъдещият художник се проявява като сръчен и умел в работата, но не и при научни занимания. Забелязвайки увлечението му по рисуването, управата на манастира го насочва към професията на художник. В капела Бранкачи на манастирската църква "Санта Мария дел Кармине", Филипо Липи вижда прочутите фрески на Мазачо и Мазолино. Творчеството на Мазачо се оказва важно за формирането му като живописец. Прекият учител на Филипо Липи е неизвестен. На 15 годишна възраст Липи е подстриган за монах и става Фра Филипо Липи (на италиански: frate - брат). Впоследствие положението му е неустановено, от една страна Липи продължава да носи монашеско расо, но от друга води живот различен от този на манастирските обитатели.  Вазари разказва, че Филипо Липи е нападнат и пленен от мавритански пирати докато с приятели е на разходка с лодка в морето край Анкона. Според този разказ, живописецът прекарва в плен 18 месеца. Липи прави рисунка на господаря си мавър в цял ръст. Този портрет рисуван с въглен върху една стена изумява мавъра, за когото изобразителното изкуство е непознато. След като прави и други картини за него, Липи е освободен в знак на благодарност. Маврите го откарват с лодка от африканския бряг до Неапол. Според Вазари там художникът работи за херцогът на Калабрия и бъдещ неаполитански крал Алфонсо. Съвременните изследователи се отнасят скептично към този разказ, тъй като липсват доказателства за африканското пленничество на Липи и пребиваването му в Неапол.  След завръщането си във Флоренция, работи по поръчка на манастири картини с религиозна тематика: "Мадона", рисувана за манастира "Сан Амброджио", "Мадона" за "Санта Кроче". Сближава се с Козимо Медичи, за чиято съпруга Лукреция Торнабуони рисува "Мадоната, Йоан Кръстител и монаси". По поръчка на Козимо създава няколко неголеми картини, пратени в дар на папа Евгений IV. С тях Липи спечелва благоволението на светия отец.  Според разказът на Джорджо Вазари, Липи се проявява като любител на нежния пол, на когото често отделя повече внимание отколкото на изкуството. Покровителят му Козимо Медичи, се принуждава да го заключва в дома си, където е ателието му, за да не пропилява таланта си. Липи от своя страна, чувствайки накърнена свободата си, бяга и Козимо с труд успява да го убеди да се върне. След този случай, меценатът предпочита да използва в отношенията си с художника увещания вместо насилие.  Работейки в темперна техника върху дъска или фреско, Липи рисува за манастирите във и около Флоренция, Фиезоле, Прато. Изпълнява поръчки за Палацо Векио, църквата "Сан Лоренцо" във Флоренция и други.  През 1452 г. се сближава с монаха Фра Диаманте, който става негов ученик и усвоява маниера му.  От 1452 до 1464 г. Липи рисува цикъл фрески в катедралата на Прато. Най-прочути сред тях са "Пирът на Ирод" и "Погребението на свети Стефан".  През 1456 г. докато рисува олтара на женския манастир "Света Маргарита" в Прато, Филипо Липи се влюбва в монахинята Лукреция. Той я отвлича от манастира и двамата се женят. Събитието предизвиква скандал. Благодарение ходатайството на Козимо Медичи, папа Пий II освобождава Липи и Лукреция от монашеския им обет и узаконява брака им. От съпругата се Липи има две деца: Филипино Липи, роден в 1457 г. и Александра, родена в 1465 г.  През 1463 г. Филипо Липи рисува за църквата "Сан Якопо" в Пистоя "Благовещение", поръчано му от Якопо Белучо, когото художникът портретува в композицията. Липи изпълнява картини и за други знатни граждани. Работи и в църквата "Сан Доменико Векио" в Перуджа.  През 1466 г. комуната на Сполето се обръща, чрез Козимо Медичи, с молба към художника, да изпише капелата на главната градска църква. Стенописите започнати от майстора и помощникът му Фра Диаманте остават недовършени, поради смъртта на Липи през 1469 г.  Ученик на Филипо Липи е Сандро Ботичели, който на свой ред става учител на синът му Филипино Липи. Днес колекция от творби на тримата флорентински живописци се съхранява в специална зала в галерия Уфици.

User Avatar
Ana

Пиеро ди Козимо-италиански художник. Роден през 1462 във Флоренция, Италия. Починал през 1521 във Флоренция, Италия  Пиеро ди Козимо (на италиански: Piero di Cosimo) оказва значително влияние върху развитието на живописта на Ренесанса, а сред преките му ученици са Бартоломео дела Порта и Андреа дел Сарто.  Пиеро ди Козимо е роден през 1462 в семейството на флорентински златар. Той учи при художника Козимо Росели, на когото помага при рисуването на стенописи в Сикстинската капела в Рим през 1481. Той е повлиян и от северния натурализъм, най-вече от Хюго ван дер Гус.  Пиеро ди Козимо е автор на множество портрети, както и на характерните за Ренесанса картини с митологични сюжети. Под влияние на теориите на Витрувий за еволюцията на човека, в много от тях присъстват причудливи хибриди между хора и животни. Той е известен и с дизайна на пищни шествия и процесии, провеждани във Флоренция.  В последните години от живота си, вероятно под влиянието на Савонарола, Пиеро ди Козимо се насочва към по-религиозна тематика. Творби: От мита за Прометей, около 1487-1489, Старата Пинакотека, Мюнхен; Мария с дете и гълъб, Лувър, Париж; Венера, Марс и Амур, около 1505, Държавна художествена галерия, Берлин; Мария с дете и младия Йоан, Страсбург; Освобождаването на Андромеда, Уфици, Флоренция; Портрет на Симонета Веспучи, Музеят Конде, Chantilly.





Портрет на Симонета Веспучи

User Avatar
Ana


 

Леон Батиста Алберти (на италиански: Leon Battista Alberti) е италиански архитект, художник, поет , лингвист, философ и музикант от епохата на Ренесанса.

 

Леон Батиста Алберти е роден на 18 февруари 1404 година в Генуа. Той е незаконен син на Лоренцо Алберти, член на известната банкерска фамилия Алберти, прогонен от Флоренция по политически причини. Майка му е Бианка Фиески, вдовица от Болоня, която умира от чума. Малко след раждането на Леон Батиста баща му се премества във Венеция, където през 1408 година се жени отново.

 

Леон Батиста Алберти получава добро за времето си образование. От 1414 до 1418 година учи в известното училище на Гаспарино Бардзидза в Падуа, след което завършва право в Болонския университет през 1428 година. През същата година забраната членове на семейството да влизат във Флоренция е отменена и той посещава за пръв път града.

 

В началото на 30-те години Алберти живее в Рим и работи за Папската курия. Той полага монашески обет и получава доходите от приората „Сан Мартино а Гангаланди“ в Ластра а Синя. В средата на 30-те се премества във Флоренция, заедно с папа Евгений IV, който е прогонен от Рим, и става каноник на катедралата „Санта Мария дел Фиоре“. Той се отдава на археологически занимания, изучава в подробности римските старини и написва поредица естетически трактати, които са първите значими съчинения върху скулптурата, живописта и архитектурата от античността насам.

 

През 1448 година новият папа Николай V, състудент на Алберти от Болоня, го назначава за ректор на епархията на Сан Лоренцо, а по-късно и за папски инспектор на паметниците. През 1450 година му е възложено да реконструира готическата църква „Сан Франческо“ в Римини в паметник на местния военачалник Сиджизмондо Пандолфо Малатеста и неговия двор, след което тя става известна като Темпио Малатестиано. Алберти не живее в града, а ръководи строителството чрез писма до своите помощници там. Единствените сгради, които той проектира изцяло сам са църквите „Сан Себастиано“ (1460) и „Сан Андреа“ (1470) в Мантуа.

Алберти умира във Флоренция на 20 април 1472 година.

 

Алберти е един от най-големите теоретици на ренесансовото изкуство. Той е автор на трактатите "За статуята", "Три книги за живописта" и "Десет книги за строителството" - критически преглед и преработка на големия труд на Витрувий "За архитектурата".

 

Измежду най-важните трудове на Алберти се отличават:

„De re ædificatoria“ (завършена през 1450); „De statua“; „De pictura“

User Avatar
Ana

Антонио Алегри се появява на бял свят в Кореджо, най-вероятно през 1494 г. Основите на изкуството на живописта усвоява отначало в родния край, а по-късно в Мантуа. В творчеството на майстора се забелязва влиянието както на Леонардо да Винчи, така и на Рафаело, Микеланджело и Мантеня. Изпълнените с мека грация и интимно очарование произведения на Кореджо отразяват постепенната загуба на ренесансовите идеали. В неговите творби игривата лекота и декоративното изящество се сменят с търсенето на динамична експресивност. Сложните ракурси и устремената нагоре, подобна на вихър композиция на неговите стенописи в катедралата на Парма и пармската църква "Сан Джовани Еванджелиста" ("Видението на свети Йоан на Патмос" и "Възнесение на Богородица") са своеобразен мост, съединяващ работите на изтъкнатия ренесансов майстор Андреа Мантеня с изкуството на барока. Творчеството на Кореджо ще служи като неизчерпаем извор на вдъхновение за много поколения художници - от маниеристи до френски реалисти.





"Портрет на жена" - 1518 г.





Юпитер и Ио

User Avatar
Ana

Питер Брьогел създава множество рисунки по които се правят гравюри: "Големите риби изяждат малките", "Чудото на свети Антоний", "Магаре на училище", "Алхимик" и други. Автор е на графичните цикли "Големите пейзажи", "Малките пейзажи", "Седемте добродетели" и "Седемте смъртни гряха". Повечето от тях са работени в периода 1553-1557 г. докато сътрудничи на Йероним Кок. Гравюри са правени и по живописни табла на Брьогел. Сред тях са "Селски танц", "Селска сватба" и други. Запазени са и оригинални рисунки на майстора: "Пейзаж с пътник", "Реджо в пламъци", "Художник и ценител", сочена като автопортрет, "Есен", "Лято", "Коне", "Алхимик", послужила за образец на гравюрата. 



Гравюри





"Чудото на свети Антоний"





"Алхимик"





"Големите риби изяждат малките"





"Гордост", из цикъла "Седемте смъртни гряха"

User Avatar
Ana

Живописното наследство на Брьогел Стария включва около 40 творби изпълнени в техниките маслени бои върху дъска и темпера върху платно. Последната била по-евтина и нетрайна, затова Брьогел я използва за лични творби, които трудно можели да намерят пазар. Някой незапазени негови произведения са известни от копия на синът му Брьогел Млади. В творчеството на художника се разграничават два периода: Антверпенски и Брюкселски.



Антверпенски период (до 1563)



Най-ранните запазени произведения от този период датират от 1559 г. Сред тях са "Падането на Икар" (ок. 1559), "Нидерландски пословици" ("Стоте нидерландски пословици", 1559), "Детски игри" (1559, тематично творбата е свързана с "Нидерландски пословици") и "Борба на Сирница и Великия пост" (1559, издаваща силно влияние от Йеронимус Бош). От 1562-1563 г. датират "Изгонването на ангелите", "Триумф на смъртта" и "Безумната Грит". Те образуват малък цикъл. Стилът и тематиката са повлияни от Бош. От това време са и многофигурната "Самоубийството на Саул", която Рубенс сочи като пример за майсторска композиция, и двата варианта на "Вавилонската кула". Зрителят дълго трябва да се вглежда за да открие скрития алегоричен смисъл в многофигурните табла. Заплетените символи, характерни за изкуството на Бош, при Брьогел са проникнати от нов, хуманистичен поглед и навяват размисли за същността на човека.



Картини от Антверпенския период





"Нидерландски пословици", 1559





"Борба на Сирница и Великия пост" 1559





"Безумната Грит", 1562-3





"Изгонването на ангелите", 1562-3



Брюкселски период (от 1563 до 1569) 





Често този период е наричан "Зряло творчество" на Брьогел. Към него се отнася цикълът "Годишните времена" от 1565, включващ картините: "Сенокос", "Жътва", "Връщане на стадата", "Мрачен ден", "Ловци в снега". Последната е известна и под имената "Зима" и "Връщането на ловците". Тези творби често са сочени като връх в творчеството на Брьогел. Скоро след като получава картините търговецът Николай Йонгелин залага цялото си мущество, сред което са и те. Брьогел никога повече не вижда творбите си, които са опаковани и надлежно прибрани в склад. Съществува предположение, че знаменитата поредица е включвала 12 табла (за всеки месец по едно) повечето от които вече изгубени. Правени са опити една или друга творба или копие на творба от Брьогел да бъдат причислени към поредицата. Знакова за творчеството на нидерландския майстор става "Връщането на ловците". Тя заема немаловажно място във филма на Андрей Тарковски "Соларис".



В произведения като "Проповед на Йоан Кръстител" (1565-1566), "Избиване на младенците" (1565), "Преброяване във Витлеем" (1566) Брьогел ползва библейски сюжети за да отрази съвременни събития, свързани с испанската власт в Нидерландия и съпротивата срещу нея. Предполага се, че първата представя събрание организирано от нидерландски бунтовници, а втората наказателна акция на испански войници в нидерландско село. Брьогел е бил съпричастен към темата. Преди смъртта си той накарал съпругата си да изгори негови рисунки, можещи да навредят на семейството му при евентуален обиск.



Особена част от творчеството му са "Мизантроп", "Слепци" и "Просяци". Тези творби се отличават както с малкия брой фигури, така и с философския си смисъл. Предполага се, че Брьогел ги е рисувал за себе си.



В последните години от живота си художникът работи по картини на селска тематика: "Селска сватба", "Селски танц", "Глава на селянка", които му създават слава на битов живописец.



 



 



 



Картини от Брюкселския период





"Жътва", 1565





"Връщането на стадата", 1565





"Мизантроп"





"Глава на селянка", 1568-9



 



 

User Avatar
Ana
питер-брьогел-стари


Питер Брьогел Стари или Питер Бьогел Селския (нидерландски: Pieter Bruegel de Oude) е фламандски ренесансов живописец, известен със своите пейзажи и битови сцени. Смятан приживе просто за един от добрите майсори на своето време, впоследствие е оценен като един от най-големите художници на Северния ренесанс. Творбите му са проникнати от хуманизъм и философия надхвърлящи рамките на битовата и пейзажна живопис. Сред първите оценили неговия гений са Петер Паул Рубенс и художника и историк на изкуството Карел ван Мандер. На последния дължим малкото сигурни сведения за живота на Брьогел Стари.

Документи за датата и мястото на раждането на Брьогел не са запазени. Според някои източници е роден в Бреда, макар да не е сигурно дали става дума за град Бреда (днес в Нидерландия) или Бре (днес в Белгия), наричан Бреда на латински. Други сочат като негово родно място село Брьогел, въз основа на името и интереса му към селския бит. Установено е, че не може да е роден преди 1521 и след 1531 г.

Около 1540-1545 г. Брьогел е ученик на преуспелия художник Питер Кок ван Елст, за чиято дъщеря по-късно се жени. Ван Мандер разказва любопитната подробност, че като помощник в ателието на Елст, Брьогел често "дондуркал" на коленете си бъдещата си съпруга, по това време- малко момиче.

През 1551 г. (сравнително късно) става член на гилдията на художниците в Антверпен "Свети Лука". Свързва се с търговеца на гравюри Йероним Кок и работи за неговата галерия "При четирите вятъра". Първоначално копира сюжети от популярни гравюри, най-вече в стила на Йеронимус Бош, от когото е повлиян в ранното си творчество. Първите му самостоятелни проекти за гравюри датират от периода след пътуването до Италия.

През 1552 г. заминава за Италия. Такова пътуване е било препоръчително за всеки художник можещ да си го позволи. Смятало се като част от обучението за всеки майстор да живее и работи известно време в родината на Ренесанса. Пътешествието на Брьогел минава през Франция (Лион и Авиньон) и италианските градове Неапол и Реджо ди Калабрия (за това се съди по запазени негови рисунки от тези места). Накрая се установява в Рим, където пребивава около година. Тук работи при известния миниатюрист Джулио Кловио. През 1553 г. На връщане за Нидерландия минава през Флоренция и Болоня. Пътуването му през Алпите се сочи като оказало по-голямо влияние върху творчеството му от цялото италянско изкуство. То дава голямо отражение в пейзажите на неговите картини."Ловци в снега", 1565

В продължение на няколко години след връщането си в Антверпен работи за Йеронимус Кок, създавайки рисунки за гравюри. След прекратяване на сътрудничеството си с него се занимава главно с живопис.

През 1563 г. се мести от Антверпен в Брюксел, където остава до края на живота си. Същата година се жени за Майкен Кук, дъщерята на Елст, която е художничка-миниатюристка.

В 1565 г. създава прочутия живописен цикъл "Годишните времена" по поръчка на търговеца Николай Йонгелин.

През 1569 г. получава поръчка от брюкселският градски съвет за картина на тема "Построяването на канал между Брюксел и Антверпен". На 9 септември (по други сведения 5 септември) умира преди да е успял да изпълни поръчката.

Питер Брьогел Стари е баща на Питер Брьогел Млади и Ян Брьогел Стари, и двамата също художници. Тъй като са още деца при смъртта му, не получават пряко обучение от него.

Живописецът е смятан за първия западен художник, който рисува пейзажи заради самите тях, вместо като фон на религиозни сюжети. Неговите зимни пейзажи от 1565 г. са доказателство за суровите зими през т.нар Малък ледников период.

Визитна картичка

Име:Великите художници на Ренесанса

Създаден: петък, 05 февруари 2010

Членове: 36

Описание: велики ренесансови художници и техните творби

Модератор(и): cvetelina

Галерия
Членове